Розмари Роджърс
Развратни игри (5)

4

Сънува пират с кърпа на главата и черна превръзка на едното око — един ужасяващ мъж, който я вдигна на ръце и я хвърли през борда. Но вместо да падне в студената вода и тя да я погълне, потъна в нещо меко. Струваше й се, че чува някакви гласове, но смисълът на думите не достигаше до съзнанието й.

— И защо е всичко това, ако смея да попитам?

— Какво искаш? Цяла вечер ми се пъха в ръцете умишлено, както се оказа в последствие. Нямам намерение да си създавам враг в лицето на министъра. Нали ще я наглеждаш? Долу са подредени игрални маси и не бих искал да скочи през прозореца, преди да се върна.

— Значи вече опивате жените, за да ги направите беззащитни?

— Не говори глупости. Пила е прекалено много. Дай й нещо за ядене, като се събуди.

— Откакто сме в тази забравена от Бога страна, държанието ви не е особено благопристойно. А сега носите в леглото си и това дете. Какво им е на благородните дами, които ви правят мили очи?

— Спести ми проповедите си и ме остави на проклятието ми!

Вратата хлопна и Мариса промърмори нещо насън. Последните седмици коренно бяха променили живота й, а сега заради необичайното опиянение от виното бе мъртва за света.

Когато се събуди, през прозореца се процеждаше бледа утринна светлина. Усети хлад, защото бе отвита. Клепачите й тежаха като олово, а цялото тяло я болеше. Когато обаче понечи да се надигне, някаква тежест я притисна обратно върху възглавниците.

— Значи още си тук. Можеше поне да се съблечеш, докато чакаше. Когато човек е погълнал толкова много вино, колкото мен снощи, не му е до това, да се занимава с женски фусти, моя златна пеперудке.

Тя чу звук от разкъсване на плат и ужасът я парализира. Повтаряше си, че сънува — не можеше да е истина. Една длан се плъзна по разголеното й тяло, а след миг чу дрезгавия му глас:

— Кожата ти е мека и за разнообразие, тази сутрин си послушна.

Тя се вгледа като омагьосана в похотливите сиви очи и усети да я обзема ужас, когато непознатият разтвори бедрата й, а пръстите му започнаха да изучават тялото й. След това той легна отгоре й и обсипа устните й с груби целувки, които лъхаха на вино и тютюн. Едновременно с това, Мариса усети между бедрата си разкъсваща болка, от която цялото й тяло се сгърчи. Помисли си, че непознатият се опитва да я убие, така както някога бяха убили Делфин.

След малко долови някакъв стон, наподобяващ вой на измъчвано животно, и й трябваше известно време, за да разбере, че тези звуци идваха от собственото й гърло. Понечи да се съпротивлява, но движенията й, изглежда, още повече го възбуждаха. Той проникваше все по-дълбоко и по-дълбоко в нея, а когато се опита да го отблъсне, непознатият стисна ръцете й в желязна хватка над главата й.

Беше безсмислено. Беше във властта на един луд, който я нападаше като животно.

За най-голямо нейно учудване, болката постепенно утихна и отстъпи място на апатия. Сега тя лежеше притихнала с разтворени бедра, напълно подвластна на волята му.

Не знам дори името му, нито той моето. Колко странно… Много скоро съзнанието й напълно угасна — беше много по-лесно човек да се затвори в себе си, сляп и глух за действителността, отколкото да се изправи очи в очи с нея.

— Значи последното ви забавление е да изнасилвате беззащитни девици? А след това навярно ще я предоставите на изисканите си аристократични приятели? О, да, в морето сте мой капитан, но ви познавам толкова отдавна, че имам право да ви кажа мнението си, все едно дали това ви се харесва, или не.

— Никога не си знаел да си държиш езика зад зъбите, стар мърморко. А що се отнася до момичето, откъде можех да знам, че е девствена? През цялото време коленичеше, а и онзи неин мним любовник… Да не мислиш, че си падам по девици? Ако не бях пиян…

— Чудя се какво възнамерявате да правите с нея. Бих ви посъветвал…

— Спести ми съветите си, Доналд. Не искам да чувам нищо повече. Разчитам на твоята изобретателност. Освободи ме от циганката. Върни я в циганския лагер край Севиля и й дай толкова пари, че да се чувства обезщетена. Глупачка! Просто трябваше да ми каже, че не е била с мъж, и щях да я пусна. Но тя изглеждаше така, сякаш изгаряше от желание да… Хайде, разкарай я. Ще кажа на приятелите си, че е избягала през прозореца. И не забравяй… — капитанът свъси вежди, — когато след три дена пристигна в Кадис, искам корабът да ме чака готов за отплаване и всичките ми хора да са на борда. Не позволявай на циганката да ти завърти главата!

