Джоана Линдзи
Съвършен годеник (19)

Глава деветнадесета

Неконтролируем страх скова Джулия. Когато я провеси през терасата беше на косъм да я изтърве и тя да намери смъртта си. Ужас, който никога нямаше да изтрие от паметта си. И бе обещал, че ще я убие ако се видят отново. Чудно как се бе въздържал досега. Смъртта й щеше да реши проблемите му като с магическа пръчка. И за миг не бе повярвала, че има друга причина, заради която графът да го държи настрана от дома му. Най-вероятно щеше да приветства сина си с отворени обятия ако тя не се явяваше като проблем помежду им.

Джулия бавно заотстъпва към вратата, готова да изхвърчи навън дори и ако помръднеше само с инч, когато видя самодоволната му усмивка. Ричард я плашеше съвсем преднамерено.

Гневът, който я обзе бе по-силен дори от този, който бе изпитвала като дете. Изгубила контрол, тя го нападна, и по този начин глупаво му позволи да я хване. В резултат се озова на леглото по очи, затисната от мощното му тяло.

— Пусни ме!

— Не мисля — каза Ричард делово. — В тази поза ми харесваш повече. Определено ми дава и други възможности да те сплаша… пък и няма опасност да ме ухапеш.

Тя се задърпа яростно под него, но скоро се изтощи от усилието. Той само се смееше на жалките й опити да го отмести, защото дори не можеше да го издере с ноктите си. Бе затиснал и китките й на леглото. В следващия момент той се наведе и прошепна:

— Как мислиш Джулс, искаш ли да пренесем битката на друго ниво?

— Ти презрян…

Но в думите й липсваше онази яростна сила, защото предложението му породи емоции, които тя добре разпозна. Тя искаше деца и бе съвсем наясно как се правят. А и вече не бе напълно сигурна дали ще удовлетворят молбата й дори и той да напусне Англия. Съществуваше риска да се появи някой, който да потвърди, че го е видял, и следователно не е мъртъв. Собственият му брат можеше да го стори ако Ричард не се откаже от идеята да се види с него. Не можеше да отрече и, че любопитството я подтикваше да узнае какво идваше след целувките в едно ухажване. Разказите на омъжените й приятелки само бяха разпалвали искрата все повече и повече. Чудеше се дали би могла да потисне отвращението си поне за малко, за да научи. Господи, сигурно бе изгубила разсъдъка си.

Думите му само потвърдиха това, когато добави:

— Ако не те гледам, може да успея да си представя, че не любя теб, а някоя друга.

Джулия отново се задърпа и този път успя да го изненада. Ричард се отмести малко и без да иска пусна една от китките й. Тя се издърпа леко в страни, сви лакът и силно го удари в гърдите. В резултат той почти се отмести от нея, но все още недостатъчно и едната й ръка още бе притисната. Той използва това и отново я придърпа към себе си. Тя се озова легнала по гръб върху него, вперила яростен поглед в тавана. Силните му ръце веднага се увиха около нея, захлупвайки и нейната върху корема й. Оставаше й една свободна ръка, но осъзна, че няма да й е от голяма полза в тази поза.

— И така не е зле — изсмя се негодника.

Боже мили, проумя Джулия, той се наслаждаваше на властта, която в момента имаше над нея. На това, че бе оставена изцяло на милостта му. Защо ли се учудваше. Винаги бе изпитвал някакво перверзно удоволствие, когато успееше да я надвие с мъжката си сила. Само дето тази поза не я оставяше толкова безпомощна, колкото той си мислеше. Следващият й яростен ритник буквално изкара въздуха му и бе придружен от остро сумтене. А токчето на ботушите й за езда, нанесе сериозни щети на пищяла му. Главата й се удари в челюстта му й доста я заболя, но бе доволна, че той вече не се забавлява.

Ричард изръмжа и отново я претърколи върху леглото като побърза да хване свободната й ръка, преди да е смъкнала скалпа му. Не че тя не опита. Щеше да го остави плешив ако можеше. Но всичко, което постигна бе да приближи лицето му към своето. Впиха вбесени погледи само на инч един от друг… а после очите му се спуснаха към устните й.

