Розмари Роджърс
Развратни игри (33)

32

Въпреки младостта си, Кямил Хасан Раис, началникът на еничарите, бе втори по ранг след пашата и дори се говореше, че заради верността си към турския султан бил истинският владетел на средиземноморската крепост Триполи.

В момента — нещо, което знаеше само сестра му Зулейка — той кипеше от гняв, докато кръстосваше насам-натам из разкошно обзаведеното помещение с многобройни прозорци и скубеше брадата си.

— Значи Мурад Раис иска да говори с мен. Да не би да си мисли, че не зная за последните му пиратски подвизи? Не стига, че обикаля из Атлантическия океан под марокански флаг, ами сега ще си имаме неприятности с американците. Неверниците вече патрулират покрай бреговете ни и не пускат и пиле да прехвръкне. Пленили са „Мирбока“, казах ли ти? Мароканската фракция, която ни подкрепяше, е свалена от власт и безмозъчният султан моли за мир с американските псета!

— Защо не оставиш тези грижи на пашата — утешително промърмори Зулейка, веейки си с ветрилото. — Трябва ли изобщо да предприемаш нещо? Неверниците не само отказаха да платят данъка, който се задължи да ни плаща предишният им президент, но и нападат наши кораби. Забрави ли какво се случи, когато плениха „Триполи“ и без предупреждение започнаха да стрелят по крепостта? Ако Мурад Раис е решил да ги посплаши, толкова по-добре! Ти братко, пръв би трябвало да му покажеш одобрението си.

Кямил спря. Сестра му го погледна кротко и той неочаквано се засмя.

— Отново разбирам защо се съгласих да водиш домакинството ми. Мама бе права, че е трябвало да се родиш мъж. Значи би ме посъветвала да го приема? И да приема даровете му от името на пашата? Да, може би така ще е най-добре. Истински подвиг е от негова страна да проникне толкова далеч зад блокадата. Докарал ни е един кораб и още роби. Всъщност, тъй като е зет на пашата, без друго трябваше да го приема.

Зулейка гледаше очаровано брат си, когото горещо обичаше. Той бе слаб, строен и красив, най-красивият от братята й. Тъй като, ставайки еничар, бе положил клетва до края на тригодишната си служба да не докосва жена, Кямил поддържаше връзки с млади мъже. Брат й разполагаше с власт, а и бе богат. Навярно щеше да положи клетва за още три години и тя щеше да остане в дома му.

— Ще го приема — обяви Кямил. — Искаш ли да се скриеш зад паравана и да чуеш разговора ни? Тогава побързай, знаеш колко бързо Мурад Раис губи търпение.

Мурад Раис, шотландски ренегат, чието предишно име бе Питър Лайзъл, не само бе изгубил търпение, но направо кипеше от гняв. След последните си дръзки подвизи, той триумфално бе влязъл в пристанището на Триполи на борда на пленения американски кораб, очаквайки пашата, неговият тъст, да го направи маршал на флота на Триполи. Вместо това, бе научил, че пашата е на лов в пустинята и щял да се върне най-рано след седмица. Замествал го младият турчин Кямил, пред когото сега Мурад трябваше да засвидетелства почитта си.

Шотландецът обаче бе живял достатъчно дълго сред арабите и турците, за да възприеме начина им на държание и мислене, така че докато чакаше, лицето му не издаваше нищо от кипящия в гърдите му гняв и растящо нетърпение. Той успя дори да се усмихне, когато Кямил му оказа честта да слезе от подиума си, за да го посрещне.

Двамата мъже се прегърнаха като братя. След това Мурад Раис седна до Кямил и му описа пътуването си из Атлантическия океан, което бе завършило с пленяването на „Мари Клер“.

— А вашият собствен кораб?

— Абдул Музафер пое командването и кара пленниците. Жените взех със себе си на „Мари Клер“.

— На борда е имало жени? — учудено попита Кямил.

— Да, три: жената на капитана — едно старо, грозно създание, което постоянно се оплаква, и други две по-млади. Едната — много слаба и опърничава, твърди, че във вените й течала испанска и френска кръв и… — Мурад се наведе напред и сниши глас — … се представя за кръщелница на Жозефин Бонапарт. Твърди, че за нея щял да бъде платен пребогат откуп. Някакъв авантюрист я качил против волята й на кораба, надявайки се да получи част от парите, които била наследила от баща си. Отначало това ми звучеше като приказка, но мъжът потвърди.

