Джаки Колинс
Американска звезда (26)

Двадесет и пета глава

Точно така поддържаха връзка — възможно най-предпазливо и тайно. Разбира се, тайната не може да остане тайна, след като я знаят повече от двама души. Знаеха Джоуи, Синдра и Харлан. И Джордж — който я довери на Луиз и Дейв.

Месеците минаваха и те скришом се срещаха на различни места, а Лорън започна да лъже родителите си. Стана специалист в измислянето на сложни оправдания, които не можеха да събудят подозрения, но въпреки това беше трудно.

Ник го съзнаваше. Не искаше да я притеснява, ала да бъде с нея само за кратки буйни изблици на чувства не му носеше удовлетворение. Не беше дете и все по-често си мислеше, че не може да прекара още една вечер в опипване — нуждаеше се от повече. Имаше нужда да е толкова близо до нея, колкото трябва да са двама души.

Времето се оправяше, пролетта вече трайно бе изместила зимата и на него му хрумна да заведе Лорън в караваната. Харлан беше на училище, Синдра — на работа, а Примо изобщо не мръдваше от леглото си.

Караваната едва ли беше идеалното място — но бе много по-добро от старата изоставена кола зад бензиностанцията, където бяха принудени да прекарват заедно по-голямата част от времето си.

Разбра се с Джоуи, той да я доведе на бензиностанцията.

Лорън одобри плана и в уречения ден каза на родителите си, че след училище ще се занимава с общинска дейност и ще се прибере вкъщи по-късно от обикновено.

Денят на срещата им бе свеж и слънчев. Лорън бе вече в добри и вежливи отношения с родителите си. Те си мислеха, че е забравила за Ник Анджело — лошото момче, което дойде в града и разруши живота й. Те обаче знаеха твърде малко.

Тръгна за училище както обикновено, влезе през предната врата, избегна проверката и напусна през задния вход. Съзнаваше, че е възприела опасен начин на живот; да не отиде на училище бе много рискована стъпка — една случайно изтървана дума, и можеха да я хванат. И тогава какво?

Но пък си заслужаваше риска.

За щастие не се натъкна на никой, който да й задава въпроси. Близкото приятелство с Мег отдавна бе приключило. Сега тя бе част от групата на Сток, а Сток изобщо не говореше на Лорън.

Животът й се бе променил през последните няколко месеца — въпреки това тя бе щастлива повече от всякога.

На паркинга Джоуи вече форсираше мотоциклета си, готов да потегли.

— Хайде — подкани я той. — Качвай се и да изчезваме оттук.

Отначало и двамата се чувстваха неловко — караваната беше такова бунище. Ник се опита да я изчисти — набута всички дрехи в ъгъла, оправи вехтото одеяло върху своя дюшек, но не можеше да се направи кой знае какво, за да се подреди пространството от три квадратни метра, обитавано от трима разхвърляни съквартиранти.

Виждаше, че Лорън е шокирана от мизерните условия, но добре го прикриваше.

— Е, това е гадна дупка — рече той с наперена физиономия. — Обаче никой не ти е обещавал Белия дом.

Тя се престори на сериозна.

— Тогава си тръгвам.

— Така ли?

— Може би.

— Наистина ли?

— Така смятам.

— Ела тук.

— Защо?

— Знаеш защо.

Той се отпусна назад на дюшека и я притегли до себе си. Започнаха да се целуват, отначало бавно — всеки искаше да вкуси устните на другия, — после все по-страстно, защото и двамата копнееха за нещо повече.

Ник пъхна ръце под пуловера й и докосна гърдите й.

— Толкова ми липсваше — говореше той, докато си пробиваше път под сутиена и се опитваше да се съсредоточи върху друго, а не върху чувството, което изпитваше.

— И ти на мен — продума тя.

Изтегли пуловера през главата й и разкопча сутиена, приведе се и започна да целува гърдите й — езикът му бавно обхождаше ту едното, ту другото зърно.

Лорън въздъхна — дълбок, продължителен стон.

Бяха стигнали твърде далеч. И при двамата, преди някой да спре и да помисли, бе дошъл моментът, от който връщане нямаше, и въпреки това тя възнамеряваше да го помоли да си сложи презерватив… но всъщност, много важно. Нямаше значение. Нищо, освен сливането на телата им, нямаше значение.

Той беше по-настойчив, отколкото предишния път — енергично проникна в нея и започна да я люби така, сякаш от това зависеше животът му. Сега, когато вече знаеше какво да очаква, тя му отвърна с необуздана страст, каквато не подозираше, че притежава.

Двамата разтърсваха света — возеха се на увеселително влакче, докато достигнаха връхната точка, спряха се за няколко предизвикващи екстаз секунди, преди да преминат по-бавно останалия път до последната спирка.

— О… Боже! — възкликна той. — Това е най-хубавото, което съм преживявал.

— Така ли?

— Да.

— И аз.

— Ела при мен.

И тя се сгуши в ръцете му — влажна и лепкава и блажено заспа.

Когато се събуди, бе следобед, той лежеше по гръб до нея, с ръце под тила си. Бавно проследи очертанията на гърдите му с език — отначало колебливо, защото не беше сигурна, че ще му хареса. Очевидно му бе приятно и Лорън изцяло се отдаде на това, ближеше и смучеше, дразнеше го с леки любовни ухапвания.

— Къде си научила това? — попита, стенейки, Ник.

— Хм… искаш ли да знаеш!

