Джаки Колинс
Американска звезда (85)

Осемдесет и четвърта глава

Не бе трудно да се открие къде живее Синдра. Рийс купи от уличен търговец карта на жилищата на звездите и я разгледа, шарейки с пръст по нея. Наистина адресът на Синдра бе отпечатан ясно.

Той се усмихна вътрешно. Сладката малка Синдра. Сладката малка двуженка.

Кого си представя, че баламосва? Рийс си купи последния брой на списание „Пийпъл“. Имаше голям материал за нея и той го препрочете за шести път. Седеше в наетата кола и изучаваше снимките. Синдра в прекрасната си баня. Синдра до фантастичния си басейн. И Синдра с чудесното си малко момиченце Топаз, седнало в скута на баща си.

Синдра се е омъжила за себеподобен. Споменават, че е продуцент. Марик Лий е, не е все пак Били де Уилямс. Двамата заедно обаче изглеждат като преуспели хора и хич не ги интересува Рийс Уебстър.

Той прекара единайсет години в затвора, а на тях не им пука. Гадове! Скоро ще разберат, че се е върнал.

Спря колата до будка за сандвичи и си купи един с много подправки и лук. Дребните удоволствия на живота, които така му липсваха в пандиза.

После подкара по Мелроз, спря пред един магазин и си избра нова каубойска шапка и модерни кожени ботуши. Плати на продавача с чек без покритие. Когато открият, че е нередовен, той вече ще е надалеч.

Наслади се на външния си вид в голямото огледало. Все още изглеждаше добре. Все още имаше стройна фигура и приятно лице. Никой не би предположил къде е бил през последните единайсет години. Можеше да добие и тен. Нямаше време обаче. Жалко.

Към три часа следобед бе готов да започне акцията. Знаеше точно къде е къщата на Синдра. Подкара нагоре по хълма по лъкатушещите улици и стигна укрепената порта. Наведе се от прозореца на колата и натисна входния звънец.

Обади се мъжки глас:

— Да?

— Синдра?

— Няма я. Кой я търси?

— Искам да се видя със Синдра — настоя той.

— Обясних ви, господине, че тя не е вкъщи.

— Тогава ще чакам.

— Кой сте вие?

Трябваше ли да провали изненадата? Да каже на тоя кретен, че я търси съпругът й?

Не, по-добре да се изправи лице в лице с нея.

— Роднина съм й — обясни Рийс. — Кога ще се върне?

— Не мога да ви дам информация. Оставете бележка в пощенската кутия и аз ще се погрижа тя да я получи.

Кой беше тоя боклук? Не остави никаква бележка. Закара колата малко по-надолу, обърна и зачака.

След известно време на улицата се появи прелестна бяла лимузина и зави към портата.

Рийс запали и щом портата се отвори, последва лимузината, като си мислеше колко са глупави тия в Холивуд, щом смятат, че една солидна порта е достатъчна, за да предпази някого.

Караше след лимузината по алеята, докато стигнаха входната врата на внушителна къща.

Шофьорът излезе от лимузината, забеляза колата на Рийс отзад и веднага отиде при него.

— Мога ли да бъда полезен с нещо? — попита шофьорът.

Задната врата на лимузината се отвори и от нея излезе мъж, в когото Рийс разпозна съпруга на Синдра.

— Хей, Клайд, какво има? — извика мъжът.

— Аз ще проверя — отвърна Синдра, притеснена, защото нейна бе вината, че не видя автомобила по-рано.

Рийс излезе от колата.

— Искам да се видя със Синдра.

— А, сигурно — обади се Клайд с враждебни нотки в гласа. — Много хора искат да я видят. Ако е за автограф, оставете адреса си и ще се погрижим да го получите.

— Вие не разбирате — настояваше Рийс. — Аз съм й роднина.

Марик се приближи.

— Какво става тук? — попита той.

— Искам да се видя със Синдра — повтори Рийс.

— Не бива да преследвате хората в частните им владения. Ще трябва да се обадим в полицията.

— Не мисля, че ще поискате да направите това — изказа съмнение Рийс.

— Виж, човече — започна Марик спокойно. — Знам, че си й почитател и я обичаш. Много хора обичат Синдра, не можеш обаче да влизаш в дома й. Разбра ли? Сега ти предлагам да се върнеш в колата си и да си тръгнеш незабавно, след което ще смятаме въпроса за приключен.

— Май не ме позна, а? — попита Рийс.

— Не, не ви познавам — отговори Марик.

— Я помисли и направо ще ти настръхне косата — рече Рийс. — Аз съм съпругът на Синдра.

 

 

Синдра плачеше от часове. Дълбоко в себе си тя предчувстваше, че хубавият живот не може да продължи. В един момент имаше всичко, за което бе мечтала, в следващия — Рийс Уебстър се връщаше като призрак от миналото и разваляше всичко.

Отначало не искаше да признае, че го познава. Излезе от лимузината, погледна го в лицето и заяви:

— Не познавам този мъж. Никога не съм го виждала.

