Включено в книгата
Оригинално заглавие
American Star, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 52 гласа)
Разпознаване и корекция
sonnni (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Джаки Колинс. Американска звезда

ИК „Хемус“, София, 1994

Редактор: Минка Златанова

Коректор: Людмила Стефанова

ISBN: 954–428–073–1


Осма глава

— О, погледни го само! — Мег развълнувано сръга Лорън. — Е на това му викам аз неотразим!

Лорън вдигна поглед от чина, мисълта й блуждаеше.

— Кого? — попита разсеяно тя.

— Него. Стои до вратата. Сигурно е новият ученик. Дон го е видяла вчера в закусвалнята и се е влюбила.

— Дон се влюбва всеки ден.

— Знам. Но този е — ох, не мога да го определя точно, изглежда някак мрачен. — Мег бързо стана от чина. — Отивам да го поздравя с „добре дошъл“.

Лорън извърна очи към вратата. После хвърли още един поглед натам. Мег говореше за момчето, което я беше блъснало в железарския магазин на Блейкли. Момчето със зелените очи и наглия език.

— Кой е той? — попита тя.

Твърде късно. Мег вече прекосяваше стаята, а Дон бързаше към него откъм другата страна. Лорън си остана на мястото с непроницаемо лице. Нека се излагат, щом искат. Не е толкова готин. Просто различен…

След секунди Мег разговаряше с него, очите й блестяха, а бузите й се бяха зачервили. Лорън я наблюдаваше как го атакува. Мег беше най-добрата й приятелка, още от първите класове, но понякога беше много импулсивна. Трябваше да изчака той да тръгне подир нея. Добре известно правило. Момчетата искат те да тичат след момичетата, а не обратното.

Мег беше хубава, с пухкава руса коса и сиви очи. Имаше четири-пет излишни килограма и непрекъснато беше на диета. Заради двата си издадени предни зъба понякога приличаше на заек.

Дон Ковак си беше курва. С черна боядисана коса, щръкнал бюст и много грим. Не изглеждаше на шестнайсет, а на трийсет.

Лорън наблюдаваше двете момичета в акция, най-добрата си приятелка и училищната подлога, както викаха на Дон.

Вероятно той ще тръгне с Дон заради черната й коса и големите гърди — винаги така става. А Мег има излъчване на девственица.

Неочаквано той избра Мег, като й позволи да го заведе до единствения свободен чин и внимателно я слушаше какво бърбори.

Лорън усети лека тръпка на ревност. Наистина смешно, защото всъщност тя изобщо не иска да се захваща с него. Сгодена е за Скот Браунинг. И е много, много заета, слава Богу.

Хм… може би трябва да отиде и да го поздрави?

Няма нужда. Мег явно прави всичко възможно да го накара да се почувства повече от добре дошъл.

Лорън сведе очи и отвори учебника си по английска литература. Не беше лесно да се съсредоточи. Не можеше да устои да не погледне какво прави Мег. Тя вече се връщаше към чина си с триумфално изражение на лицето.

Тъкмо седна, и учителката влезе в клас.

— Той е фантастичен! — прошепна Мег, а лицето й бе озарено от глуповата усмивка. — И ме покани да излезем.

— Покани те?

— Да. Довечера.

— Къде?

— Знам ли? Ще се срещнем пред закусвалнята в осем.

— Родителите ти никога няма да позволят да излезеш вечерта.

— Ще им кажа, че отивам у вас да учим.

— Мег, та ти не знаеш нищо за това момче, как можеш да излизаш с него?

— Божичко, Лорън, все едно слушам майка си.

— Нищо подобно.

— Така е.

— Момичета! — прекъсна ги пискливият глас на госпожица Потър, учителката по английска литература. — Ще ни правите ли компания днес? — продължи саркастично тя. — Или ще трябва да ви изнесем навън една маса, за да можете да продължите разговора си необезпокоявани?

— Съжалявам, госпожице Потър — изрекоха те в един глас като второкласнички.

Лорън не можа да се въздържи да не стрелне още един поглед към новото момче.

Мег зарови лице в учебника, опитвайки се да задуши смеха си.

— Толкова съм развълнувана! — прошепна тя. — Той е наистина неотразим!

— Ти си луда — промърмори Лорън и за момент си пожела тя да е лудата.

Закръглената малка блондинка направо му се нахвърли. Предпочете нея пред тъмнокосата, защото подозираше, че брюнетката се е чукала с всички момчета в училището, а тъй като той самият искаше да чука, не му се щеше да хване трипер или, още по-лошо, срамни въшки.

