Розмари Роджърс
Развратни игри (28)

27

Великолепната градска резиденция на маркиз Ройс, която Мариса винаги бе намирала прекалено голяма и импозантна, тази вечер едва бе побрала всички гости. Изглежда, граф Станбъри желаеше цял Лондон да научи за завръщането му. Със сигурност бе наясно, че неочакваното му изчезване преди години, бе дало храна на множество слухове и предположения.

Доминик със задоволство наблюдаваше суетнята в препълнената бална зала. Можеше да си представи какво си шепнат дамите зад ветрилата. Блудният син на Ройс се бе върнал, за да предяви претенции към наследството на баща си, а отгоре на всичко не бе нито сакат, нито малоумен.

— Разправям на всички, че сте водил живот на авантюрист и сте натрупал състояние като пират в Западна Индия — усмихнато му говореше Сали. — Нали не ми се сърдите? Тъй като не искахте да ми кажете с какво сте се занимавал през всичките тези години, реших да дам малко храна на злите езици. И без това, откакто изникнахте у мадам Дьо л’Егъл, в Лондон не се говори за нищо друго, освен за вас. Но намирам, че никак не е мило да не известите Мариса за пристигането си.

— Наистина ли? Може би съм искал да я изненадам. Но нека ви кажа нещо скъпа, аз изобщо не съм мил, както се изразихте вие, нито пък съм джентълмен. Приемете това като предупреждение.

Когато влезе в залата с високо вдигната глава, Мариса видя Сали да разговаря с Доминик и да му се усмихва предизвикателно. Е, тя бе непоправима, но трябваше ли да парадира с близостта си с Доминик? В следващия миг Мариса бе наобиколена от познати, които се кълняха колко им е липсвала и питаха защо не бе казала на никого, че очаква съпруга си.

— Защото и самата аз не знаех, че се завръща — мимоходом отвърна Мариса. — Съпругът ми наистина е непредвидим.

Той не я посрещна, а остана при Сали. Тя прехапа устни и успя да запази усмивката си. Отнякъде цъфна граф Ди Киара, който й се поклони и поднесе ръката й към устните си.

— По време на отсъствието ви Лондон беше безутешен град, графиньо — многозначително рече той. — Но аз се надявах да ви видя тази вечер, затова и дойдох. Ще позволите ли да ви поздравя с щастливото завръщане на съпруга ви?

Появата на графа събуди всички онези ужасяващи спомени, които тя се опитваше да изличи от паметта си. Как бе успял да получи покана за приема? Радваше се, че не й се наложи да разговаря с него, тъй като около нея се тълпяха все повече гости и държаха да я поздравят. Сред тях бе дори лейди Джърси с откровено любопитния си поглед, а също и граф Дьо Брасел, който я бе разпитвал за Наполеон. Кой от всичките тези изискани, цивилизовани господа бе фанатичният убиец? Може би самият Доминик?

Мариса отново усети пареща болка в лявото бедро и ако не бе заобиколена от хора, би побягнала панически. Дори тъмните улици й се струваха по-безопасни от тази препълнена с хора зала. Желанието да избяга стана почти непреодолимо, когато Доминик се приближи, улови я за ръка и я поведе със себе си.

— Стори ми се, че имаш нужда от помощ — усмихнато рече той. — Искаш ли нещо за пиене? Малко шампанско ще ти се отрази добре.

Лицемерието му я вбесяваше.

— Вярвам, ще ме разбереш, ако откажа да пия с убиеца на баща си.

Усети напрежение в ръката му.

— Значи знаеш?

— Това ли е всичко, което имаш да ми кажеш? — гневно просъска тя, забравяйки, че не са сами. — Да, знам всичко! Да не би да мислеше, че няма да разбера? Този фарс помежду ни няма да продължи още дълго, обещавам ти!