— Ей, кучко — презрително се обърна Рийс към нея. — Да не би да предпочиташ да се раздрънкам пред вестниците? Не стига, че ти правя неоценимата услуга да дойда първо тук.

Влязоха в къщата и историята започна да се разкрива. Как се е омъжила за него. Как той я е използвал. И после — случаят в Лас Вегас.

— Тя застреля човека — обвини я Рийс. — Уби го на място.

— Не съм го застреляла аз, ти го застреля — възрази Сандра.

Марик слушаше ту единия, ту другия и клатеше глава. После погледна Синдра с огорчение.

— Защо не ми каза, мила?

Нейният свят се срутваше.

— Защото изобщо не мислех, че Рийс може да се върне.

— Ето ме — припомни й Рийс. — Щях да дойда по-скоро, ама ме вкараха в пандиза по фалшиво обвинение.

— Какво искаш? — попита го Марик.

— Е, мисля, че е съвсем ясно. — Рийс огледа луксозната обстановка. — Искам си жената.

— Хайде да си говорим направо — мрачно предложи Марик. — Какво наистина искаш?

— Добре. — Рийс килна новата си шапка. — Ако не мога да си върна младата дама, тогава може би загубата ми ще бъде компенсирана.

— Да, разбирам, искаш пари. А Синдра иска свободата си — рече Марик. — Ще платим. А в замяна ще се разведеш дискретно.

Едно не можеше да му се отрече на тоя Марик — никак не е глупав.

— Колко имаш предвид? — не се стърпя Рийс.

Марик погледна Синдра. Тя бе твърде разстроена, за да реагира.

— Трябва да го обсъдим. Насаме. Ще говоря и с адвоката си и ще ти направя предложение.

— Добре е предложението да е за голяма сума.

— А, между другото, мислех да посетя и Ник Ейнджъл.

— Какво общо има Ник? — сопна се Синдра.

— Той ти помогна, нали, сладурче? — лукаво смигна Рийс. — Видях какво стана оная вечер. Ти мислеше, че съм си тръгнал, но аз се навъртах наоколо, проследих те. Е, сещаш се, че знам точно какво направихте. Закарахте човечеца в пустинята и там го погребахте. Всички сте виновни. Мисля, че и Ник Ейнджъл ще допринесе за моето бъдещо добруване, а?

— Не го закачай, Рийс. Ще се спогодим, но остави Ник на мира.

— Е, е, не се разстройвай.

Устните на Синдра заплашително потрепериха. Ако имаше оръжие, щеше да му отнесе главата. През целия си живот бе жертва и сега, точно когато си мислеше, че ще престане да бъде тъпкана и унижавана, трябваше да се върне това влечуго и да я преследва със заплахите си.

— Успокой се, Синдра. Ще се оправим. — Марик пое отговорността.

— Не говорим за центове — предупреди Рийс.

— Разбирам — отвърна Марик.

— Кога ще ми се обадят твоите хора? — попита Рийс.

— Утре. Къде си отседнал? — поинтересува се Марик.

— Дай ми засега една хилядарка на ръка и аз ще те намеря утре.

— Нямам толкова в брой.

— Колко имаш?

— Петстотин.

— Ще свършат работа.

Когато Марик изпращаше Рийс до входа, от стаята си изтича Топаз.

— Мамо! Мамо! Виж ми новата рокличка. Нали е хубава?

Рийс спря.

— Да, сладурче, наистина е хубава. Ти си копие на майка си.

Синдра се обърна, тъмните й очи горяха от ярост.

— Стой далеч от нея. Напусни къщата ми и не се приближавай към моето семейство.

Той вдигна рамене.

— Лошото, Синдра, е, че не си признателна. Кой те изпрати на уроци по пеене и те научи как да се обличаш и да решиш косата си? Не представляваше нищо, когато те намерих в Ню Йорк. Сега си голяма звезда. Очаквам голяма компенсация за онова, което направих за теб.

— Ще я получиш. Казах ти — обеща Марик.

Синдра изтича при Топаз и я вдигна.

Ела тук, миличка.

— Довиждане, момиченце. — Рийс й помаха с ръка. — Пак ще се видим.

Синдра се качи тичешком по стълбите и се опита да се свърже с Ник в Ню Йорк. Той бе излязъл. Поръча на Харлан да му предаде да й се обади. После отиде до гардероба и започна да рови зад дрехите си, за да открие тайното скривалище, където държеше най-ценните си неща. Там, заедно с диамантената огърлица и обиците, имаше малък пистолет, чиято дръжка бе инкрустирана с перли. Един от телохранителите й го бе подарил. Обясни й също как да го използва.

— Не вреди, ако една дама има оръжие. Особено известна дама като вас.

Не беше казала на никого за подаръка, иначе телохранителят щеше да бъде уволнен. Но тя много ценеше този подарък.

Имаше чувството, че скоро може да се окаже принудена да го използва.