Джаки Колинс
Американска звезда (38)

Тридесет и седма глава

Рийс Уебстър можеше да я има както пожелае — притисната под тежестта му, в очакване на големия миг, почти просеща. Знаеше, че я люби добре — най-доброто, което бе изпитвала, затова можеше да си разреши да си играе с нея както си поиска.

По средата на ласките реши да направи пауза.

— Как се казвате, малка госпожо? — попита той.

— Синдра — задъхана отвърна тя.

Той удължаваше момента.

— Чия Синдра?

— Не ме измъчвай, Рийс.

— Чия Синдра?

— Синдра Уебстър.

Той се засмя и й позволи да почувства движението му вътре в нея.

— На кого принадлежиш?

Тя простена, почти стигнала до кулминацията.

— На теб.

— А кой ще те люби до припадък?

— Ти.

Той ускори темпото.

— А кой съм аз?

— Ти си… моят… съпруг.

— Дяволски права си, мила. Дяволски права!

Той направи един тласък и тя стигна до върховното блаженство. Какъв расов мъж! Никой не го правеше като него.

Синдра потръпна, отмести се и сви красивото си тяло на топка. Някои мъже вероятно щяха да се обидят от незабавното й отдръпване, но не и Рийс Уебстър — той беше мъж, истински мъж и го възприемаше. Всъщност това бе едно облекчение за него — жените, които искаха да се гушат и да говорят след секса, му създаваха чувството „трябва да изчезвам оттук“.

Хубавото е, че най-накрая му дойде умът да се отърве от първата си жена, безпътна блондинка, а след два дни размисъл се ожени за малкото си тъмнокожо пойно птиче. Сега тя е момичето, което ще ходи тук и там, а той, Рийс Уебстър, ще я придружава. Синдра Анджело е инвестиция. Ожени се за нея, за да се презастрахова.

Рийс Уебстър бе висок малко под един и осемдесет, с пясъчноруса коса, тънки светли мустаци, присвити очи и се обличаше в полуизносени безвкусни каубойски дрехи, макар че бе роден в Бруклин. Беше на трийсет и осем, с шестнайсет години по-голям от Синдра, но според него това не беше зле. Тя нямаше неговия опит. Можеше да я моделира както му изнася и именно това и правеше.

Срещнаха се в Ню Йорк, в един клуб, където работеше приятелят й. Джоуи нямаше никакви шансове след появата на Рийс Уебстър. Той се представи като импресарио и я попита какви са плановете й.

— Възнамерявам да стана професионална певица — самодоволно отговори тя.

— Тогава значи си срещнала човека, който ще те направи звезда — отбеляза самоуверено на свой ред той.

Най-изтърканият номер на света, но винаги вършеше работа.

Отначало интересът му бе чисто сексуален. Чукане в най-близко време и после — следващата. Тя обаче не гореше от желание да го придружи до апартамента му. Нямаше намерение да захваща мимолетна връзка — дори когато й каза, че прави записи и има нещо общо с кариерата на Джон Траволта. Разбира се, и двете твърдения бяха лъжа, но какво от това?

Обикновено не си падаше по толкова млади парчета, ала Синдра излъчваше нещо особено, затова той продължи да преследва целта си и да я сваля ненатрапчиво. Нае за няколко часа студио и плати, за да я чуе как пее. От пеене Синдра нямаше представа, но имаше глас и Рийс реши, че ако успее да го извади на бял свят, двамата ще се въргалят в долари.

— Връщам се в Холивуд — съобщи й небрежно той един ден. — Да… Холивуд е мястото, където момиче като теб може да успее.

— Добре… — поколеба се тя. — Някой ден ние с Джоуи…

— Забрави за Джоуи. Той е неудачник. Останеш ли с него, ще свършиш като него. Ако искаш, ела с мен и ще направим нещо за певческата ти кариера.

