Джоана Линдзи
Съвършен годеник (35)

Глава тридесет и пета

Младата прислужница, която заведе Джулия до спалнята й, искаше да почисти веднага. Момичето се оплака, че никой не й е казал, че ще има гости, затова не била подготвила стаята предварително. Джулия отпрати девойката и й каза да се върне по-късно следобеда, когато тя щеше да е навън. Просто искаше малко усамотение, за да може да трепери на спокойствие.

Стовари се на леглото веднага, след като вратата се затвори, а натрупаният прах образува облаци. Изправи се и киха почти цяла минута. Така забрави за треперенето си и даже почти се засмя, като видя ясните отпечатъци от стъпките си по прашния под.

Не бе преувеличавала за състоянието на Уилоу Уудс. Спалнята, която й дадоха, явно не бе използвана или дори почиствана години наред. С толкова малко слуги, камериерките — ако въобще имаше повече от една за горния етаж — явно чистеха само главната част на имението.

Стаята й имаше сини завеси, стени и покривка на леглото. Поне някога цветът е бил син. Тапетите бяха толкова избледнели, че сега бяха по-скоро убито сиви. Тъмните дъски на пода се нуждаеха от полиране. В стаята имаше тясно бюро, без особен блясък, а и без огледало на него. Трябваше скоро да направи списък на нещата, които щяха да й трябват, от складовете в Лондон.

Запълваше главата си с тези дреболии, за да не мисли за срещата с графа, която силно бе разклатила нервите й. Може и да бе смятала, че е готова за конфронтацията, но знаеше колко лесно би било нещо да й се изплъзне и да направи грешка. Не беше сигурна, че Милтън е напълно убеден от представлението им, въпреки че бе дал съгласието си за сватбата, заради което и започна да трепери веднага след като напусна кабинета му.

За човек, който е искал през по-голямата част от живота си тази сватба да се случи, той не изглеждаше ни най-малко зарадван, че тя бе на път да се осъществи. Или поне не още. Очевидно бе, че има някакви резерви — вероятно се нуждаеше от повече доказателства, че тя и Ричард бяха искрени. Като например истинска сватба.

Започна да се смее истерично при тази мисъл, но рязко спря, когато вратата се отвори и Ричард влезе вътре.

Тя се изстреля от леглото, вдигна още един облак от прах, който се опита да разсее с ръка и каза сепнато:

— Трябва да се научиш как се чука на вратата.

Той внимателно затвори зад себе си:

— Скоро ще се женим, няма нужда да чукам.

Тя повдигна вежда:

— Това не ти дава никакви привилегии. — Тогава снижи гласа си до шепот: — Дори и да се женехме наистина.

Той само се усмихна и с погнуса огледа плачевното състояние на стаята.

— Наистина се надявах твоята стая да е в по-добър вид от моята, но явно не е. Уилоу Уудс наистина е изгубил блясъка си.

— Още едно доказателство колко отчаяно баща ти се нуждае от нашата женитба.

— Винаги е бил алчен, но отчаян е по-точното определение сега. Хазартните дългове, които му оставих, сигурно са бръкнали дълбоко в джобовете му. Явно му се е наложило да заеме от тъста на Чарлз, за да ги изплати.

— Харесва ли ти хазарта?

— Не особено. Тези дългове бяха съвсем целенасочени загуби, за да го накарам да се отрече от мен по онова време. Не проработи, затова просто си тръгнах.

Тя знаеше толкова малко за Ричард. Но беше сигурна, че снобът вече го няма. Дали въобще бе съществувал някога? Или гневът му от ситуацията бе предизвиквал онази злост, която тя познаваше? А днес той бе удивителен.

Спомняйки си играта му, тя каза:

— Беше страхотен долу. Как успя да го направиш? Прикриваш емоциите си толкова добре! Дори аз ти повярвах!

Той се изчерви леко:

— Извинявай, че така те смутих, но баща ми е подозрителен. Ако нещо се различава от нормалното, той иска да научи защо. А това, което се опитваме да направим, е далеч от всичко нормално.

— Мислиш ли, че ни повярва?

— Трудно е да се каже на този етап. Не го познавам вече. Преди девет години, когато си тръгнах, той никога не би направил нещо толкова ужасно, като това, което ми стори. Бавно се насочваше в тази посока, наказанията му загрубяваха все повече. Дори и да не ни вярва, вече не може да си позволи да не се съгласи с нас. Рогът на изобилието, който му предлагаме, е прекалено примамлив, за да рискува да го изгуби. Ако пък ни вярва, тогава предполагам, че просто е забравил как да бъде благосклонен.

— Не мога да си спомня някога да е бил благосклонен.

Това не бе истина. Когато бе малка, графът изглеждаше като всеки друг възрастен, когото познаваше. Неговата враждебност се бе показала, когато ситуацията бе започнала да се нажежава и баща й бе опитал да приключи връзката между двете семейства.

Изведнъж осъзна, че нито тя, нито Ричард вече шепнат, изтича до вратата, отвори я, огледа се в двете посоки на коридора и затвори вратата с въздишка:

— Ще трябва да сме доста по-внимателни от сега нататък. Не може да си позволим да ни подслушат.

— Защо не излезем навън и не се порадваме на хубавото време? — предложи той. — Така ще дадем възможност на прислугата да почисти стаите ни.

Джулия реши, че идеята е страхотна, след като навън можеха да говорят спокойно, без да има някой край тях. Грабна бонето си и отвори вратата, но се спря, за да поизтупа праха от полата си. Бе оставила очертанията на тялото си върху покривката на леглото — толкова мръсно беше.

— Почакай! — възкликна Ричард и хвана ръката й. — Позволи ми.

Тя погледна назад, за да види дяволитото пламъче в очите му и как се пресяга към полата й. Завъртя се с лице към него:

— Не, не мисля.

Той вече се усмихваше широко:

— Е, хайде де, любима, каква по-добра възможност от малко прах!

— Наистина, няма да поставиш ръцете си върху задника ми. — Опита се да звучи строго, но неговият закачлив хумор бе заразен.

— Не се опъвай — придумваше я той и се протегна към нея отново.

Тя се засмя и бързо заотстъпва през вратата с едно твърдо:

— Не!

Той пренебрегна отказа й и скочи напред. Тя изпищя и се втурна по коридора. Смеейки се, се обърна наполовина, за да се увери, че той не се приближава… и се блъсна в баща му.

Изчерви се като божур.

— Извинете! — измъкна се и забърза надолу по стълбите засрамена.

— Определено знаеш как да потискаш ентусиазма у хората, старче — чу Ричард да се оплаква, преди да я последва надолу по стълбите.