Розмари Роджърс
Развратни игри (18)

17

Някъде тиктакаше часовник, но Мариса нямаше представа колко бе часът. Беше се насилила да хапне малко студено месо и да изпие чаша сухо шери, но само за да не ядоса Доминик.

Почти не бяха разговаряли, откакто Доналд с неохота бе напуснал стаята. Доминик бе в лошо настроение и Мариса не смееше да му зададе нито един от измъчващите я въпроси. Защо я бе довел — в известен смисъл отвлякъл — на това усамотено място? Какво възнамеряваше да прави с нея? От нощта на техния странен годеж не бяха оставали сами. Винаги бе присъствал и някой друг, и тя се бе чувствала в безопасност. Беше се преструвала, че не го забелязва, за да му засвидетелства омразата си. Дали сега не възнамеряваше да си отмъсти за това? Ако да, по какъв начин?

Тя седеше на приятно гладката кушетка и даваше вид, че всичко е наред. Забеляза, че той пие много повече, отколкото яде. Лицето му бе непроницаемо и безизразно.

Макар привидно да не я наблюдаваше, когато понечи да стане, й се тросна:

— Остани на мястото си!

Тя се подчини уплашено. Какво възнамеряваше да прави? Какво чакаше?

Неочаквано стана и се приближи към нея. Сега стоеше със скръстени на гърдите ръце и мълчеше. Тишината продължи толкова дълго, че нервите й заплашваха да се скъсат и тя едва се сдържаше да не закрещи.

Все пак успя да се овладее и да каже тихо:

— С твое позволение, ужасно съм уморена. Бих искала да си легна… ако позволиш.

— Ако позволя! Боже мой, колко смирена стана, след като постигна целта си. Да не би да си очаквала да ти се извиня за това, че провалих хитрия ти план? Може би Първият консул все още те очаква в леглото си.

Неочакваното нападение я възмути.

— Моята цел? Моят план? Изопачаваш всичко — ти си онзи, който от самото начало е планирал всичко. Ти ме принуди да се омъжа за теб и ме доведе тук, Бог знае с каква цел. С това ще се примиря, но обиди няма да търпя — беше толкова ядосана, че не я бе грижа за последиците от думите й. Сама се учудваше на смелостта си.

Той седна, скръсти ръце и впери доволен поглед в нея.

— Значи госпожата няма да търпи. Да не си въобразяваш, че всичко ще става по твое желание?

— Не зная за какво говориш — пренебрежително отвърна тя. — Не исках да се омъжвам за теб — ти ме принуди. Бих предпочела…

— Какво би предпочела? Каква изкусна лъжкиня и лицемерка! Разбира се, би предпочела Филип Синклер. Трябва да призная, че бързо си се превърнала в интригантка.

— О, ти си непоносим! Мислиш се за много мъжествен, когато се отнасяш така с мен, нали? — гневът почти й бе отнел способността да разсъждава и сега тя скочи, свила ръце в юмруци. — Няма да успееш да ме смачкаш. Ти си чудовище! Не мога да повярвам, че леля ми, която винаги е проявявала изискан вкус, има нещо общо с теб. А може би, това просто е било част от плановете й да ме пробута на някого. Или е прозряла истинската ти същност и е решила да се отърве от теб. Ти си животно! Трябвало е да останеш при уличниците, които не искат нищо друго, освен пари. Случвало ли ти се е да направиш щастлива някоя жена? Ти нямаш чувства. Да, бих предпочела всеки друг, дори Наполеон, за когото се говори, че знаел какво е да обичаш — тя започна да хлипа, но потокът от думи не секна. — Да, правиш с мен каквото пожелаеш, защото си по-силен. Можеш да ме изнасилиш или убиеш — зная, че не мога да ти попреча да го сториш, но няма да ме накараш да изпитвам към теб друго, освен омраза…

— За Бога… — прекъсна я той, стискайки зъби — ако не те познавах, щях да си помисля, че искаш да ми даваш уроци по любов.

— Любов? Ти си неспособен да обичаш. Мястото ти е в някой бордей.

Беше отишла прекалено далеч — разбра това, когато видя заплашително свъсените вежди над пронизващите я ледени очи.

— Така ли говори една дама, която току-що се е сдобила с благородническа титла? Не позволявам на никого да ми налага волята си, скъпа моя, дори и на метресата на най-могъщия човек във Франция и може би в цяла Европа. Затова те доведох тук. Но стига приказки. Желая те.

