Джаки Колинс
Американска звезда (55)

Петдесет и четвърта глава

— Сгреших — самообвиняваше се Оливър Либерти.

— Извинете? — попита Лорън.

Седяха в луксозен нюйоркски бар, пиеха бренди, а Пиа и Хауард танцуваха притиснати на малкия дансинг. В облицованото в тъмни тонове помещение се разливаха звуците на „В ранните утринни часове“ на Франк Синатра.

Оливър пушеше дълга тънка цигара — тя подхождаше на острите му черти.

— Казах, че сгреших — повтори той.

— За какво става дума? — поинтересува се Лорън учтиво.

— Когато жена ми ме напусна, бях много ядосан. Бяхме живели повече от трийсет години и един ден тя реши, че е достатъчно. За едно денонощие се превърна във феминистка и изведнъж аз се оказах неин враг.

— Това не е приятно.

— Меко казано, скъпа.

— И тогава срещнахте Опал… и най-глупашки се ожених за нея.

Лорън не беше сигурна, че иска да слуша тези излияния. Да седи в бар и чичото на Хауард да й разказва за пропадналия си брак не беше мечтата на живота й. От друга страна обаче, беше прекарала приятно. Бяха в скъп френски ресторант, разговаряха за най-различни неща — от политика до последните модни тенденции, и макар да не беше най-младият мъж на света, той имаше доста голям чар.

— Убеден ли сте, че трябва да ми разказвате това? — попита тя.

— Мога да ви го кажа. — Той кимна, сякаш да увери и самия себе си. — Вие имате едно определено качество.

— И какво е то? — попита Лорън безгрижно.

— Нещо в очите ви. Някакво разбиране. А да не забравяме, че освен всичко друго сте много красива жена.

Изглежда, това беше нейната седмица на комплименти.

— Поласкана съм — отговори Лорън, — но не съм психоаналитик.

— Не казвам, че сте. — Той кимна към дансинга. — Да потанцуваме ли?

— Добре. — Тя се изправи.

Той си загаси цигарата, взе я за ръка и я поведе към претъпкания дансинг. Известно време я държа на разумно разстояние от себе си, но в един момент без предупреждение я притегли в прегръдка.

— Вече говорих с адвокатите си — съобщи й той.

— За какво? — попита тя и вдъхна от скъпия му одеколон.

— За развод.

— Защо ми го казвате?

— Защото на вас всичко може да ви се каже с лекота и аз искам да ви видя отново. Разбира се, ако нямате нищо против да бъдете в компанията на един възрастен мъж. — Усмихна се, без изобщо да се притеснява от думите си.

Тя си мислеше да отвърне: Нямам намерение да се ангажирам, но й се стори арогантно да говори каквото и да било на този ранен етап, затова се задоволи само да промърмори:

— Ще ми бъде приятно.

— На мен също — рече той. — Какво ще кажете за утре вечерта?

Пред клуба търпеливо чакаха японецът — шофьор на Оливър, и лъскавият му черен ролс-ройс.

— Не е лош, а? — прошепна Пиа, когато се качваше отзад, докато Оливър и Хауард делово обсъждаха нещо на тротоара.

— Харесваш ли го?

— Той е женен — прошепна й Лорън. — Престани да се опитваш да ми намираш гаджета.

— Да, но се развежда.

— Пиа, той е достатъчно стар да ми бъде баща, а може би дори дядо.

— И какво от това?

— Направи ми услуга, престани да ме сватосваш.

Оставиха първо Хауард и Пиа и после ролсът продължи към апартамента на Лорън. На улицата тя зърна лимузината на Емерсън, паркирана зад сградата. Последното нещо, за което имаше настроение в момента, беше още една свада. Обърна се към Оливър и попита:

— Имате ли стая за гости?

Той я погледна насмешливо.

— Стая за гости?

— Не искам да се срещна с един човек и ъъ… струва ми се, че ако дойда у вас, това ще ми спести проблем.

— Разбира се. — Той беше много щастлив, че може да й услужи.

Разположен в грандиозна стара сграда с изглед към Сентрал Парк, апартаментът на Оливър бе разкошен по всички стандарти. Таваните бяха високи, стаите — огромни, гледката — невероятна. Той я заведе в дневната и й предложи питие.

Тя поклати глава.

— Утре ще трябва да работя. Ще имате ли нещо против, ако веднага отида в стаята си?

— Не, разбира се. — Той я поведе по широк коридор към гостната. — Мога ли да ви предложа нещо, в което да спите?

— Може би стара риза?

— Ще се върна веднага.

Лорън огледа подредената с вкус стая, очевидно обзавеждането бе дело на жена — със сигурност не на сегашната му, — може би на дизайнерка?

Вдигна сребърна рамка и разгледа снимката на младия Оливър и някаква жена, която очевидно бе първата му съпруга. Бяха хубава двойка.

Оливър се върна и й даде нова четка за зъби, паста, копринена риза и четка за коса.

— Всичко ли е наред? — попита той, усмихнат.

Тя му се усмихна на свой ред.

— Благодаря ви, донесли сте ми всичко необходимо — сигурно имате опит.

— Не, Лорън — отвърна Оливър сериозно. — Мога да ви уверя, че нямам. — На вратата се поколеба. — Кажете ми, скъпа, кого избягвате?

Тя поклати глава.

— Човекът не е от значение.

На следващата сутрин в осем и половина Лорън беше готова за тръгване. Прислужницата я посрещна във вестибюла.

— Господин Либерти излезе. Поръча да ви кажа, че шофьорът му ви чака долу да ви закара, където желаете.

Тя усети леко разочарование — надяваше се да го види, но очевидно той ставаше по-рано от нея.

Лорън поиска шофьорът да я закара до апартамента й, където бързо се преоблече. Нямаше бележка от Емерсън. Почувства облекчение — така ли беше наистина? Твърде объркващо бе всичко, тя не можеше да си събере мислите.

В офиса Пиа я бомбардира с въпроси.

 

 

— Какво мислиш за него? Казах ти, че се развежда, нали? Хм, привлекателен е, а?

Лорън поклати глава.

— Престани да ме сваляш с този и онзи.

— Не те свалям, а се опитвам да те омъжа! Един ден ще бъдеш стара и съсухрена — и тогава какво?

— Сигурна съм, че ще бъда много щастлива, благодаря ти.

Лицето на Пиа се удължи.

— Знаеш ли какво, Лорън, ти си безнадежден случай. А, между другото, Емерсън Бърн те търси три пъти тази сутрин. Какво иска той!

— Ако знаех, щях да ти кажа.

— Сигурно ще ми кажеш.

— Разбира се.

— О, да, и херувимчета ще прелитат по Пето Авеню.

Много забавно.

— Не ти трябва рок звезда, Лорън. Нужен ти е Оливър. Той е стабилен, богат и е луд по теб.

— Ще кажа на жена му.

— Бившата му жена.

— Все още не.

— По-скоро, отколкото си мислиш.

— Така ли?

— Така.