— Разбирам — Кямил замислено приглади брада.

— Другата е американка и уж имала богат баща, който щял да я откупи. Един от моите евнуси прегледа двете по-млади жени — никоя от тях не е девица — Мурад премълча, че бе присъствал на прегледа, а на следващата нощ бе спал с онази с пищните форми, Теса. — Въпросът е какво да правим с жените? След три дена отново отплувам, а жена ми… е, тя е малко ревнива. Бих могъл да ги изпратя в харема на пашата, но честно казано приятелю, имам нужда от парите от откупа. Мислех си, дали не бихме могли да ги поверим на сестра ви, докато преговорите приключат. Ще ви дам една десета от своя дял. Може би ще обмислите предложението ми?

Зулейка бе любопитна да види тези жени — обичаше да има робини от далечни земи, така че убеди брат си да приеме предложението на Мурад. Не биваше да се забравят и парите от откупа. Все пак, Кямил я накара да обещае да се държи с жените като с гости.

Мариса се чувстваше унижена от начина, по който се отнасяха с тях на „Мари Клер“. Бяха затворени в задушна малка каюта, където прекарваха дните си, измъчвани от смазваща безнадеждност. Най-унизителен бе прегледът, от който бе пощадена единствено госпожа Мийкър.

Е, Мариса преживя това и въздъхна с облекчение, когато бяха свалени на брега и откарани в затворена кола към някаква неизвестна цел. Знаеше, че Мурад Раис предпочита закръглената Теса пред нея, което я успокояваше донякъде. Без да дава израз на страха си, тя му бе намекнала, че господарят му, пашата, поддържа добри отношения с Франция и че Наполеон няма да остане доволен, ако разбере, че кръщелницата на жена му е държана като пленница.

— В случай, че изобщо научи — иронично бе отвърнал шотландецът, което я настрои още по-песимистично. Тя нямаше представа какво я очаква. Дали пашата изобщо щеше да прояви интерес към откупа, или щяха да я продадат на някой дебел турчин?

Преди да слязат на брега забулиха лицата и на трите. Пътуването мина в мълчание. Дори госпожа Мийкър не продумваше. Спряха пред варосана къща с дебели стени и малки прозорчета с решетки, охранявана от двама еничари.

Дълъг хладен проход извеждаше във великолепен двор с фонтан, чиито струи се изливаха в боядисан в синьо басейн. Някога тук се бе помещавал харемът на бившия собственик на къщата и дворът все още се охраняваше от въоръжени с ятагани евнуси. Тук Зулейка поздрави в присъствието на своите робини трите си „гостенки“.

Любопитството й беше очевидно. Тя оглежда Теса доста по-дълго, отколкото Мариса, а госпожа Мийкър изобщо не удостои с внимание.

— Добре дошли в дома на брат ми, Кямил Хасан, началника на еничарите. Вие сте под негова закрила, докато въпросът с откупа не бъде решен — поздрави ги Зулейка. След това добави малко високомерно: — Междувременно бихте могли да ми правите компания и да ме забавлявате. Можем да научим много една от друга.

Зулейка говореше испански, който бе научила от една от робините на баща си, така че Мариса волю-неволю трябваше да изпълнява ролята на преводачка. Тъй като не обичаше испанския език, Зулейка нареди на пленничките да бъдат давани уроци по турски и арабски. Учителят им бе възрастен мъж, който носеше зеления тюрбан на хаджия, с други думи, най-малко веднъж бе ходил на поклонение в Мека. Бе имам и не можеше да се въздържи да не ги запознае и с Корана.

— Навярно искат да ни покръстят — сви рамене Теса. Тя не показваше никакви признаци на безпокойство. Допадаше й да се излежава в парфюмираната вана, а след това да бъде масажирана с благовонни масла и да се учи да използва къна за ноктите и антимон за клепачите. — Когато всичко свърши ще имаме много за разказване. Бедната Зелма Мийкър, направо щеше да ми дожалее за нея, ако не се правеше на по-голяма католичка от папата.

— На мен наистина ми е жал — отвърна Мариса. — Намирам, че е несправедливо да работи само защото не е млада и красива. Ако ми позволят да напиша едно писмо, ще се погрижа за това, тя също да бъде откупена.

— Само не ставайте сантиментална — рече Теса. — Какво ви интересува старата фарисейка? През цялото време бе толкова надменна. Правете като мен, мислете за себе си. Но навярно вие вече сте се научила да го правите. Имам предвид, когато сте била отвлечена от Доминик Чалънджър. Никога не бих казала, че двамата не сте женени! С него се запознахме в Чарлстън… Той винаги е бил много желан мъж. Много жени биха ви завидели.

— За завиждане ли е, че се оказах тук? — отвърна Мариса. — Вината за това е негова. Мразя го и се надявам да страда! О, да, бих се радвала да узная, че се трепе за някой жесток господар!

Наистина много би желала да узнае нещо за съдбата на Доминик, но не смееше да попита за това Зулейка. Дните и часовете се точеха толкова бавно, че тя почти се радваше на уроците при стария имам и полагаше много усилия, за да научи двата езика.

Мариса отказваше да й оскубят веждите, да пудри и гримира лицето си и да боядисва с червена къна ноктите и дланите си. Търпеше само почернянето на клепачите по простата причина, че така очите й изпъкваха още повече. Не искаше да се превърне в някоя одалиска, изрисувана и напарфюмирана за своя господар. Пък и защо? Доколкото знаеше, господарят на тази къща бе дал обет за въздържание.

Междувременно Кямил Хасан Раис бе толкова погълнат от държавнически дела, че само от време на време питаше сестра си как се чувстват трите им гостенки. Всъщност той вече съжаляваше, че се бе оставил да бъде убеден да ги приеме в дома си и се надяваше един ден да не се разкайва за това.

Зулейка напротив, бе изключително доволна. Тя му съобщи, грейнала от радост, че учела английски и че животът й бил станал много по-интересен. С едната пленница, която се казвала Теса, но тя наричала Аминех, дори се били сприятелили. Старата била не само необразована, но и непоправима християнка.

— Ами третата? — развеселен попита Кямил. — Тя уж щяла да донесе най-голям откуп. Надявам се, не я караш да работи…

— Ах, нея ли… — отвърна Зулейка и се нацупи. — Да ти призная, не мога да я разбера. Макар да не създава неприятности, в нея има някакво непокорство. Наричам я Лейли. Тя е слаба и изглежда като момче. Трудно ми е да си представя как на някой мъж е могло да му хрумне да я отвлече. Тя изглежда, не се интересува много от мъже. Твърди, че ги мразела.

— Може да предпочита своя пол — сухо рече Кямил, но любопитството му бе събудено. На следващия ден умишлено се прибра малко по-рано.

Сега наблюдаваше през едно малко прозорче с решетки жените, които лежаха около басейна голи или полуголи. Чудеше се коя от тях сестра му бе нарекла Лейли.

Зулейка лежеше облечена върху куп пъстри възглавници, а една черна робиня разресваше мократа й коса. Две други мажеха дланите и нозете й с къна. Жената до нея, която един евнух тъкмо подсушаваше, трябва да бе Аминех. Черните й коси образуваха пленителен контраст с млечнобялата кожа. С налетите си гърди и заоблен ханш тя доста трябва да се бе харесала на Мурад. Кямил тъкмо се канеше да отвърне поглед, когато от басейна подобна на Афродита — с тънка талия, стегнат ханш и малки гърди — излезе жената, която търсеше. Кожата й бе придобила златист загар, в хармония с тъмнозлатистата й коса. Жената се държеше гордо и с достойнство.

Той я видя да издърпва кърпата от ръката на една робиня и да се подсушава сама, преди да легне върху мраморната плоча край басейна и да се остави да бъде намазана с благовонно масло от един евнух. След това се обърна по гръб и златният триъгълник между добре оформените й бедра заблестя на слънцето.

За пръв път от много години Кямил бе завладян от желание по жена. По една жена, която повече приличаше на момче. В родината му пухкавите дебелани, минаващи за красиви, го отвращаваха.

Въпреки че сестра му мърмореше и се опитваше да го разубеди, той даде съответните нареждания. По-късно същата вечер, след като, без изобщо да подозира, бе изпила един поднесен й с чаша вино афродизиак, жената, получила името Лейли, бе отведена при него. Главният евнух на Кямил свали потурите й и тънката туника и я положи на широкото легло. Всички завеси бяха спуснати и само една лампа гореше отгоре, подчертавайки златистия тен на тялото й.