— По-тихо — грубо рече той. — Иначе ще намеря начин да те накарам да млъкнеш, малка интригантке. Запомни едно, и за двама ни ще е от полза този фарс, както го нарече ти, да продължи възможно най-дълго.

Даде знак на един от лакеите да се приближи и взе от сребърния поднос две чаши шампанско. Подаде едната на Мариса, а с другата вдигна тост с жест, който отстрани навярно можеше да мине за сърдечен и любвеобилен.

— Да пием за нашето ново споразумение, какво ще кажеш? Сега поне и двамата сме наясно как стоят нещата — прошепна заплашително: — Ако не пиеш, ще излея шампанското в деколтето ти!

Тя отпи, насили се да се усмихне и прошепна в отговор:

— Пия за твоята смърт, отвратителен убиецо!

Усмивката застина на лицето му.

— Е, сега вече картите са свалени — рече спокойно и я поведе към една групичка от гости.

Картите наистина бяха свалени, но и двамата продължиха играта на влюбени съпрузи, докато не изпратиха и последния човек.

Мариса бе толкова уморена, че едва се държеше на краката, и макар да бе очаквала този миг със страх, сега бе завладяна от апатия.

— Тази вечер се справи чудесно с ролята си — каза той, докато изкачваха стълбището към втория етаж. — Всъщност, винаги си била добра актриса.

— Благодаря, ти също — отвърна тя. — Сега можем да престанем с представлението, нали? Извинявай, но съм много уморена — беше спряла пред вратата на спалнята си. Вътрешно цялата трепереше. Без сама да съзнава, изглеждаше трогателно опърничава.

Доминик отвърна подигравателно:

— Не се безпокой скъпа, нямам намерение да разбивам вратата ти. Стаята ми е отсреща. Всъщност утре трябва да променим това, иначе прислугата ще започне да шушука.

Мариса бе изненадана от отстъпчивостта му, но не си направи труда да размишлява върху поведението му, а съвсем скоро заспа от изтощение.

Събуждането по пладне бе доста по-неприятно. Вместо Симънс срещна чифт хладно оглеждащи я сиви очи.

Доминик я изчака да се събуди напълно, след което с презрение хвърли купчина писма върху завивката, която тя неволно бе придърпала чак до брадичката си.

— Няма нужда да пишеш на леля си, тъй като довечера ще я посетим, в случай че тя не се появи дотогава. А що се отнася до предупреждението до твоя благороден покровител, маркиза, ако ме бе попитала, щеше да разбереш, че вече бях при него.

Мариса отказа да си блъска главата над въпроса как писмото й бе попаднало у него. Последните му думи обаче не можеха да са истина.

— Лъжеш — извика тя. — Ти си…

— Затваряй си устата — грубо я прекъсна той, изоставяйки сарказма. — Не съм твърдял, че сме се хвърлили в прегръдките си. Все пак, имах късмета да поговоря насаме с него, тъй като по необясними причини приятелчето му отсъстваше. Ролите бяха разпределени по-справедливо, отколкото при последната ни среща… разказвал ли ти е някога за това?

От тона му по гърба й полазиха тръпки. Неочаквано в съзнанието й изплува всичко, което знаеше и бе чувала за него. Спомни си за ненадейното заминаване на Филип за Корнуол и за смъртната вражда между него и Доминик. Внезапно бе пребледняла като платно.

— Ти си чудовище — прошепна тя.

Той се засмя като на някаква шега.

— Ние, чудовищата, сме създадени от хора. Но според мен ти преувеличаваш — сега я наблюдаваше замислено. — Досега винаги си била разумна, макар понякога да се е случвало да вършиш глупости. Смятам, че щом веднъж сме се оказали в това положение, най-добре и за двама ни ще е да свикнем да се спогаждаме. Ако изоставиш трогателната си склонност към драматизиране, бихме могли дори да сключим временно примирие. Ти имаш нужда от закрилата ми също толкова, колкото аз от паравана, който представлява бракът ми с теб.

Той стана от леглото.

— Помисли върху това, което ти казах. И, моля те, повече никакви писма с молби за помощ! Така само ще злепоставиш и двама ни. Очаквам те долу след час.

 

 

През следващите дни тя копнееше да поговори с Филип. Питаше се защо го нямаше — болен ли бе… или може би ранен? Чувстваше се изоставена и самотна, макар около нея да гъмжеше от познати. Доминик, американският капитан на пиратски кораб, неочаквано се бе преобразил в английски лорд, който, без да предявява претенции за съпружеските си права, на публични места съвършено играеше ролята на дискретен, макар и не твърде верен съпруг.

Мариса бе разкъсвана от омраза. С радост би го пробола или застреляла, но бе обвързана с него чрез този натрапен й брак, така че докато не научеше нещо за маркиза или за Филип, нямаше друг избор, освен да се подчинява.

Макар не по-малко разстроена от племенницата си, Едме бе необичайно мълчалива по време на срещата си с Доминик. Като практичен човек, тя не желаеше положението й в обществото да пострада заради една мимолетна връзка, а тъкмо с това недвусмислено я бе заплашил Доминик. Затова бе по-ниска от тревата и по-тиха от водата и съветваше Мариса да стори същото.

— Докато не се случи нещо, което да ни избави от това неловко положение — бе казала, макар и сама да не знаеше откъде да очаква помощ.

Маркиз Ройс пазеше мълчание, а Филип сякаш бе потънал в дън земя, докато баща му, изглежда, бе в Бат заедно с Уелския принц. На Мариса не й убягна, че от ден на ден, Том Дрюмон ставаше все по-мрачен, тъй като Сали не криеше връзката си с Доминик. Публична тайна бе, че бракът между Мариса и Доминик е формалност и всеки от двамата има свой личен живот и въпреки това тя повече отвсякога имаше чувството, че непрекъснато е наблюдавана.

Докато всичко не се промени най-неочаквано и събитията не започнаха да я връхлитат едно след друго с шеметна бързина. Първият полъх от предстоящата буря, която щеше да освободи насъбралото се напрежение, Мариса усети в деня, когато Едме й прошепна, че е получила вест от Филип — до седмица щял да се завърне заедно с баща си и желаел да говори с нея.

— Аз ще уредя всичко — обеща Едме. — Още не знам как, но все ще ми хрумне нещо.

Мариса толкова се развълнува, че получи сърцебиене. Доминик не можеше да й попречи да се срещне с Филип! Напоследък той не се задържаше много вкъщи, а Мариса бе научила от Сали, че двамата често ходели в „Клуба на проклятието“. Ще проиграе всичките ми пари — гневно мислеше Мариса. Според нея той нямаше никакви права върху парите, които маркизът й даваше, нито върху титлата, за която години наред не бе давал пукната пара, а сега се държеше така, сякаш това бе най-естественото нещо на света. Защо го правеше? Какво го бе довело в Англия?

Навярно никога нямаше да узнае, ако един ден, докато се разхождаше със Сали в парка, не бе срещнала граф Ди Киара. Сали бе на мнение, че двете можели да останат добри приятелки, въпреки връзката й с Доминик.

— Щом каза, че си се омъжила само за да се избавиш от ужасния Наполеон — оправдаваше се тя. — А сега, когато си влюбена във Филип, той означава за теб дори още по-малко отпреди. Намирам, че Доминик е очарователен. Ще го държа настрана от теб, за да можеш да си живееш живота!

Откровеността на Сали събуди у Мариса смесени чувства, които не разбираше, а и нямаше време да си блъска главата над тях, тъй като в този момент до двуколката на Сали спря файтон и красивият италиански граф помоли за честта да поговори с графиня Станбъри. Той погледна заговорнически Сали, която прошушна на Мариса, намигвайки й:

— Защо не? Бедничкият се е поболял от любов по теб. Всички говорят за това. Направи му удоволствие и поговорете, а ако не намираш нищо в него, поохлади страстта му. Слез тук… няма жива душа… Поразходете се, ще дойда да те взема след половин час, става ли?

Преди да се усети, Мариса вече се разхождаше с графа, чието лице неочаквано бе придобило строго, почти жестоко изражение.

— Избягвате ме — наруши мълчанието той. — Защо? Заради неочакваната поява на съпруга ви? Това не е извинение, той ви дава пълна свобода, не съм ли прав? И тъй като сега, така да се каже, с единия крак сте във вражеския лагер, се учудвам…

Тя го прекъсна насред думата:

— Няма какво да се чудите. Съвсем ясно ви дадох да разберете, че не желая да залагам живота си на карта заради политически машинации. Цялата тази история стана прекалено опасна за мен. Получих предупреждение… заплашиха ме и дори нещо по-лошо. Подозират ме, повярвайте ми! А аз не искам да бъда следващата жертва на фанатичния убиец. Никой няма право да иска това от мен!

— Кой ви подозира, графиньо? Кой ви заплашва? Това също може да ни бъде от полза. Да не е някой от вашите весели емигранти? Или може би съпругът ви?

Мариса си пое дълбоко дъх и го погледна слисано. Той кимна доволно.

— Ясно е като бял ден. Винаги се навърта там, където има емигранти. Преди време е избягал от затвора в Брест с двама роялистки шпиони. Значи работи за тях, за да си отмъсти или за пари, криейки се зад ролята на английски граф. Не казвайте, че не сте знаела нищо за това, че не сте подозирала. Как мислите, защо заклетите му врагове тук, в Англия, досега не са го докоснали с пръст? Някакъв разбойнически кодекс на честта може би? — той не преставаше да я засипва с въпроси, от които й се зави свят.

Трябваше й доста време, за да се съвземе дотолкова, че да отвърне привидно студено:

— Изплюйте камъчето, графе? Зарежете увъртанията и кажете ясно какво искате от мен.

Той спря и постави длан върху ръката й.

— Мили Боже! Нима не разбирате? Роялистите продължават да кроят заговори. Този път обаче имаме основания да мислим, че възнамеряват да пристъпят към действие. Искат да коронясат някакъв бурбонски принц. Планират да нападнат Франция от всички страни — много от тях вече са на континента! Знаете ли какво означава това? Смърт, хаос! Завръщане на Терора, когато всеки подозираше и дебнеше всички останали. Бонапарт е единствената надежда на Франция и не само за Франция, а и за цяла Европа. Нима ще гледате безучастно как го убиват? След като се отнесе с вас като с дъщеря? След всичко, което направи за вас?

Мариса потръпна. Нещо в държанието на графа й напомняше за маркиз Отранто и въпреки това, доста неща я смущаваха и имаше въпроси, на които не намираше отговор. Тя си призна, че обича Франция и се възхищава от Наполеон като войн, дипломат и владетел. Той бе отменил зловещия „емигрантски списък“ и позволяваше на аристократите да се завърнат във Франция. Освен това подаръците и вниманието му я бяха поласкали и сега тя бе склонна да вярва, че той й бе мислил само доброто.

Ди Киара внимателно бе наблюдавал изражението на лицето й. Сега той пусна ръката й и рече значително по-меко:

— Не ви упреквам. В края на краищата вие сте жена и е разбираемо да се боите. Бих ви оставил на мира след последния ни разговор, но оттогава научихме доста нови неща. Искам от вас само да ми кажете онова, което знаете. И най-незначителната подробност може да ни бъде от полза. Сигурни сме, че подбрана група роялисти възнамерява да се върне във Франция, за да осъществи пъклените си планове. А вашият съпруг притежава кораб… нали ме разбирате? Бих искал да знам само, кога възнамерява да отпътува и имената на всички, които — е, нека се изразим така — на всички, които ще отпътуват с него.