Джоана Линдзи
Съвършен годеник (44)

Глава четиридесет и четвърта

— Той се прибра. Имаш ли нужда от помощ със събуждането?

Джулия не си спомняше как е заспала, а само как главата й докосна възглавницата. Очите й се отвориха, когато усети топлия дъх на Ричард върху бузата и врата си. Устните му бяха дори по-топли. Той я събуждаше с целувки. Не смяташе да му отговаря, за да не му покаже, че планът му работи. Стомахът й пърхаше от въодушевление. Не чувстваше никакво безпокойство. Промени посоката на мислите си щом осъзна, че той само се опитва да я събуди.

Веднага, след като усети, че е будна, й каза:

— Трябва да подскачаме върху леглото. На пода няма килим и ще се вдигне голям шум.

Тя не можа да спре смеха си, докато си представяше картината:

— Това предполага доста голямо усилие. Знам със сигурност, че притежаваш повече финес.

— Нима? — каза той с дрезгав глас.

Осъзна, че с този комплимент сигурно сама е провокирала някои плътски мисли в него, защото устата му се премести върху нейната и сега я целуваше дълбоко. Бяха обаче прекалено тихи, издаваха само по някой приглушен стон или тежко вдишване от време на време. Джулия осъзна, че това не бе представление за баща му. Той наистина я желаеше и тази мисъл събуди бързо и необуздано собствената й страст.

Някак неусетно тя забрави защо правеха това. Обви ръце около него и се наслади на топлата му кожа под дланите си. Бе махнал ризата като подготовка за сутрешната демонстрация пред камериерката, но за нея нямаше значение защо. Обичаше усещането за тялото му, широките му гърди, играта на мускулите под пръстите й. В миналото винаги бе мразела силата му, дори я бе приемала за негов недостатък, но сега, когато бе толкова възбудена от голямото му мускулесто и изваяно тяло, се присмя на тези детински приумици.

Той се наведе върху нея, езикът му изследваше устата й за следващата дълбока целувка, докато приплъзваше ръката си под разхлабената горна част на долната й риза и я издърпа надолу, така че гърдите й останаха открити. Покри едната с ръката си, а после и другата. Когато отдели устните си от нейните, за да завладее една от тях с изгаряща жар, тя се изви към него и отметна глава назад.

Ръцете му се плъзнаха зад гърба й и я задържаха в това положение за няколко омагьосващи минути, преди устата му да се премести към шията й, оттам към ухото й, което накара кожата на раменете й да настръхне. Започна леко да я хапе и предизвика вълнуващи усещания по тялото й. Тръпките следваха една след друга и се сливаха в едно, докато устните му се движеха надолу по ръката й, езикът му я докосваше на всяко местенце, където пулсът й се усещаше и тогава пое един от пръстите й в устата си и го засмука. Бе толкова странно чувствено, че дъхът й спря.

С последна целувка по средата на дланта й, той се наведе над нея, притисна гърдите си към нейните, целуна я дълбоко, докато пъхаше ръката си под долните й гащи, за да я разпали още повече. Успя да го стори, и то с неимоверна сила!

Прекалено много дрехи им пречеха! Знаеше, че той може да промени положението бързо, затова се опита да овладее нетърпението си, но бе почти невъзможно. Господи, желаеше го толкова силно, дълбоко в нея, да я понесе към онези магически предели на удоволствието отново.

Но той се опомни! Боже, не отново! Ричард допря челото си върху гърдите й и изръмжа:

— Дано театърът проработи този път, защото не съществува никакъв начин отново да стигна до тук и да не правя любов с теб.

Започна да му казва, че и тя се чувства по същия начин, че не е нужно да се въздържа, когато вратата рязко се отвори. Бяха толкова вглъбени един в друг, че не бяха чули как графът бе преминал по коридора. Той влезе в спалнята на Ричард с още трима мъже зад него, двама от които държаха високо лампи, така че цялата стая бе осветена. Слисана, Джулия се бе изправила леко и замръзна от смущение, а цветът на лицето й изчезна.

Ричард се изстреля от леглото, хвърли завивките върху полуголото й тяло и се изправи ядосан, с поглед, който пронизваше баща му. Изглеждаше също толкова разярен, колкото когато се сблъска с огромния мъж, който спокойно можеше да го разкъса. Това бе безразсъдната му, непредсказуема страна и тя бе по-скоро изплашена от това какво би сторил Ричард, а не толкова от онова, което бе замислил баща му.

