Серия
Семейство Малъри-Андерсън (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Magic of You, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 286 гласа)
Сканиране, разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
belleamie (2009)
Допълнителна корекция
Еми (2013)

Издание:

Джоана Линдзи. Твоята магия

Американска. Първо издание

ИК „Ирис“, София, 1996

Редактор: Правда Панова

Коректор: Виолета Иванова

ISBN: 954-445-021-6


Глава първа

Лондон, 1819 г.

Сервитьорката въздишаше ли, въздишаше — тримата красиви джентълмени, които, по всичко изглежда, бяха все млади благородници, не искаха от нея нищо друго, освен пиене, въпреки нейното старание да им предложи и личните си услуги. Независимо от това, тя продължаваше да се върти около тяхната маса с надеждата, че някой от тях ще промени намеренията си, особено онзи със златистата коса и чувствените зелени очи — очи, които обещаваха незнайни удоволствия, стига само да успееше да привлече вниманието му. Дерек, така бе чула да го наричат. Още щом той пристъпи прага на странноприемницата, сърцето й беше подскочило. Никога не бе виждала толкова красив мъж… до момента, в който най-младият от тримата влезе след Дерек.

Колко жалко, че този трябваше да е толкова млад; опитът й с момчета на неговата възраст винаги бе давал крайно незадоволителни резултати. От друга страна, в очите на младежа проблясваше дяволски, зъл пламък, който караше момичето да се чуди да не би пък, въпреки крехката си възраст, той да знае как да достави удоволствие на една жена. Беше по-висок и по-як от двамата си другари, косата му имаше цвета на тъмна нощ, а очите му бяха яркосини като кобалт. Изобщо, момъкът бе толкова привлекателен, че си струваше да се провери дали наистина има опит с жените.

Третият член на групичката, който й се стори най-възрастен, далеч не притежаваше красотата на своите приятели, макар че, в интерес на истината, също изглеждаше добре — просто другите двама грабваха погледа и не оставяха място за него. Момичето отново въздъхна. Чакаше, надяваше се, хвърляше откровено предизвикателни погледи, но май тази вечер нямаше да има късмет. Мъжете изглеждаха изцяло погълнати от пиенето и разговора си.

Без да обръщат внимание на сластолюбивите помисли, които предизвикваха, тримата приятели изведнъж промениха темата на дружеския си разговор.

— Как го постига той, Дерек? — почти проплака Пърси, като леко заваляше думите. Ставаше въпрос за най-младия от тримата — Джереми, братовчедът на Дерек. Седи тук, пие с нас чаша след чаша… напива ни, мътните го взели, а на него самия нищичко му няма.

Двамата братовчеди Малъри се усмихнаха един на друг. Пърси нямаше представа, че Джереми знае доста неща за алкохола и жените. Беше ги научил от една шайка пирати, но това бе известно само в кръга на семейството му, както и фактът, че самият баща на Джереми — Джеймс Малъри, виконт Райдинг — беше предвождал същите тези пирати по времето, когато бе известен с прозвището Хоук. Пърсивал Олдън, или Пърси, както го наричаха всички, не биваше да знае това. Добрият стар Пърси не можеше да запази нищо в тайна, дори ако собственият му живот зависи от това.

— Не съм ли ти казвал, че чичо Джеймс ми нареди да разреждам питиетата на Джереми? — Лицето на Дерек не трепна при тази нагла лъжа. — Иначе нямаше да пускат младока да излиза с мен.

— Боже, какъв ужас! — Сега, когато получи уверение, че осемнадесетгодишният хлапак не го надпива, Пърси изведнъж се изпълни със съчувствие към него.

В края на краищата, със своите двадесет и осем години Пърси бе най-възрастният от тримата и следователно тъкмо той би трябвало да издържа най-много на алкохол. Вярно, че щом се стигнеше до сериозно пиене, Дерек, който беше на двадесет и пет, винаги успяваше да го засрами. Но да го задмине младият Джереми — както преди малко се бе сторило на Пърси — е, това вече би било прекалено. А всъщност младежът си бил направо за оплакване. Как можеше този покаял се хаймана, баща му, да го следи толкова изкъсо, че даже да вербува останалите от семейството на помощ, само и само да му развали удоволствието?!