Не беше трудно. Както винаги. Явно има нещо в зелените му очи. Погледнеше ли някое момиче — дори за миг, — очите му предизвикваха този особен подлудяващ хипнотичен ефект.

Господи! И той има право да притежава нещо, нали? И Бог му е дал очите.

Забеляза, че момичето, в което се бе блъснал предишния ден, го наблюдава от другия край на стаята. Не виждаше в това кой знае какво, но усещаше, че му е навита. Може би, след като приключи с блондинката, ще се пусне при нея, да я поразчувства. Може би…

Гимназията в Бозуел по нищо не се различаваше от неприветливите училища в бедняшките квартали, в които бе учил по принуда. Това училище беше типично за малък град и той можеше да има успех.

До този момент не бе мярнал набитото момче с късата подстрижка. Гаднярът сигурно беше в друг клас, а това не беше зле. Ако си отваря очите, може би изобщо няма да се засекат.

Интуицията обаче му подсказваше, че е невъзможно. Дълбоко в себе си съзнаваше, че винаги се намира някой тъп гадняр, който да поиска да го унищожи.

След училище възнамеряваше да отиде пак до закусвалнята, за да разбере дали Луиз е направила нещо за работата му, и после, ако има късмет, да си изпроси едно ядене и да виси там, докато стане време да се срещне с Русичката.

Учителката го забеляза и го накара да стане и да се представи на класа.

Господи! Каква досада! Противно му бе, че всички са го зяпнали с такъв интерес. Защо не го попитат за разреда и за серийния му номер, щом го възприемат като някакъв животински експонат?

Когато дойде време за обедната почивка, той изостана от тълпата и се замъкна в училищния бюфет. Купи си сандвич и кола, избра маса в ъгъла и седна.

Не след дълго на вратата се появи Късата подстрижка — следван от възторжена група, която поглъщаше в захлас всяка негова дума.

Докато ядеше сандвича си, Ник с едно око ги наблюдаваше. Русичката му махна от другия край на помещението. Сигурно гореше от желание пак да си поговорят, но той реши да се държи студено. Ха! Дори е в състояние да чете мислите им.

Тогава се появи момичето от железарията и се спря до вратата.

Той знаеше, че го е видяла и почти се надяваше да отиде при него, но тя не го направи.

А, каква е тая работа? Късата подстрижка се изправи, прекоси помещението, сложи ръка на рамото й и я поведе към масата си. Мамка му! Та тя била негово гадже!

Ник веднага се замисли дали може да я свали. Ами да. Защо пък не? Обичаше предизвикателствата.

— Тържеството е вече подготвено — съобщи й Сток.

— Знам — отвърна Лорън. — Майка ми и майка ти са така. — Тя потърка показалците си един о друг, за да покаже какво има предвид.

Сток се ухили самодоволно.

— На майка ми й харесва да се разпорежда с нея. — Лорън настръхна.

— Какво искаш да кажеш?

Той вдигна рамене.

— Майка ми обича да се разпорежда с всички, включително и с мен.

За секунда Лорън изпита съжаление към него. Сигурно е ужасно да имаш майка като неговата, едра властна жена с алени устни, която на всекиго дава нареждания какво да прави.

— Довечера Мег отива на среща — чу се тя да изрича, очевидно, за да поведе разговор.

— Наистина? — Надали имаше нещо, което да го интересува по-малко в момента.

— С новото момче — допълни Лорън.

— Какво ново момче?

— Е знаеш де, оня, дето дойде днес в училището.

— Така ли? — Беше съвсем очевидно, че е на съвсем друга вълна.

Тя млъкна — това беше всичко, което бе в състояние да направи.

Мег дойде у Лорън един час преди срещата, като едва успяваше да прикрие вълнението си. Изтича нагоре, нахълта в стаята й и се втурна към огледалото.

— Как изглеждам? — попита тя, разчесвайки току-що измитата си коса.

— Ужасно — подразни я Лорън.

— Каквооо?

— Будалкам те.

— Недей — простена Мег. — Това е първата хубава среща, която ще имам от месеци насам. Лорън седеше с кръстосани крака на леглото си.

— Откъде знаеш, че ще е хубава?

Мег излезе от кожата си.

— Какво ти става?

— Какво ми става ли? — язвително я стрелна Лорън. — Погледни се пак в огледалото. Вълнуваш се за някакво си момче, което дори не познаваш. Може да се окаже сексуален маниак, изнасилвач или нещо друго…

— Наистина си много особена — поклати глава Мег. — Наистина.

