Включено в книгата
Оригинално заглавие
American Star, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 52 гласа)
Разпознаване и корекция
sonnni (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Джаки Колинс. Американска звезда

ИК „Хемус“, София, 1994

Редактор: Минка Златанова

Коректор: Людмила Стефанова

ISBN: 954–428–073–1


Четиридесет и шеста глава

— Не можеш да напуснеш — крещеше Нейчър.

— Трябва — настояваше Лорън.

— Но защо? — упорстваше капризно Нейчър.

Толкова бе свикнала да получава каквото иска, че отказваше да възприеме думата „не“.

Нейчър имаше вече сериозна връзка с Емерсън Бърн. Но между тях не цареше мир — друга причина, поради която Лорън реши да напусне. Караниците им бяха легендарни. А още по-неприятни бяха страстните им помирения.

Лорън се опита откровено да обясни своето решение.

— Имам усещането, че живея в твоята сянка. Време е да върна живота си в релсите.

Нейчър се нацупи.

— Ама нали се забавляваме, а?

— Да, но това не ми е достатъчно.

Нейчър неохотно прие поражението.

— И к’во ше пра’йш? Пак ще работиш при Сам?

Тя поклати глава.

— Мисля да започна собствен бизнес, нещо като… като „Петъчно момиче“.

— „Петъчно момиче“? Това к’во е? — попита Нейчър и избухна в смях.

— Ами някой, който върши всичко. Ще ми плащат на час. Дори понякога мога да работя и за теб.

— Това е екстра.

— Всъщност говорих с Пиа, и тя ще напуска „Сам“.

Нейчър скептично повдигна вежда.

— Пиа напуска? Сам ще изпадне в кофти положение.

Лорън не възнамеряваше да се доверява на Нейчър, ала сега вече не можеше да спре.

— Говорихме да започнем съвместно бизнес. Ще се наречем „Всеотдайна помощ“.

Нейчър кимна.

— Звучи ми добре, но само ако мога да те викам по всяко време.

Лорън се усмихна снизходително.

— Плащаш си таксата и съм цялата твоя.

„Всеотдайна помощ“ тутакси се прочу. Слухът тръгна бързо и преди още да са се усетили, Лорън и Пиа бяха отрупани с клиенти. След първите три месеца те на практика бяха толкова много, че се наложи да си вземат две помощнички. Това беше напрегнат живот. Един ден Лорън поливаше декоративни цветя в къща близнак на Парк Авеню, на следващия организираше фантастичен среднощен купон за трийсет души на върха на Импайър Стейт Билдинг!

Пиа се запозна с един мъж, в когото безумно се влюби. Казваше се Хауард Либерти и работеше в „Либерти и Чарлс“ — една от най-престижните рекламни агенции в Ню Йорк. Хауард беше нисък, с пясъчноруса коса и приятна външност. Лорън веднага го хареса.

— Добре, защото мислим за женитба — сподели възбудено Пиа.

Връзката на Нейчър с Емерсън Бърн продължаваше с променлив успех. На няколко пъти той се обади за услуги във „Всеотдайна помощ“, но Лорън винаги правеше така, че Пиа да се занимава с него. Чувстваше се неудобно в негово присъствие. От време на време някой се опитваше да я сваля, макар всички да знаеха, че тя няма да установи нова връзка. Бе издигнала стена около емоционалния си живот и ревниво го пазеше от чужди очи. Цялата й енергия бе съсредоточена в развиване на успешен бизнес.

— К’во смяташ да пра’йш — да си останеш мома? — попита я Нейчър.

— Не ми е необходимо да скачам от легло на легло, за да съм щастлива — отвърна Лорън спокойно. — Разгръщам бизнеса си.

— Наистина си странна — поклати глава Нейчър. — Аз не мога без секс. Голяма изненада! Пиа и Хауард определиха деня на сватбата си.

— Надявам се това да не означава, че ще изоставиш бизнеса — рече Лорън.

— Абсурд — отвърна с категоричен тон Пиа. — Изобщо нямам намерение да седя вкъщи и да гледам бебета.

— Чудесно! — успокои се Лорън.

 

 

Един понеделник сутринта Нейчър се обади още в шест часа. Лорън пипнешком вдигна телефона, все още сънена.

— Аз съм! — изкрещя Нейчър. — В Лас Вегас съм. Проклета да съм, ожених се, разбираш ли?

— Ожени се?

— Омъжих се, естествено! С Емерсън най-накрая го направихме.

— О, не — измънка Лорън.

