Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
American Star, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 55 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
sonnni (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Джаки Колинс. Американска звезда

ИК „Хемус“, София, 1994

Редактор: Минка Златанова

Коректор: Людмила Стефанова

ISBN: 954–428–073–1

История

  1. — Добавяне

Петдесет и първа глава

— Никога не съм правила нищо подобно. — Ани погледна косо към Ник. Той се засмя.

— Някой ще си помисли, че сме тръгнали да обираме банка!

— Знаеш какво имам предвид. Да тръгна така, това е… — Тя го погледна въпросително. — Всъщност май че е забавно?

— Вече започваш да се научаваш.

Пътуваха няколко часа по автострадата — дълго и досадно, но мисълта, че ще видят Лас Вегас за пръв път, вълнуваше и двамата.

— Ей, колко пари си взела със себе си? — попита я той, защото осъзна, че е тръгнал неподготвен.

— Около петдесет долара. Защо?

— Защото ще ги изхарчим, ето защо.

— О, не, не и моите пари — възмути се тя.

Ник се ухили и насочи стария шевролет към отклонението за бензиностанцията.

— Хайде, Ани, трябва да се възползваш от някои възможности, които животът ти предоставя.

— Това са парите за наема ми — възрази тя.

— Затова ще ги удвоим. Какво ще кажеш?

Ани го погледна.

— Знаеш ли, Ник, наистина си странен.

— А, сега пък аз съм странен. Какво те кара да мислиш така?

— Мога ли да бъда откровена с теб? — попита тя сериозно.

— Можеш да бъдеш каквато си искаш — отвърна той и навлезе в бензиностанцията на „Шеврон“.

— Понякога ми се струва, че ме сваляш, а друг път се държиш, все едно си ми брат.

О, по дяволите — последното нещо, което искаше, бе Ани да лапне по него. Но, от друга страна, защо не? Дьовил отдавна си беше отишла, а му беше писнало от безкрайната поредица мимолетни връзки за една нощ, които можеше да има, когато поиска.

— Интересувам ли те, или не? — не отстъпваше тя.

Той реши да печели време.

— Това предложение ли е? — безгрижно подхвърли Ник и си отвори прозореца.

— Аз… аз трябва да знам.

— Ей, аз съм с теб, отиваме в Лас Вегас.

— Това ли е представата ти за ангажимент?

Ангажимент! Самата дума му беше кошмарна. Какъв е тоя стремеж у жените към ангажименти? Защо не могат да я карат ден за ден?

Обслужващият бензиностанцията се наведе до прозореца и му спести отговора.

— Какво да бъде? — попита възрастният мъж, а в същото време почесваше посивялата си брада.

— Напълнете я — поръча Ник. — Прегледайте също маслото и водата.

— Е? — Ани обаче настояваше и не му даваше възможност да шикалкави.

Той замълча, преди да отговори.

— Тръгнали сме на екскурзия — предпазливо започна Ник. — Защо да не прекараме хубаво и приятно и може би ще разберем.

* * *

Рийс Уебстър седеше в задимената атмосфера на малкото казино и наблюдаваше Синдра как пее. Добра е. Наистина е добра. Как досега още не е отишла никъде другаде? Грамофонните фирми не харесаха сделката, която им предложи, в по-големите хотели му казваха, че й трябвал опит. Опит, по дяволите! Той й осигурява опит, а какво получава в замяна? Абсолютно нищо. Синдра изобщо не цени усилията, които той полага за нея.

Какво всъщност очакваше? Жените са консуматорки и Синдра не е изключение.

Надяваше се, че не си е изгубил времето, като се е оженил за нея. Беше толкова сигурен, че тя ще го отведе до сияйното бъдеще — а сега всичко, което той прави, е да плаща сметки. Парите, които Синдра печели в казиното, не могат дори да покрият разходите му. Несполучливо капиталовложение. Две години капиталовложения в уроци по пеене и подготовка, без никаква възвръщаемост.

Присвитите му очи обходиха помещението. Неколцина мъже гледаха Синдра с онзи красноречив израз на лицата. Рийс добре познаваше този израз. Той означаваше: Искам да те скъсам от чукане.

Рийс огледа роклята й. Не е достатъчно секси. Трябва й по-голямо деколте и може би цепка в долната част. Има страхотни цици и дълги крака. Трябва да се заеме с тази работа. Ще се наложи да плати и за това.

Синдра все повече му напомняше първата му жена. Оная кучка го дърпаше надолу като камък на врата, единственото, на което бе способна, бе да граби каквото той има. Сега Синдра попада в същата категория, затова е време да направи нещо и да започне да възвръща инвестициите си.

