Джаки Колинс
Американска звезда (53)

Петдесет и втора глава

— Не съм толкова лош, колкото си мислиш — увещаваше я Емерсън.

— Откъде знаеш какво си мисля? — попита Лорън и се приплъзна по кожената седалка колкото може по-далеч от него.

— Не е много трудно да те разбере човек.

— Запомни, Емерсън. Искам да сляза от тази кола, и то още сега.

Той сви рамене.

— Добре, признавам. Бях обезумял и се държах лошо. Много съжалявам. Ще се реванширам.

Тя поклати глава.

— Какво ще те накара да разбереш, че не желая да имам нищо общо с теб?

Той започна да се смее.

— Ето това ти харесвам. Ти се различаваш от останалите. Дори можеш да свържеш две думи в изречение.

— Нейчър също може — сопна се Лорън.

— Ти се опитай да живееш с Нейчър — мрачно рече Емерсън. — Това е някакъв кошмар. Няма значение, защото се разделихме, не ти ли е казала?

Лорън се наведе напред и почука по тъмното стъкло, което ги отделяше от шофьора.

— К’во правиш? — попита той, отпусна се назад и протегна дългите си, обвити в кожен панталон крака.

— Поръчвам на шофьора ти да спре колата.

Емерсън слисано я погледна.

— Мисля, че ти казах — ти си ми пленница.

— Това е отвличане.

Той сви рамене.

— Арестувай ме тогава.

Тя се облегна назад и се замисли какво да прави. Не може да отрече, че е обаятелен и че всъщност наистина я привлича въпреки онова, което се случи. Впрочем какво ще загуби? Абсолютно нищо. Така или иначе, Нейчър няма да й проговори.

— Добре — въздъхна Лорън изтощено.

— Какво добре?

— Ще обядвам с теб. Направи ми впечатление. Омагьоса ме с чара си. Покажи ми, че наистина си обикновен човек.

Той сподави смеха си.

— Бебчо, та аз не съм бил обикновен човек от двайсет години насам.

— Направи усилие.

— За теб — каквото кажеш.

Заведе я в малък италиански ресторант на Трето Авеню. Приветливият собственик ги настани в едно сепаре и се отнасяше към Емерсън като към крал. Телохранителят му остана пред ресторанта, за да бди над неговата безопасност.

— Шампанско, хайвер, какво да бъде? — попита Емерсън и отметна назад гривата си.

Тя си погледна часовника.

— Три часът следобед е.

— И какво от това?

— Значи ще си взема малка салата от маруля и спагети. После трябва да тръгвам. Освен това тук няма шампанско и хайвер.

— Искаш ли да се обзаложим? Мога да получа каквото и когато поискам — похвали се той.

— И ако не го получиш, си го вземаш. Това е животът ти, нали, господин Бърн?

— Защо е това глупаво обръщение „господин Бърн“?

— Отнасям се към теб с уважение, би трябвало да опитваш от време на време.

Той се наведе през масата и я погледна право в очите.

— Красива си, знаеш ли? У теб има нещо, което наистина ми харесва.

Тя елегантно го иронизира.

— Брей, ти наистина можеш да си служиш с думите.

Не й обърна внимание.

— Възпитавали са ме — отвърна весело.

— Къде беше това?

— „Слонът и замъкът“ — или „Задникът“, както го наричахме в доброто старо време. Нещо като Бруклин, само че там се говори на лондонски диалект.

— Вие двамата с Нейчър имате много общо — дори и страната, където сте родени.

Той се засмя подигравателно.

— Двамата с Нейчър нямаме нищо общо.

— Оженил си се за нея.

— Много важно. Бях махмурлия тогава.

— Това ли е извинението ти за всичко?

— О, сега ще ми дръпнеш оная реч, дето започва с: „Ти пиеш прекалено много.“

— Изобщо не ме интересува какво правиш.

— Не си права.

— За какво?

— За това, че не те интересува. Още първия път, когато те видях, знаех, че между нас ще има нещо. Ти беше като малка мишчица, тичаше наоколо и организираше тържеството за Сам, помниш ли? Забелязах те веднага, защото изглеждаш различна — ето това ми харесва у теб.

— Ще ти кажа какво харесваш у мен — отривисто изрече Лорън. — Харесва ти това, че не можеш да ме имаш, защото ти си свикнал да имаш всяко момиче под слънцето, а сега някой ти отвръща „не“. Това е единственото, заради което ме харесваш.

— Не е вярно.

— Не мисля така.

— Защо да не проверим как стоят нещата?

— Как?

— Ще спиш с мен и ще видим дали утре ще съм с теб — предложи Емерсън.

— Много интересно.

— Радвам се, че те накарах да се смееш.

След обяда той реши, че трябва да си купи някакви книги, и затова спряха при „Дъбълдей“ на Пето Авеню. Две минути, след като слязоха от лимузината, слухът плъзна по улицата и около Емерсън се събра тълпа. Той хвана Лорън за ръка и избяга с нея в лимузината. Щом се качиха, колата потегли.

— Вкъщи. Карайте към къщи — поръча тя задъхано.

— Добре тогава — отвърна той. — Ще дойда да те взема в десет.

— В десет вече спя.

— Тази вечер ще е различно. Бъди облечена и готова да превземем града.

— Не съм казала, че ще изляза с теб.

— Но не си казала и че няма да излезеш. Помни само, че можех да те оставя пленничка до края на деня, но аз те пускам. Сега си ми длъжница.

— Нищо не ти дължа.

— Винаги ли трябва да имаш последната дума?

— Да.

Когато се прибра в апартамента си, Лорън установи, че не може да си намери място от напрежение. Всичко това беше лудост. Емерсън Бърн бе само една рок звезда. Тя не иска да има нищо общо с него. Или иска?

Как стана така, че обядва с него, Робъртс?

А защо да не обядвам?

Намираш ли го привлекателен?

Да, всъщност да.

Телефонът звънна и тя грабна слушалката, готова да каже на Емерсън, че в крайна сметка е решила да не излиза с него тази вечер — и никоя друга вечер.

— Здравей — обади се с бодър глас Пия, Какво правиш?

— Тъкмо влизам. Защо?

— С Хауард искаме да те заведем на вечеря.

— Не ми харесва тона ти.

— Какво му е на тона ми?

— Когато ми говориш с този тон, винаги има някой сам мъж, когото смяташ идеален за мен.

— Обиждаш ме — възмути се Пиа. — Всъщност ще вечеряме с чичото на Хауард и решихме, че ще бъде приятно, ако дойдеш като четвърти човек.

— Къде е жена му?

— В къщата им в Хамптънс.

— Хм…

Лорън, говорим за възрастния женен чичо на Хауард, той едва ли ще ти скочи.

— Той е мъж, нали?

— О, моля те!

— Добре, ще дойда.

Пиа толкова бе свикнала да й отказва, че това я изненада.

— Ще те вземем в осем — побърза да приключи тя, преди Лорън да е променила решението си.

Хм… вечеря с чичото на Хауард. Поне така ще излезе от къщи и когато Емерсън пристигне и не я завари, ще разбере намека и ще я остави на мира.

Или може би ще стане точно обратното.