— Ти си онзи, който наложи волята си, не аз. И ако ме желаеш, нямам право да ти откажа това, което ти се полага.

Думите й, цялото й държание разпалваха желанието му до краен предел. С едно-единствено движение протегна ръка и разкъса копринената й рокля чак до талията.

Мариса потръпна, олюля се за миг, но запази равновесие. Той продължи да сваля дрехите й скоро тя стоеше пред него напълно гола.

— Тялото ти ми се струва познато — с присъщия си хаплив сарказъм рече той.

— Щом господинът казва — хладно отвърна тя.

Каква игра играеше сега? Обзет от безпомощен гняв, Доминик плъзна поглед по стройната й фигура. Чакаше я да понечи да прикрие голотата си, но тя не помръдваше. Нима вече бе имала достатъчно възможности да се отърси от свенливостта си? Кой друг я бе виждал така? Хапливите й, изпълнени с презрение, думи го изкушиха да я удари и да я накара да падне на колене, но нещо го спря — може би гордото й примирение и поглед на сомнамбул. За свое собствено учудване Доминик постави длани не около шията, а на раменете й. Усети как тя потръпна от докосването.

— Боже мой, наистина ли мислиш, че бих могъл да посегна на живота ти? Ако е така, защо тогава избра точно мен?

— Не съм избирала нищо, ти ме принуди да се омъжа за теб.

— Означава ли това, че не си знаела нищо за разговора ми с Талейран? Той ми каза, че Фуше е научил всичко и с присъщата си дипломатичност ми намекна, че ако не те обезщетя, корабът ми ще бъде конфискуван — поклати ядосано глава. — Да не би да твърдиш, че не си знаела нищо? Флиртуваше с Филип пред очите на всички. Двамата ли планирахте всичко? Ти, долна интригантке!

Тонът му я плашеше, но същевременно това разкритие я вбеси. Тя отметна глава назад.

— Не знаех нищо друго, освен че Бонапарт ми е хвърлил око и че всички са се съюзили срещу мен. Помислих си, че Филип би могъл да ми помогне…

— Или си най-изкусната лъжкиня, която някога съм виждал — грубо отвърна той, — или аз съм идиот. Доведох те тук, за да получиш обезщетение. Досещаше се, нали?

Тя кимна и затвори очи пред настойчивия му поглед.

— Мариса…

Цялото й тяло се напрегна, сякаш за да се противопостави на неочакваната топлина в гласа му. Той продължи със същия тон:

— Женени сме, без никой от нас да го е искал. Станалото — станало. Какво друго да направим, освен да извлечем най-доброто от това положение?

— Не! — остро отвърна тя.

Той неочаквано я вдигна на ръце и я отнесе на горния етаж, без да обръща внимание на протестите й.

Точно от това се бе бояла, откакто бе попаднала в тази къща. Нещата обаче се развиха по-различно от представите й.

Той я постави на осветеното от лунната светлина легло и бавно се съблече пред камината, докато Мариса го гледаше безпомощно. В съзнанието й нахлуха болезнени спомени и тя си каза, че няколко промърморени от един служител думи не променят нищо. Бе възнамерявала да не се съпротивлява, каквото и да се случи, и се надяваше всичко да свърши толкова бързо, колкото тогава, на кораба.

И двамата бяха голи. Мариса го мразеше, но тялото му бе топло и тя не можеше да попречи на дланите му да я галят. Доминик рядко бе откривал в някоя жена нещо друго, освен инструмент за телесна наслада. Сега обаче в него припламна някакво непознато чувство, което бе неспособен да задуши. Въпреки че не криеше омразата си към него, тя все пак му принадлежеше. Необяснимо защо, тази мисъл го опиваше и за пръв път му доставяше наслада да усеща коприненомеката й кожа. Той плъзна пръсти по малките й стегнати гърди и забеляза, че зърната им настръхнаха. Най-сетне от устните й се отрони тих стон — някакво неясно Не! Доминик я затисна с тялото си и продължи да я гали, без да престава да я целува. Устните й потрепериха и се отвориха. Той зарови пръсти в къдриците й, за да задържи главата й неподвижна, докато устните му си играеха със зърната на гърдите й. След това, когато тя бе на път да забрави всичко друго, освен влудяващите му ласки, пусна главата й, а устните му се плъзнаха надолу по тялото й. Тя се напрегна и стисна бедра. Това го възбуди още повече.

