Джаки Колинс
Американска звезда (66)

Шестдесет и пета глава

Карлайл приложи всичките си умения, ала не успя да предизвика положителна реакция от страна на Ник тази вечер. Тя не знаеше, че той е в състояние на шок, защото не можеше да повярва, че е срещнал Лорън след всичките тези години. Единственото, на което бе способен, бе да изпрати Карлайл до вкъщи.

— Няма ли да се качиш? — попита го тя, когато той й помагаше да слезе от лимузината.

— Не, трябва да ставам рано — опита да се измъкне Ник.

— И аз — отбеляза Карлайл. — Можем да отидем заедно в студиото.

— Боли ме глава.

— Боли те глава? — Тя се изсмя истерично. — Не би ли трябвало това да е моята реплика?

Отново напипа ципа му. Той плесна ръката й.

— Какво става? — искаше да знае Карлайл. — Мислех, че прекарваме добре.

— Така беше. Нищо лично.

— Боже, ти се държиш наистина странно.

Той ли се държи странно? А тя замисляла ли се е някога над собственото си поведение?

— Ще се видим на снимките утре — припомни й Ник.

Карлайл се отправи към жилището си, без да се обърне. Шофьорът й го закара в хотела.

Ник не можеше да се съвземе от срещата с Лорън. Какво прави тя в Ню Йорк? Кой е възрастният мъж, за когото е сгодена?

Как е могла да се сгоди за мъж, който би могъл да й е дядо? Как така не можа да го познае? Трябва да си е тръгнала оттам много бързо.

В главата му се въртяха десетки въпроси и той искаше да открие отговорите им. Не че ще й прости, задето не реагира на писмата му, но не е зле да разбере коя е причината.

В хотела намери съобщение от Ани. Обади й се.

— Идвам — заяви тя.

— О… чудесно. — А в същото време си помисли, че хич не е чудесно. Последното нещо, от което имаше нужда, бе да му висне на главата.

— Пристигам утре в четири. Ще ме посрещнеш ли?

— На снимки съм. Ще уредя обаче някой да те чака.

— Трябва да поговорим — обясни му тя.

О, Боже! Синдра е права, думите й не обещават нищо хубаво.

Първата му работа сутринта бе да позвъни във „Всеотдайна помощ“. Обади се женски глас:

— Пиа Либерти. Мога ли да ви помогна?

— Да, искам да говоря с Лорън.

— Още не е дошла.

— Трябва да се свържа незабавно с нея.

— Ще се погрижа да получи съобщението ви.

— Може би ще ми дадете домашния й номер?

— Не, съжалявам.

— Ние сме стари приятели.

— Сигурна съм, но никога не даваме домашните номера. Защо не позвъните отново към десет?

Той тръгна към студиото. Карлайл го посрещна нацупена, очевидно не бе свикнала да й се отказва.

Ник се задълбочи в сценария, поговори с режисьора и се опита да пресъздаде героя си, но му бе трудно да се съсредоточи. Щом обявиха почивка, отиде до телефона.

— Лорън дойде ли?

— Съжалявам, изпуснахте я. Тя замина. Омъжва се, знаете ли?

— Пиа ли е?

— Паметта ви е добра.

— Слушайте, Пиа, трябва да разговарям с нея. Много е важно.

— Предадох й съобщението ви. Може би тя ще ви се обади.

— Вие не разбирате. Наистина не сме се виждали от много години.

— Тя каза, че ще се свърже с вас.

— Така ли?

— Да.

Той затвори и се почувства потиснат. Защо всъщност й се натрапва? Тя го е зарязала. Какво повече да направи, след като й писа сто пъти, без да получи нито ред от нея?

Ако трябва да погледне истината в очите, не може да не признае пред себе си, че Лорън Робъртс никога не го е искала. За нея това е било просто игра. Ник Анджело — бунакът от бедняшките каравани, и красивата малка Лорън Робъртс, която се забавляваше за негова сметка.

Добре, майната й. Нека да се омъжва за някакъв богат дъртак. Какво го засяга?

Ала дълбоко в себе си чувстваше, че не е така. И макар да не си го признаваше, срещата с нея бе възвърнала болезнения спомен за любовта, която някога бе изпитвал.

Искаше му се Лорън да е минало. Усещаше обаче, че това е невъзможно.

Когато Ани пристигна на снимачната площадка направо от летището, Ник разбра, че тя има някакви свои планове. В Ню Йорк Ани изпъкваше с подчертано калифорнийския си вид — хубав тен, спортна фигура и дрехи в ярки цветове.