— К’во искаш да кажеш с това „О, не?“ Дигай знамената. Аз съм госпожа Емерсън Бърн, ясно ли е!

Лорън не би могла да си представи по-лоша комбинация. И двамата бяха прекалено импулсивни, щяха да се убият един друг. Тя с усилие седна в леглото.

— И защо го направи?

— Браво бе — възкликна Нейчър. — Ти си първият човек, на когото се обаждам, и да ми говориш само кофти неща. Ние се обичаме, Лорън. Обичаме се!

— Известно ли е на журналистите?

— Още не.

Щом научат, ще налетят.

— Емерсън ще си викне мениджъра. Той ще организира пресконференция. Можеш ли да фанеш самолета и да додеш тука да си с мене? Плащам.

— Не е необходимо да плащаш. Ако ме искаш, там съм.

— Тоя следобед се връщаме в Лос Анжелос.

Емерсън е ужасен маниак на комара, не може да се контролира. Требва час по-скоро да го измъкна оттук. Знаеш к’во, що не ни чакаш в къщата му в Лос Анжелос утре? А, направи ми една голяма услуга.

— Казвай.

— Звънни на Сам и й кажи, щото, ако аз й кажа, само ще ми вика.

Сам прие новината стоически. Не за пръв път някое от момичетата й бягаше и се женеше за рок звезда, и нямаше да й е за последно. Пиа не подскочи от щастие, когато Лорън й съобщи, че заминава за Лос Анжелос.

— Знаеш, че се омъжвам следващата седмица. Трябваш ми тук.

— Ще се върна — увери я Лорън. — Всичко е уредено, а и върви гладко. И ти обещавам, че ще дойда.

— Защо трябва да ходиш? — недоволстваше Пиа.

— Защото Нейчър ми е приятелка — отговори Лорън.

— Ха! — възкликна Пиа. — Нейчър те обича, защото й угаждаш на капризите. — Пиа обясняваше нещата цинично.

— Много благодаря.

Пиа въздъхна.

— Какво ще правиш? Ще седиш до басейна и ще гледаш как се бият, а през това време аз сама да движа бизнеса?

— Хайде, Пиа — започна да я успокоява Лорън. — Никога не съм ходила в Лос Анжелос. Ще остана само няколко дни.

Вече бе организирала пътуването си, когато вестта за женитбата на Нейчър и Емерсън обходи с космическа скорост ефира. Нейчър твърдеше, че не е имало никакви журналисти, но снимки се появиха навсякъде. Нейчър в къса бяла рокля влюбено храни Емерсън със сватбена торта. Емерсън в черни кожени дрехи, огромната му грива пада под раменете. Нейчър ухилена. Емерсън намръщен.

Изглеждаха щастливи.

Изглеждаха опиянени.

В самолета на „Американ Еърлайнс“ Лорън разглеждаше „Ню Йорк Пост“. Най-голямата снимка на първа страница бе на Нейчър и Емерсън.

— Рок звезди — мусеше се на седалката до нея жена със синкава коса. — Всички са изроди.

Лорън не й обърна внимание и затвори очи. Пътуваше за Лос Анжелос. Това беше много далеч от Бозуел.

Когато слезе от самолета, се почувства като кинозвезда. Униформен тъмнокож шофьор я посрещна при вратата и я придружи до багажното отделение, където тя посочи малкия си куфар.

Той учудено го погледна.

— Това ли е багажът ви?

— Това — отвърна Лорън и си помисли колко ли е разочарован, задето са го изпратили да посреща незначителна личност като нея. Шофьорът обаче изглеждаше все така благоразположен, когато тя тръгна след него към лимузината.

В Лос Анжелос всичко беше някак по-мащабно и по-красиво. Небето беше по-синьо, дърветата по-зелени, лимузината, в която се качи, по-дълга и по-луксозна от всички други, които някога бе виждала. Бяла с тъмни стъкла, а вътре навсякъде с малки лампички.

— Идвали ли сте някога в Лос Анжелос? — попита шофьорът, когато тръгнаха по магистралата.

— Никога — отвърна тя и се облегна на луксозната кожена тапицерия.

— Направили сте грешка. — Той я погледна в огледалото за обратно виждане. — Тук съм вече от десет години. Дойдох от Чикаго. Казвам се Тъкър.

— И тук повече ли ви харесва? — попита Лорън учтиво.

— Животът в Лос Анжелос е лесен.

— От колко време работите за Емерсън Бърн?

— От шест месеца. Той е добро момче. Понякога пътувам с него.

