Розмари Роджърс
Развратни игри (43)

42

Утринното слънце разпръскваше живителна топлина. Мариса с тъга си спомни времето, когато яздеше заедно с Кямил — не в дамско седло, а както правеха това еничарите. Защо жените бяха осъдени да използват дамски седла?

Лейли бе ужасена, че господарката й настоява да излезе сама, но не посмя да й противоречи, също както не бе посмял и чернокожият коняр, довел оседлания кон. Робите не задаваха въпроси и не възразяваха, но дали и самата тя не бе превърната в робиня от обстоятелствата, макар привидно да притежаваше свободата сама да избира какво да прави с живота си?

Защо отново трябва да бягам от него? — мислеше си Мариса.

Скоро щеше да замине за Луизиана, за „Конграсия“, където се бе родила. Тя не помнеше плантацията — най-ранните й спомени бяха от Мартиника и дома на родителите на майка й. Не изгаряше от нетърпение да види Луизиана, но чичо й го очакваше от нея. Това ли беше единствената причина? Дали не бе водена и от антипатията си към Инес?

Потънала в мисли, Мариса бе отпуснала юздите на коня и сега установи, че се е оказала в някаква съвсем непозната местност. Тя дръпна юздите и животното се изправи на задните си крака и изцвили. Някакъв конник приближаваше право срещу нея. Жребецът му изглеждаше също толкова див и опасен, колкото сивоокият ездач.

Тя изправи гръб и зачака.

— Не можеш да яздиш по тези места. Какво правиш тук толкова рано, при това сама?

— Да не би земята да е твоя? Къде е невинната ти малка Джейн? Дойдох тук, защото исках да остана сама, но щом влизането е забранено, веднага си тръгвам — някакво дяволче я накара да добави язвително: — Не дължа обяснение никому.

— Значи е крайно време Педро Артеага да направи нещо по въпроса — изръмжа той, заби шпори в хълбоците на коня си и толкова се приближи, че тя се почувства неловко.

Той я мразеше и подозираше. Предлагаше му се чудесна възможност да се отърве от нея — надлъж и нашир не се мяркаше жива душа и ако намереха тялото й в подножието на отвесните крайбрежни скали, това щеше да бъде изтълкувано като нещастен случай…

Доминик Чалънджър бе известен с жестокостта и безскрупулността си. Мариса не го изпускаше от очи, но ръцете й, които стискаха поводите, трепереха, така че конят й неспокойно пристъпваше, пръхтейки.

— Никой ли не ти е казвал, че може да се окаже опасно да се мотаеш сама по тези места? Понякога насам се навъртат разбойници — той се ухили. — Или може би търсиш приключения?

Мариса се боеше от него повече отвсякога. Той носеше жълто-кафяви кожени панталони, ботуши за езда, разкопчана копринена риза и широк кожен колан, в който бе затъкнат пистолет.

Тя го огледа обезпокоена и облиза устни, преди да отвърне:

— Защо не оставиш тези грижи на мен? Тъкмо щях да се връщам. Единствената опасност, която ме заплашва, си ти.

За нейна изненада той се засмя.

— Да не реши, че мога да се изкуша да те застрелям? Или да те бутна от скалите? Примамлива мисъл, признавам, още повече че няма очевидци.

Мариса неволно бе накарала коня си да отстъпи.

— Внимавай, малката! Или искаш да ми спестиш усилието?

Забелязвайки, че е опасно близо до ръба на скалата, тя дръпна рязко поводите, при което конят й се изправи на задните си крака. За части от секундата Доминик бе до нея и тя усети стоманената хватка на пръстите му около китката си, докато успокояваше коня й.

— Глупачка! Предпочиташ да умреш, отколкото да се оставиш да те докосна, а? Ако беше някой друг, вече да си му увиснала на врата!

Тя изсъска в лицето му:

— Кой ме направи такава? Какво още искаш? Отмъщение? За това, че предпочитам мъже, които проявяват повече чувства и разбиране от теб?