Предишната вечер чу как двама мъже си говореха, докато Синдра беше на сцената.

— Нямам нищо против да се позабавлявам с парче като това — рече единият.

— Да, и цялото да е в сос! — отвърна другият. Рийс се приближи към тях.

— Искате ли да се запознаете с малката дама? — предложи им той. — ’Щото, ако искате, мога да ви уредя.

Двамата мъже кимнаха енергично и Рийс договори сделката. Проблемът беше, че забрави да каже на Синдра, и когато я остави с тях и те започнаха да я свалят, тя ги отпрати и двамата. Мъжете бяха направо вбесени — и кой можеше да им се сърди? За негово голямо съжаление той трябваше да им върне парите.

Какво лошо има в това да поработва и като курва? Ама Синдра не разбира от дума. Днес обаче успя да се наложи — изплаши я. Ето това им се пада на жените — малко страх. Трябва да знаят кой е шефът.

Отпи от малцовото уиски и се зае да преценява възможностите, когато погледът му попадна върху нисък и набит мъж, който седеше сам на една ъглова маса и гледаше Синдра, сякаш за пръв път през живота си вижда бонбон. Мъжът бе на средна възраст с червендалесто лице. Хавайската риза в ярки цветове и сандалите на краката показваха, че е турист.

Рийс небрежно се приближи.

— Здрасти. — Той килна на една страна каубойската си шапка.

Мъжът го погледна.

— Познавам ли ви?

— Не — отвърна Рийс, — но силно подозирам, че бихте искали.

— Измитай си педалския задник оттук. — Червендалестото лице на мъжа се зачерви още повече.

— Грешно сте ме разбрали — намръщи се Рийс. — Не става дума за това. Дойдох тук, за да ви направя услуга.

— Каква услуга? — попита подозрително мъжът.

Рийс посочи Синдра.

— Виждате ли тази млада дама там? Това имам предвид, но щом получавам само обиди, тогава няма за какво повече да разговаряме. — Той се обърна и си тръгна.

— Почакайте — повика го мъжът.

Рийс спря.

— Интересува ли ви, или не?

Мъжът се огледа наоколо крадешком.

— Интересува ме. — Той понижи тон. — Колко ще ми струва?

— Спечелихте ли, или загубихте? ’Щото, ако сте загубили, не можете да си позволите това сладурче.

— Спечелих на комар.

— Тогава вие сте щастлив кучи син, ’щото тя ще ви струва двеста и петдесет.

Мъжът облиза устни и започна трескаво да мисли. Жена му с отпуснатото тяло проспиваше горе последиците от печалбата на автомата. Сополивият му син на юношеска възраст тичаше след момичета някъде навън. Това беше шансът на живота му и той нямаше да го пропусне. Обаче двеста и петдесет долара бяха ужасно много пари, та той щеше да купи втори телевизор за тези пари.

— Аз… аз не знам — колебаеше се мъжът.

— Не знаете — повтори Рийс, като че ли не можеше да повярва на ушите си. — Имате шанса да се позабавлявате с това парче, а вие — не знаете?

По дебелия врат на мъжа изби пот.

— Добра ли е? — дрезгаво попита той. — Струва ли си?

Рийс килна каубойската си шапка още по-назад.

— Да не си правите майтап с мен? Кентъки известен ли е с пържените си пилета? Кадилакът не вози ли най-меко? Човече, тази дама е най-доброто, което вие някога сте имали.

* * *

Когато наближиха, Лас Вегас им се стори проблясващ диамант сред пясъците на пустиня. Беше тъмно, те караха от часове, без да видят светлина. В далечината градът се разпростря пред тях и гледката бе смайваща.

— Невероятно е! — ахна Ани.

Ник се усмихна.

— Казах ти — трябва да излезеш и да действаш. Не е хубаво да седиш на задника си по цял ден и да чакаш… Не знам… — Той я погледна въпросително. — Какво чакаш, Ани?

Тя сви рамене.

— Работя много, ходя в школата… някой ден ще успея.

— Да, сигурно всички си мислим едно и също. — Ник отби колата встрани от пътя и плъзна ръка по раменете й. — Радвам се, че дойде.

— И аз.

Замълчаха, вперили очи в миража пред тях — поне така изглеждаше в средата на голата пустиня. Накрая той наруши тишината.

— Никога досега не съм те питал — къде ти е семейството?