Накрая стана така, че Синдра заряза Джоуи и потегли с Рийс да прекоси цялата страна в екстравагантен розов кадилак, модел 1969 година. Консумираха връзката си в хотел „Холидей Ин“ някъде близо до Олбъкерк.

Щом пристигнаха в Лос Анжелос, Рийс й уреди уроци по пеене. Не беше разочарован, тя имаше дарба.

Сега, две години по-късно, всичките му усилия и добре вложените пари започваха многообещаващо да носят дивиденти. Успя да предизвика интереса на две звукозаписни компании — те вече обмисляха кога да се срещнат със Синдра и може би да я прослушат.

Междувременно се ожениха. Рийс бе подушил доживотния източник на издръжка.

Свита на топка, с колене, притиснати до гърдите, Синдра не можеше да разбере защо не се чувства по-различно. За Бога, вече е омъжена. Омъжена! А сякаш нищо не се е променило.

Е, омъжена от един ден — мислеше си тя. — Може би утре усещането ще е по-друго.

Замисли се за Арита Мей и се зачуди какво ли би казала тя по този повод. За пръв път, откакто бе напуснала Бозуел, й минаваше през ум да си отиде вкъщи. Просто така, за малко, разбира се — съвсем за малко. Ще пристигне с големия стар кадилак на Рийс и Харлан ще изтича да ги посрещне. Боже, та той вече трябва да е голямо момче, на шестнайсет. Арита Мей ще сготви някой от нейните специалитети с пържено пиле и мазни пържени картофи. Какво удоволствие!

Единственият проблем е, — никога не е споменавала на Рийс за бедняшкото си потекло. Той мислеше, че тя произхожда от почтено семейство от средната класа. Беше му разправяла, че майка й е домакиня, а баща й припечелва от продажби на коли. Нямаше кураж да му каже истината. Факт е, че се срамува от произхода си.

Рийс Уебстър се появи в живота й тъкмо навреме — точно когато двамата с Джоуи бяха започнали непрекъснато да се карат. В Ню Йорк бе трудно, бе сменила няколко места и това я потискаше. Ако й се наложеше да сервира още една чиния с боб или някой друг буламач, щеше да се побърка.

Когато Рийс Уебстър за пръв път се приближи към нея, тя реши, че той е поредният мъж, решил да я чука.

— Дори не сте ме чули как пея — сряза го надменно Синдра в отговор на предложението му да я направи звезда.

— Няма нужда — отвърна той. — С твоя външен вид е достатъчно само да си отваряш устата, и всеки мъж ще оглупее. Съгласна ли си?

Да, тя беше съгласна. Не бе необходимо да й обяснява за мъжете и за реакцията им, когато я видят.

Джоуи се вбеси, като му съобщи, че заминава.

— Какво знаеш за този мъж? — попита я той.

— Достатъчно — отговори му Синдра.

— Правиш голяма грешка.

Може и да бе сгрешила, но бе длъжна да опита късмета си. Бе дошло времето да потеглят, затова приготви багажа си и си тръгна, независимо от възраженията на Джоуи.

В Лос Анжелос Рийс я настани в пълен комфорт според нейните разбирания. Хубав апартамент на Фаунтин Авеню, нямаше нито хлебарки, нито плъхове, пред прозореца й се издигаше палма. Палма! Мислеше, че е в рая.

Рийс разкъсваше времето си между нея и жена си, която живееше в Тарзана. В продължение на две години бе обещавал да се разведе и сега, когато го направи, скочиха в кадилака му, отидоха в Лас Вегас и се ожениха.

— Имай търпение — говореше й Рийс. — Само да станеш богата и прочута, ще вдигнем истинска сватба. Тогава ще дойде целият свят. Ще видиш, скъпа. Ще видиш.

* * *

Първото, което порази Ник, когато слезе от самолета в Лос Анжелос, беше слънцето — силно, заслепяващо слънце. Следващото му впечатление бяха непринудените, чисто приятелски взаимоотношения, нещо, което не се срещаше по чикагските улици.

