Джаки Колинс
Американска звезда (75)

Седемдесет и четвърта глава

1988

Тълпата беше подлудяла. Напълно обезумяла. Ник чуваше гласовете, преди още да е напуснал сигурното убежище на лимузината. Те крещяха името му, викаха истерично. Ани седеше до него, равнодушна както винаги. Той отпи още една глътка от кристалната чаша в ръката си, остави я на килима в лимузината и се обърна към телохранителя си:

— Добре, да тръгваме.

Игор, огромен плешив чернокож, отвърна:

— Разбира се, шефе — с тънък гласец, който не подхождаше на вида му.

Имаха си ред. Първо Игор слизаше от лимузината и даваше знак на още двама телохранители, които ги следваха с друга кола. Тогава тримата образуваха щит около Ник, а Ани се мъкнеше след тях, докато те пробиваха път към входа на киното.

Беше премиерата на поредния филм на Ник, „Гангстер“. Представителите на печата — журналисти, жадни за сензация, се бяха струпали от двете страни на червената пътека, мушкаха камерите си напред към него и крещяха името му. Бяха почти толкова неприятни, колкото и почитателите му.

Той се бе научил как да се справя. Втренчил взор право пред себе си, никога не поглеждаше наляво или надясно и продължаваше да върви, без да спира.

Да бъдеш звезда.

Майтап.

Тази вечер тълпата бе необуздана. Направи опит да пробие бариерите, бореше се с полицията, която се опитваше да я задържи.

Ник ускори крачка и хванал Ани за ръка, я теглеше след себе си. В края на краищата тя му беше жена, не трябваше да я губи.

Да, всичко беше много хубаво, но понякога се чувстваше като мошеник. Коя е тази личност, която създадоха? Тази икона? Той ли е наистина? Това ли е Анджело?

Стигнаха до фоайето на киното, където бяха приветствани от неговия импресарио Фреди Лион. Мийна Карън вече не се занимаваше с кариерата му, сега за него се грижеше Фреди, ръководител на конкурентната агенция на Мийнината — „МАЙ“ — Международни актьорски импресарии.

Фреди чакаше с невъзмутим вид, мъж малко над четирийсетте, с приветливо лице и весела сърдечна усмивка. Прякорът му бе Змията, защото можеше да се включва или да се изплъзва според случая от всяка сделка. Никой никога не го бе наричал Змия открито.

Откакто Ник беше с него — тоест от четири години — Фреди го бе насочвал умело и го бе направил една от големите филмови звезди.

Фреди бързо целуна Ани по бузата и после я заряза. Тя беше госпожа Ейнджъл. Заслужаваше признание, но само толкова. Съпругите на звездите трябваше да знаят как да стоят на заден план, да изглеждат привлекателни и да мълчат.

Ани не се справяше особено успешно. Гневът й клокочеше под повърхността като вулкан, който всеки момент щеше да изригне.

Фреди прегърна Ник през рамо и двамата тръгнаха из киносалона — супер импресариото и суперзвездата. Събраната за празненството публика се обръщаше след тях. Тези двама мъже бяха кралските особи на Холивуд.

Госпожа Фреди Лион помаха на Ани и двете съпруги си размениха дежурни целувки по бузите.

Всички се усмихваха, освен Ник. Бриджит, първата му рекламна агентка, го бе научила добре. Винаги да изглежда мрачен. Мрачното лице се котира при всякакви случаи.

Бриджит вече не му беше рекламен агент. Сега го представяше Йън Джем, енергична личност с права червена коса, която приличаше на перука, макар да си беше изцяло негова.

Ник седеше на резервираното си място с Фреди от едната страна и Ани от другата. Щеше му се да си е донесъл пиене, но това означаваше Фреди да побеснее. Не беше хубаво да го виждат да пие на публично място.

Защо не, по дяволите? Мамка му, може да си прави каквото поиска.

