Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Легенда за Морган (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Wicked Loving Lies, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 23 гласа)

Информация

Сканиране
helyg (2011)
Разпознаване и корекция
plqsak (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Розмари Роджърс. Развратни игри

ИК „Ирис“, София, 2000

ISBN: 954–455–039–7

История

  1. — Добавяне

Епилог
При целта

— В една тъмна нощ, изгарян от любовни желания, о, сладко щастие, аз си тръгнах незабелязан, когато моят дом вече спеше… — тя нашепваше в ухото му словата на свети Хуан де ла Круз, забравила, че става дума за религиозен текст. — Добре знам, че изворът извира и тече, макар да е нощ. Този вечен и таен извор — добре знам неговото скривалище, макар да е нощ. Не познавам извора, може би дори няма такъв…, но аз знам, че всичко води началото си от него, макар да е нощ. Знам, че не може да има нищо по-хубаво, макар да е нощ.

Мариса усети топлия му дъх, когато той попита леко развеселен:

— На това ли са те учили в училище?

Тя поклати глава.

— Научих го по-късно, в манастира. Винаги ми е звучало чудесно, но едва сега го разбирам. Доминик? — погледът й потърси лицето му в тъмнината, но съзря само бледата лунна светлина, отразявана от очите му.

— Какво има? Никакви приказки повече, скъпа. Нощ е, а ти си красива и аз копнея за теб. Мисля, че винаги ще бъде така.

— И аз изгарям за теб — прошепна тя.

Устните му потърсиха нейните.

В такива моменти, само в такива моменти, когато реалност и блян се сливаха, тя имаше сили да мисли за изминалите седмици и месеци.

Американците си бяха тръгнали. Тя непрекъснато досаждаше на своя винаги мил и внимателен чичо, не го оставяше на мира нито за миг. Непрекъснато усещаше движенията на растящия в утробата й живот. Междувременно Зелма Мийкър бе пристигнала с Крисчън.

— И къде отиваме сега — попита тя. — Бедното дете е замаяно от пътуването и от всички тези промени.

— В Калифорния — любезно, но категорично отвърна архиепископът. — Имам работа там. Вицекралят ми отпусна голямо парче плодородна земя. Договорът е на името на племенницата ми и съпруга й.

Набожната Зелма се успокои едва когато се убеди, че всичко е в съгласие с църковните канони.

— Създаде ми доста щекотлив теологически проблем — бе обяснил архиепископът с присъщия си сух тон. — Когато издействах обявяването на първия ти брак за невалиден, не знаех, че връзката ви не е останала без последици. А сега отново си непразна… — той с въздишка бе допрял показалците на двете си ръце. — За по-сигурно ще ви венчая отново. Надявам се този път и двамата да го желаете.

Да, те го желаеха. Архиепископът ги съпроводи по дългия път до Калифорния. Полъс и Лейли, на които не бе потръгнало според очакванията им, щяха да пристигнат малко по-късно.

Чрез женитбата си за Мариса, Доминик бе получил испанско гражданство. Отначало това бе подразнило гордостта му, но щастието, че могат да бъдат заедно, бе по-силно от всичко и той се примири.

Възнамеряваха да започнат всичко отначало в една млада, дива страна. Това бе истинско предизвикателство, още повече че Мариса роди второто им дете — отново момче — още преди да бяха имали време да построят нещо повече от примитивен подслон от вършини и изсушени на слънце цигли.

И този път Зелма бе до нея, държеше ръката й и попиваше плувналото й в пот чело. Това преживяване сближи тези толкова различни жени.

Когато всичко свърши, Доминик седна до нея, загледан в новороденото.

— Ако знаех, че толкова ще страдаш, може би щях да ти го спестя — той повдигна влажните й руси кичури и нежно я целуна по слепоочията.

— Ако винаги беше толкова нежен — усмихнато отвърна тя, — сега нямаше да изпитвам този душевен покой.

Неговите дяволи бяха изчезнали.

През една дупка в набързо направения покрив надничаше луната и сякаш вещаеше светло бъдеще.

Край
Читателите на „Развратни игри“ са прочели и: