Джаки Колинс
Американска звезда (48)

Четиридесет и седма глава

Следващите няколко месеца преминаха бързо. Ник си имаше жилище, малко спестени пари от пътуването до Тихуана и уроците на Джой Байрън, които поглъщаха вниманието му. Оказа се, че Джой Байрън е мечтаната преподавателка. Тя не критикуваше, тя отглеждаше — внимателно следеше всяка негова стъпка. Другите ученици в школата нямаха търпение да направят нечие изпълнение на пух и прах. Майната им. След като Джой смяташе, че е добър, единствено това имаше значение.

— Реших да ти давам допълнителни уроци — съобщи му Джой един ден, воднистите й очи оглеждаха стаята.

— Мога ли да си го позволя? — попита той полушеговито.

— Вероятно не — отвърна категорично тя. — Ще ми платиш… някой ден.

Ник започна да ходи редовно в порутената й къща на възвишенията в Холивуд Хилс и в прашната й стая правеше онова, което му се искаше. Джой Байрън притежаваше всички пиеси, които някога са били издавани — много по-добре, отколкото да се рови в библиотеката. Тя му угаждаше — четеше с него, даваше му уместни съвети за дикцията, стойката, темпото, грима, най-доброто осветление и ъглите, под които снима камерата.

— Тази информация е безценна — уверяваше го тя. — Ти, скъпо мое момче, ще станеш велик.

Ник не изпитваше ни най-малко притеснение от нея.

— Хей, аз си го знам — отвръщаше той наперено.

— Добре. — Тя не се дразнеше от безочието му. — Самочувствието е всичко.

Когато Джой започна да го сваля, той се стресна, тази жена трябва да беше поне на шейсет и пет. Бързо си измисли годеница, истинска любов, която търпеливо го чака в родния му град.

Джой не му повярва, но все пак се оттегли, като отбеляза, че има твърде много любовници и няма нужда от неговите ласки.

Ник се питаше дали това няма да промени отношенията им на ученик и преподавател. Нищо подобно не се случи.

Ани му беше сърдита. Виждаше я единствено в школата и тя не му обръщаше внимание.

— Какво става? — не издържа той един ден. — Отнасяш се с мен като с христоматиен пример за червей.

— Ти ме използва — обърна се тя към него с насъбран гняв. — Единственото, което искаше, беше достъп до Джой, а сега, когато й стана любимец, изобщо не се обаждаш. Мразя да бъда използвана, Ник.

— Ей, какво лошо има, че използвам всяка възможност?

Ани не позволяваше да я трогнат.

— Направо й целуваш задника.

Не му трябваше много време, за да разбере, че и останалите ученици са на същото мнение. Е, майната им. Това, че не им харесва, си е техен проблем. Той е твърдо решен да научи всичко, което трябва да знае.

Джой съобщи, че ще прави школска постановка на „На кея“. Естествено, желаната от всеки роля на Марлон Брандо даде на Ник. Това не се възприе добре от останалите ученици и те го възненавидяха още повече.

Засега Джой го съветваше да не търси импресарио или мениджър.

— На моите представления идват много важни хора — съобщи му тя. — Ще ти намеря импресариото, който ти е нужен. Следвай напътствията ми, скъпо момче, и няма да пропаднем.

От негова страна нямаше възражения, той не желаеше да се мотае по импресарски агенции и да чува отказ след отказ.

Дьовил все още живееше при него, изобщо не се накани да си намери квартира. Той нямаше нищо против, защото при това положение не се налагаше да търси секс при друга — Дьовил бе винаги готова и достъпна. Понякога я караше да му подава реплики. Не беше толкова некадърна и скоро започна да му прави намеци, че би могла да го придружава в школата.

Само това му липсваше. И бездруго си имаше достатъчно неприятности — можеше да си представи какво ще стане, ако се появи с Дьовил под ръка.

Що се отнася до Мани Манфред и „Луксозни лимузини“, Ник не се върна повече там. След като разполагаше с достатъчно пари да преживява, нямаше нужда да работи.

Синдра се обади и се оплака, че вече не го вижда.

— Ще пея в Лас Вегас — съобщи му тя, изпълнена с ентусиазъм. — Рийс ми е осигурил ангажимент в един от най-добрите хотели. Ще прескочиш ли дотам?

Той я увери, че ще отиде, но не може да й каже кога точно. Беше твърде зает и влагаше цялата си енергия в подготовката на предстоящата роля.

Между репетициите прекарваше по-голямата част от времето си в къщата на Джой. Вечерта преди великото събитие тя му се нахвърли по-настойчиво от всякога.

— Нося късмет на хората, Ник — заяви му с необикновено самочувствие Джой, а костеливата й ръка блуждаеше в опасна близост до бедрото му.

— Така ли? — попита той предпазливо, отстъпвайки както обикновено.

Воднистите й очи се впиха в неговите.

— Ако ти разкажа нещичко за мъжете, с които съм спала, прочути мъже… силни мъже. Всички те твърдят, че съм белязала с нещо… специално живота им.

Този път ръцете й шареха навсякъде по него.

Той съзнаваше, че няма начин да го постигне, но не искаше да рискува да си развали отношенията с нея.

— Джой, ти си много привлекателна жена. — Ник говореше бързо и се опитваше да отмахне ръката й от бедрото си. — Както ти казах обаче, имам годеница и ние сме си обещали да не си изневеряваме.

Джой промърмори нещо унищожително под носа си и го изхвърли.

Той се върна в апартамента си с надеждата, че не е сгрешил.

По дяволите, не — човек трябва да има някои принципи.

Когато се прибра вкъщи, Дьовил седеше на един стол с лице към вратата. До нея видя два куфара.

— Отиваш ли някъде? — попита Ник и си свали якето.

Тя се усмихна смутено.

— Най-накрая се изнасям. Помниш ли, говорихме за това преди няколко месеца?

Той отвори хладилника и огледа оскъдното му съдържание. Дьовил беше лоша домакиня.

— Не съм настоявал да тръгваш. — Ник си извади кутийка с бира.

Тя отметна светлочервената си коса.

— Знам, Ник, но доста се застоях.

— Къде е следващата ти спирка?

Дьовил сведе поглед, почти притеснена да му каже.

— Ами срещнах това момче.

Много интересно, но той изобщо не изпита ревност.

— Да? Кое момче?

— Продуцентът.

Ник отвори с пукот кутийката.

— Истински продуцент? Да не е някой холивудски измамник?

— Той иска да живея с него.

— Как пък досега не е ставало дума за него?

— Струваше ми се, че не е от значение.

Ник не беше свикнал да го зарязват, но какво пък — в никакъв случай не можеше да й се моли да остане. След като тя искаше да я мами някакъв набеден продуцент, това си беше нейна работа.

През нощта Ник спа неспокойно. Имаше предчувствието, че от утрешния ден всичко ще се промени.