Гласовете на двамата мъже бяха изтръгнали Мариса от неспокойната дрямка, но тя дръзна да отвори очи едва когато чу захлопването на вратата. Плахо погледна изпод дългите си мигли. Лежеше в огромно легло с балдахин насред луксозно обзаведена стая. По стените висяха гоблени и картини, които накараха страните й да пламнат. През широко отворения прозорец се виждаше каменна тераса и фонтан с бликаща от него вода, чиито сребристи капчици пречупваха първите слънчеви лъчи във всички цветове на дъгата.

Когато се размърда, забеляза, че под копринената завивка е напълно гола, и в съзнанието й изплува ужасният спомен за изминалата нощ. Тя подскочи и веднага придърпа завивката до брадичката, защото в стаята стоеше мъж, който я наблюдаваше угрижено.

— Значи вече си будна, бедно дете. Не, не ме гледай така, няма да ти сторя нищо — говореше английски, но някакъв диалект. — Ако знаех какво възнамерява да стори с теб, нямаше да му позволя.

Дружелюбният му тон и чутото преди малко й вдъхнаха доверие към този набит мъж с кафяви очи на шпаньол и късо подстригана прошарена коса, която някога трябва да е била огнено червена.

Тъй като в манастира бе научила не само испански, но и английски, немски и италиански, успя, макар и завалено, да отвърне на майчиния му език. Думите й бяха спокойни, но изпълнени с омраза към мъжа, който той наричаше свой капитан.

Да, мъжът проявяваше съчувствие и се държеше с нея почти бащински. Той отвори една врата, зад която имаше някаква баня.

— Едно езическо изобретение — избоботи той. — Дълбока мраморна вана. Капитанът казва, че древните римляни използвали подобни вани. Водата се топли от слънцето в цистерна на покрива. Докато се къпеш, ще ти потърся нещо за обличане. Не се безпокой, малката ми. Нищо повече няма да ти се случи, можеш да ми вярваш.

След като Доналд Макгуайър бе затворил вратата след себе си, Мариса отметна копринената завивка и се ужаси при вида на собствената си кръв. Успокои се едва след като си спомни какво й бе разказвала Бланка за първата брачна нощ. Преживяното страдание обаче подклаждаше омразата й към мъжа, който й го бе причинил. Банята, първата, в живота й, бе облицована в мавритански стил, а преливащите се оттенъци на синьото я накараха да се почувства така, сякаш се намираше под водата. До ваната се стигаше по няколко стъпала. Затоплената от слънцето вода изтичаше от позлатено кранче. Златни бяха и запушалките на кристалните шишенца с етерични масла и парфюми. Помещението нямаше прозорци, а се осветяваше през стъкления таван. Една влажна кърпа, небрежно захвърлена на пода й подсказа, че банята е била използвана съвсем скоро. От тайнствения капитан на Доналд, от мъжа, който снощи я бе взел за пленница, а на сутринта безсърдечно я бе обезчестил?

Спомни си ледените му подигравателни думи и поруменя, а цялото й тяло пламна от унижение и гняв. Докато водата пълнеше ваната, Мариса се запита дали щеше да й стигне смелост да се удави. Трябваше да го стори, защото не можеше да се върне при циганите. Срамуваше се от дяволитата усмивка, която щеше да се появи на лицето на Бланка, а и се боеше от ревността на Марио. И дума не можеше да става да се върне в манастира. Бе изгубила доверието на всички, при това вината си бе само нейна.

Помещението започна да се изпълва с пара, която замъгли огледалата. Мариса се плъзна във ваната. Мускулите й се отпуснаха и тя започна да диша по-свободно. Мислите й се избистриха.

Мариса не се удави и три дена по-късно за пръв път зърна старото пристанище на Кадис.

Варосани в бяло къщи и крепостни стени, които трябваше да бранят града от нападенията на пирати, се издигаха току до морския бряг. Бе излязъл силен бриз и закотвените в пристанището кораби танцуваха достолепно, поклащани от вълните на прибоя.

