Джаки Колинс
Американска звезда (31)

Тридесета глава

Джейн Робъртс караше по Мейн Стрийт, когато небето изведнъж стана зловещо черно и върху предното стъкло на колата заудряха огромни ледени зърна.

Вцепенена от ужас, тя се изтегли към тротоара, за да изчака страховитата градушка да спре, и започна да се моли бурята да утихне — беше живяла в Средния запад и знаеше какво може да причини такова време.

Луиз погледна през витрината на закусвалнята и извика на Дейв.

— Мили, ела, моля ти се, да видиш какво става навън. Градушката е по-едра от топки за голф.

Дейв едва успя да направи една стъпка, когато отдалеч се дочу ужасяващ тътен, който се засилваше с всяка изминала секунда.

— По дяволите! — Дейв изтича до витрината.

— Какво има? — попита Луиз, доловила тревожната нотка в гласа му.

— Струва ми се, че се задава торнадо. Боже! Виждаш ли там?

И тя я видя. Виеща се сива фуния, която носеше смърт и разрушения. Насочваше се към тях.

Елоиз стоеше до вратата на офиса, готова да си тръгне, когато изведнъж чу мощния тътен и застина на място.

— Какво е това? — попита тя и гласът й потрепери от страх.

Фил тревожно се огледа.

— Аз… не знам. Включи радиото.

Елоиз изтича до портативното радио на бюрото си и го пусна. Кънтри певица се оплакваше, че мъжът й бил груб с нея.

Тътенът се усилваше с всяка секунда, слънцето се скри и небето почерня.

— Намери новините — троснато й рече Фил.

— Опитвам се. — Елоиз, обезумяла, търсеше станцията.

— Хайде, по-скоро. Мисля, че сме в беда.

Сток и Мак бяха в разгара на футболната тренировка на откритото игрище, а Мег упражняваше наблизо нови стъпки с мажоретките, когато треньорът, навреме забелязал торнадото, се развика:

— Всички вътре! Всички в училище! Бързо! Идвайте! Бързо!

Сток и Мак се спогледаха. Небето бе притъмняло, но те смятаха, че някакъв си дъждец не може да попречи на футболната им тренировка.

Сток тъкмо попита: „Какво го прихващат пък тоя…“, когато Мак му показа огромния конус, който се носеше към тях.

— Мили Боже! — Гласът му прегракна. — По-добре да изчезваме.

Господин Лукас излезе от централната сграда.

— Влизайте! — извика той. — Скрийте се всички, тичайте!

Мак хукна и сграбчи Мег за ръката. На нея й се искаше да беше го направил Сток.

— Какво става? — почуди се тя. — Защо е тази паника?

— Трябва да влезем вътре — обясни й Мак. — Не виждаш ли? Идва торнадо.

Арита Мей бързаше към страничния изход на фабриката, погледна навън и потръпна. Само на няколко мили от фабриката прииждаше със страхотна скорост огромна, бучаща, виеща се фуния от сив прах, която унищожаваше всичко по пътя си.

Арита Мей не бе религиозна, но сега се прекръсти и падна на колене.

— Спаси Харлан, Господи! — шепнеше тя. — Моля те, Божичко, спаси малкото ми момче.