Той изтръгна поводите от ръцете й и тя трябваше да се вкопчи в гривата на коня, за да не изгуби равновесие. Успя да вдигне ръка, преди той да замахне. Никога преди не бе получавала плесница. Бузата й гореше. Не й остана време дори да изсъска насреща му, тъй като той я свали от седлото, скочи от своето и я сграбчи за раменете.

Тя бе като парализирана.

— Отдавна трябваше да го сторя. Все някой трябваше да ти хвърли един добър пердах, за да се вразумиш най-сетне.

— Пусни ме! Пусни ме!

Не можеше да стори нищо, колкото и да се опитваше. В крайна сметка той я събори във високата трева.

— Очакваше отмъщението ми, нали? Опасяваше се, че може да се опитам да те убия, но аз знам по-сладка отплата.

Той разкопча колана си и Мариса вече знаеше какво я очаква. Бельото й бе разкъсано и макар тя да се извиваше като диво животно и да се опитваше да се освободи, Доминик проникна в нея. Осъзнала безсмислието на съпротивата си, тя се примири и… странно, почувства се така, сякаш му се отдаваше доброволно. Тялото й имаше своя собствена воля и реагира пламенно. Дланите му стиснаха гърдите й под тънката батистена блуза, а устните му се притиснаха към нейните.

Онова, което ставаше между тях, изглеждаше неизбежно. Сякаш бяха сами в целия свят и изобщо не се безпокояха, че можеха да бъдат видени. Чувствеността й заличи всичко.

Когато се завърна в реалността, тялото й, което толкова пламенно му се бе отдало й се стори чуждо. Изглежда и Доминик съжаляваше за неочаквано разгарялата се помежду им страст, защото се изтърколи от нея и остана да лежи по гръб като заситено животно. Не я удостои дори с поглед. Зажаднялото й за ласки тяло я бе предало, но сега разумът й отново вземаше връх. Тя се опита да си придаде същото безразлично изражение, което имаше той. Без съмнение, слабостта й му бе доказала, че е прав в мнението си за нея.

— Няма да е добре, ако годеницата ти или родителите й ни видят тук, а? — каза тя възможно най-безгрижно. — Или пък Педро, в случай че му хрумне да тръгне да ме търси. Ще бъдеш ли така добър да ме закопчееш? Не съм свикнала да се обличам сама, след като са ме съблекли.

Със задоволство видя мъжкото му самолюбие да се изпарява. Той се подпря на лакът и я погледна така, сякаш не вярваше на ушите си.

Точно така! В никакъв случай не биваше да узнава какво изпитваше тя и колко болезнено я бе засегнал с безчувствеността си след онова, което се бе случило между тях преди малко.

— Бъди така добър — повтори със същия провлачен тон. — Наистина не мога да помръдна, толкова съм уморена. Или искаш да остана да лежа тук цял ден?

Беше отишла прекалено далеч. Разбра го веднага, щом той се наведе над нея и я притисна към меката земя.

— Понякога забравям каква кучка си, но не за дълго — прокара език по зърната на гърдите й, които веднага настръхнаха. — Толкова е лесно да те възбуди човек. С удоволствие бих те накарал да лежиш по гръб цял ден, както най-много ти отива, но не става. Нито твоят Педро, нито годеницата ми ще проявят разбиране, така че трябва да се разделим… засега. Но ако някога отново имаш желание да преживееш някое приключение, по всяко време на деня можеш да ми изпратиш съобщение в „Червения бивол“ в Начес.

— Ах, ти… копеле! — изтръгна се от устата й.

Той я плесна засмян по задника, после я закопча мълчаливо и дори й помогна да стане.

— По пътя измисли някое правдоподобно обяснение за Педро! — извика подире й, когато тя пришпори коня си. Мариса не се обърна. За последно го видя да стои леко разкрачил крака и да гали коня си, така както преди малко бе галил нея, карайки я да забрави всичко.

На него, разбира се, няма да му е трудно да измисли обяснение, ако изобщо си направи труда да се оправдава — с огорчение си мислеше тя, установявайки, че всички я чакат.

