Розмари Роджърс
Развратни игри (26)

25

Споразумяха се, до седмица Мариса да последва леля си в Бат. През това време трябваше да информира за заминаването си маркиз Ройс и да затвори къщата. Не биваше да забравя и Филип…

Едме се радваше на промяната в настроението на племенницата си и без да задава повече въпроси, каза само:

— Няма да пътуваш сама, нали, скъпа? Иначе пак ще плъзнат клюки.

— О, вярвам, че госпожа Уилоуби с удоволствие ще ме съпроводи — отвърна Мариса, макар вече да бе решила да изпрати госпожа Уилоуби и Симънс напред с багажа. Госпожа Уилоуби не се възпротиви, когато малко след заминаването на Едме узна, че младата графиня ще отпътува по-късно с лейди Рептън и Филип Синклер. С времето тя бе свикнала графиня Станбъри да действа през главата й и да я поставя пред свършен факт.

— Значи възнамеряваш да изпълниш желанието на Филип — изтърси Сали. — Ами твоя италиански граф? Той непрестанно ходи по петите ми и ме моли да му уредя среща с теб. Да не би да го избягваш? Ами хубавия французин, с когото така неочаквано изчезна от клуба?

Сама авантюристична натура и дръзка до безразсъдство, Сали обичаше скандалите и единствено произходът и богатството й спасяваха доброто й име.

— Моля те, не казвай нищо на граф Ди Киара. Няма нужда да знае къде отивам. Ако действително е толкова влюбен в мен, колкото твърди, има нужда от малко отрезвяване. А що се отнася до Дюран, той е просто пратеник на тъста ми, който ми съобщи…

На лицето на Сали се изписа съжаление.

— Прости ми, как можах да забравя? Баща ти… Въпреки това, мисля, че трябва да свалиш траура. Той потиска духа, а какъв смисъл има от това? Да не би… да не би да си овдовяла? Отдавна се каня да те питам, но все не събирах смелост. Защо никога не отваряш дума за съпруга си. Не можеш да си представиш какви слухове се носят. Говори се, че бил сакат или нещо подобно. Все пак Ройс те призна за снаха. Но аз направо ще умра от любопитство. Защо никой в Англия не е виждал съпруга ти?

Мариса отдавна очакваше този въпрос и бе обмислила отговора си.

— Мъжът ми предпочита да живее в чужбина. Английската титла не означава нищо за него. Женитбата ни бе натрапена и се споразумяхме да се разделим. Всъщност, изобщо не се чувствам омъжена и не искам да мисля за това.

— Така значи — личеше си, че Сали умира да научи нещо повече. Но този път по изключение прояви тактичност. Очевидно Мариса не желаеше да говори за съпруга си, а още по-малко — да мисли за него и навярно си имаше причини за това. Сали бе запозната със слуховете, които се носеха от деня на неочакваната поява на Мариса в Лондон. Може би — мислеше си тя — наистина е идиот. Майка му страдала от умопомрачение и до смъртта си била държана в замъка Клиф Парк. Навярно това се е отразило и на сина, затова още съвсем млад е бил изпратен в чужбина. Бедната Мариса! Каква ужасна съдба. Добре все пак, че не й се налага да живее с него.

Мариса дори и не подозираше какви мисли се въртяха в главата на Сали и се радваше, че приятелката й се бе задоволила с този толкова лаконичен отговор. Зае се с приготовленията за пътуването. Вече бе говорила за това с Филип и той бе казал, че молбата й да я съпроводи го правела най-щастливия мъж на земята. Със Сали и Том Дрюмон се бяха споразумели да отпътуват заедно, за да се разделят веднага щом напуснат Лондон и да се срещнат отново малко преди Бат.

Слънцето тъкмо се бе скрило зад един голям черен облак на запад, когато Мариса и Филип останаха сами. Застудяваше и Мариса се загърна по-плътно в палтото си.

Филип я погледна угрижено.

— Студено ли ти е? Близо сме. В къщата ще бъде топло.

Имаше предвид къщата, която сър Антъни бе построил, за да се среща с метресите си. Сега, когато съдбовният момент наближаваше, решимостта на Мариса бе започнала да се изпарява. Тази нощ трябваше да стане любовница на Филип. Знаеше ли той, че за нея това щеше да е едно съвсем непознато изживяване? Но най-важното — какво щеше да си мисли за нея след това? Може би бяха сгрешили, планирайки всичко толкова грижливо.

За нейна радост в къщата нямаше никого, освен един стар, почти глух прислужник, който отведе конете. Самата къща бе малка, но уютно обзаведена и приятно топла. На масата ги чакаше студена вечеря.

Нахраниха се в мълчание. Двамата седяха един срещу друг, избягвайки погледите си, а Филип изглеждаше не по-малко изнервен от нея и повече пи, отколкото яде. Накрая той отмести стола си назад, подаде й ръка и рече:

— Какво ще кажеш да се качваме? Сигурно си уморена.

Горе имаше само една спалня, която се простираше по цялата дължина на етажа. Голямото легло бе оправено, а в камината гореше огън. Докато се събличаха, и двамата бяха смутени и срамежливи като деца.

Обичам го — мислеше си Мариса, но някакъв вътрешен глас й казваше, че е неспособна да обича.

След като бе легнал до нея, Филип придърпа завивката и взе Мариса в обятията си, притискайки лице към рамото й.

В стаята нямаше часовник, но и не беше нужен, сърцата им отмерваха времето по-точно. Филип все още я притискаше към себе си и тя усещаше, че той не е възбуден.

— Така е добре — прошепна тя и внимателно го погали по гърба.

Той простена и неочаквано, сякаш обзет от отчаяние, я целуна.

