Джоана Линдзи
Съвършен годеник (31)

Глава тридесет и първа

Омаята бавно се разпръсна, но се задържа достатъчно дълго, за да даде възможност на Джулия да осъзнае, че не иска повече да се кара с него — или поне не днес. Все още лежаха изпънати на леглото един до друг. Когато се бе надигнал, веднага я бе наместил да легне настрани с глава върху възглавницата. После я бе последвал сгушен зад гърба й. Беше я целунал по рамото, а ръката му се бе увила около нея, за да я задържи до себе си.

Поне не я бе изоставил веднага, докато тя все още усещаше онази специална връзка помежду им. Това би я наранило много. Никой от тях не помръдна дълго време и телата им продължиха да се докосват.

Накрая реши, че е заспал, сгушен в нея. Така може би бе по-добре. Не беше сигурна какво да му каже, след случилото се. Страхуваше се, че темата, която искаше да обсъдят, щеше напълно да разруши тяхното крехко примирие. Всъщност, дори не знаеше дали това можеше да се приеме за примирие. Тя определено не бе в настроение за кавги, но нямаше представа как това неочаквано събитие щеше да му повлияе. Беше се ядосал след целувката в хана, обвинявайки я за нежеланата случка. Днес нещата стигнаха толкова далеч, че дори и не подлежаха на сравнение.

Тя вече знаеше какво бе да се любиш с някого — беше прекрасно. Но не се заблуждаваше, че няма да е способна да изпита това с някого, когото би обикнала. Едва ли Ричард щеше да е единствения, който да съумее да събуди тези желания в нея. Можеше и да е силно привлечена от него, дори да го харесва… понякога. Той можеше да е онзи идеален мъж за нея, само ако се бяха срещнали при различни обстоятелства и нямаха тази грозна история с уговорения брак помежду си. Вместо това се бе оказал нейното идеално наказание! Докато не се отървеше от него, нямаше да намери онзи мъж, който бе някъде там и я чакаше.

Трябваше да стане и да се облече. Каютата й без прозорец не бе студена, но не бе и достатъчно топла, че да стои гола и непокрита. Въобще не й бе студено, не и когато Ричард я топлеше с тялото си. Освен това не можеше да намери сили да се отдели от него.

Въздъхна. Защо изобщо й харесваше просто да лежи до него?

Той явно чу въздишката й, защото най-накрая проговори. Тонът му беше обичаен, като при обикновен разговор, но темата бе толкова далеч от всичко, което бе очаквала, че я слиса:

— Плашиш ме, Джулс. Никога не бях преживявал подобно нещо с друга жена. Целуваш ме по рамото, а спокойно можеше направо да забиеш зъби в него. Целувам устните ти, а ти можеше да се опиташ да откъснеш устата ми. Поставям живота си на риск, като те докосвам. Не, не се обиждай. — Той се засмя, когато цялото й тяло се скова: — Не казвам, че е лошо. Всъщност е странно вълнуващо.

Този смях я накара да замълчи. Обърна се по гръб, за да го погледне. Да, беше дори в очите му — блестящ смях, а и той още се усмихваше. Габриел познаваше и приемаше този мъж за свой приятел. Това не беше мъжът, който Джулия познаваше. Нямаше предишен опит, на който да се облегне, за да разбере дали се шегува, затова не се опита да му отговори с остроумна забележка в случай, че бе сериозен.

Но явно той бе в настроение да преувеличава или поне да се закача, защото продължи:

— Жалко че бяхме толкова малки за това тогава. Гарантирам ти, че нямаше да си разменим и една лоша дума.

— Не мисля — Усмихна се тя и му напомни: — Ти беше сноб.

Той се засмя отново:

— Малко може би, но не спрямо теб. Дори и да беше кралица, не бих се държал по различен начин. Никога не съм се борил срещу теб, а срещу това, че баща ми сам ми е избрал невеста, без да ме попита. Основният извор на яростта ми бе, че нямах никакъв контрол върху собствения си живот.

Темата ставаше доста чувствителна, но емоциите им оставаха неутрални за момента или поне нейните. Това, че успяваха да я обсъждат, без да се нахвърлят един върху друг, бе удивително.