С престорено безгрижие предаде юздите на коняря, но още щом влезе в къщата, коленете й омекнаха. Нямаше възможност дори да се преоблече, тъй като от трапезарията се появи Педро и я отведе до сервираната за трима маса. Инес седеше намусено и дори не я погледна.

— Къде беше? — попита Педро. — Снощи сте се уговорили, нали? Няма смисъл да измисляш оправдания. За всички е очевидно какво се е случило. Не се ли срамуваш? Къде се срещнахте?

Мариса остана права.

— Какво правя или мисля да направя, изобщо не те засяга. Не ти дължа никакви обяснения.

— Браво! — извика Инес и Мариса я погледна учудено.

Педро всеки миг щеше да изгуби самоконтрол.

— Какво искаш да кажеш? Снощи се сгоди с мен, следователно имам право да знам къде си била и какво си правила.

— Още снощи ти казах, че годежът ни е само пробен. Предупредих те и съвсем ясно ти обясних, че желая да остана независима. Не обичам да бъда подлагана на разпити. С удоволствие ще се съглася да развалим годежа. Повече не се чувствай отговорен за мен.

Педро бе занемял. Мариса понечи да излезе, но той се овладя и се изпречи на пътя й. Гласът му трепереше от гняв.

— Мили Боже! Няма да се отървеш толкова лесно! Да не би да искаш прислугата да види как се държиш? Забрави ли, че поех отговорност за теб? Дължиш ни обяснение къде си била тази сутрин и какво си правила!

— Остави ме на мира! — тросна му сетя.

Едва сега Педро забеляза зачервената й буза.

— Разбирам — изръмжа той. — Човек може да те има само с насилие — кръвта нахлу в главата му и той разтърси Мариса за раменете.

— Ако не ме пуснеш веднага, ще викам — каза тя с режещ глас. — Тогава на теб ще ти се наложи да даваш обяснения.

Той вдигна ръка, за да я зашлеви, но гласът на Инес го спря.

— Да не си полудял, Педро? Бедното дете не е на себе си, не виждаш ли? — тя стана и сложи длан върху ръката му. — Остави ни сами. Има неща, за които една жена може да говори открито само с друга жена. Върви, моля те. И се погрижи прислугата да не подслушва.

Мариса въздъхна с облекчение. След всичко преживяно тази сутрин, нервите й бяха изопнати до скъсване и тя едва ли щеше да издържи още дълго.

— Вземи, чаша вино ще ти се отрази добре. Нека изясним нещо още в самото начало. Не те отървах от Педро, защото ми е жал за теб. Трябва да пазя доброто си име, разбираш ли? А ти беше много непредпазлива. Сега трябва да измислим някакво обяснение за невъзможния ти вид.

Мариса механично отпи от виното, което Инес й бе наляла от една гарафа.

Двете жени седнаха край малката маса за закуска.

— И така. Ясно ти е, че не можем да бъдем приятелки — рече Инес и се наведе напред. — Но тук не е нито Франция, нито Англия, и тъй като си дошла по собствена воля, трябва да се съобразяваш с тукашните порядки и да бъдеш по-дискретна — без да даде възможност, на Мариса да отговори, тя продължи приглушено: — Никога, никога повече не бива да излизаш на езда сама! Може би сега ти е ясно на каква опасност се излагаш по този начин. Тук живеем в мъжки свят, запомни това веднъж завинаги. Тукашните мъже са на мнение, че жена, която излиза сама от дома си, си търси белята. Сега трябва да се опитаме да потулим случилото се. В противен случай ще бъдеш отхвърлена от обществото.

Изпитото на гладен стомах вино бе замъглило разсъдъка на Мариса. В очите й напираха сълзи, но тя не искаше да плаче пред Инес. Не и пред нея! Затова неволно стисна устни и заекна:

— Разбирам, че съм била… непредпазлива. Няма да се повтори. Нищо чудно, че Доминик беше толкова самоуверен, възползвайки се от тукашните нрави — мислеше си тя.

Инес бе изненадана от тази бърза капитулация, но настръхна, когато Мариса добави:

— Ще последвам примера ти и следващия път ще бъда по-дискретна и предпазлива.