Взе такси и даде на шофьора адреса на Синдра. По пътя внимателно гледаше през прозореца. Големи магистрали, високи прашни палми и бензиностанции на всяка крачка, ресторанти за бързо хранене и паркинги за коли. Почти не се виждаха пешеходци, но колите бяха навсякъде.

С приближаването към града все по-силно впечатление му правеше зеленината. Всяка градина като че ли бе пълна с екзотични растения, всяка улица — очертана с дървета.

Не можеше да не се развълнува. Ето това е истината, за Бога, той е в Лос Анжелос. Холивуд. Страната на киното. Боже! Ако има късмет, би могъл дори да налети на Дъстин Хофман или Ал Пачино, както се разхождат по проклетата улица!

Таксито стигна до мястото, където бе апартаментът на Синдра — триетажна сграда с розова мазилка. Слезе бързо от колата и прегледа редицата от звънци на входа. Разбира се, на един от тях бе изписано нейното име. Натисна бутона и зачака.

След пет минути, тъй като тя все още не му отваряше, Ник осъзна, че е трябвало да се обади по телефона.

Добре запазена жена в бял тенис екип и маратонки се приближи до вратата, крепейки две кесии с покупки.

— Здрасти — поздрави той.

— Здрасти — отвърна тя и затършува за ключовете си.

Ник посегна към пазарските кесии.

— Мога ли да ви помогна?

Жената откри низ от идеални бели зъби.

— Защо не?

Хм… в Чикаго биха му казали да изчезва. Несъмнено хората в Лос Анжелос са по-доверчиви.

Прегърна пазарските кесии с едната ръка, с другата взе пътната си чанта и я последва.

Първото, което видя, бе плувен басейн. Майчице мила! Синдра сигурно се плацика в него.

Около плувния басейн забеляза вратите на няколко апартамента.

Не знаете ли случайно къде живее Синдра Анджело? — попита той.

— Приятел ли сте й?

— Не, брат…

— Апартамент три, от другата страна.

Ник й върна покупките.

— Благодаря.

Тя пак му се усмихна.

— Моля, няма защо. Приятен ден.

— Надявам се, но все пак благодаря.

Отиде до апартамента на Синдра и почука за всеки случай, а когато никой не се показа, остави чантата си до вратата и се замисли какво да прави. След като това е първият му ден в Лос Анжелос и в басейна няма никой, реши да си поплува. Съблече се по гащета, скочи вътре и започна да се мята като риба. Мамка му! Това се вика лукс!

Прекара следобеда, като се припичаше на един шезлонг и чакаше сестра си. В шест часа вече бе съвсем ясно, че тя ще закъснее. Другите хора взеха да се прибират от работа. Двама мъже го изгледаха странно.

Знаеше, че е по-добре да изчезне, преди да е събудил подозрения. Извади кредитната си карта и с няколко умели движения отвори вратата на апартамента на Синдра. Никой не го видя и той се промъкна вътре. Едно наум — Синдра трябва да си вземе по-сносна брава.

Огледа се. Малката сестричка си живееше доста добре. Отвори хладилника и откри чиния със студени спагети. Сякаш го подканваше и Ник я изяде, после пийна мляко от кутията и започна да се разхожда из малкия апартамент. Не искаше да любопитства, но не можеше да не провери банята и да не надникне в тоалетната. Със сигурност тук живееше и мъж — някакъв задник, който обича каубойски ботуши и каубойски шапки с високо бомбе.

В дневната върху стереоуредбата „Сони“ се мъдреше в рамка снимка на Синдра с някакъв по-възрастен мъж. Взе да я разгледа отблизо.