— Благодаря. Всички комплименти се приемат с благодарност.

— Човек би си помислил, че ти самата го харесваш.

Лорън почервеня и скочи от леглото.

— Не ставай смешна.

— Няма значение. Аз го видях първа и той е мой. Освен това си сгодена или забрави, защото така ти изнася?

Лорън се намуси.

— Де да можех.

— Чуден разговор — рече Мег и започна да оправя колана на полата си, за да я направи по-къса. — Как изглеждат краката ми?

— Като крака. Какво да кажа на майка ти, ако се обади?

— Кажи й, че съм в банята. Но едва ли ще се обади.

— Току-виж, го направила.

— Много ми помагаш.

— Обади ми се, щом се прибереш. Искам пълен доклад.

Мег весело й смигна.

— Можеш да бъдеш сигурна!

 

 

— Здрасти. — Мег неочаквано изпита стеснение, когато стигна при Ник. Беше се опрял на стената пред закусвалнята и пушеше цигара.

Щом я видя, че идва, небрежно изстреля с пръст угарката към бордюра.

— Здрасти — отговори Ник и взе ръката й, сякаш се срещат от месеци. — Изглеждаш чудесно.

Тя нервно се изкиска.

— Благодаря.

— Наистина чудесно — повтори той. Успя да изкрънка от Луиз един сандвич без пари и да получи обещание от Дейв, че може да работи при брат му на бензиностанцията в събота вечер. Нещата изглеждат окуражителни. Сега вече му остава само да си уреди чукане и тогава може би ще спи добре през нощта, макар че едва ли ще успее, защото Харлан и Люк кашлят и пърдят по цяла нощ.

— Къде отиваме? — попита Мег, когато той я поведе по Мейн Стрийт.

— Мислех да идем на едно кино.

Вече бе гледала „Приключенията на Посейдон“, но какво от това?

— Супер — съгласи се тя, изпълнена с желание да му угоди.

Супер. Хм… Може би трябваше да хване сигурното маце с черната коса, тази е още дете.

Когато стигнаха до киното, той я дръпна настрана.

— Купи си билет, влез и ме пропусни през аварийния изход. Щото съм останал без пукната пара, разбираш ли? — Стисна окуражително ръката й. — Става, нали?

Да си купи билета? Обикновено на среща момчето плаща. Лорън ще се пръсне от удоволствие, когато й каже. Все пак… това прави живота вълнуващ.

— Става — кимна тя.

Той лекичко я подбутна.

— Няма страшно, ще видиш.

Мег си купи билет и влезе в почти безлюдния салон. Когато се увери, че никой не я гледа, изтича по страничната пътека до аварийния изход, дръпна тежката врата и Ник се вмъкна.

— Браво! — похвали я той и й посочи последния ред, който съвсем подходящо за случая бе празен.

Филмът вече бе започнал. Прегърна я през рамо, облегна се и зарея поглед в екрана. След няколко минути се премести по-близо до нея.

— Щом те видях, ми стана ясно, че ще си допаднем — тихо й каза той. — Усетих нещо… нали знаеш… ъъ… специално.

— Знам — прошепна тя, потръпвайки от факта, че двамата мислят еднакво.

— Тези неща се случват понякога. — Той започна да я гали през пуловера по гърба.

— Така е — съгласи се тя и усети, че й става много горещо.

Като че ли е било предопределено или нещо такова — добави той, а ръката му пропълзя напред в опасна близост до лявата й гърда.

Тя отвори уста, за да се съгласи отново, но неочаквано усети устните му върху своите в настоятелна целувка, после почувства и езика му.

Затаи дъх. Всичко ставаше толкова бързо. Предишното момче, с което излизаше, изчака цели три седмици, преди да предприеме нещо. Ръката на Ник вече бе стигнала до бюста й и тя разбираше, че трябва да я отблъсне, но можеше да се наслади поне за минута, нали?

Ник погали през пуловера едното зърно, палецът и показалецът му се движеха в кръг. Без да иска, тя изпъшка. Когато той бавно повдигна пуловера, тършувайки в тъмното за копчетата на сутиена й.

— Недей — опита се да го спре тя, защото съзнаваше, че е по-добре да не отива по-далеч.

Той не я слушаше. Беше прекалено зает с разкопчаването на сутиена.

Поел в ръка лявата й гърда, Ник сведе глава и започна да лиже зърното с обиграна непринуденост.

Тя се опита да отмести главата му.

— Не! — прошепна настойчиво Мег.

— Да! — още по-настойчиво отвърна той.

