Джоана Линдзи
Съвършен годеник (28)

Глава двадесет и осма

Джеймс извика Дрю, преди да се качи на кораба с каторжниците. Беше се издокарал за случая. Обикновено не си правеше труда да изглежда толкова изискано, но днес се бе постарал. Бежовото му сако бе с чудесна кройка, ботушите му блестяха и жилетката бе от най-фина коприна, въпреки че бялото му шалче не бе обичайно за него.

— Ти ела с мен — каза Джеймс. — Ако капитанът отрече участието си в този заговор, някой, който познава Ричард, ще трябва да слезе в трюма и да го открие.

— Да разбирам ли, че ти не би желал това?

— Не е въпрос на прищевки, янки. След като покажа колко високопоставен и могъщ съм, за капитана ще е по-правдоподобно, ако откажа да сляза в трюма и предоставя тази тежка задача на прислужника на Ричард. Вонята, нали разбираш. Със сигурност там вече смърди.

Дрю сподави смеха си:

— Значи аз ще играя ролята на слуга, който не може да си позволи да е придирчив?

— Точно така и да не си продумал и една думичка или веднага ще издадеш от къде си.

— Е, стига, де. — Дрю се захили. — Американците са също толкова добри слуги като англичаните.

— Може би, но английски благородник никога няма да вземе на работа такъв.

Това беше стара закачка. Джеймс беше прекалено голям привърженик на идеята, че американците са варвари, за да си признае, че всъщност тя не е вярна. Дрю се беше имунизирал срещу тези саркастични забележки през годините. Или поне срещу повечето от тях.

Капитанът не ги посрещна на палубата, но те бяха отведени право в каютата му. Това бе доста очебийна тактика за установяване на превъзходството му. То бързо се изпари с представянето на Джеймс:

— Джеймс Малъри, виконт Райдинг. Радвам се, че ни приехте, капитан…?

— Кантел — каза мъжа, скачайки на крака зад бюрото си.

— Капитан Кантел — Джеймс наклони главата си леко за поздрав. Дрю можеше само да се възхити на тактиката на Джеймс. По-рано Дрю бе извикал откъм палубата, че има неотложен въпрос за решаване, което накара екипажа на другия кораб да снижат платната си и да се приготвят за посещение. Но Джеймс току-що бе успокоил капитана със своя сърдечен поздрав. За да го остави неподготвен за нападението…

Джеймс отправи първия залп като извади официалните документи от вътрешния джоб на сакото си и ги постави на бюрото. Капитанът го погледна любопитно, повдигна ги и зачете единия, при което веднага се намръщи. Джеймс не го изчака да приключи с четенето:

— Както виждате, до вниманието ни достигна, че транспортирате невинен мъж. Следва веднага да го освободите и да ми го предадете.

Капитан Кантел не отговори веднага. Продължаваше да чете, след което очите му се разшириха.

— Един от затворниците е благородник? Грешки от такава величина не се случват, лорд Малъри. Няма човек с такова име на кораба ми.

— Не съм си и помислял, че сте глупав — отбеляза Джеймс сухо. — Но ще приема, че вече напълно разбирате последствията от участието си в този заговор, затова не ви виня, че се опитвате да го отречете.

Лицето на капитан Кантел почервеня:

— Наистина, нямам представа за какво говорите. Мога да ви покажа списъка. Всеки затворник в трюма е описан и е налице. — Тогава изръмжа на моряка, който ги бе придружил: — Иди да ги преброиш.

— Остани на мястото си — Джеймс отмени изречената заповед с тон, който парализира мъжа от екипажа.

— Вижте сега… — Кантел започна да се бунтува.

— Не смятате настина, че ще ви дам възможност да скриете доказателствата, нали?

— Не ме обиждайте повече от това, лорд Малъри.

— Или?

Дрю изпъшка вътрешно. Джеймс трябваше да показва превъзходството на по-висшестоящ офицер в тази битка, а не да смазва с гюллета, но Дрю трябваше да се съгласи, че зет му бе привикнал да прави второто.

Джеймс не остави възможност на мъжа да отговори и добави:

— Не мислите наистина да ми се противопоставите, нали? — Изведнъж сграбчи моряка до него за ризата, повдигна го и стовари як юмрук в лицето му. Остави човека да се свлече бавно на пода, вече в безсъзнание, преди да погледне към капитана отново и да каже с ясна заплаха в гласа: — Не ви съветвам да го правите.

— Това е безчинство — капитанът повиши глас, но в изявлението му липсваше ожесточеност.

— Съгласен съм. Благородниците на страната не получават такова отношение, без значение какви са престъпленията им. Наясно сте с това, нали?

— Разбира се.

— Много добре. Въпреки точната си преценка, ще приема, че може би действително не знаете нищо за случая. Предполагам, че синът на графа може да ви е бил предаден с фалшиво име, може дори да е бил в безсъзнание и вследствие на това, неспособен да поправи нанесеното му оскърбление, преди да е станало прекалено късно. Въпреки че — добави Джеймс разумно — по-вероятно е да е крещял кой е в действителност достатъчно силно, че да бъде чут чак в Лондон.

— Пазачите не биха му повярвали — каза Кантел бързо, явно предпочитайки последната версия на Джеймс в случай, че трябваше да предаде затворника си. Беше достатъчно глупав, обаче, да опита още веднъж да избегне това, като добави: — Ще разпитам пазачите веднага. Ще видите, че някой е бил информиран погрешно относно местонахождението на лорд Алън.

— И ще изгубите още от времето ми? Не мисля. Имате три варианта. Предайте лорд Алън веднага и може да успеете да уредите получаването на комисионна, като се върнете в родината. Доста се съмнявам, че ще стане, но съм сигурен, че този вариант е по-приемлив от арестуването ви на следващото пристанище.

— Нямате тази власт!

— Съмнявате се в титлата ми, така ли? Предполагам не сте чували за семейството ми? — Тогава Джеймс добави с потресен тон: — Мили Боже, трябва ли наистина да споменавам имена?

Дрю почти се изсмя. Но опитът на Джеймс да намали напрежението, ако това целеше коментарът му, проработи.

— Това не е необходимо — каза капитанът. — Семейството ви е добре познато, лорд Малъри. Нека преминем към трюма да проверим дали този липсващ лорд погрешно е качен на моя кораб. — каза капитанът, отстоявайки невинността си до край.

Джеймс не можеше да бъде излъган. Като повдигна тъмнорусата си вежда, той каза:

— Аз? В недрата на затворнически кораб? Със сигурност няма да се случи. Слугата на Алън е тук, за да го разпознае. Издайте директна заповед за освобождаването.

Капитанът кимна отсечено и отиде до врата да извика помощник-капитана, преди да се върне зад бюрото си. След няколко минути мъжът пристигна.

Помощник-капитанът се втренчи, в припадналия на пода моряк, с влизането си в кабината. Това накара капитанът нетърпеливо да обясни:

— Дисциплинарен въпрос. — И добави: — Тези господа са дошли да освободят невинен мъж, който по погрешка сме качили на борда. Ако е вярно, той трябва да бъде освободен незабавно. Неговият слуга е тук, за да го разпознае.

Дрю излизаше от каютата, следвайки помощник-капитана, когато чу капитан Кантел да пита Джеймс:

— Какъв беше третият вариант, лорд Малъри?

— Да ви убия.