— Предполагам, че женитбата му ви е изненадала.

Тъкър се засмя.

— При рок певците нищо не може да ме изненада.

Емерсън живееше в просторна вила на върха на Бел Еър. Пазачът пропусна лимузината и когато тръгнаха по лъкатушещата алея, високите врати се затвориха зад тях. На върха на хълма Лорън съзря огромна къща, най-голямата, която бе виждала.

Щом лимузината спря пред входната врата, Нейчър изтича да ги посрещне по червени бикини на точки.

— Ти дойде! — врещеше щастливо тя. — Крайно време беше. — Двете сърдечно се прегърнаха. — Влизай. — Нейчър я побутна навътре през масивната входна врата. — Добре дошла в скромния ни дом.

Скромният дом бе същински дворец. Високи сводести тавани, стари майстори по стените и тежка натруфена мебел.

— Абе не е точно по моя вкус, ама скоро ще го накарам да променим всичко — отбеляза Нейчър и помъкна Лорън през вестибюла с куполовиден таван към басейна в задната част.

— Май не е и по неговия вкус — вметна на свой ред Лорън, която обгръщаше с поглед всичко на около.

— Някой кралски дизайнер го е направил — вещо предположи Нейчър. — Може пък да е искал да му създаде вкус — засмя се сама на хрумването си. — Ела навън да поздравим младоженеца.

Емерсън Бърн само по черни плувки „Спийдо“ се бе отпуснал на шезлонга до огромния син басейн.

Очите на Лорън се отместиха към издутината му. Или използваше подплънки, или всичко, което тя виждаше, бе истинско.

Буйната му грива бе прибрана на конска опашка, която се подаваше от черна бейзболна шапка. Зловещи черни очила скриваха очите му. От двете страни на шезлонга имаше по една малка масичка. На едната бе поставен телефон, висока кана с ябълков сок, две бутилки водка „Столичная“ и няколко чаши. На другата бяха натрупани на висока купчина някакви сценарии.

Нейчър се втурна към него.

— Помниш ли Лорън, а, скъпи?

Емерсън махна очилата си и обърна към нея прелестните си сиви очи. Лорън го загледа на свой ред и се запита дали използва туш за дългите си извити мигли.

— Ъъ… честито — промърмори тя.

— Благодаря. — Той си постави обратно очилата и вдигна брадичката си нагоре, за да може слънцето по-добре да огрява лицето му.

— Ела да влезем вътре — през смях каза Нейчър. — Ще ти предложа голяма обиколка.

След като Нейчър я разведе из огромната къща, Лорън се почувства изтощена.

— Може ли да взема душ? — попита тя с надежда.

— Да, а и поспи, щото довечера ше праим купон!

— Не съм дошла тук за купони — възрази Лорън. — Дойдох, за да ти помогна.

— Немам нужда от никаква помощ, мила, Емерсън има шейсет хиляди помощници. Имам право да ми дойде на гости приятелка, нали? Аз съм младоженка, за Бога. — Нейчър поспря пред едно огледало във вестибюла, привлечена от собственото си отражение. — Хм… надебелявам — отбеляза тя и ощипа тънката си талия.

— Не е вярно — категорично възрази Лорън. — Как можеш да го кажеш?

— То става постепенно, мила — отвърна Нейчър и намръщено оглеждаше тялото си, като се въртеше ту на едната, ту на другата страна пред огледалото. — О, между другото, к’во каза Сам?

— Не изпадна във възторг.

— Обзалагам се, че на старата крава не й е харесало. Каза ли й да отмени ’сичките ми ангажименти за следващия месец?

— Не, първо исках да го обсъдим.

— Нема к’во да обсъждаме.

— Това, че си се омъжила, не означава, че трябва да се откажеш от кариерата си.

— Кой се отказва бе? Ама няма да си късам проклетия задник от работа, като мога да си стоя с Ем. — Тя снижи глас и доверително прошепна: — Не може да му се верва. Знаеш ли к’во става по тия турнета? На рок звездите им налитат разни тъпи курвета и ги оплитат като плесен. Ще пътувам с него да си пазя интереса.

— Ако си отмениш ангажиментите, ще загубиш популярност.

— Т’ва не е състезание по популярност — рече Нейчър, отвори една врата и въведе Лорън в голяма слънчева стая, която гледаше към басейна. — Е т’ва е твойта стая.

— О, Боже! Тя е по-голяма от апартамента ми!

— Всичко в Калифорния е по-голямо и по-хубаво — обяви Нейчър. — Скоро ще свикнеш. Колко време можеш да останеш?