— Коя е тя? — попита Карлайл още щом Ани дойде на площадката.

— Приятелка — отвърна Ник.

Карлайл лукаво се усмихна.

— Бас държа, че не може да духа като мен.

Уолдо, който се мотаеше наоколо, вдигна вежди и изпуфка.

— Тя не ми е гадже — обясни Ник на Карлайл.

— Не си ли я чукал? — учуди се Карлайл.

— Не.

— Но тя те иска.

— Защо мислиш така?

— Погледни я, Ник. Мъкне се след тебе като сукалче подир майка си. — Карлайл злобно се изхили. — Само че не ще да суче от гърдите ти.

— Някой някога казвал ли ти е, че мислиш само за секс?

— Има ли нещо лошо в това?

Карлайл поне не беше лепка. Не даваше и пет пари с кого спи Ник — това беше добре, защото той не смяташе да се отчита пред когото и да било.

Представи Ани на режисьора, което я поласка. По-късно тя седна на стола му и наблюдаваше, докато снимаха сцената в ресторанта. Когато я завършиха, Ани неохотно призна, че е било добре.

— Благодаря — рече той.

— Джой би се гордяла с теб. Не си ли доволен, че те заведох в нейната школа?

Дали не иска деликатно да му намекне, че ако не беше тя да го заведе в школата на Джой Байрън, той нямаше да постигне всичко това?

Снимките свършиха малко преди седем и те взеха такси до хотела му.

— Запазих ти стая. Един етаж над мен. А, от регистрацията се интересуваха колко време ще останеш.

— Това зависи от теб — отговори му тя с нервен глас.

По дяволите! Зависело от него!

— Какво искаш да кажеш? — попита я той.

Ани го погледна право в очите.

— Колко дълго ти искаш да остана?

Карлайл бе права. Ани се надява той да предприеме нещо и за нещастие единственият начин да й попречи да си отвори устата пред ченгетата е да я направи свое гадже.

Нахраниха се с китайска храна в близкия ресторант, поговориха за филма и за Лос Анжелос, за записите на Синдра. После стигнаха до истинската причина тя да дойде в Ню Йорк.

— Предполагам, че Синдра те е предупредила. — Ани отпи от чая си. — Съжалявам, че трябва да ти причиня това, Ник, но е прекалено голям товар за мен и аз не мога да го нося повече.

— Да. — Той си мислеше как да се справи с нея. — Разбирам те.

Тя се изненада.

— Разбираш ли ме?

— Знам колко ти е трудно, Ани. Ти си сама, нямаш с кого да поговориш… стремиш се да установиш контакти, а актьорска работа не се намира лесно. Да, разбирам те. — Ник се отклони от темата, заговори за Джой, за школата и за работата й в оздравителния център.

Ани се обърка. Очакваше той да се опита да я уговаря да не ходи в полицията и тя имаше готовите аргументи в своя защита. Но Ник измести разговора в съвсем друга посока и Ани изпадна в недоумение.

По пътя към хотела я прегърна през рамо, хвана я за ръка и й каза колко е красива. Когато я заведе в стаята си под претекст, че ще репетират сцената му за следващия ден, тя беше изцяло негова. Той обаче действаше предпазливо и когато започна да я разсъблича, Ани беше съвсем готова да му се отдаде.

Напредваше бавно — сдържаше се, следваше нейното темпо, а тя не бързаше. Ани имаше страхотно тяло — стегнато и мускулесто, но все пак не беше неговият тип — обичаше жените, с които спи, да са по-пищни.

Когато най-накрая проникна в нея, бе поразен, защото тя се оказа девствена.

— Ти сигурно си единствената девственица в Холивуд — пошегува се Ник и се опита да не й причини болка, когато стигна до решаващия тласък.

— Не се шегувай с това, Ник — изпъшка Ани. — Вярвам в чакането.

Той навлезе докрай в нея и почувства как тя бликна. После продължи да я прави много щастлива.

Когато свършиха, Ник знаеше, че ченгетата са последните хора, при които тя би отишла.

Ани остана една седмица. В момента, в който си тръгна, той възобнови отношенията си с Карлайл, чийто единствен коментар бе, че е трябвало тримата да се позабавляват.

— Ти си нещо друго — поклати глава Ник.