Той разтвори бедрата й с перверзно удоволствие и целуна влажното пулсиращо сърце на нейната женственост. Мариса направи плах опит да се съпротивлява, преди да се предаде и да му позволи безпрепятствено да проникне в нея.

Никога не бе подозирала за съществуването на подобни усещания. Отначало бе настръхнала вътрешно, но след това тялото й взе превес над душата и тя се почувства беззащитна пред каращите я да потръпва вълни на наслада. Устните и езикът му се опиваха от сладостта на устата й и Мариса нямаше нищо против. Желаеше да усети мъжествеността му все по-навътре в утробата си — тази неочаквана реакция я накара да забрави всичко. Краката й сякаш от само себе си се обвиха около кръста му, ръцете й се вкопчиха в мускулестото му тяло, а насладата, предизвиквана от всеки негов тласък, събуди в душата й някакво непознато досега чувство.

Всичко това се бе случило, без някой от тях да промълви. Сега лежаха слети и никой не дръзваше да наруши тишината, докато Мариса не усети мъжествеността му отново да набъбва в нея. Този път той се сдържа и я целува и гали, докато тялото й не започна да се мята от желание и тя не му се отдаде безрезервно.

Веднага след това Мариса заспа и когато се събуди, лежеше в обятията му, а върху леглото падаха първите слънчеви лъчи.

Събитията от изтеклата нощ й се струваха някакъв сън и й трябваше време, за да осъзнае защо лежи гола с него в това легло.

Доминик не само я държеше в обятията си, но и бе преметнал крак върху нея, сякаш за да не остави никакво съмнение в правата си над тялото й. Мариса бе започнала да осъзнава случилото се и кръвта й кипна. Предпазливо, почти плахо извърна глава и се загледа в профила на спящия. Не можеше да повярва, че това е същият мъж, който толкова често брутално я бе използвал, за да задоволи сексуалните си желания. Сега той бе неин съпруг и любовник, но все още й оставаше чужд. Бе се отчуждила дори от самата себе си — една задоволила глада си за физическа любов жена… най-сетне жена. Колко странно, че точно той бе събудил жената в нея.

Доминик се размърда. Ръцете му я притиснаха по-силно, устните му докоснаха челото й и внезапно погледът й срещна сребристосивите очи, които сега изглеждаха странно замислени.

— Добро утро, графиньо. Добре ли спахте?

Недоверчивото подигравателно изражение бе изчезнало от лицето му. Сега той й се усмихваше ведро, почти нежно.

Мариса му се усмихна в отговор.

— О да, като се има предвид колко малко време за сън ми оставихте.

Доминик се засмя и тя с учудване си даде сметка, че никога не го бе чувала да се смее.

— Ако не ме лъже паметта, ти не ми остави много време за сън, чудна малка вещице! Не, че се оплаквам — той я целуна едновременно собственически и нежно.

Никога не го бе виждала такъв. Тя все още се срамуваше за това, че му се бе отдала. Нямаше доверие нито на него, нито на самата себе си. Дали не си играеше с нея? Може би се опитваше да заличи впечатлението от жестокостта си, за да я превземе с измама. Как така от животно изведнъж се бе преобразил във внимателен любовник?

Не искаше да мисли за това. Тялото й жадуваше за новото и необикновено усещане, което той бе събудил в нея. Копнееше да се увери, че то действително съществува, че не е било просто сън.

Тя затвори очи и го погали плахо и същевременно с любопитство. И преди го бе виждала гол, но сега всичко бе съвсем различно. Той я бе посветил в тайната на собственото й тяло, но Мариса не знаеше нищо за неговото. Какви ласки харесваха мъжете? Тази мисъл дотолкова я смути, че пръстите й замръзнаха. Когато отвори очи, го видя да стиска устни.

— Не спирай! — подкани я той. — Или си разочарована, че тялото ми не е толкова гладко и хубаво като твоето?

Тя се изчерви и отдръпна ръка, като да се бе опарила.

— Един лорд…

Доминик я прекъсна с предишния груб тон:

— Не ме наричай така! Аз съм американец и титлата, на която твоите приятели отдават толкова голямо значение, не означава нищо за мен. Разбра ли?

— Но…

— Не съм и твой господар, макар някога да имах такова намерение — той я притисна към себе си и устните му погалиха бузата й. — За Бога, Мариса, не се преструвай. Циганка или графиня, остани, каквато винаги си била.