— Някой ще види.

— Тук е празно.

— Не искам да правиш това.

— Искаш, искаш.

И това беше вярно. Искаше. За момент тя се отпусна и се отдаде на божественото чувство, което я завладяваше. — Толкова ли е лошо да ти е хубаво?

Той започна да смуче зърното, при което хвана ръката й и я притисна към пениса си — междувременно бе успял да го извади.

— О, Боже! Никога преди не беше пипала. Боже, Боже! А и нямаше как да изпадне в такова положение. Добрите момичета не го правят — освен, разбира се, ако не искат да им бъде лепнат етикетът леснодостъпни или курви, както на Дон Ковак.

С внезапен прилив на решителност тя се опита да изтегли ръката си.

— Хвани го — изкомандва той. — Няма да те ухапе!

— Не мога — отчаяно изрече Мег.

— Можеш, можеш. — Ник простена и й показа как да движи ръката си нагоре-надолу — все по-бързо… и по-бързо…

И тогава това се случи. Опръска я цялата. Горещо, лепкаво, мокро.

— Господи! — простена отново той. — Ох… Господи!

— Полата ми — прохленчи ужасена Мег. — Направи го върху новата ми пола!

Ник облегна глава назад, затвори очи и въздъхна с дълбоко задоволство.

Добре дошъл в Бозуел. Денят бе страхотен.

 

 

По дългия уморителен път към къщи Ник мислеше за Русичката. Хубави цици. Но много срамежлива. Не е за него. Чекията е работа за момчета на годините на Харлан.

Кого всъщност баламосва? От време на време чекията е за предпочитане пред нищо, а той беше наясно, че ако се опита да я чука, тя ще се запъне. Въпреки че се въздържа, тя изпадна в истерия заради глупавата си пола. Що ли му трябва да се занимава с момичета с тоалети?

По-добре да не се вижда повече с тая, мислеше си Ник. По-добре да се охарчи малко за кутийка презервативи и да даде възможност на чернокосата.

Момичета, всичките са еднакви. Лесни. Никога не си правеше труда да ги вижда втори път. След секса чувстваше празнота, пустота.

Когато стигна до караваната, двете момчета седяха върху купчина одеяла и разлистваха омазани от пръсти списания с комикси.

— К’во става? — попита бодро той и свали якето си.

— К’во става с тебе? — подигравателно смигна Харлан.

— Нищо особено. — Кимна към Люк. — Що никога не говори?

— Не може — отвърна Харлан и изведнъж се намуси.

— Нещо му е станало ли? — изгледа го Ник, като смъкваше останалите си дрехи.

— Не е твоя работа.

— Само питах, щото мислех, че мога да помогна.

— Не е твоя работа — повтори троснато Харлан.

Ник сви рамене и се отпусна на матрака, който беше целият на буци, и се опита да се намести по-удобно.

— Нощеска да не се пърди — нареди сериозно той и заплашително се вторачи в двете момчета.

Харлан стана, свлече донякъде панталонките, огъзи се към Ник и пусна една пръдня.

— Ау, проклето копеленце! — Ник сбърчи нос с отвращение. — Ако не бях толкова уморен, щях да те налагам от единия до другия край на тоя паркинг и да съдера мършавия ти задник от бой.

Харлан се оригна. Люк се засмя. Поне това можеше да прави.

Ник затвори очи и, кой знае защо, се замисли за другото момиче, приятелката на Късата подстрижка.

Не — каза си той сериозно — не бива да си навличам неприятности. Истината е, че в тъмното всички са еднакви — а той никога не беше попадал на момиче, което да предизвика у него нещо повече от ерекция.

На сутринта отиде с двете момчета в другата каравана с надежда, че ще изкрънка закуска. Арита Мей остави на масата филии баят хляб, намазани с мас. Той докопа една.

Примо хъркаше силно, проснат на разхвърляното легло.

Арита Мей изглеждаше уморена, очите й бяха хлътнали, устата — изпъната в права линия. Плесна с ръце.

— Вън — подгони тя Харлан и Люк. — Размърдайте се, щото ще закъснеете. — Обърна се към Ник: — Ще ти платя картата за автобуса до края на седмицата. После ти ще си плащаш.

— Не се притеснявай, намерих си почасова работа — побърза да я успокои той. — Ще работя на бензиностанцията всяка събота вечер.

Беше поразена, че не се е метнал на мързеливия си баща.

— Добре. — Избърса ръце в някаква стара дреха. — Това наистина е добре.

Той кимна.

— Да, така е.