Все пак, Дерек никога не беше пречил на Джереми да изчезне по късна доба с някоя хубавелка под ръка, така че момчето не бе лишено от всички удоволствия. На практика, откак Дерек бе взел младия си братовчед под своето крило преди година, Пърси не можеше да си спомни нито един случай, в който Джереми да не е успял да намери жена, готова да прекара няколко много интимни часа с него, без значение къде замръкваха тримата приятели — в оживена странноприемница, в скъп публичен дом или на някое от многобройните светски събирания. Да, момчето имаше дяволски късмет с жените. Независимо от своята възраст, независимо дали бяха уличници или дами, всички те намираха най-младия мъж от рода Малъри за неустоим.

В това отношение той се беше метнал на баща си Джеймс и на своя чичо — Антъни Малъри. Джеймс и Антъни — най-малките от четиримата брата Малъри — на времето бяха скандализирали града със своите похождения. Дерек, единственият син на най-стария Малъри, имаше не по-малък успех сред нежния пол, само че той бе далеч по-дискретен и внимателен при избора си, така че няколкото скандала, в които се беше забъркал, нямаха нищо общо с жени.

Като премисли всичко това, Пърси повика сервитьорката и прошепна нещо в ухото й. За двамата братовчеди, които го наблюдаваха, не бе трудно да се досетят, че в този момент той поръчва по още една чаша и я моли „тайничко“ да не разрежда с вода питието на Джереми. Едва се сдържаха да не избухнат в смях. Но Дерек забеляза как момичето се намръщи и се кани да обясни на младия лорд, че в никоя от досегашните чаши не е имало никаква вода. Затова той бързо улови погледа й, кимна и й смигна, за да й покаже, че става въпрос за игра, в която тя също трябва да участва. Момичето разбра и се усмихна. Умница.

Дерек си каза, че трябва да възнагради малката госпожица, макар и не по начина, по който тя би искала. Не бе му убягнало как още от влизането им сервитьорката беше използвала всичките си прелести — а тя ги имаше в изобилие — за да привлече вниманието му. Но той нямаше намерение да я насърчава, защото плановете му за късните часове на нощта бяха други.

Често идваха в тази странноприемница, но това момиче беше ново. Щеше да се възползва от услугите й по-късно. Всички щяха да го направят, стига да се задържеше на тази работа. Но не тази вечер; не и след като няколко часа по-рано и тримата бяха пожънали успехи на годишния бал за откриване на сезона у семейство Шепфърд.

И Дерек, и Джереми бяха задължени да присъстват на този бал, защото той бе официалният дебют на тяхната най-млада братовчедка Ейми в обществото. Още от шестнадесетгодишна възраст й бяха позволявали да присъства на някои събирания, но никога не беше се появявала на бал, а още по-малко — нагиздена като тази вечер. Господи, с балната си премяна малката палавница бе поразила всички и най-много — мъжете от семейството (на бала присъстваше целият род Малъри). Не спираха да се чудят кога, дявол да го вземе, сладката, немирна Ейми беше успяла да се превърне в такава пленителна, чувствена красавица.

Хм, може би ако сега поговореха за това, мисълта на Пърси щеше да се отклони от тайното му споразумение със сервитьорката. Дерек познаваше Пърси много добре, защото бяха приятели от години, и знаеше, че скъпият му другар всеки момент ще се изтърве и ще признае какво е замислил. Просто Пърси наистина не умееше да пази тайни, дори и своите собствени.

За да му попречи да се издаде, Дерек се обърна към Джереми и пристъпи към въпроса:

— Напоследък ти придружаваше Ейми, когато братята й бяха заети. Защо не ни предупреди, че тази немирница изведнъж е разцъфнала толкова буйно?

Джереми вдигна рамене.

— Кой казва, че е било изведнъж? Дрехите, в които леля Шарлот настояваше да се облича Ейми, добре скриваха онова, което е под тях, но то си е там от доста време. Трябва само да имаш набито око…

Дерек едва не се задави, опитвайки се да сдържи смеха си.

— Мили боже, човече, тя ти е братовчедка! Не трябва да забелязваш такива неща у една братовчедка.

— Така ли? — Джереми беше искрено изненадан. — Дявол да го вземе, къде го пише…?

— Сигурно в книгите на баща ти — отвърна Дерек и го погледна многозначително.

Джереми въздъхна.