— Във Флорида, където израснах. Напуснах ги преди три години и хванах автобуса за Лос Анжелос. — Тя се сгуши по-близо до него. — А ти? Синдра никога не говори за вашето семейство. Къде са родителите ти? Имаш ли други братя или сестри?

Той се отдръпна от нея под претекст, че иска да си вземе цигара.

— Няма нищо интересно. — Ник си изтръска една цигара от пакета „Кемъл“. — Синдра и аз имаме общ баща, истински чаровник. И двамата не сме го виждали от години.

— Не му ли говориш?

— Не.

Това е срамно. Семейството е всичко, което наистина имаме.

— Е, да, но ти не познаваш моето — насмешливо отбеляза той.

— А майка ти?

Той си запали цигарата с клечка кибрит.

— Тя умря, когато бях на шестнайсет. Остави ме.

— Тя не те е оставила, Ник — тихо промълви Ани. — Смъртта не дава право на избор.

Той не искаше да извиква повече спомени в паметта си, достатъчно болезнено бе, за да се връща към миналото.

— Ей, не можем ли да прекратим тоя разговор?

— Нека се наслаждаваме на това, което е пред нас. Виж, каква гледка!

— Красиво е — промърмори тя.

— Да. — Ник запали двигателя. — Нека отидем и си вземем част от красотата.

 

 

— Това е мой приятел — обясняваше й Рийс.

Синдра кимна, без изобщо да поглежда към мъжа в хавайската риза.

— Мой добър приятел — добави Рийс, за да е сигурен, че е разбрала какво иска да й каже.

— Ъхъ — обади се тя отегчено.

Мъжът сръга Рийс.

— Кога тръгваме оттук? — попита той, по челото му бе избила пот. — Не бих искал да ме видят с вас. Къде ще отидем?

— Наблизо — успокои го Рийс.

— Нали не сте като онези мошеници, дето ги гледам по телевизията? — обезпокоен рече мъжът. — Те те примамват в стая с момиче, вземат ти парите и те пребиват.

Рийс потупа каубойската си шапка.

— Приличам ли ти на мошеник? — сви устни той. — Тя прилича ли ти на мошеничка? Не се притеснявай, партньоре. На път си да изживееш мечтата на живота си.

Синдра дочу отчасти разговора. Знаеше какво очаква Рийс, беше й го казал съвсем ясно, но тя все още не можеше да повярва.

— Добре, сладур. — Рийс бе внимателен и се държеше приятелски. — Хайде да тръгваме, за да можете с този приятен господин да се опознаете по-отблизо.

— Предупреждавам те — просъска тя тихо, но достатъчно високо, за да я чуе. — Няма да направя това.

Ръката му се отмести към колана.

— Върши каквото ти казвам, сладка. Предупредих те сутринта — твърде дълго те издържам, време е да ми върнеш поне част от парите.

Тримата излязоха на паркинга, където влажният нощен въздух ги обгърна като голям облак. Тя се чудеше какво ли ще предприеме Рийс, когато откаже да го направи. Вероятно щеше да й отреже главата — беше достатъчно луд. Рийс обаче нямаше да е с тях в стаята и да ги гледа, а щом той си излезе, тя ще обясни на мъжа в какво положение е — ще предизвика милостта му. Изглеждаше отдаден на семейството си, макар и да не излъчваше непорочност. Вонеше на бира. Синдра потръпна — миризмата му й напомни за Примо. Потеглиха към мотела в шокиращо розовия кадилак на Рийс. Когато пристигнаха, мъжът се потеше още по-обилно.

— Вземи регистрационния ми номер — предложи Рийс, защото имаше усещането, че този загубен турист може да се откаже всеки момент. — Това ще те накара да се чувстваш по-сигурен.

— Не, не, вярвам ти — отказа мъжът, макар че не му вярваше. — А как ще се върна?

— Ще се навъртам наоколо — обеща Рийс. — Свирни, когато си готов, и ще те закарам.

Синдра излезе от колата и застана сковано до нея.

— Занасяй малкото си сладко задниче към стаята, сладур — взе да я предумва Рийс. — И не забравяй да оставиш вратата отворена за нашия приятел. — Той почака, докато тя се изгуби от погледа му, и после щракна с пръсти, беше дошло времето за сделката. — Трябва да платиш в брой — обърна се Рийс към мъжа. — Ако не платиш, няма да има малко пухкаво котенце.

Думата „котенце“ възбуди мъжа. Той отброи трескаво няколко големи банкноти.

Рийс ги преброи два пъти. Остана доволен и го упъти.

— Осма стая, до басейна. — После му смигна. — Направи двоен лупинг, партньоре, с поздравления от фирмата.