— Три дни.

— Требва да стоиш поне седмица.

— Не мога да изоставя Пиа.

— Тя ще се оправи.

— Три дни, Нейчър.

— Четири дни.

— Добре, договорихме се.

Нейчър се усмихна многозначително.

— Дотогава вече ще се молиш да останеш още.

— Лягай си, някой ще те събуди в шест.

Лорън взе душ в мраморната баня и после легна по средата на голямото легло. След минути заспа.

Когато се събуди, бе късно следобед. Отиде до прозореца и видя, че Емерсън Бърн е в басейна. Преплуваше дължини, сякаш животът му зависеше от това. Нещо, каквото и да е то, което да го държи във форма.

Първият й купон в Холивуд, всички се бяха престарали в облеклото. Къщата, собственост на звукозаписен магнат, беше още по-голяма и по-хубава от къщата на Емерсън Бърн. Гъмжеше от слуги.

— Я метни поглед натам. — Нейчър рязко сръга Лорън в ребрата. — Това е проклетият Джак Никълсън, а? Щеш ли да се запознаеш с него?

— Не — отказа Лорън, ужасена от мисълта.

Нейчър се засмя.

— Като си с мене некъде, можеш да се запознаеш, с който си искаш. Кого си избираш?

— Избирам си да седя сама в ъгъла.

— Приятно ли ти е, а?

— Знаеш каква е представата ми за забавление. Предпочитам да наблюдавам.

— Адски смахната работа.

— Направи ми услуга, иди при съпруга си и се забавлявай. Аз съм си много добре.

Нейчър не се нуждаеше от много убеждаване.

— Добре. Ще те видя по-късно.

Когато се огледа около себе си, Лорън с изумление забеляза, че тук имаше повече сервитьори, отколкото гости. Взе си газирана вода от келнер с руса късо подстригана коса и се уедини в един ъгъл, откъдето започна да наблюдава, опитвайки се да запомни всичко, за да разкаже на Пиа.

Тук беше не само Джак Никълсън, тя разпозна много прочути личности. Усмихнатият Бърт Рейнълдс, превъзходния Анджи Дикинсън, наперения Род Стюарт, достолепния Грегъри Пек.

Малкото момиче у нея току повтаряше: Защо не си донесох бележника с автографите? Голямото момиче възразяваше: Не искам да съм тук. Искам да си ходя!

Всички се целуваха, но никога по устните. Разговорите бяха мимолетни. Жените носеха бижута, каквито не бе виждала.

Нейчър се бе отдала изцяло на вечерта. Лорън я наблюдаваше как пърха от човек на човек. Емерсън не беше с нея, той седеше на бара и всички отиваха да му изкажат почитанията си. Той беше рок звезда. Това му се полагаше.

За Лорън не беше трудно да се изтегли на заден план. Макар че навремето бе най-хубавото момиче в Бозуел, тя очевидно не правеше впечатление на никого в Холивуд. Не се и опитваше. Всъщност, както обикновено, не бе обърнала голямо внимание на външния си вид — косата й бе прибрана назад, не носеше никакъв грим и семплият й тоалет подхождаше на задния план. Нейчър често й се караше за начина на обличане, а Пиа й четеше лекции, че вместо да показва хубавото от себе си, тя го крие.

— Много съм си добре такава, каквато съм — казваше Лорън и на двете.

Към полунощ вече нямаше търпение да си тръгнат, но Нейчър все още беше в стихията си, а Емерсън не показваше признаци на раздвижване. Къщата имаше собствена дискотека — стая с огледала и блестящи лампи, черен гранитен под и дисководещ с вид на наркоман.

Лорън успя да хване Нейчър, когато тя прелиташе край нея на път за дансинга.

— Заспивам — прошепна й. — Имаш ли нещо против, ако си тръгна?

— Не се притеснявай — изкрещя Нейчър. — Ще си тръгнеме скоро.

— А ако използвам колата и после я пратя обратно за вас?

— Прави к’вото искаш — отвърна небрежно Нейчър и продължи по пътя си.

Отвън Тъкър разговаряше с група шофьори.

— Те ще останат още — обясни му Лорън, — но аз си тръгвам.

Тъкър кимна.

— Ще докарам колата.

Седнала отзад в луксозната лимузина, тя пропътува със затворени очи целия път до къщата на Емерсън. Когато стигна, направо си легна.

Малко преди зазоряване бе събудена от гръмогласната крамола между Нейчър и Емерсън.

Е, позната история.