Джаки Колинс
Американска звезда (80)

Седемдесет и девета глава

Оливър се възстановяваше бавно, но удържа на думата си и започна да си почива повече. Това се отрази на Лорън, защото тя бе свикнала да се занимава със собствената си кариера и да не се притеснява, че Оливър е сам или се чуди къде е тя. Сега той изискваше цялото й внимание.

Лорън съобщи на Лоренцо, че не иска да поема козметичната серия точно в този момент.

Лоренцо се разстрои.

— А какво ще правиш? Ще стоиш вкъщи да се грижиш за един старец?

— Не мисля, че това е твоя работа.

— Не бива така да пропиляваш живота си, Лорън. — Той бе искрено загрижен. — Ти си на върха на кариерата си и можеш да постигнеш всичко.

— Известно време ще почивам — обясни му тя кротко. — Трябва да се грижа за Оливър. Той се нуждае от мен.

Сам направо изпадна в ярост.

— Отиваш до Холивуд, пробват те за роля във филм на Ник Ейнджъл, получаваш ролята и тогава ти заявяваш, че се отказваш. Не мога да повярвам!

— Сам, понякога мечтите са едно, а реалността — друго. Да се снимам във филм бе мечта, а да бъда със съпруга си е реалността. Ще се грижа за него, докато се оправи.

Сам поклати глава, твърде объркана, за да спори.

— И още нещо — добави Лорън. — Никакви нови договори за модел, докато Оливър не се изправи на крака.

— Имаш договор с „Марчела“ — припомни й Сам.

— Ще спазя това задължение. Засега задръж всичко останало.

Щом Оливър излезе от болницата, тя го придружи до къщата им в Хамптънс, където прекараха няколко седмици, без да правят нищо. Купи му купчини списания и книги, записи с класическа музика и видеокасети.

— Знаеш ли, май повече ми харесва да не правя нищо — призна й Оливър. — Особено когато ти си край мен.

Тя се засмя тъжно.

— Мислех си, че ще ти хареса.

— Ние прекарвахме толкова малко време заедно през последните няколко години. Ще се реванширам, Лорън, ще видиш.

Тя се опитваше да не мисли за Ник. Очевидно тяхната връзка не можеше да просъществува, а инфарктът на Оливър бе знак от Бога, с който той я предупреждаваше. Бе благословена за толкова много неща. Очевидно Ник не беше сред тях.

Когато Оливър се почувства по-добре, тя направи резервация за дълга екскурзия и те заминаха за няколко месеца.

Мислеше да се обади на Ник, преди да тръгне, но после реши да не го прави. И двамата трябваше да живеят. И то отделно.

* * *

— Хайде, самец такъв, чукай ме! — подканяше го Карлайл с трескав глас. — Хайде, Ник, по-силно.

Тя е невероятна. Какво, по дяволите, си мисли, че прави той?

— Хей, ние вече тресем цялата каравана — отбеляза Ник.

Тя се изсмя истерично.

— Какво ти пука? Да не си въобразяваш, че екипът не знае какво правим тук през цялото време?

— Ти и аз, Ник Ейнджъл, сме двойка, ясно ли е?

— Да, ясно. — Той го правеше точно както тя искаше.

Карлайл затаи дъх.

— Ммм… това е хубаво. Отдавна трябваше да го направим.

— Ние го направихме отдавна — запъхтяно й припомни Ник.

— Не, имам предвид постоянно. Като женени.

Той се разсмя. Само Карлайл е в състояние да се чука и същевременно да води разговор.

— Искаш да се оженим?

— Опитвах два пъти — простена тя. — Може третия път ти да си щастливецът.

О, Боже, почти достига кулминацията.

— Щастливецът ли каза?

— Хм… — Тя изпусна дълга въздишка. — Не забравяй откога те познавам и кога се чуках с теб.

Всички тия малки момиченца, които тичат подире ти, те искат, защото си Ник Ейнджъл. Аз бях с теб, когато ти беше нищо. Помниш ли?

— Да, помня. — Той се сети как, когато отиде в апартамента й в Ню Йорк, тя го посрещна гола, наметната само с хавлиена кърпа.

— Помисли за това, Ник. — Карлайл говореше много бързо. — Ти се развеждаш, а заедно ще си живеем добре. И няма защо да се притесняваме за тая глупост — верността. Мога да ти водя момичета вкъщи, когато поискаш. Признай си, че обичаш тройките.

Той се протегна да достигне оставената наблизо бутилка с водка и отпи голяма глътка.

— Не трябва да пиеш, когато работиш — напомни му Карлайл. — И особено когато чукаш.

Един финален тласък и той достигна връхната точка.

Карлайл не остана по-назад и нададе смразяващ кръвта вик.

Някой почука на вратата на караваната.

— Боже! — възкликна Карлайл и се опита да седне. — Сякаш много сме им дотрябвали сега — разкиска се тя, след което се провикна: — Кой е?

— Чакат ви на снимачната площадка, госпожице Ман. Господин Ейнджъл тук ли е?

— Не съм го виждала — извика тя и започна да си обува панталона. — Потърсете го в неговата каравана.

Ник стана и си закопча панталона. Карлайл го караше да се чувства като юноша. Мръсен секс на пода. Да го правят навсякъде, където могат. Да го правят навсякъде, така че той да забрави Лорън.

Ник отпи още една глътка водка от бутилката. Карлайл му се закани с пръст.

— Недей да се притесняваш — успокои я той. — Лекото алкохолно опиянение върви за ролята.

— Добре, добре.

Той я остави в караваната и се върна в своята. Обажда се адвокатът ти — съобщи личният му секретар.

— Нещо интересно? — попита Ник.

— Да, поръча да му позвъниш. Ставало дума нещо за Лас Вегас.

Лас Вегас. Значи Ани все пак бе изиграла своя номер. Бяха разделени от няколко месеца. Превърна се в баща за почивните дни, виждаше Лиса само в събота и неделя, водеше я на екскурзии до Юнивърсъл Сити, Дисниленд и на кино — винаги съпроводен от телохранителите си. Не му беше приятно.

Поне Ани не изпълни заплахата си и му позволяваше да вижда Лиса. Но все пак… да бъде баща за почивните дни не му допадаше.

Хвана портативния телефон, махна на секретаря си да излезе от караваната и се обади на Кърк.

— Какво става? — попита той.

— Не искам да го обсъждаме по телефона — отвърна Кърк. — Какво ще кажеш за едно питие привечер?

— Ела на снимачната площадка. Не знам в колко ще свършим. Може и да снимаме до късно.

Кърк въздъхна.

— Не ходя по снимачни площадки, Ник.

— За мен ще го направиш — убедено рече Ник.

— Добре, кажи на твоята секретарка да се обади на моята и да й даде адреса. Надявам се да е в Бевърли Хилс, защото моят ролс не напуска квартала.

— Хайде, Кърк, такъв стар котарак си. Снимаме в търговската част — рискувай.

— Не, Ник. Тогава ми звънни, щом се прибереш вкъщи. Не искам да идвам там.

— Ще бъда уморен.

— Искаш ли да разбереш какво възнамерява да прави Ани, или не?

— Добре, добре, ще ти се обадя.

Какво има да разбира? Вече знаеше. Щеше да го прецака, и то добре.