Джоана Линдзи
Съвършен годеник (33)

Глава тридесет и трета

Джулия трябваше да удържи на първоначалното си решение да не участва! Планът на Ричард не можеше да бъде изпълнен без нейното съгласие, и докато вечерта на кораба на „Мейдън Джордж“ я бяха убедили да се съгласи, сега колкото повече мислеше за това, толкова повече се разколебаваше в способността си да се справи със задачата. Въпреки това беше в семейната карета, Ричард седеше до нея на плюшената седалка и след по-малко от час щяха да пристигнат в Уилоу Уудс.

— Готова ли си да го обсъдим? — попита той с нотка развеселеност въпреки гнева си. — Досега го отлагаше, но не може да продължаваш все така.

Дразнеше я, че той приемаше това като шега. Наистина ли бе такъв авантюрист? Трябваше да е също толкова притеснен, колкото бе и тя!

Беше смело от негова страна да постъпва така, особено след всичко, което баща му се бе опитал да му причини и което можеше да стори отново. Джералд им бе изтъкнал тази възможност, когато заведе Ричард вкъщи, за да му разкажат за плана си.

Ричард се държа уважително по време на визитата. На кораба тя му бе разказала за катастрофата на баща й, но не бе споменала за последиците от нея. Преди срещата, Ричард не знаеше, че тя бе управлявала семейните бизнес дела през последните пет години. Хвърли й доста странни погледи тази вечер, сякаш не можеше да го повярва. Убеждаването на Джералд в необходимостта от плана им отне почти цялото време, защото той продължаваше да настоява, че по-доброто решение е да плати на Милтън повече пари, отколкото той можеше да си представи, че ще получи. Но отговорът невинаги бе в парите и Ричард искаше да избегне този вариант.

— Тогава той печели? И се самозаточих от Англия за девет години за нищо? Моля ви, не правете това. Той не го заслужава.

Да възнаградят злонамерения? Джулия подкрепи Ричард с цялото си сърце по този въпрос. Милтън трябваше да си плати за стореното, а не да му бъде платено за това.

Джеймс дори бе предложил да заведе дело срещу него. Той вече бе обещал да се погрижи братята Кантел да си получат заслуженото веднага, след като договорът бъде унищожен. Щеше да изчака до сполучливото изпълнение на плана на Ричард, за да не подскажат на графа колко ядосани бяха всъщност от опита му да навреди на сина си. Нито един от братята Кантел нямаше никога да заема отново авторитетна позиция в обществото, след като Джеймс приключеше с тях. Но да се справиш с благородник, с признати заслуги към страната и Короната, не бе толкова лесно и Ричард отказа предложената му помощ, като изтъкна, че скандалът би навредил на брат му и неговия племенник, които бяха невинни и нямаха нищо общо с тази история.

В крайна сметка Джулия каза на баща си:

— Скандалът, дори и когато отшуми, ще ми попречи да продължа с живота си, както говорихме преди. — Тя нямаше намерение да му казва, че се опитва да го предпази, докато се възстанови напълно, тъй като той щеше да счете, че закрилата беше негов дълг, а не неин. — Но този план ще остави всичко зад гърба ни. Ще разкъса всички връзки без скандал, за да мога да продължа с живота си.

Най-накрая Джералд склони, но с уговорката да изпрати с тях охрана от осем пазачи — като свидетели, а и като защитна сила, ако се наложеше. Ричард се съгласи, въпреки че планираше да остави малката армия в близкото селце под ръководството на Охър. Щяха да държат под око къщата денонощно, защото ако се появяха с тази армия, щяха да подскажат на графа, че нещо ги притеснява, което нямаше да е в полза на лъжата.

Джулия погледна Ричард. Беше се облякъл подходящо за случая и изглеждаше като същински млад лорд. Имаше даже спретнато вързано шалче на врата. Не бе отрязал косата си, но поне бе вързана прилежно.