Тонът му стана мрачен, когато продължи:

— На шестнадесет, бях прекалено голям баща ми да ме бие с пръчката. Взех му я, когато се опита да ме удари с нея. Тогава той нае биячите си, за да налага волята си. Знаеш ли какво е да те бият прислужници, които в действителност мразят благородниците, и изпитват извратено удоволствие от възможността да те накарат да си „научиш урока“? Хвърляха ме в краката на баща ми и всичко, което той казваше, бе „Може би следващия път ще правиш каквото ти се казва“. Как може човек да е толкова жесток към собствения си син?

— Ако те мрази?

— Да ме мрази? Глупости. Аз съм този, който мрази. Убеден съм, че той просто не познава друг начин, по който да се държи.

Това отношение я раздразни, особено след спомена, който току-що бе споделил и който я накара да му съчувства.

— Ричард, не го оправдавай само защото ти е баща.

Той повдигна веждата си:

— Коя част от обяснението ми колко силно го мразя пропусна?

Той бе на път да се обиди. Разговорът можеше да приключи рязко, ако не го беше шокирала с въпроса:

— Сигурен ли си, че той е истинският ти баща?

— Разбира се. Колко пъти съм си пожелавал да не е, но е той.

— Но как знаеш със сигурност?

— Защото не бях единственият, подложен на неговата сурова дисциплина. Отнасяше се към Чарлз по същия начин, но той просто се свиваше и никога не се противопоставяше, както правех аз. А когато баща ни не раздаваше наказания, обикновено бе сърдечен и към двама ни. Обърни внимание — не любящ. Никога не е бил такъв. Но не показваше и никаква омраза, само гняв всеки път, когато нарушавахме правилата му или не откликвахме с подчинение. Така е бил възпитан самият той и предполагам, е решил, че щом е имало резултат при него, ще проработи и върху синовете му. Лоши родители, които отглеждат още по-лоши родители. — завърши Ричард с отвращение.

— Пълни безсмислици! Или искаш да ми кажеш, че ще отглеждаш децата си по този начин?

— Боже, не!

— Именно, затова няма никакво оправдание за отвратителното отношение на баща ти към собствените му деца.

Тя знаеше за разюзданото поведение на майка му през онзи сезон в Лондон, но не бе сигурна, че иска да го споменава. Изглежда Ричард дори нямаше представа за него, а освен това реагира твърде остро. Ако към него и към брат му се бяха отнасяли по еднакъв начин, тогава вероятно предположението на Джеймс, че Ричард е копеле, оставаше безпочвено.

Затова тя заключи:

— Той е просто зъл.

— Ето че пак се съгласяваме.

На Ричард съвсем не му бе до смях. Изправи се на ръба на леглото и си обу панталоните. С рязкото отдръпване на топлината му, настъпи острото осъзнаване за собствената й голота, но дрехите й бяха чак в средата на стаята, където ги бяха захвърлили. Докато се изправяше изпод завивките, Ричард й хвърли блузата и полата върху леглото, тя се вмъкна набързо в тях, а той гледаше в друга посока.

Не се обърна, докато втъкваше блузата си обратно в панталоните:

— Какво всъщност правиш тук, Джулс?

Имаше явно обвинение в тона му, дори в изражението на лицето му, което я накара да се стегне отбранително и побърза да се изправи на крака от другата страна на леглото:

— Казах ти. Говорих с баща ти и той ми нареди да се приготвя за сватбата си и изброи какво е направил, така че тя да се случи най-накрая. Това бе единственият начин да предотвратя всичко.

— Разбирам — каза той с нотка насмешливост. — Значи не си помагала на мен, а на себе си.

— Именно! — бе достатъчно наранена, че да го потвърди.

Той скръцна зъби с раздразнение:

— Можеше да спестиш този кошмар и на двама ни, ако просто бе забравила за договора и се бе омъжила за някой друг.

— Щях да го направя и то с благословията на баща ми. Той смяташе, че ще устоим на бурята, която ще създаде разтрогването на договора. Не знаеше, че за баща ти това да не се възстановим от този скандал ще се превърне в лична вендета. Намекна за това, когато отидох да го уведомя, че продължавам с живота си. Проклет благородник! Неприятностите, които може да причини, са прекалено много.