Всичко стана само за миг. Гневът й пречеше да мисли разумно. Вместо това прерасна в съвсем друга страст, също толкова безумна. Имаше чувството, че ще експлодира в момента, когато той притисна устни към нейните. Това не бе обикновена целувка, а много повече. Диво неконтролируемо желание, което я опустошаваше. Толкова примитивно, че заплашваше да излезе извън контрол.

Тя отново зарови пръсти в косата му, този път, за да го придърпа по-близо до себе си. Ръката му се озова върху гърдата й, обхвана я с пръсти и копчето изхвърча от блузата. Не знаеше, не я интересуваше, чувстваше само силното напрежение, което извираше от самото й същество. Той повдигна крак и с коляно набра полите нагоре, чак до местенцето, където се съединяваха бедрата й. Джулия обгърна с ръка врата му. Полата й се бе увила високо около кръста, а пръстите му си проправиха път под гащичките й и се гмурнаха в нея, което я накара да изскимти от удоволствие.

И тогава всичко свърши. Също толкова бързо колкото бе започнало. Той рязко се измъкна от леглото с думите:

— По дяволите! По дяволите! Нарочно ли го направи?

Джулия се подпря на лакти все още замаяна от случилото се. Той изглеждаше неимоверно разярен, но и удивително великолепен с тази дълга коса, която сама бе освободила от панделката и се бе разпръснала по раменете му. Дишаше тежко със свити в юмруци ръце, по които играеха мощните му мускули.

Бе погълнат от гнева, но за нея това не бе изненада. Не и след като самата тя толкова пъти бе изпадала в същото състояние в негово присъствие. Изненада се от силата на страстта си, която явно можеше да надвие собствената й ярост. И се уплаши, че той бе в състояние да предизвика такова желание в нея. Щеше да се чувства доста по-добре ако никога не бе узнала този факт.

В първия момент собственият й гняв все още бе потиснат от страстта, която го бе изместила, затова попита със съвършено спокоен глас:

— Какво да съм направила?

— Нарочно ли започна това?

— Не ставай идиот. Та аз си тръгвах.

— Ти ме нападна.

— Нима? Ами предполагам, че си ме провокирал… както обикновено.

Джулия стана от леглото мъдро избирайки противоположната му страна. Едно от копчетата се въргаляше някъде из завивките, но тя все още не бе забелязала разгърденото си деколте. Косата й също бе в безпорядък след боричкането, но нямаше как да пропусне това с провесения пред лицето й кичур. Сигурно изглеждаше по-разрошена и от него. Отметна кичура и се обърна към него. Слава на Бога, че той бе възвърнал разума си. Искаше да има деца, но не и да роди неговите. Дори и той да струваше цяло състояние — което не бе така — пак не желаеше да има нищо общо с него. Искаше само да прекъсне всички връзки с Ричард и проклетия му баща, а това нямаше да е възможно, ако зачене от него.

Когато се обърна забеляза, че той я гледа настойчиво. Това привлече вниманието й към полите й, които още седяха набрани нагоре. Бързо ги спусна под колене цъкайки с език. Очевидно бе, че все още е ядосан и я обвинява, за това, че демонстрацията му на надмощие се бе обърнала срещу него. Толкова по-зле за горкичкия Ричард. Тя все още бе спокойна. Наистина забележително. Никога преди не бе запазвала такова спокойствие в негово присъствие.

— Да се надяваме, че това е последната ни среща.

— Погрижи се да е така — предупреди я той.

— Ето, отново сме на едно и също мнение — усмихна се тя.

Усмихна му се? Какво за Бога й ставаше? Пое дълбоко дъх:

— Ще приема думата ти, след като не ми оставяш друга възможност и ще продължа процедурата по одобряване на молбата ми. Ще се отърва от теб, за да можем и двамата да продължим с живота си. Ако си решен да се видиш с брат си Чарлс, моля те предупреди го да си държи устата затворена, когато те обявя за мъртъв — вече се бе отправила към вратата и спря само, за да добави. — И Ричард, обещавам ти, че ако семейството ти се опита да осуети опитите ми да разваля този абсурден договор, ще платя на някого дори, ако трябва с цялата си зестра, за да те убие.