— Предполагам. Татко винаги дяволски се вбесяваше, когато се възхищавах от Рийгън повечко, отколкото той смяташе за необходимо.

Рийгън също беше тяхна братовчедка — единствената племенница, за чието отглеждане се бяха погрижили двамата по-стари братя Малъри. Всъщност само Джереми и баща му я наричаха Рийгън и Дерек нямаше нищо против това име, за разлика от своя баща и от другите чичовци. Останалите от семейството я наричаха Реджи, докато в действителност името й бе Реджина. Преди няколко години скъпата братовчедка се беше омъжила за най-добрия приятел на Дерек — Никълъс Идън.

— Но аз не съм казал, че се интересувам от Ейми — уточни Джереми. — Просто казах, че съм забелязал как тя се е закръглила точно където трябва.

— И аз забелязах — неочаквано се включи Пърси. — Нямах търпение да дебютира в обществото. Дори мисля да я поухажвам.

При тези думи двамата братовчеди тревожно се приведоха напред. В момента приликата с бащите им, които ревниво охраняваха младата Ейми, бе направо поразителна. От устните на Дерек се отрони възклицание:

— Защо ти е да вършиш нещо толкова глупаво? Да си с Ейми означава да разгневиш до смърт моите чичовци. Не забравяй това. Нима наистина искаш да си имаш работа с Антъни и Джеймс Малъри, да не говорим за моя баща?

Пърси леко пребледня.

— Мили боже, не! Не бях се замислял за това, наистина не бях.

— Е, замисли се.

— Но… но аз смятах, че са взели присърце само съдбата на Реджи, жената на Ник. Те не се тревожеха за по-големите сестри на Ейми — Клер и Даяна.

— Клер никога не е била примамка за развратници като теб, Пърси, така че нямаше защо да се тревожат за нея. А пък чичо Едуард одобри още първия избор на Даяна — затова тя се омъжи толкова скоро след дебюта си. Освен това, за разлика от Реджи, и двете момичета имаха баща, който да се грижи за тяхното добруване. Ето защо чичовците не сметнаха за необходимо да се намесват.

Пърси се оживи.

— Е, значи просто ще получа съгласието на чичо Едуард и това е, нали?

— Не разчитай на това. За разлика от Клер и Даяна, Ейми твърде много прилича на Реджи. Тони и Джеймс ще я държат изкъсо, точно както не изпускаха Реджи от очи, преди тя да се омъжи за Ник. Какво да се прави, навик. — Дерек внезапно се усмихна и се обърна към Джереми. — Господи, видя ли физиономиите им тази вечер? Малката направо ги гръмна. Не мисля, че друг път съм виждал баща ти да остава без думи.

Джереми се изкикоти.

— Аз съм го виждал, но ти си прав. Предполагам, че трябваше да го предупредя.

— Мен също — натърти Дерек.

Джереми повдигна лявата си вежда, имитирайки безупречно една от характерните гримаси на своя баща, и каза нелюбезно:

— Не те смятах за такъв глупак, та да не забележиш, че Ейми е пораснала. На баща ми му е простено — той си има нова съпруга, която да отвлича вниманието му, но какво е твоето извинение?

— Рядко виждам малката — защити се Дерек. — Когато те изхвърлят от училище и се завърнеш тук, тя винаги вика за кавалер теб, а не мен.

Изглеждаше, че назрява сериозна свада, затова Пърси реши да се намеси с предложение.

— Ще се радвам аз да се заема с тази задачи, ако стане нужда.

— Млъкни, Пърси! — машинално казаха двамата братовчеди в един глас.

Но Дерек се опомни пръв. Сети се, че сега най-важното бе да охладят внезапния интерес на Пърси към младата Ейми, и бързо се върна към темата, която изглеждаше най-подходяща за тази цел. Обърна се към Джереми.

— Чичо Джеймс наистина беше изненадан от промяната у Ейми, нали?

Джереми схвана накъде бие братовчед му.

— О, да. Чух как татко въздъхна и каза на чичо Тони: „Пак се започва“.

— И какво отвърна чичо Тони?

Джереми се изкикоти при спомена за сцената, на която бе станал свидетел.

— Досещаш се какво — „Оставям нещата на теб, старче, понеже нямаш друга работа, освен да спиш в леглото си нощем“.