Когато Синдра стигна до стаята им, си помисли дали да не заключи вратата. Знаеше обаче, че това няма да й помогне — ако не пусне мъжа, Рийс ще разбие вратата.

Тя е красива, млада и талантлива — защо кариерата й не се развива? Ако се развиваше, всичко щеше да е наред. Рийс прави това, за да я накаже. Ами ако се разведа с него? — прошепна тих гласец в ухото й. — Ако се измъкна, докато все още мога? Знаеше обаче, че това е безполезно, той никога няма да я пусне да си тръгне, преди да му е изплатила всеки цент, който му дължи.

На вратата се почука. Преглътна с усилие, оправи роклята си, отиде до вратата и я отвори.

Мъжът влетя край нея в стаята, хавайската риза бе прилепнала към гръдния му кош.

— Хайде да го направим набързо — изломоти той. — Готов съм, затова побързай.

— Ще ти приготвя питие. — Тя искаше да печели време. — Долу във фоайето има машина за кока-кола, а ние предлагаме уиски или водка. Какво да бъде?

— Нищо. — Той вече бърникаше из копчетата на дюкяна си.

Синдра забеляза на пръста му да проблясва брачна халка.

— Жена ти знае ли, че правиш това? — рязко попита тя.

Мъжът се сепна и спря.

— Какво общо има жена ми?

— Просто… просто си помислих, това е.

Очите му огледаха стаята и се спряха върху леглото.

— Правя го по обикновения начин — съобщи й той. — Защо не легнеш и не си свалиш дрехите?

— Аз не съм обикновено момиче — отвърна тя бързо и продължи да печели време.

— Нямам на разположение цяла нощ. — Той си погледна часовника.

— Ако бързаш, откажи се… — реши да рискува тя.

При тези думи мъжът подскочи.

— Платил съм за теб.

— Колко?

— Какво те интересува?

Думите му я вбесиха.

— Мен ще чукаш, нали?

Той се приближи и ощипа през роклята зърното на лявата й гърда.

— Не съм свикнал жените да говорят цинично.

Синдра се отдръпна. Не е проститутка и няма да се държи като такава. Щом Рийс иска да й отреже главата, така да бъде.

— Станала е грешка. — Гласът й бе отегчен и монотонен.

В погледа му се промъкваше паниката.

— Каква грешка?

Със същия монотонен глас тя изрече:

— Аз не правя такива неща.

— Но на мен ми казаха…

— Не ме интересува какво са ти казали. Затваряй си панталона и излизай оттук. Отивай при жена си.

Без да проявява до този момент някакви признаци на безпокойство, изведнъж мъжът се разплака.

— Знаех си, че не трябваше да идвам тук — хлипаше той. — Знаех си, че върша нещо лошо.

Синдра се стресна, очакваше обратното — реакция на насилие, но не и това нещо.

— Виж — тя изрази някакво състрадание, — ще накарам Рийс да те върне обратно в казиното. Той обаче не бива да знае, че нищо не се е случило.

Мъжът продължаваше да хлипа.

— Ще му кажем, че е било страхотно. Така и двамата ще излезем от положението — ти ще изглеждаш като истински ебач, а моята глава ще си остане непокътната. — Внимателно тя започна да го насочва към вратата. — Ще стане, ще видиш. Ние ще…

В неочакван изблик на гняв поради измамените си надежди той отмести ръката й и задавено попита:

— А парите ми?

— Нищо не мога да направя.

— Платих за теб. Искам си парите.

— Ще трябва да попиташ Рийс, а ако го попиташ, той ще разбере.

Мъжът явно се беше окопитил след плача. Лицето му бе почервеняло, беше се ядосал.

— Искам си парите — упорито повтори той.

— Казах ти, не са у мен.

— Тогава по-добре ги вземи, евтина малка курво.

— Той има пистолет — съобщи му тя с безучастен глас. — Може да ни отнесе главите като нищо. Защо не направиш услуга и на двама ни и не си отидеш тихо и кротко?

— Всичко това предварително е било уредено — отбеляза тъжно мъжът. — Гледал съм по телевизията, ти нямаш никакво намерение да ми бутнеш.

— Слушай, господине, ти си този, който започна да хленчи като бебе.

— Ти, черна кучко — щом не мога да си взема парите, тогава ще си взема тяхната равностойност. — Неочаквано той я сграбчи, влажните му устни олигавиха врата й.

Тя го блъсна, но той й налетя отново.