Карлайл Ман мина по пътеката между редовете и му махна. Беше с новия си съпруг — ръководител на студио с уморено изражение и накъдрена коса. Боже! Животът с Карлайл може да изтощи всекиго.

Двамата с Ани вече рядко си разменяха по някоя и друга дума. Почти седем години брак без любов, те се отдалечаваха един от друг с всеки изминал ден. Колкото по-известен ставаше той, толкова по-враждебно се настройваше Ани. Никога нямаше да му прости, че тя самата не направи кариера.

Ожени се за нея по две причини: първата — трупът на непознатия мъж, заровен някъде в пустинята Невада, и второ, защото тя забременя. Сега имаше дъщеря — единственият светъл лъч в живота му. Казваше се Лиса.

Публиката вече сядаше, хората се въртяха, обръщаха се, поздравяваха го, махаха му, изпращаха му въздушни целувки, всички раболепно ухилени. И това са същите хора, които някога го пренебрегваха. Майната им. Той може да играе холивудската игра така добре, както всеки друг.

Беше гледал филма поне петдесет пъти. Едно от най-приятните неща в правенето на филми беше процесът на монтаж и редактиране. Разбра го на третия филм, в който се снима, и сега обичаше да седи с монтажистите и редакторите, да гледа филма кадър по кадър, да го оформя такъв, какъвто искаше да бъде.

Знаеше, че той единствен имаше правото на това, защото притежава властта. Миналата седмица бе казал на Фреди, че желае да режисира един филм.

— Както искаш — рече Фреди с пълно безразличие.

Да бъдеш суперзвезда означаваше никога да не се стремиш към нещо, което не можеш да постигнеш.

Светлините започнаха да гаснат. Ник се прегърби и се отпусна на седалката. Всичко изглеждаше нереално — той беше звезда. Не бе направил нищо, за да го заслужи, а сега беше на такава височина, където атмосферата бе толкова опияняваща, че почти се задушаваше.

Ник Ейнджъл суперзвездата. Как стана това? Той се опита да мисли — да избистри мисълта си. Всеки ден се случваха толкова много неща, толкова много изисквания биваха предявявани към времето му. Нямаше и миг, в който да е сам. Да седи в тъмното кино бе истинско удоволствие — никой не му досаждаше, никакви лепки, които да се улавят за всяка негова дума.

До него Ани се въртеше неспокойно. Ани, която се превърна в съвършената холивудска съпруга. Занимава се с благотворителна дейност — да, Ани е извънредно щедра с неговите пари.

Тя гледаше за пръв път „Гангстер“. Не беше ходила на никоя от закритите предварителни прожекции, които показваха каква ще е реакцията на публиката. Не. Ани му бе казала, че не иска да гледа най-новия му филм повече от веднъж. Кучка! Ако имаше възможност да го провали, щеше да го стори.

Според Ани той се бил продал, като станал филмова звезда вместо изтънчен театрален актьор, какъвто можел да бъде. Глупости. Какво му е лошото на това да прави по шест милиона долара на филм? Нали вижда, че тя ги харчи без проблем.

През последните седем години на три пъти се местиха. Първо в скромна малка къща над булевард Сънсет с невероятна гледка към града. После — в по-голяма къща в модерния Пасифик Палисейдс. И накрая — в истинско имение в Бел Еър.

На кого ли пък му трябва шибаното имение? Във всеки случай не и на него.

Стихията на Ани бе обзавеждането. Тя се заобиколи с маса специалисти по вътрешна архитектура и всички те харчеха, харчеха, харчеха.

Името му се появи на екрана и се чуха откъслечни аплодисменти. Не беше необходимо публиката да го вижда, за да прояви привързаността си.

Не беше много сигурен как точно се случи — знаеше само, че стана бързо. От скромния успех към издигната в култ суперзвезда. Три лесни стъпки. Мийна Карън превзе първите две равнища, а после Фреди Лион го изстреля в стратосферата.