Пърси намери това за забавно и се засмя. Дерек, от своя страна, се изчерви. И двамата бяха схванали значението на тези думи — Джорджина, младата съпруга на Джеймс Малъри, в момента беше много, много бременна. Всъщност се очакваше до края на седмицата да роди. Джереми вече бе доверил на братовчед си, че лекарят на Джордж е предупредил съпруга й засега да си държи ръцете далеч от нея. Тогава Дерек също се беше изчервил. Причината бе проста. Първата му среща с новата съпруга на чичо му се беше състояла на излизане от една странноприемница близо до пристанището. Джорджина се бе сблъскала с него, всъщност направо бе връхлетяла в ръцете му и той моментално беше изпълнен с твърдото намерение да я има и в леглото си още същата нощ… докато не се бе появил Джереми, за да го информира, че се опитва да прелъсти новата си леля.

Тази насока на разговора очевидно изненада Пърси, защото единственото, което успя да каже, беше:

— Да не би затова баща ти отново да е в списъка на залаганията при Уайт?

Тъй като въпросът му бе отправен към Джереми, младежът отговори:

— Не знаех, че е залагал.

— Не той — поясни Пърси. — Другите залагат за това, че до края на седмицата той ще участва, или поне ще бъде пряко отговорен минимум за три боя.

Джереми се разтресе от смях. Дерек каза раздразнено:

— Не е толкова смешно, Джереми. Когато чичо Джеймс се бие с някого, нещастната жертва обикновено остава на място. Приятелят ми Ник го изпита на собствения си гръб. За малко да пропусне сватбата си с нашата Реджи, след като баща ти го остави на легло цяла седмица.

Джереми наистина стана сериозен, защото заради отнесения пердах добрият стар Ник бе вкарал баща му в затвора. Инцидентът доста беше разбунил духовете на времето и на младежа му се искаше да забрави колкото може по-бързо за това.

Без да осъзнава, че е извикал неприятни спомени у братовчедите, Пърси продължи да задава въпроси.

— Затова баща ти е в такова отвратително настроение, нали? Защото той и Джорджи не могат… е, сещаш се…

— В действителност — отговори Джереми, — няма нищо общо с това, Пърси. Баща ми без друго знаеше, че ще трябва да се въздържа за известно време. Нали брат му Тони премина през същото преди по-малко от два месеца? Не, ако той се зъби на всичко живо, което се изпречва на пътя му, то е заради писмото от братята на Джордж. Изглежда, че ще пристигнат за раждането. Всеки момент могат да се появят.

— Мили боже! — възкликнаха едновременно Дерек и Пърси.

— Нищо чудно, че вчера баща ти едва не ми откъсна главата, и то ей така, без причина — каза Дерек.

— Никога не съм виждал човек, който да изпитва към шуреите си такава неприязън, каквато изпитва Джеймс Малъри към своите американски роднини — отбеляза Пърси.

Дерек добави:

— Да, той ги ненавижда повече и от Ник, а чичо никак не харесва Ник.

— Точно така — каза Джереми. — Когато са в една стая най-доброто, което Джордж може да стори, е да държи всеки от тях далеч от гърлото на другия.

Всички те мъничко преувеличаваха. Всъщност Джеймс бе сключил нещо като полупримирие с шуреите си, преди те да отплават обратно към Америка. Но съвсем не беше сторил това с радост. Направи го само заради Джорджина и то само защото смяташе, че ги вижда за последен път.

Не че всички тези американци бяха толкова ужасни. Дерек и Джереми дори бяха излизали с двамата по-млади братя Андерсън, докато те бяха в Лондон. И си бяха прекарали чудесно, особено с Дрю Андерсън, който бе най-вироглавият от петимата; Бойд — най-малкият, бе твърде сериозен, за да се забавлява като останалите. В действителност Джеймс не понасяше преди всичко един от братята — онзи, който беше настоявал да го обесят, когато преди година бе попаднал в ръцете им в Америка. Този Андерсън Джеймс никога нямаше да хареса, каквото и да се случеше.

— Дяволски много се радвам, че няма да живея у вас през следващия един месец — сподели Дерек с братовчед си.

Джереми му отвърна с широка усмивка:

— О, не съм сигурен. Ще бъде страшно интересно, ако питаш мен. Аз самият не възнамерявам да пропусна нищичко.