Значи това беше прословутият Рийс Уебстър. Изглеждаше достатъчно възрастен, за да й бъде баща — мършав и русоляв, с тънки устни, провиснали мустаци и очи на хитрец. Синдра изглеждаше страхотно — в съблазнителна блузка без ръкави, с огромно деколте и по шорти. Малката Синдра бе пораснала.

Той си запали цигара и седна пред телевизора. След няколко минути задрема.

Когато се събуди, минаваше полунощ и цигарата му бе прегорила дупка върху облегалката на дивана. Нямаше и помен от Синдра, затова си взе одеяло от спалнята, сви се на дивана и заспа.

Синдра не искаше да се прибира. Направо се бе влюбила в Лас Вегас.

Това е най-прекрасното място — убеждаваше тя слисания Рийс.

— Това е една пиклива дупка, скъпа — отвърна той, смаян, че някой може искрено да харесва Лас Вегас.

— Тогава защо ме доведе тук?

— Защото в тая проклета пиклива дупка ще спечелим много пари.

— Как?

— Ти ще станеш звезда тук, сладурче. Чувствам го.

Искаше й се да му вярва. Обхвана я неговият ентусиазъм.

— Така ли?

— Разбира се. Уредих да се срещнем утре с талантливите импресарии от няколко големи хотела.

— Така ще ги шашнеш, че ушитите им по поръчка панталони ще паднат.

— И как ще го направя?

— Като изглеждаш секси и пееш за тях, сладур.

— Защо? Защо тогава ще караме звукозаписните компании в Лос Анжелос да ме чакат за прослушване?

— Заради успешния бизнес — самоуверено обясни Рийс. — Никога не го прави на едно място. Когато отидем да се видим с тези хора, само слушай, недей да говориш.

Вечерта я заведе в едни от най-скъпите хотели. „Сендс“. „Дезърт Ин“. „Тропикана“. Синдра бе превъзбудена, никога не беше виждала разкош, какъвто имаше в тези хотели с техните многоцветни фонтани, големи скулптури и огромни колоритни казина, пълни със средни американци, които губеха трудно спечелените си пари.

— Приеми този малък тур за обиколка с образователен характер — каза й Рийс, докато ходеше наперено от хотел на хотел, маскиран като тексаски милионер в каубойските си ботуши и шапката с високо бомбе. Посочи с пръст една певица във фоайето на „Голдън Нъгит“.

— Виждаш ли я? Не може да изпее една нота като хората, но сигурно печели с хубавата си външност.

— Защо ми го казваш? — попита Синдра.

— Щото, госпожо Уебстър, ти не само изглеждаш добре, но и пееш добре. Ще използваме всичко, с което разполагаме, за да те направим по-голяма и по-прочута от всички останали.

Рийс й вдъхваше вяра, че има сили да постигне нещо.

— Може ли да останем още няколко дни? — молеше го Синдра. — Може ли? Моля те. В края на краищата това е нашият меден месец.

Той килна шапката си.

— Какво ще ми дадеш, ако кажа „да“?

Тя се усмихна дяволито.

— Каквото поискаш, Рийс. Каквото поискаш.

 

 

Когато се събуди на сутринта, Ник се чувстваше като разглобен и му беше горещо. Синдра я нямаше, сигурно бе заминала някъде. Трябваше да й се обади, че пристига. Мамка му! Сега е твърде късно.

Изяде един банан, направи си чаша нес кафе и после се насочи бавно към басейна.

Момиче със спортна фигура и цял бански плуваше енергично, почернелите й ръце и крака проблясваха в приканващата синя вода.

— Ей — подвикна той. — Случайно да знаете къде е Синдра Анджело?

Момичето не го забелязваше, тъй като гмуркаше глава и за малко я подаваше, колкото да си поеме дъх. Ник приклекна до басейна, за да я изчака да излезе.

След няколко минути тя доплува до плиткия край, изкачи се по стълбичката и се отърси като мокро куче. Не отговаряше на общоприетите представи за хубост, по-скоро имаше интересна външност — изразително лице, чип нос и наситено сини очи. Беше висока около един и шейсет, с удивително стегнато тяло и много къса червена коса.

