Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Семейство Малъри-Андерсън (10)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
That Perfect Someone, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 216 гласа)

Информация

Форматиране
Xesiona (2012)

История

  1. — Добавяне

Глава четиринадесета

Ричард се замисли върху въпроса на Охър за момент. От деня, в който се бяха родили, на тях двамата с брат му не им бе позволено да правят собствен избор за нищо. Играчки, домашни любимци, приятели, дрехи, прически, всичко бе избирано от графа, не от тях. Той бе не само твърд и суров учител, а тиранин в собственото си царство и поддръжник на строгата дисциплина. Ричард не можеше да си спомни някога да е обичал баща си. Затова му беше лесно да каже, че уредената му сватба бе последната капка, най-лошия пример за бащиния контрол върху живота му във всяко едно отношение. Ето защо отхвърли Джулия Милър дори преди да са се срещнали.

Опита да си спомни първата им среща, което не бе лесно. В ума му изникваха само онези, които я последваха, изпълнени с гняв и спорове.

През първите четири години от годежа им, дори не знаеше за нея. Когато накрая баща му, месец преди да се срещнат, му заяви, че трябва да се ожени заради парите й, а той каза, че няма да го направи. Смело изказване за десетгодишно момче, и разбира се, бе строго наказан за дързостта си. Пръчката, която баща му използваше да ги възпитава с брат му, всъщност бе счупена в Ричард същия ден, а раните от боя не бяха напълно зараснали, когато срещна годеницата си. Може би бе прехвърлил част от гнева, който изпитваше към баща си върху Джулия, без да го осъзнава.

Но истинското недоволство срещу положението му започна, когато бе на петнадесет и с невъзпитаната си годеница си обещаха да се избият взаимно. Той каза на баща си за това и го помоли да развали годежа, Милтън се бе изсмял:

— Ако не можеш да се оправиш с момичето, игнорирай я, докато ти роди наследник или два. Просто е, нали? Наистина подейства при майка ти, да почива в мир, вещицата.

Ричард нямаше спомен за майка си. Тя бе починала година след раждането му, но Чарлз му бе казал колко злобно са се карали родителите им.

Очевидно и те не са имали право на избор за брака си.

Ричард разбра, че няма начин да се измъкне от тази ужасна женитба, освен ако баща му не се отречеше от него. За да постигне това, започна акция, която имаше за цел да разори графа и включваше загуба на високите залози, които правеше. Но планът му нямаше успех. Тъй като бе млад, не бе никак лесно да намери мъже, които да залагат с него, заради възрастта му, и когато най-после се събра с няколко нехранимайковци, от които можеше да загуби, никой от тях не се осмели да си поиска парите, тъй като баща му бе благородник от Камарата на лордовете. Вместо това, учтиво започнаха да преследват Ричард и също така дяволски благоприятно бяха склонни да чакат колкото е нужно, за да им се изплати. Две години по-късно знаеше, че трябва да напусне Англия. Това бе единствения начин да се измъкне.

Но споменът му за онзи ден в Уилоу Удс, когато родителите на Джулия я доведоха за пръв път, за да се срещнат, бе толкова смътен, че надделяваше единствено болката, която тя му причини. Бе трудно да се забрави. Тя бе само на пет години!

Момичето се приближи към него, докато той хвърляше пръчки на кучето си, за да ги търси на широката поляна зад голямото имение. Тя не пожела да вдигне главата си достатъчно, за да го види, така че той успя да огледа лицето й. Без съмнение се преструваше, че я е срам. Сребристорусите й плитки, вързани с розови панделки се спускаха по крехките й рамене. Малкото й боне бе изпъстрено с бели и жълти цветчета. Той бе сигурен, че розово-бялата й рокля бе изработена от най-финия лен, който можеше да се купи. Всеки би си помислил, че е мило малко момиченце — докато не надзърнеше в очите на малкото чудовище.

Знаеше, че родителите им ги наблюдават от терасата. Баща му го повика, известявайки го, че Милър са пристигнали и сигурно кипеше от яд, че Ричард не се затича веднага към къщата. Вместо това бяха изпратили момиченцето да се присъедини към него. Поведението му бе безукорно, въпреки че не искаше да се среща със заможната кесия, за която го принуждаваха да се ожени.

Дали бе казал нещо по този въпрос? Не можеше да си спомни, но бе напълно изумен, когато изведнъж тя избухна в плач. Той все още се чудеше, когато си спомняше, какво бе довело до това. Едва ли бе заради нещо, казано от него. Но сълзите й не изтраяха и една минута, преди внезапно да полети към него със свити юмручета и един от тях да се стовари в слабините му, може би неволно, карайки го да падне на колене. По този начин, малко или много, се оказа на нейната височина и тя го ритна на същото място, като вече бе сигурен, че е нарочно. Така започна войната между тях.

Баща й се ужаси и забърза надолу към тях, за да я махне от него, но не и преди малката да разкървави устната на Ричард, докато той стенеше на земята. Тя изкрещя на Джералд Милър, че не иска да се омъжи за проклетия Алън. Майка й бе безмълвна и зачервена от срам. Джералд се обърна към Милтън и каза:

— Може би това не бе чак толкова добра идея, в крайна сметка.