— Да. — Той хвана гърдите й, но тя отмести ръката му. — Мисля, че бих искал.

— Лежи и се наслаждавай — рече и продължи бавното си пътешествие по тялото му, докато стигна твърдия му пенис.

— Лорън, не трябва, ако…

— Да, искам — прошепна тя, дразнейки го с език. — Искам.

Късно следобед и двамата съзнаваха, че трябва да стават.

— По-добре се облечи — подкани я той, макар да му се щеше да останат в леглото завинаги.

— Ъъ… има ли баня?

— Не знам как да ти го обясня, но нямаме.

Лорън си помисли, че Ник се шегува, и се засмя.

— Не, сериозно, нямаме.

— Никаква баня?

— Съжалявам.

— А къде си вземаш душ?

— На бензиностанцията. Не е точно душ, но мисля, че не искаш да чуеш подробностите.

Изпита неудобство, че е попитала, не биваше да го притеснява.

— Ако искаш, можем да идваме всяка седмица. — Той стана и нахлузи дънките си. — Само ти и аз — изолирани от света.

— Не мога да отсъствам от училище толкова много дни.

— Да. Предполагам, че и Джордж няма да е доволен, ако системно бягам от работа.

— Ник… — Тя го погледна, лицето й бе сдържано и сериозно. — А какво ще стане, ако аз…

— О, няма начин. Измъкнах се навреме.

Лорън изпита облекчение.

— Така ли?

— Разбира се. Не бива да рискуваме.

— Благодаря за добрината.

— Ей, трябва да се научиш да ми вярваш. Знаеш, че аз… ъъ…

— Кажи го!

Той се ухили.

— Обичам те.

Тя се усмихна и нежно погали лицето му.

— Да, знам.

 

 

— Как беше днес в училище?

— Ъ? — Лорън се опита да се промъкне покрай майка си, която стоеше във вестибюла и й препречваше пътя към стълбите.

— В училище — повтори Джейн Робъртс.

Ако Лорън не бе погълната от мисълта да се качи горе, щеше да забележи напрежението в гласа на майка си.

— О, както винаги — досадна математика, скучна история. И физическо възпитание. Мразя физическото. Душовете не бяха наред, чувствам се лепкава от пот. Сигурно ще си взема един душ сега.

Джейн не помръдваше.

— Да се е случило нещо необичайно?

Предупредителен звън прозвуча в съзнанието на Лорън. В училище бе станало нещо, за което тя не знаеше.

Трябва да играеш хитро. Робъртс. Не позволявай да те хванат.

— Ами, мамо — подхвана бързо тя, — не исках да те тревожа, но след физическото се почувствах недобре. Сестрата ми предложи да полежа.

— Наистина ли? — Гласът на майка й не стана по-топъл. Обикновено при такова съобщение се изпълваше със загриженост.

Настъпи кратка неловка пауза. Тъй като майка й нямаше намерение да се отмести, Лорън реши да отиде в кухнята. Джейн обаче я последва — не можеше да се отърве.

Отвори хладилника и извади кутия с мляко, обърна се и видя, че майка й я гледа втренчено и студено.

Не можеше да издържа повече.

— Нещо не е наред ли?

— Защо питаш?

Тя сви рамене и си взе чаша.

— Не знам. Изглеждаш ми… странна.

Чудеше се дали да не притича покрай Джейн и да се качи горе без повече въпроси.

— Лорън — започна майка й с бавен, отмерен глас, — винаги сме те възпитавали да бъдеш добро момиче. Винаги честна.

О, Боже, ето че се случи.

Тя се опита да си придаде невинен вид.

— Да, мамо?

— Днес не си била на училище, нали?

Сега трябваше да избере. Дали да продължи да лъже и да се опита да се измъкне? Или да каже истината?

Скъпа мамо, прекарах деня в леглото, като се любих с Ник Анджело.

Така ли, скъпа? Колко хубаво.

Е, благодаря, мамо, че така добре ме разбираш.

Прехапа горната си устна — имаше само един начин.

— Казах ти, че бях на училище, но не се чувствах добре.

— Училищната секретарка ми се обади и ме уведоми, че вероятно бягаш от училище през последните няколко месеца.

Тя се опита да изглежда учудена.

— Какво?

— Очевидно си отсъствала няколко пъти под различен претекст. Възпалено гърло, настинка, посещение при зъболекар. И всичките ти извинителни бележки били подписани от мен. Мис Адамс не е глупачка. В крайна сметка се усъмнила — особено след като тази сутрин са те видели да заминаваш нанякъде с мотоциклет.

О, Боже, започва се. Лорън въздъхна дълбоко.

— Винаги сме ти вярвали, Лорън, и сега — това.

Баща ти е на път към къщи.

Естествено.

— Вината е ваша — избухна тя, бузите й се зачервиха. — Не можете да ме спрете да се виждам с Ник. Обичаме се.

— Обичате се? — изсмя се подигравателно Джейн. — Ти си на шестнайсет години, какво знаеш ти за любовта?

Повече, отколкото си мислиш — искаше й се да извика. — Повече, отколкото изобщо някога си знаела.

Думите сами се отрониха от устата й.

— Не разбираш ли? Ник си няма никой, освен мен. Не мога да му обърна гръб като всички други. Не съм в състояние да го направя.

— Ще направиш точно това, което ти кажем ние с баща ти.

Обзе я ужас. Това не беше празна заплаха. Трябваше да намери начин да се справи с положението.