Бяха сами в каретата в тази последна част на пътуването. Трябваха им две карети за целия й багаж и Ричард бе настоял камериерката й да пътува във втората заедно с Охър, за да могат да говорят насаме. Времето беше топло, небето безоблачно — хубав ден за постановка.

— Какво има да обсъждаме? — каза тя на Ричард. — Ти се изправяш срещу него, аз се съгласявам с теб, настаняваме се и се захващаме с търсенето. Доста просто.

— Тогава спри да скърцаш със зъби, сякаш всеки момент ще паднат. Ще трябва да лъжеш. Ще се справиш ли?

— Питаш ме, защото знаеш, че не бих излъгала баща си? Обичам го. Има голяма разлика между двете.

— Да предпазиш обичния човек понякога е за предпочитане.

— А ако баща ти реши да замине за Лондон да се срещне с баща ми по въпроса?

Той въздъхна:

— Разбрах.

— Освен това възнамерявам да те следвам и да импровизирам, когато е необходимо.

— Тогава бъди подготвена. Баща ми ми каза веднъж, че взема ли те в леглото си, отношението ти ще се промени. Не се изчервявай прекалено много, когато му кажа, че е бил прав.

— И защо трябва въобще да споменаваш това?! — Тя вече се изчервяваше.

— Той не е глупав. Няма да повярва, че изневиделица, без каквато и да било причина, изведнъж сме променили мнението си и искаме да се оженим.

Тя се надяваше да извадят късмет и да намерят договора още днес. Колкото по-малко време трябваше да прекара под покрива на графа, толкова по-добре. Но нямаше как да избегне срещата с него, тъй като щеше да им осигури престоя в къщата, по време на който щяха да търсят договора и да го унищожат. Преструвката на щастлива двойка щеше да им даде пълен достъп до дома и бе единственото им извинение да бъдат там.

Все пак й беше странно, че на Ричард би му хрумнала подобна идея. Не можеше да забрави и горчиво-сладкия коментар на баща си по този повод:

— Винаги съм се надявал да дочакам деня, в който дъщеря ми и синът на графа ще планират сватбата си. Колко иронично, че това все пак случва, но е само наужким.

Джулия се стресна, когато Ричард внезапно я докосна. Той цъкна с език и й поясни:

— Не може да потреперваш, когато те галя. Предполага се, че си влюбена.

Тя твърдо се противопостави:

— Това не означава, че всичко ти е позволено за пред хората. Такива демонстрации не са добре приемани, както знаеш.

— От кого? — Той се засмя. — От стари матрони, родени през миналия век, когато повечето бракове са били уреждани? Освен това нашата ситуация е уникална с това, че е просто представление, а представленията се нуждаят от онези допълнителни преигравания, за да бъдат убедителни. Може дори да се наложи да правим това по-често — за ефект.

Говореше за целувка и толкова бързо й демонстрира, че тя нямаше никакъв шанс да протестира. Придърпа я близо, ръката му обхвана лицето й и устните му се придвижиха върху нейните с нежен натиск, който бързо стана по-напорист и нещата излязоха извън контрол от негова страна. Тя бе малко скована. Не трябваше да го правят отново! Нямаше нужда да го правят! Но волята й не бе толкова силна, за да пренебрегне такова изкушение. Точно, когато започна да се разтопява напълно, той я бутна назад на мястото й, на ръка разстояние от него.

— Мисля, че схвана идеята.

Да не би да бе задъхан? И тя самата трябваше да поеме дълбоко дъх, преди да облегне главата си назад на седалката, да затвори очи и да каже възможно най-спокойно:

— Ако обичаш, въздържай се от толкова добро представление.

— Имаш ли нужда от още тренировки?

Очите й го приковаха:

— Схванах идеята! Сега ме остави на спокойствие през остатъка от пътуването, за да мога да се съвзема.

— Не ме разочаровай, Джулс. Правя това само заради теб, нали знаеш. Ако зависеше от мен, никога не бих погледнал този тиранин отново през живота си.