— Извинете — обади се той. — Търся Синдра Анджело.

— Кой сте вие?

— Брат й.

— Вие сте й брат? — усъмни се момичето, взе хавлиена кърпа и започна да се бърше. — Синдра никога не е споменавала, че има брат.

— Пристигнах със самолет от Чикаго, смятах да я изненадам. Явно идеята ми не е била много добра.

— И какво, влязохте с взлом в апартамента й, така ли? — попита тя многозначително, като изтриваше бронзовото си бедро.

— От техническа гледна точка да, но знам, че сестра ми би искала да се нанеса.

— Обяснете това на домоуправителя.

— Къде да го намеря?

— На ваше място не бих го търсила, защото ще ви изхвърли.

— А вие не можете ли да ми помогнете?

— Чакайте да помисля, видях Синдра да излиза оттук с багаж в… кога беше… може би в четвъртък. Вероятно е заминала за почивните дни.

— Днес е вторник. Ще чакам.

Момичето го погледна с недоверие.

— Сигурен ли сте, че на приятеля й това ще му хареса?

— Какъв приятел?

Тя се засмя.

— Страхотен, ако харесвате лентяите, които се правят на каубои. — Момичето се изсуши и тръгна към апартамента си от другата страна на басейна. — Довиждане — извика през рамо.

Да, тялото й наистина бе хубаво.

— А, довиждане. Ъъ… как се казвате?

Тя се обърна.

— Ани Бродерик. А, между другото, ако я изнасилиш, ще мога да те разпозная в полицията. И ще го направя.

Той я погледна насмешливо.

— Имам ли вид на човек, който е способен на такова нещо?

— Не. Приличаш на артист. От най-скапаните. — Тя влезе в апартамента и затръшна вратата след себе си.

Не би могла да му каже нещо по-приятно, дори и да искаше. Артист, а? Просто комплимент. Толкова дълго не бе играл, че се чудеше дали още си спомня как се прави това.

По обяд му доскуча, не беше в характера му да седи и да чака. От любопитство вдигна слушалката и набра номера, който му даде Кю Джей.

— „Луксозни лимузини Манфред“ — обади се женски глас.

Луксозни лимузини — да не го баламосват?

— Искам да говоря с господин Манфред — побърза да изрече той, преди да е променил намеренията си.

— Кой го търси?

— Кажете му… Кажете му, че съм приятел на Кю Джей.

Тя повиши глас.

— На Кю Джей?

— Да, той ще разбере за кого става въпрос.

Чака дълго. Много дълго. Толкова дълго, че почти беше готов да затвори. И тогава чу сърдит глас.

— Кой е?

— Не ме познавате — обясни Ник, като се стараеше да говори бързо. — Но бившият ви партньор ми каза да ви се обадя, когато пристигна в Лос Анжелос. Кю Джей спомена, че може да ми предложите работа.

— Кой, по дяволите, сте вие?

— Ник Анджело. Бях барман при Кю Джей в Чикаго.

— И какво можете да правите при мен?

— Всичко, стига да е законно.

— Изобщо не ви вярвам — измърмори Мани. — Вдигате телефона, споменавате тоя глупак, на когото вече не говоря, и мислите, че ще ви дам работа.

— Ей, чуйте, ако има проблем, забравете за това. Кю Джей настояваше да ви потърся. Поръча ми да предам, че събира — за тази услуга, дето ви е направил. Ако това обаче не означава нищо за вас…

Въздишка на отегчение.

— Елате да поговорим.

— Кога?

— Бъдете тук след час.

— Къде е това?

— На булевард Сънсет след „Ла Бриа“. Ще го видите. — Мани затвори, без да каже „довиждане“.

Ник реши да отиде. В края на краищата нищо не губеше.