Галеше я, но тя усещаше, че не я желае. Накрая той вдигна глава.

— О, Боже, не мога. Бих искал да те имам, Мариса, толкова дълго копнях за този миг, а сега, когато те държа в обятията си… не мога!

Макар да не го разбираше, тя понечи да го успокои, но той се отдръпна и я погледна в лицето.

— Не знаеш какво имам предвид, нали? А и как би могла? Ще ти кажа. Никога не съм имал любовница, ти си първата жена, която обичам. Бил съм само с проститутки, с тях можех. Когато навърших шестнадесет, баща ми ме взе със себе си в един бордей. Презирах тези жени, но те ме влудяваха. А с теб, с жената, която обичам, не мога. Сега ще ме презреш.

— Не, не, Филип! — трогната от признанието му, тя се сгуши в него. — Не мислиш ли, че бихме могли да се учим един от друг? Ако ми покажеш какво трябва да правя…

— Още… още не съм готов. Но бих искал да те държа в обятията си и да усещам тялото ти. Можеш ли да ме разбереш? Позволи ми да те прегърна, любима…

Заспаха плътно притиснати един към друг. Мариса не знаеше дали да се радва, или да съжалява, че не бяха стигнали по-далеч. Във всеки случай, в обятията му й бе добре и се чувстваше в безопасност.

Събуди се от предпазливо почукване на вратата.

— Милорд, наредихте каретата да е готова в четири.

Този път Филип сам пое юздите и Мариса можеше да се настани удобно в тясната карета. Умишлено бяха тръгнали толкова рано, за да не привличат вниманието. Изглежда, Филип добре познаваше пътя, тъй като въпреки мъглата, подкара отпочиналите коне в тръст. Каретата возеше меко и Мариса скоро задряма.

Сънуваше Филип, чиито сини очи станаха сиви и тъкмо тогава един изстрел и някакви викове я събудиха. Колата се олюля и тя трябваше да се подпре на стената, за да не падне. Прозорчето бе забулено в мъгла. Неочаквано каретата спря и Мариса долови нечий вик, който неочаквано секна. Вратата се отвори рязко и някакъв фенер освети вътрешността като огнено око. Тя с ужас видя безжизненото тяло на Филип да пада на отсрещната седалка. Той кървеше, ръцете му бяха завързани на гърба, а устата — запушена с парцал.

Нечий груб глас възкликна:

— Я, виж какво имаме тук! Луд късмет!

Мариса понечи да извика, но нечия огромна длан й запуши устата.

— О, не, гълъбче, няма смисъл да викаш. Никой няма да те чуе.

В тясната карета Мариса бе също толкова безпомощна, колкото и Филип, който лежеше стенейки на сантиметри от нея. Разбойници — мина й през ума, докато сваляха огърлицата и пръстените й. Мъжете, които я държаха и ограбваха, бяха маскирани. След като свалиха бижутата й, те завързаха и нейните ръце.

— Мислиш ли, че е тя? — чу да казва единият.

В устата й бе натъпкан парцал, а роклята й бе разкъсана, така че сега хладният сутрешен въздух щипеше голата й кожа.

— Честна дума — рече някакъв глас с ирландски акцент, — има курви, които са дами, и дами, които са курви. Да я направим курва. Дръжте я здраво — лицето на мъжа се приближи към нейното. — Приемете това като предупреждение, госпожо. Трябва да се радвате, че сте се отървала жива. Докато Франция се управляваше от крале, курвите бяха дамгосвани.

Мариса видя през сълзи ирландецът да държи нещо над пламъка на фенера и в следващата секунда почувства режеща болка в лявото бедро. Тялото й неистово се заизвива в железните ръце на мъжа.

Почти в безсъзнание от болка, Мариса бе като марионетка в ръцете на мъжа, който я изнасилваше с груби, бързи тласъци, така че всичко свърши, преди тя да осъзнае случващото се.

След това, докато закопчаваше панталона си, той каза студено:

— Трябвало е да си останете такава, за каквато сте родена, госпожо — курва… и да стоите настрана от политиката — и разряза впиващото се в китките й въже.

Само след миг, всички бяха изчезнали, а фенерът, станал свидетел на ужасяващата сцена, лежеше разбит на пода на каретата. В неочаквано възцарилата се тишина се чуваше единствено приглушеният шум от копитата на конете, които нетърпеливо тъпчеха меката земя.

Мариса все още не съзнаваше онова, което се бе случило. В гърдите й се надигаше срам и погнуса. Тя извади парцала от устата си и зарида отчаяно.

Стоновете на Филип я върнаха към реалността и тя неволно се опита да пооправи разкъсаната си рокля. След това опипом потърси тялото му.

С мъка успя да развърже ръцете му, разтърсвана през цялото време от хлипания.

— О, Филип! Филип, този… този…

— Видях всичко — рече най-сетне той, освобождавайки се от парцала, който запушваше устата му. Гласът му прозвуча странен и непознат. — Мили Боже, бях принуден да гледам всичко това. И как говореха за теб, сякаш… О, Боже! — той простена, обвивайки ръце около треперещото й тяло, докато членът му набъбваше.

— Филип! Филип! — повтаряше тя в несвяст.

Той я изнесе от каретата. Разкъсаната рокля зееше, откривайки срамната дамга. Филип я сложи на земята и се хвърли върху нея. Не можеше да спре. Чувстваше единствено влудяващото желание да притежава тази жена, с която се бяха отнесли като с курва. Той притисна устни към нейните, задушавайки стоновете й, а опитите и да се освободи му отнеха и последните остатъци от разсъдък. Взе я също толкова грубо, колкото разбойникът с ирландския акцент.