— Не е ли семейството ти вече толкова богато, че това да е без значение?

— Предлагаш баща ми да се оттегли от бизнеса ли? Та той е едва на средна възраст!

— Не, но вероятно малко преувеличаваш?

— Когато баща ми едва започва да се възстановява от тежък инцидент, който го остави със замъглено съзнание през последните пет години?! Ти може без угризения да оставиш баща ти да бъде въвлечен в социален, както и в бизнес скандал, ако местата ни бяха разменени, но аз обичам своя и няма да позволя на каквото и да било да попречи на възстановяването му.

— Съжалявам, не знаех, че състоянието на баща ти е толкова крехко.

Имаше опасност отново да се разплаче и тя погледна надолу в опит да укроти емоциите си. Очите й попаднаха върху леглото помежду им и намачканите завивки — доказателство на красивото преживяване, което бяха споделили. Това я успокои малко, всъщност доста. Трябваше да има начин да убеди Ричард, че бе належащо да намерят изход от тази дилема, а не да продължават да я пренебрегват.

— Знаеш ли, той нямаше да те остави в Австралия — каза тя и повдигна поглед към него. — Просто искаше да страдаш достатъчно и да вярваш, че никога няма да се измъкнеш оттам, за да направиш всичко, което той ти казва, само и само да се измъкнеш от този ад.

— Типично в негов стил. Но се съмнявам, че е знаел в действителност на какво ме обрича и че можеше да не оцелея достатъчно дълго, та да бъда „пречупен“.

Тя запази съмненията си, но все още се опитваше да изложи гледната си точка:

— Бях сигурна, че след това изпитание бързо ще изчезнеш отново. Така направи и миналия път, просто избяга.

— Какъв избор имах тогава? Бях само момче.

— Вече не си момче — каза тя спокойно. — И вярвам, че си ми задължен и трябва да ми помогнеш да намерим начин и за двама ни да приключим с това веднъж и завинаги.

Той я изгледа твърдо за момент, преди да попита подозрително:

— Предлагаш да се оженим ли?

— Не! Разбира се, че не. Но идеите ми свършиха. Този договор трябва да бъде унищожен, но няма начин да попадне в ръцете ми.

— И с това историята ще приключи? Въпреки че е добре известно, че сме сгодени от толкова години?

— Известно е, но кой знае, че е писмено запечатано и договора обвързва семействата ни, а не само нас? Което и да е дете от двете семействата щеше да е подходящо, нали знаеш. Не бе нужно да сме аз и ти. Но родителите ми нямат други деца и предполагам, че баща ти вече е имал планове за Чарлз, затова до момента, в който се срещнахме за първи път, е било прието като даденост, че аз и ти ще създадем семейната връзка.

— Искаш да кажеш, че Чарлз можеше да се ожени за теб, след като е овдовял?

Тя премига:

— Да, никога не се бях сещала за това. Сигурна съм, че баща ти се е досетил обаче, въпреки че никога не предложи такова решение по време на отсъствието ти. Предполагам, че Чарлз е отказал някой друг да му избира съпруга за втори път.

Ричард се намръщи:

— Когато наскоро се видях с него, брат ми призна, че неговият син му е вдъхнал кураж да се опълчи на баща ни. Оттогава баща ми се отнася с него внимателно като с кадифена ръкавица. Чарлз и момчето са връзката на баща ми с дука. — Очите на Ричард я обходиха, преди да добави: — Не мога да повярвам обаче, че Чарлз не би се съгласил да се ожени за теб, ако са го попитали дали иска. А и ти и той никога не сте били във война, както бяхме ние.

Тя се изчерви леко.

— Може да го попиташ някой ден. Но това не ми помага в тази ситуация. Връзката ни е добре известна. Освен това се знае, че теб те нямаше през всичките тези години и очаквам да изчезнеш отново. Без младоженец и договор баща ти няма да има нищо, с което да ме обвърже, и заплахите му ще си останат празни приказки.

Ричард въздъхна:

— Добре, дай ми малко време да измисля нещо. И след това всичко ще е приключило между нас, нали?

— Със сигурност, защо да не…? — тя спря и се изчерви силно, защото той гледаше многозначително към леглото.