Сега, когато Ани се бе завърнала в Лос Анжелос и не го заплашваше нищо, двамата с Карлайл се любеха, когато и където можеха. Постоянен повод за шега стана, че когато ги търсели на снимачната площадка, трябвало първо да ги отлепят един от друг. Техните любовни сцени във филма бяха страстни, особено когато Карлайл му правеше под чаршафите неща, за които не знаеше никой, освен те двамата.

Ник отиде да види всекидневните кадри и разбра, че нещата се развиват в негова полза. Двамата с Карлайл бяха голям тандем.

Повечето вечери излизаха. Карлайл биваше канена навсякъде — и все на купон или на премиера. Тя наистина обожаваше секса на обществени места — колкото по-неудобно, толкова по-добре. Бяха упражнявали секс под всякаква форма къде ли не — от премиерата на бродуейска постановка до елегантен ресторант. Нямаше пътуване в лимузината, при което Карлайл да не му правеше нейното прочуто духане.

— Уморяваш ли се някога? — попита я той на шега.

— До края на живота си имам достатъчно време да се уморя. Изживявай мига, Ник, няма винаги да вършим това.

Ако тя продължи със същото темпо, ще износи пениса му! И тогава какво ще стане с него?

Продуцентката започна да му обръща повече внимание. Ник прецени, че тя трябва да е малко над четирийсетте, но твърде добре запазена. Един ден му съобщи, че имала сценарий, който искала той да прочете, и затова го покани в хотелския си апартамент.

— Може ли и аз да дойда? — помоли Карлайл.

— Не — твърдо отказа Ник.

— Тя иска да те чука — рече Карлайл.

— Според теб всички искат да ме чукат.

— Когато тоя филм излезе по екраните, ще е точно така. Можеш да се обзаложиш.

Както винаги, Карлайл се оказа права. Продуцентката му сипа водка с лед, седна срещу него и отново започна да кръстосва и да отпуска дългите си елегантни крака, докато той се опитваше да прочете сценария. Предварително му беше обяснила, че това е тайна и затова ръкописът ще си остане при нея.

Беше прочел двайсетина страници, когато тя свали полата си и откри черен дантелен колан, чорапи и черно окосмяване. Очевидно нямаше доверие на бикините.

Той си спомни светофара, където не му обърна внимание, и я чука с настървение.

След това тя го попита какво мисли за ръкописа.

— Не е лош — отвърна Ник със самочувствие. — Но чукането беше превъзходно.

Карлайл искаше да знае подробности. Наслаждаваше се на всяка дреболия и толкова се възбуди, че го направиха в алеята зад най-модерната дискотека, където бяха на купон.

Същевременно той се обаждаше на Ани всеки ден. Тонът й го обнадеждаваше. Ник се успокои, поне при нея контролираше положението.

Един ден му позвъни, обезумяла от тревога, проститутката, с която живееше Джоуи.

— Тия копелета пребиха Джоуи — каза му тя. — Той е в болница.

Щом свърши снимките, Ник тутакси отиде да го посети. Джоуи лежеше в държавна болница с бинтовани крайници и обезформено лице. Очите му представляваха просто едни цепки, а устните бяха двойно по-дебели.

— Чудна работа — бодро подхвана Ник. — Човек да не те остави и за минута сам. Как се случи?

— Бих се — измънка Джоуи.

— С какво — с тежкотоварен камион ли?

Джоуи се опита да вдигне ръка.

— Не ме карай да се смея.

По-късно отново поговори с приятелката на Джоуи и разбра истината. Джоуи имал много дългове, защото употребявал хероин и не можел да се откаже.

— Ще се погрижа — обеща Ник, отиде при Карлайл и й поиска на заем пари, за да измъкне Джоуи от трагичното положение.

— Иска ми се да го изпратя в клиника, да го оправят — обясни той. — Но лечението струва пари, а аз нямам никакви. Ще ти ги върна с лихвите.

Карлайл остана невъзмутима.

— Майка ми се занимава с парите ми — отказа тя небрежно, подминавайки проблема. — Не мога да ги пипам.

Можеш, ако искаше, кучко такава. Обърна се към продуцентката. Тя взе да го разпитва надълго и нашироко. Доволна от отговорите му, се съгласи да му даде заем в замяна на допълнително споразумение, според което той се ангажираше и в следващия й филм.

Мийна Карън остро възрази от Лос Анжелос.

— Чувам чудесни новини, Ник. Би било само убийство да се обвържеш в момента.

— Трябва да помогна на един приятел — обясни той и подписа споразумението.

Преди филмът да бъде завършен, слухът за него се разнесе. На хоризонта изгряваше нова звезда. Името й бе Ник Ейнджъл.