Филмът започна и образът му изпълни екрана. Негова партньорка бе мрачна блондинка с нацупени устни и тъмносиви очи. Имаха връзка. Това е една от привилегиите на суперзвездите — може да чука, която си поиска, а мадамите в главните роли само чакат да бъдат избрани.

Фреди можеше да прави същото, ако желаеше, но той никога не позволяваше да бъде използван.

 

 

Веднъж каза на Ник, че удоволствието, което изпитва от голяма сделка, е много по-задоволяващо от всяко мимолетно чукане.

Щастливецът Фреди. Има си своята стабилна агенция, привлекателна, интелигентна съпруга, която му е била гадже още от колежа, и две добре възпитани деца на юношеска възраст. Има си всичко.

Ник не се смяташе за щастливец — макар някой да бе казал, че той е най-щастливият човек на света. Колко енергични и красиви мъже биха искали да са на негово място? Той е звезда. Може да има всяка жена, която поиска. Хората се смеят на шегите му. Най-добрите маси в ресторантите са за него. Появата му навсякъде се превръща в празник. Той е обожаван, боготворен и обичан.

Това обаче не го задоволяваше. Лорън не беше с него.

Често си мислеше за последния път, когато я видя в Ню Йорк на вечерята у Джеси Джордж. Имаше чувството, че времето е спряло. Стигнаха до спалнята, където бяха на път да подновят връзката си, и в този момент Джеси ги прекъсна.

Лорън обеща да му се обади. Обаче не го направи. Пет дълги дни, изпълнени с притеснение, той седя в хотелската си стая и чака, докато го повикаха да се върне в Лос Анжелос, за да снима нов филм. Опита се да я открие, когато се прибра, но тя не пожела да отговори на обажданията му.

Скоро след срещата им в Ню Йорк нейните снимки започнаха да се появяват във всички списания. Той искаше да я забрави, но му бе невъзможно. Лорън го гледаше отвсякъде — нейното красиво, невероятно лице. Момичето на „Марчела“.

С течение на годините тя не изчезна. Успоредно с неговата звезда изгряваше и нейната. Вече беше може би най-известният модел в Щатите. А той бе може би най-известната кинозвезда.

Това обаче не беше достатъчно. Не и за дълго.

Когато се върна в Лос Анжелос след нюйоркското пътуване, Ани го чакаше както винаги. Ник си мислеше да говори с нея, да й каже, че не става. Беше сигурен обаче, че ако го направи, тя ще отиде направо в полицията. Ани го притежаваше във вида, в който желаеше — и тя съзнаваше силата си.

Посрещна го с неочаквани новини.

— Ще имаме дете.

Какво щеше да изгуби? Лорън бе омъжена и очевидно не искаше да има нищо с него, затова той се ожени за Ани — не му допадаше мисълта детето да расте без баща.

Бриджит и Мийна побесняха. Според тях бракът бил убиец за кариерата. По тяхно внушение Ник два месеца държа женитбата си в тайна, но един ден Ани се раздрънка пред някакъв репортер — случайно, твърдеше тя, ала никой не й повярва.

След това Ани започна да става обект на вниманието, което заслужаваше. Госпожа Ник Ейнджъл се радваше на много повече чест и слава, отколкото би постигнала Ани Бродерик.

Джоуи най-накрая реши да се придвижи към Тихоокеанското крайбрежие. Ник удържа думата си и му даде роля във филма си. Джоуи незабавно пристигна в Калифорния, а Ник бе толкова доволен, че превърна в традиция включването на Джоуи във всеки свой филм. В крайна сметка Джоуи се опияни от малкия си успех. Три години след преместването си в Лос Анжелос той бе намерен мъртъв в апартамента на приятелката си с празно шишенце от кокаин до себе си.

Ник не се укоряваше. Бе положил всички усилия да помогне на приятеля си, но наркотиците надделяха. Смъртта на Джоуи бе неизбежна.