Бяха сами. Кямил седна до нея и умело започна да я масажира с масло от някакво шише с тясно и дълго гърло. Мариса стисна зъби, борейки се със заливащата я на вълни възбуда. Докато я масажираше, Кямил говореше тихо. Познанията й по турски бяха достатъчни, за да разбере, че той възхвалява тялото й и нашепва любовни слова. Цитираше стихове от Соломоновата „Песен на песните“. Тялото й било като на газела, прекрасна градина, която спяла и чакала само лъчите на слънцето, за да се събуди.

Ръцете му освобождаваха напрежението от мускулите й. Пръстите му се заиграха със зърната на гърдите й и от устата й се изтръгна стон. След това се плъзнаха надолу към бедрата, а тя неволно ги разтвори, жадна за още наслада. Умелите му пръсти я възбуждаха до полуда. После я обърна по корем и проникна в нея отзад по начин, за който дори и не бе подозирала. Беше пъхнал едната си ръка под нейното извиващо се в екстаз тяло и я водеше от един връх на насладата към друг, докато тя не се строполи безжизнена на леглото — по-късно не можеше да каже дали бе изпаднала в безсъзнание, или просто бе заспала.

На следващата сутрин Мариса с радост би повярвала, че всичко е било само сън, но язвителната усмивка на Зулейка и намеците й правеха това невъзможно. Все пак Зулейка внимаваше да не каже нещо, което би разсърдило брат й, и повтаряше, че Мариса трябвало да се чувства щастлива и поласкана.

— Брат ми не раздава лесно благоволението си. Всъщност той не си вълнува твърде от жени. Имала сте по-голям късмет, отколкото подозирате, защото се е отнесъл с вас така, както турците се отнасят с девиците, които желаят. От днес насетне вече не сте пленница.

Нощта бе досущ като предишната. Кямил се кълнеше, че я обича и никога няма да й се насити. След като изтечала оставащата една година от еничарската му служба, щял да плати откупа и да я отведе в Турция като своя жена.

Мариса получи собствено помещение и прислужници и вече дори Зулейка нямаше власт над нея.

Без сама да знае как, бе изпаднала в състояние на странно чувствено задоволство. Един мъж, могъщ и богат, я желаеше и за нея не бе трудно да забрави миналото и да се потопи в заобикалящия я лукс.

Въпреки настъпилата промяна, тя продължи уроците си при имама, който искрено се радваше на напредъка й и често отваряше дума за преминаването й към исляма. Облечена като млад мъж — с тюрбан, скриващ златистите й коси — излизаше на езда с Кямил, а той не криеше задоволството си от лекотата, с която тя се справяше с огнения арабски жребец.

Нощите обаче се промениха. С времето афродизиакът и еротичното изкуство на Кямил успяха да я накарат да възприеме неестествения начин, по който се любеха, като нещо напълно нормално.

За пръв път в живота си Мариса бе глезена. Когато денем си мислеше за нощните часове с Кямил, тя си обясняваше перверзността му с еничарския му обет. По-късно, когато се венчаеха, всичко щеше да се промени.

Зулейка не даваше израз на растящото си неодобрение, тъй като знаеше, че ако застанеше между брат си и любимата му, Кямил веднага щеше да я изпрати при родителите им в Турция.

Докато Зулейка се цупеше мълчаливо, Теса се отегчаваше все повече и повече. Тя копнееше за мъж, дори за някой като Мурад Раис, който я бе взел, без изобщо да се опита да й достави наслада. Все още в плен на религиозните си видения, Зелма Мийкър изпълняваше усърдно всяка работа, която с презрение й възлагаше един евнух. Възрастната жена възприемаше това като служба на Бога.

Мариса се наслаждаваше на живота — на вятъра, свирещ в ушите й, когато галопираше, на горещите лъчи на слънцето, на уханието на цветя и на суматохата на пазара с вихъра от пъстри цветове. Тъй като живееше само в настоящето, тя се бе отърсила от всички грижи и страхове. Дори мисълта да стане мюсюлманка, вече не я ужасяваше толкова. Мюсюлманин или християнин — какво значение имаше? Всички се кланяха на един и същ Бог. От ден на ден тя ставаше все по-зависима от мъжа, който я закриляше. Всяка нощ, докато я галеше, Кямил я уверяваше в любовта си. Бил готов да пожертва живота си, за да я защити…