Изведнъж мислите й я върнаха в къщата на господин Браунинг в Бозуел и мъжът се превърна в господин Браунинг — сграбчил я, той я принуждаваше насила да го прави. Лошият спомен обзе цялото й съзнание.

— Аз… не… искам… да го правя — изкрещя тя и започна да рита.

— Ще го направиш, иначе ще ми върнеш парите. — Мъжът стискаше грубо гърдите й.

— Парите ли са всичко на този свят? Във въздуха увиснаха думите на господин Браунинг — черна путка… черна кучка… Синдра сякаш чуваше гласа му, оскърбленията му. Сякаш всичко беше вчера.

Паднаха на леглото и тя започна да крещи по-силно. Някой тропаше по стената от съседната стая и викаше:

— Млъкнете!

Вратата се отвори и Рийс влетя.

— Какво, по дяволите, става тук? — попита той и присвитите му очи се вторачиха обвинително в Синдра.

— Той… той… се опита да ме нападне — изпъшка тя.

— Проклета курва — промърмори мъжът. — Кучката не ми дава нищо.

— Оставих ви двамата да си прекарате добре времето — спокойно рече Рийс и потрепна с острите си каубойски ботуши по изтъркания килим. — А вие се биете. Разбира се, че тя ще ти даде всяко сладко нещо, което ти поискаш. — Той й отправи предупредителен поглед. — Хайде, сладурче, или знаеш какво ще ти се случи.

— Майната ти, Рийс — изплю се Синдра. — Не можеш да се отнасяш така с мен.

Ръката му затършува по колана.

— Не мога, а?

Мъжът реши, че е време да се връща в хотелската си стая при отпуснатото тяло на жена си.

— Искам си парите. — Той отчаяно се опитваше да си получи своето.

— Никакво връщане — сряза го Рийс.

— Нямаш право да ме заставяш. — Сълзи пареха очите на Синдра. — Ще се разведа с теб, ето какво ще направя.

Рийс беше опасно спокоен.

— Сладурче, ще направиш това, което ти казвам.

— Защо не ми дадеш парите и да си тръгвам — предложи мъжът, защото тая сцена не му се нравеше.

— Затваряй си устата и стой настрана — сопна се Рийс, дори без да го погледне. Това засягаше него и Синдра, а тя трябваше да получи урок.

— Май се налага да извикам ченгетата — заплаши ги мъжът. — Вие ме окрадохте.

Рийс подскочи, разтвори якето си и показа затъкнатия в колана му пистолет.

— Няма да ходиш никъде, партньоре.

— О, Боже! — изпъшка мъжът, лицето му загуби цвят. — О, мили Боже!

Рийс отново насочи вниманието си към Синдра.

— Събличай се и да не съм чул повече викове от тази стая, защото знаеш какво ще стане.

Мъжът тръгна бавно към вратата. Синдра се бе загледала в Рийс, в нея се надигаше гняв.

— Знаеш ли какво, Рийс — ти не си нищо друго, освен един гаден сутеньор — изтърси тя. — Всъщност това е всичко, на което си способен — сутеньорство. Как се чувстваш като сутеньор на годината? Сутеньор на века? — Синдра повиши тон. — Как се чувстваш, като знаеш, че НЕ МОЖЕШ ДА НАПРАВИШ НИЩО ПОВЕЧЕ?

Наемателят на съседната стая пак започна да блъска по стената.

— Ти ме наричаш сутеньор, а? — изкрещя Рийс. — Е тогава каква си ти? Проститутка, сладурче. Лигава гадна проститутка.

— О, не съм проститутка, господине. Не ти ли е ясно? Аз не съм проститутка! — И тя скочи побесняла от леглото.

Рийс извади пистолета и го размаха пред лицето й.

— Не ме заплашвай — изкрещя Синдра истерично. — Ти не можеш да разполагаш с живота ми. Не можеш да разполагаш с мен. — Тя го нападна и сграбчи пистолета.

Мъжът стигна до вратата, по лицето му се стичаше пот. Тези двамата са луди. А и той е също толкова луд, че дойде.

Хвана топката на бравата, а зад него Синдра и Рийс се бореха за пистолета. Ръката му беше толкова хлъзгава от потта, че не можеше да завърти топката и да отвори.

И в този момент прогърмя изстрелът. Един-единствен изстрел.

Куршумът рикошира от стената и удари мъжа отзад в главата. Той се свлече безмълвно на пода. Настъпи дълга смразяваща тишина.

— О, по дяволите. — Рийс изпадна в паника. — Виж какво направи, ненормална кучко — застреля тоя тъп загубеняк. Уби го, тъпа путко. Стреля и го уби, по дяволите!