Джаки Колинс
Американска звезда (73)

Седемдесет и втора глава

Одил Хейуърт беше най-прелестната жена, която някога бе виждала, и Синдра я намрази от пръв поглед. Гордън принадлежеше на Одил. Одил принадлежеше на Гордън. И това беше съвсем очевидно.

Марик бе уредил вечеря в интимен кръг за четирима във френски ресторант и Синдра ненавиждаше всяка минута от нея. Одил бе необичайно красива, с кехлибарени очи, модерна къса черна коса и широка усмивка. Беше най-малко на трийсет и пет.

Стара, реши Синдра. Сигурно му трябва някоя по-млада.

— Марик ми каза, че сте били модел — вежливо подхвърли Синдра, макар изобщо да не я интересуваше.

— Да, бях, докато Гордън дойде и ме спаси — отвърна Одил и стисна ръката на мъжа си. Той стисна нейната на свой ред.

Колко мило, помисли си Синдра.

— Видях я в другия край на салона по време на едно претъпкано тържество — обясни Гордън. — Само един поглед и разбрах, че с живота ми е свършено.

Всички се засмяха.

— Да, да — престори се Одил на обидена. — Твоят живот започна тъкмо тогава и ти го знаеш.

— Права е. Преди това бях женкар. След като я срещнах, загубих интерес.

— Ами, загубил си интерес. — Одил се усмихна на съпруга си. — Преди да ме срещнеш, беше самец!

Марик взе ръката на Синдра.

— Аз се чувствам по същия начин.

Това беше новост за нея. Тя знаеше, че той я харесва, но никога не бе изразявал някакви сериозни намерения.

— Вие двамата май вече сте много близки — отбеляза Одил. — Нещата като че ли вървят към съвместен живот.

Гордън отпи от чашата с бренди.

— Ние гледаме нашите артисти да са щастливи.

— А, имам някои новини, Синдра, те ще те направят наистина щастлива.

— Да?

— Твоят запис е влязъл в първите четирийсет позиции.

Тя подскочи от вълнение.

— Наистина?

— Да.

— О, това е страхотно! — Синдра се обърна към Марик. — Ти знаеше ли?

Той се усмихна смутено.

— Да, знаех, но Гордън е шефът, той искаше да ти каже.

— Имах нужда да чуя нещо приятно.

— Мила, ти ще чуеш всички добри новини, които си в състояние да понесеш — обеща й Марик.

После те се любиха. Тя си мислеше за Гордън — че е вкъщи с красивата си жена и двете си малки деца. Той не си позволява нищо друго, освен бегъл поглед. За него тя е само една певица, която прави записи — негова певица и нищо повече. Някой ден обаче ще погледне на нея по друг начин. Някой ден той ще я иска толкова много, колкото и тя него.

Синдра знаеше, че не съществува мъж, който не може да бъде прелъстен.

По-късно същата вечер Ник отиде да види представлението на Джоуи. В негово отсъствие нито клубът, нито скапаните мадами се бяха променили.

Джоуи беше забавен. Имаше истински талант — талант, който пропиляваше благодарение на наркотика.

— Обеща ми, че ще дойдеш да постоиш при мен — смъмри го Ник.

— Хей, човече, ти си същинска бавачка — недоволно отбеляза Джоуи. — Престани да ме контролираш.

— Знаеш ли какво ще ти кажа: ти ще дойдеш с мен в Лос Анджелис и аз ще се опитам да ти намеря роля в новия си филм.

Джоуи сви устни.

— О, ти си голяма звезда сега. Можеш да ми намериш роля, а?

— Ще се помъча, но не и ако си седиш на задника в Ню Йорк.

— Не си седя на задника, човече. Просто работя, за да преживявам.

Ник го огледа. Не беше специалист, но можеше да се закълне, че приятелят му се е върнал към наркотиците.

— Ще ти изпратя билет.

— Мога сам да си го купя.

— Ей, слушай, печеля повече пари от тебе. Възползвай се, докато можеш.

— Майната ти — ухили се Джоуи.

— И на тебе — отвърна Ник.

Когато се върна в хотела, се обади на Мийна.

— Имам нужда от услуга.

— Обясни ми само едно нещо. — Тя явно беше ядосана.

— Какво?

— Кой ти каза, че можеш да заминаваш за Ню Йорк, без да ми се обадиш?

— Аз трябва да съм под контрол, така ли?

— Не, но утре сутринта точно в девет трябва да си на проба на костюма.

— Ще се върна след четирийсет и осем часа.

— В бъдеще ме уведомявай.

— Добре, мамо.

— Много си весел, Ник — отбеляза сухо Мийна. — Каква е услугата?

— Имам един талантлив приятел. Искам да му намериш роля във филма.

Тя не можа да прикрие почудата си.

— Ти да не се мислиш за Бърт Рейнълдс?

— Поне го уреди за прослушване.

— Каква роля имаш предвид?

— Би бил добър като доносник в затвора.

— Те са си намерили някой, който им харесва.

— Накарай ги да го видят, Мийна. Той е добър.

— Ще се опитам да го уредя. Впрочем, Ник, защо си в Ню Йорк?

— Моята рекламна агентка ме научи на едно нещо.

— Какво е то?

— Винаги да карам околните да отгатват!

Сутринта той се разходи за малко из Сентрал Парк. Две момичета го познаха, сбутаха се и избухнаха в истеричен кикот.

Когато се върна в хотела, се обади на Джеси и й каза, че окончателно е решил да отиде на вечерята.

— Много се радвам. С дама ли ще бъдеш?

— Не, ще дойда сам. — Ник замълча за малко. — Ъ, Джеси…

— Да?

— Сложи Лорън до мен.

— Имаш предвид жената на Оливър?

— Да. Знаеш ли, двамата с Лорън… ние, ъ… ние се познаваме отдавна.

— Не знаех.

— Загубихме връзка, затова ще ми бъде много приятно да си припомним старите времена. Не е кой знае какво, но ако я сложиш до мен, ще ти бъда благодарен.

— Разбира се, Ник. Очаквам да те видя.

Джеси затвори телефона замислена. Не можеше да си обясни какво точно става, но й се струваше доста странно, че Ник първо се обади за телефона на Оливър, а сега пък иска жената на Оливър да седи до него.

Е добре, не е нейна работа да задава въпроси, а да направи каквото трябва. Беше поканила интересна група хора и Ник Ейнджъл щеше да се впише чудесно в групата.

Ако предчувствието й беше вярно, това щеше да бъде необикновена вечер.