Милтън се засмя на загрижения баща и за да го успокои, го увери:

— Децата са си деца. Запомни ми думите, когато пораснат няма дори да си спомнят за този инцидент. Твърде късно е за промяна в уговорката. Годежът вече бе обявен. Дъщеря ти ще пожъне успех още преди брака. В момента, в който подписахме договора, тя се присъедини към висшето общество. Така че по-добре се опитай да я научиш на някакви маниери, преди отново да ги срещнем.

Беше толкова типично за бащата на Ричард да реагира по този начин. Джералд Милър не бе доволен, и това не беше единствения път, в който се бе опитвал да убеди Милтън да развалят договора. В един момент дори предложи да изплати зестрата, посочена в договора. Но Милтън бе станал още по-алчен. Името Милър често се появяваше във вестниците по повод някоя нова сделка, спечелен имот или друг успех и всеки път, когато Милтън прочетеше нещо за голямото богатство на семейство Милър, се радваше, защото скоро то щеше да е и негово. Ричард се бе надявал, че Джералд все пак ще прекрати договора, но очевидно, вредата, която това щеше да нанесе на бизнеса му, както и обществения скандал, от който се страхуваше съпругата му Хелън, го бяха накарали да се откаже.

Ако Джулия бе научила някакви маниери, тя със сигурност не ги показваше в компанията на Ричард. Имаше белег на ухото от опита й да го ухапе, а и носът му бе разместен завинаги, след като тя го счупи. Тъй като го бе срам да си признае, не повикаха доктор да го оправи. Нито едно от тези посещения не преминаваше гладко, Слава Богу, че бяха редки. Но мисълта, че ще трябва да се ожени за това малко чудовище не го напускаше. И то, само защото баща му искаше огромната зестра и достъпа до богатството на Милър, които щеше да получи с този брак. Защо, по дяволите, той не се оженеше за нея, щом толкова много държеше да стане част от семейството им?

Веднъж, докато се опитваше да се измъкне от брачния договор, Ричард зададе този въпрос на баща си.

— Не бъди глупав, момче — скара му се Милтън. — Не виждаш ли, че баща й я обича и никога няма да я даде на мъж, по-възрастен от самия него.

— Но нали ще я ожени, какво значение има? — попита Ричард.

— Има, защото Милър е човек без благородническа титла и няма за цел да се издигне във висшето общество. Толкова е богат, че не го интересуват титлите и възможностите, които ще се открият пред него с аристократ в семейството.

— Тогава защо изобщо се е съгласил на този брак?

— Явно жените в семейството му са на друго мнение. Ако не бях разбрал, докато проучвах родословието им, че една от дамите в рода им преди няколко века се е омъжила за лорд, а друга е сторила същото преди няколко поколения, сигурно нямаше да успея да сключа договора. Използвах тази информация в полза на каузата ми. Сега Милър ще се превърнат в аристократи, щом веднъж създадеш поколение, точно както са опитвали и преди, но са се проваляли. Съпругата на Милър със сигурност е очарована от годежа. И все пак, Джералд не би позволил на дъщеря си да се омъжи на толкова ранна възраст, ако ти не приличаше на майка си и не беше толкова хубаво момче. Дъщеря му няма как да не е доволна от това.

— Тя не ме харесва, презира ме, както и аз нея.

— Това не е от значение, момчето ми. Майка й се съгласи, че бракът ви е чудесна идея, с което уреди окончателно сделката.

Това бе краят, сделка, която щеше да направи Алън богати колкото Милър и Милтън нямаше да се откаже за нищо на света, най-малкото, заради факта, че младата двойка не се понасяше.

В този ден Милтън бе казал и нещо друго.

— Надрасни тази глупава неприязън, която изпитваш. Тя е още дете. Все още е твърде малка, за да е привлечена от теб. Когато започнеш да я привличаш, изобщо няма да е така избухлива.

Това предсказание на баща му явно бе грешно и добре, че Ричард не бе там, за да преживее тази грешка. Джулия бе привлечена от него днес, преди да го разпознае и да се превърне в дявола, който той помнеше твърде добре. Но дори и баща му да бе прав и като по-възрастен сега да допускаше, че може би след ухажване щеше да преодолее избухливостта й, отново бе безсмислено, защото пак не можеше да я има. Нямаше да даде на това копеле, баща си, заради който мина през ада, това, което искаше най-много — да вкара Милър и цялото им богатство в семейство Алън.

След като разказа по-голямата част от историята си на Охър, Ричард завърши с думите:

— Никой не бе доволен от годежа, освен баща ми, но не той щеше да се жени. Не напуснах Англия заради нея. Тя не бе главната причина. Напуснах, защото исках да живея собствен живот, а не този, който баща ми избра за мен. А и го мразех твърде много, за да го зарадвам, като се съглася с брака.

— Ще отида да наема карета — отговори Охър.

Ричард за малко да се засмее. Бе толкова типично за Охър. Той твърдо вярваше в съдбата и никога не се бъркаше в делата й. Даваше съвети, изказваше мнение, наблюдавайки хората, предлагаше помощ, но никога не би опитал да промени убежденията на човек, щом веднъж си ги е създал. Това би било намеса в съдбата.

— С коне ще стигнем по-бързо — каза Ричард.

— Аз на кон? — попита Охър — Шегуваш ли се?

Ричард се усмихна.

— Сигурно.