Една черупка ги откара до някакъв кораб с продълговат корпус, закотвен на входа на пристанището.

— Красавец, а? Построен е по образеца на балтиморските клипери — гордо обясни Доналд. — Трябва му малко такелаж, но е бърз.

Мариса очакваше да види пиратско знаме с череп и кръстосани кости, но на върха на мачтата се вееше някакъв непознат флаг — червени ивици на бял фон, а в единия край син правоъгълник със сребристи звезди, флагът на младата република на Съединените щати.

— Капитанът още го няма — с облекчение въздъхна Доналд, докато й помагаше да се качи на палубата. — Стой тук и не забравяй, че сега си юнга. Ще кажа на екипажа, че говориш само испански, за да те оставят на мира.

Той я въведе в тясна каюта с две койки и малък люк. Видимо обезпокоен, й нареди да остане вътре, докато изпрати да я повикат. Клетият човек, изглежда, вече съжаляваше, че я е качил на кораба и Мариса почувства угризения на съвестта, задето бе злоупотребила с добрината му. По-точно го бе изнудила, научавайки, че корабът ще отплава за Франция.

Франция! Бе избягала от манастира, за да потърси роднините си във Франция. Междувременно циганите бяха напуснали Севиля, а на Доналд, който, за разлика от своя капитан имаше съвест, сърце не му даваше да я изостави сама — бедното момиче имаше нужда от закрила. Но едва когато Мариса на бърза ръка бе отрязала дългите си коси, бе омекнал и бе склонил да я качи на борда на „Чалънджър“, преоблечена като юнга. Пътуването траеше само седмица и ако момичето, което и без това имаше почти момчешка фигура, спазваше указанията му, и двамата можеха да се измъкнат безнаказано от тази каша.

Мариса потръпна при мисълта за възможните последици, ако я спипаха. Трябваше да се опита да избягва капитана и да не му се мярка пред очите. Неволно си спомни съня, в който пиратът я хвърляше зад борда.

Що за човек бе всъщност непознатият със студените очи, който се бе отнесъл с нея толкова безсърдечно?

Казваше се Доминик Чалънджър. Каква самовлюбеност, да кръстиш кораба си на себе си! Или беше обратно? „Чалънджър“ трябва да бе някакъв прякор. Доналд не бе отронил нито думичка за това, макар с готовност да разказваше за съвместните си приключения с капитана. Двамата служили заедно на някакъв кораб от военния флот на негово величество. След това дезертирали и станали пирати. Сега капитанът, както го наричаше Доналд, командваше бързоходна шхуна, която си бе пиратски кораб, макар да плаваше под американски флаг и да бе докарал в Испания новия американски посланик.

— Струва ми се, че крои нещо — бе признал Доналд, — но не ми е работата да задавам въпроси. Имахме някои срещи във Вашингтон, една дори със самия президент! Но ти си дръж устата. Капитанът не обича някой да си пъха носа в работите му.

Всъщност какво я интересуваше всичко това? Веднъж да пристигне във Франция и да открие леля си или кръстницата си. Сега страната се управляваше от тричленен консулт, а и неотдавна в Амиен, Франция и Англия бяха сключили мирен договор. В Париж животът навярно отново бе потекъл постарому…

Сега всичко зависеше от това, да не бъде открита от капитана. Тази мисъл й напомни нарежданията на Доналд. Тя легна на тясната неудобна койка и се покри с мръсната кафява завивка. Без дългата гъста коса чувстваше главата си съвсем лека. Знаеше, че прилича на момче — слаба и стройна, без пищните форми, с които Бланка винаги толкова се бе гордяла. В окъсаните селски дрехи, които й стояха като торба, бе невъзможно да се разпознае някогашната циганка, а още по-малко, послушницата от манастира на кармелитките в Толедо.

Корабът започна заплашително да се клати и от палубата долетяха гласове. Този ден Мариса бе хапнала само комат сух хляб и парче козе сирене, но изглежда, и това бе прекалено много. Тя преглътна конвулсивно и затвори очи. Зави й се свят и я обля студена пот, макар в тясната задушна кабина да бе истинска пещ. Тя се сгуши на кълбо като уплашено дете. Имаше само едно желание — час по-скоро да се избави от ужасното гадене.