Милтън не ги остави да се чудят дълго. И в стил, присъщ за него, добави:

— Не очаквах наистина действието да се развие по този начин, но доведох свещеника с мен, за всеки случай.

Като разбираше напълно, какво означава това, Джулия започна да се паникьосва, но Ричард не обърна внимание на опасността, в която се намираха:

— За какво? — настоя да разбере той.

Милтън се усмихна, сияещ от своя триумф:

— Ти си я компрометирал. Няма да се опиташ да го отречеш, нали? След като вече го призна и сега стоя тук и виждам доказателството, заедно с тези свидетели, които, разбира се, ще бъдат и свидетели на твоята сватба… тази вечер.

Ричард не отвърна, но стисна юмруци. Джулия възвърна гласа си и бързо отбеляза:

— Това не е незаконно, когато съобщенията за сватбата…

— … Са без значение, когато имам специален документ, който не изисква публикуване на такива съобщения — прекъсна я Милтън. — Имам го от цели девет години.

Започваше да разбира, че няма измъкване от тази ситуация. Ето я тук, лежеше до мъжа, за когото бе сгодена от детство, и графът не бе единственият, който я хвана в това компрометиращо положение. Имаше и свещеник. Но тя знаеше, че Ричард ще откаже венчавката да бъде изпълнена и тогава какво следваше? Този път и двамата ли щяха да бъдат отпратени с кораб към Австралия?

— Защо правите всичко това, когато имаме намерението да се оженим с истинска брачна церемония? — попита тя трескаво.

— Нищо не ви пречи да проведете грандиозната си сватба, скъпа моя. Това е просто моята застраховка.

— Не, така се налагаш и придаваш евтино значение на събитието — отвърна Ричард яростно.

Милтън отрече:

— Нищо подобно. Ако я обичаш, както твърдиш, трябва да си възхитен, че ще се ожениш за нея по-скоро. — Тогава добави с хитро подмятане: — Или въобще не си мислил да го направиш?

Ричард не отговори. Джулия бързо се намеси:

— След като имате разрешително за нашия брак и сте възнамерявал да ни насилите да го сключим, защо не ме извикахте да дойда, когато Ричард бе при вас, вместо да го качвате на затворнически кораб?

Милтън я изгледа ядосано, защото споменаваше темата пред свещеника и другите мъже, но бързо каза:

— Щеше ли да дойдеш за сватбата? Не, щеше да изпратиш някой да провери дали Ричард наистина се е върнал и е готов да се ожени, и научавайки за неговото нежелание, щеше да избягаш в противоположна посока, нали? Можеш ли да го отречеш, когато седмица по-късно сама дойде да ми кажеш, че нищо не се е променило помежду ви и затова няма да се жените? Не, той трябваше да е съгласен, преди да си застанала пред олтара, а тогава той не бе… все още.

Забеляза, че разискването на мотивите на Милтън ядосваше Ричард още повече, но продължи да настоява:

— Това не е вярно. Никога не съм казвала, че когато той вече е тук, няма да се омъжа за него. Без значение дали той бе съгласен или не, аз щях да изпълня задължението си спрямо този договор.

Милтън махна с ръка нетърпеливо, сякаш да прогони думите й:

— Не ти вярвам. Но след като и двамата сте претърпели тази чудна промяна в чувствата си и твърдите, че вече се обичате, всичко това няма значение, нали? Стига приказки. Моля ви, изправете се и се подгответе да изречете брачните си клетви.

Изведнъж тишината стана оглушителна. Ричард дори не се опита да прикрие яростта си, тя се виждаше в позата му, във всяка черта на лицето му, изливаше се от очите му и напрежението в стаята нарасна. Нямаше да остави баща му да спечели тази дълга битка. Просто нямаше да отвърне и това бе неговият отговор. Джулия задържа дъха си, очаквайки реакцията на Милтън, неспособна да измисли какво друго да каже, за да попречи или отложи това, което се случваше.

Най-накрая Ричард изплю:

— Знаех, че е грешка да идваме тук — Джулия обви тялото си с ръце, подготвяйки се за насилието, което щеше да последва тази забележка. Когато обаче той продължи, тя го погледна невярващо: — Побързайте, пасторе. Булката ми бе злепоставена достатъчно.