Джоана Линдзи
Съвършен годеник (51)

Глава петдесет и първа

Бяха застанали пред дома на Джулия на Бъркли Скуеър. Ричард взе ръката й в своята, повдигна я към устните си и я целуна. Бяха се върнали толкова скоро! Нямаше да останат за дълго обаче, само за няколко дни, колкото да постегнат „Тритон“. Тези няколко дни бяха достатъчни, за да споделят щастливите си новини… и да уредят една стара сметка. Ричард все още не знаеше обаче за печата „изплатено“, който тя искаше да сложи на тази част от живота им.

— Баща ми ще е толкова щастлив — каза тя, докато се качваха по стълбите, и добави внимателно: — Има ли някакъв шанс някога да се помириш с твоя?

— Шегуваш ли се?

Изражението му потвърждаваше, че това никога нямаше да се случи:

— Трябваше да попитам — каза тя, — защото искам да приключим с него. Иска ми се той да знае без капка съмнение, че никога няма да бъде част от живота ни.

— Няма да бъде.

— Ние знаем това, но искам и той да знае, за да не се опитва никога да прави нови интриги или планове що се отнася до нас. Може ли да сложим край на това веднъж и завинаги, така че никой от нас да няма причина да се занимава с него отново?

— Ти всъщност искаш отново да отидем до Уилоу Уудс?

— Да, за последен път.

— Нека да помисля, Джулс. Наистина не планирах да го виждам повече.

Тя кимна и го въведе в къщата. Нямаше да спори по въпроса. Трябваше сам да реши. Никога повече нямаше да бъде лишен от избор, ако зависеше от нея.

Откриха баща й долу в кабинета му.

— Можеш да ходиш! — възкликна Джулия.

Почти в същото време Джералд каза:

— Какво правите тук толкова скоро?

Те се усмихнаха един на друг. Джералд започна да обяснява първи:

— Артър намери носилка, с която да ме сваля на долния етаж лесно. Този стол ми липсваше. А и имах усещането, че не е редно да се грижа за бизнеса от леглото си.

— Значи вече работиш?

— Само колкото Артър ми позволи — измърмори Джералд.

Артър се обади от мястото си до вратата:

— По-голямата част от деня все още трябва да бъде отдадена на упражнения. Така предложи докторът. Но вече ги правим тук долу. Определено му е дошло до гуша от тази спалня.

— Никак не го обвинявам — усмихна се Джулия. — Колкото до нашето пристигане, едва бяхме отплавали в морето, когато ни връхлетя буря. Върнахме се само за поправки, но имаме добри новини.

Тя цялата сияеше, затова Джералд предположи:

— С постоянен характер?

Тя се засмя:

— Знам какво ти е казал Ричард в нощта, преди да отплаваме. Призна ми. Но защо ти не ми каза нищо, татко?

— Че те обича? Почти го направих. Но той бе толкова убеден, че се нуждае от това пътуване, за да те убеди. А и ти бе работила толкова усилено през последните години, Джулия. Не съм предполагал, че ще ти се наложи да носиш цялата отговорност на раменете си на такава ранна възраст. Реших, че пътуването ще ти се отрази добре, ще ти даде време да починеш и да се забавляваш, както следва да правиш на твоята възраст. А и… е, надявах се, че накрая това наистина ще се окаже твоето сватбено пътешествие.

Тя повдигна ръката си, за да му покаже красивия сребърен сватбен пръстен, който Ричард й бе купил в деня, преди да отплават от Лондон. Тази сутрин, преди да пуснат котва, той бе свалил грозния пръстен, който Милтън бе набавил за сватбата им, и го бе изхвърлил в река Темза, преди да сложи новия на пръста й с думите:

— Ще трябва да го свалиш само веднъж — в деня, в който имаме сватба, която заслужава да бъде запомнена. Или на красив плаж на островите, или в стара катедрала тук в Англия — ти решаваш.

— Когато се върнем следващия път — бе му отвърнала и го бе притиснала към сърцето си. — Искам баща ми да е достатъчно силен да ме заведе до олтара.

Джералд повдигна вежди към Ричард:

— Не отне дълго време, нали?

— Не, сър.

Джералд се разсмя:

— Никога не съм мислил, че ще кажа това — добре дошъл в семейството, синко.

Прекараха остатъка от деня с баща й. Тя го зарази с ентусиазма си за разширяването на бизнеса на Милър, с включването на сурови материали и продукти от тропиците.

— В скоро време ще ви се наложи да отворите собствени банки, за да има къде да прибирате богатствата си — пошегува се Ричард.

— Това не е никак лоша идея! — съгласи се Джулия. — И добър проект за теб всъщност.

— Ричард завъртя очи:

— От пират до банкер? Това не ми звучи добре някак си.

Пътуването през провинцията на следващия ден бе сериозно. Ричард се бе съгласил да отиде до Уилоу Уудс, защото искаше да съобщи на брат си за промяната в тяхното положение. През нощта в странноприемницата по пътя им, докато Ричард я държеше нежно в леглото, Джулия повдигна последния въпрос, който се надяваше да види разрешен. Тя продължаваше да е убедена, че Милтън Алън не бе истинският баща на Ричард. Начинът, по който графът се бе отнасял с него, напомняше за мъж, който тормози натрапеното му копеле. Ричард се бе надсмял на тази идея преди, но ако тя бе права, потвърждението на подобна новина би трябвало да го ощастливи, нали?

Ричард само я прегърна силно, когато тя спомена темата и каза:

— Знам, че си мислиш, че това ще разреши моите проблеми, но честно, Джулс, за мен няма значение нито едното, нито другото. Що се отнася до мен, той не е свързан с мен и не е бил през по-голямата част от живота ми. Но ако това ще те направи щастлива, ще го попитам.

Сега вече изпитваше съмнения. Ако Ричард наистина не се интересуваше, може би не трябваше да се занимава с проблема. Но не успя да изрече това. Той имаше други идеи как да прекарат остатъка от нощта. Определено бяха приятни разсейващи идеи.