Докато седеше в киното, Ник започна да изпитва онова старо чувство на безпокойство. Направо го подлудяваше да гледа лицето си на екрана. Понякога му се искаше да не бе ставал толкова прочут. Нямаше ли да е по-щастлив, ако си работеше в бара на Кю Джей в Чикаго и си живееше с Дьовил? Никакво напрежение. Сега това шибано напрежение е толкова голямо, че понякога има чувството, че ще експлодира.

Стана.

— Къде отиваш? — просъска Ани.

— Да пусна една вода.

Излезе навън, хвана някакъв разпоредител и му даде стодоларова банкнота.

— Направи ми услуга. Изтичай до магазина за питиета и ми купи бутилка уиски. Задръж рестото.

— Да, сър. — Момчето бе поразено.

Той се разхожда из фоайето, докато разпоредителят се върна с бутилка, после отиде в клозета и отпи няколко едри глътки. Силният алкохол прогори стомаха му. Не беше ял цял ден, за да има по-измъчен вид, трябваше да поддържа образа на Ник Ейнджъл.

Зърна се в огледалото и се запита защо това се случи точно с него. Е, да, изглежда добре, но не е нито Редфорд, нито Нюман.

По дяволите! Неприятно е да имаш всичко и да знаеш, че може да го загубиш още утре.

Защо не е щастлив?

Защото живее с жена, която не обича, и това го кара да се чувства празен отвътре.

Изгълта необходимото количество уиски, за да придобие сила, и се върна в салона.

Щом седна, Ани долови мириса на алкохол в дъха му.

— Не можеше ли да почакаш? — прошепна тя гневно.

Майната ти. Изчезвай от живота ми. Заминавай, ако искаш, в полицията. Платил съм милион пъти за заравянето на оня труп.

А дълбоко в себе си съзнаваше, че тя е в състояние да провали всичко, ако свидетелства против него.

Синдра не се тревожеше, но тя живееше в някакъв свой свят и смяташе, че никой не може да я достигне.

След филма се състоя задължителното тържество. Той не общуваше — не бе необходимо. Седеше на маса с Фреди, а хората се трупаха да му изкажат почитанията си.

— Понякога се чувствам като Кръстник — шегуваше се Фреди, който се наслаждаваше на всеки миг от тихата си власт.

— Властта е в твои ръце. — Ник отпи уиски от чашата си.

— И в твоите също — отвърна Фреди, който винаги си позволяваше само минерална вода „Перие“.

Ник се разбираше с Фреди, защото Фреди не се интересуваше от нищо друго, освен от сделката. Имаше нещо много приятно в неговата твърда целеустременост.

Съпругата на Фреди, Диана, бе ангажирала Ани с безсъдържателен разговор. Те не бяха точно близки приятелки, но към Диана Ани проявяваше толкова приветливост, колкото към никой друг.

Ани не беше светска дама. Жените не общуваха охотно с нея, защото тя бе твърде критична и пряма. Освен това бе безмилостна и злобна. Двете със Синдра отдавна не си говореха. Синдра знаеше, че Ани е принудила Ник да се ожени за нея, макар той да се опитваше да го отрича.

— Така стана, че тя забременя от мен — обясняваше той. — Искам да бъда баща на детето си.

Синдра обаче не можеше да бъде заблудена.

А Ник обичаше малката си дъщеричка, тя беше дете с характер. Единственото му спокойно време бяха следобедите, които прекарваше с Лиса — учеше я да плува в басейна, тичаше из градината с нея, гледаше я как играе с играчките си.

Ани винаги успяваше да развали удоволствието им. Тя се появяваше в най-неподходящия момент и я прибираше за урок по пиано или по танци.

— Остави детето на мира — казваше й той.

— Искам да има всички предимства, които аз не съм имала. Не се опитвай да спираш развитието й.

— Майната ти, Ани.

Това стана дежурен лаф. „Майната ти, Ани.“