Джаки Колинс
Американска звезда (7)

Шеста глава

— Колко вълнуващо! — изврещя Мег.

— Скъпа, толкова се радвам за теб — възкликна щастливо майка й.

— Това е страхотна новина — каза баща й с такава гордост, сякаш тя току-що бе сключила голяма застрахователна сделка.

Идиотка! Трябваше да си държи езика зад зъбите. Просто подметна, че Сток й е споменал за годеж, и в следващия момент това се превърна в най-злободневната градска клюка. Сега, повече от всякога, се чувстваше като хваната в капан от тази връзка, която напълно я объркваше.

Беше на шестнайсет. Твърде млада. Е, да, разбира се, майка й се е омъжила на седемнайсет, но това е било брак по любов между двама души, които са били луди един за друг; много пъти са й разказвали как е станало.

При нея положението бе съвсем различно — та тя едва познаваше Сток и онова, което знаеше за него, не й харесваше много.

— Няма да се сгодя — заяви Лорън на родителите си, които направо се вцепениха от паника само при мисълта, че ще го направи.

Джейн Робъртс се усмихна и погали дъщеря си, като че ли беше възбудено кученце, което се нуждае от ласки, за да се успокои.

— Нервна си, скъпа. Женитбата е голяма стъпка. Ще сте сгодени по-дълго време, за да се опознаете взаимно. Сток е чудесно момче и от добро семейство. С баща ти сме много щастливи.

О, браво, те били щастливи. А тя? Не трябваше ли именно тя да се хили необуздано и да лети три метра над земята?

Любов. От всичко, което бе видяла и прочела, знаеше, че това е вълшебно чувство, а на нея в момента й се повдигаше.

В трети клас беше лапнала по Сами Пилснър. Беше на осем години, възторжена. Той я караше да потръпва и да се разтреперва, щом го зърнеше.

На дванайсет се влюби в братовчед си Брад, мършаво момче, три години по-голямо от нея. Той дойде със семейството си само веднъж на Коледа и тя скоро го забрави.

Когато стана на тринайсет, отиде на първата си среща. Пълна катастрофа.

Първата й целувка бе на четиринайсет години. Още по-лошо.

На петнайсет ходи сериозно със Сами Пилснър цели шест месеца.

От Сами вече не потръпваше и не се разтреперваше така, както когато беше на осем години, но той целуваше добре и те прекараха много сладострастни вечери, изучавайки се с ръце. Тя никога не му позволи да отиде докрай — ужасно се страхуваше да не забременее, въпреки че той пропътува с кола петдесетте мили до съседния град, за да си купи презервативи, и се опитваше да я убеди, че с тях няма страшно.

В крайна сметка бащата на Сами бе повишен в службата и те заминаха за Чикаго. Известно време го преживяваше. Няколко месеца си писаха, после писмата му започнаха да пристигат все по-рядко и тя осъзна, че е свободна да се среща, с когото си пожелае. Излиза последователно с няколко момчета. Всички искаха само едно. След като не беше позволила на Сами, защо трябваше да се предава заради една случайна среща?

Факт бе, че Сток не й се беше нахвърлял. Засега.

— Не ща да се сгодявам — довери тя на Мег.

— Всички толкова ти завиждат! — извряка Мег. — Даде ли ти пръстен? Кога ще го направиш? Ще трябва да го направиш, щом сте сгодени.

— Няма пък — тросна се Лорън.

Мег премигна насреща й.

— Няма — какво? Няма да се сгодиш? Или няма да го направиш?

— Няма да се сгодя, загубенячко.

— Приказки на девственица!

— Загубенячка — повтори Лорън.

Ако баща й я чуеше как говори, щеше да я убие. Никой от родителите й не употребяваше груби думи, най-малкото не пред нея, макар че веднъж, когато беше на единайсет и подслушваше на вратата на спалнята им, бе чула баща си да изпъшква: „Боже! Боже!“

Поне знаеше какво казват мъжете, когато правят секс. Макар че Сами не казваше нищо. Във вихъра на страстта, когато тя му правеше онова, което добрите момичета не бива да правят, Сами Пилснър обикновено започваше да вика: „Каубои и индианци! В атака! Напред! Напред!“

Мисълта за Сами я накара да се усмихне. Неговият пенис беше първият и последният, който бе виждала — не броеше случая, когато нахълта в банята и зърна баща си да излиза изпод душа. Той се изчерви и й изкрещя веднага да напусне банята. Тогава беше на десет години. Малко след това майка й я дръпна настрана и й каза, ако обича, да чука, преди да влиза в тяхната баня.

Чук, чук.

Кой е тук?

Татковият пенис.

Обещавам, че няма да гледам.

Сами Пилснър много се гордееше с пениса си и искаше тя да го гледа непрекъснато. Всъщност той искаше от нея много повече от обикновено гледане.

Тя бе съгласна, защото тогава мислеше, че го обича, а и най-малкото не можеше да забременее от това.

Знаеше всичко за оралния секс, беше чела в „Плейбой“. Баща й имаше броеве от списанието, заключени в шкаф в мазето. Един ден откри скривалището му и през следващите няколко седмици ги прочете от кора до кора. Списанията бяха пълни с голи жени, еротични карикатури и материали за всички видове сексуални занимания. Не й доставяше удоволствие да ги разглежда, но във всеки случай научи много. Сами Пилснър не можеше да повярва на късмета си!

Това обаче беше минало — сега трябваше да се справи със Сток.

Няколко дни по-късно той се промъкна до нея през обедната почивка и й съобщи, че родителите му са решили да им организират голямо тържество за годежа.

Искаше й се да възрази: Но аз никога не съм ти казвала, че ще се сгодим. Вместо това установи, че му кима утвърдително с глава и равнодушно се съгласява.

Може би затуй Сток я харесваше — заради пълната липса на ентусиазъм. Като футболен герой и син на най-големия богаташ в града, от шести клас насетне момичетата му се умилкваха. Изглежда, той възприемаше нейната студенина като освежителна промяна.

— В събота вечер — рече и плъзна ръка по раменете й. — Майка ми ще говори с твоята.

О, това вече е прекалено! Трябва още сега да сложи край на всичко. Кой знае защо обаче, й се струваше по-лесно да се съгласи. Може пък и тя като момичето от „Абитуриентката“ да извърви целия път до черквата и тогава някой красив герой да се втурне да я спаси и двамата да избягат, оставяйки Сток с отворена уста — сигурно ще попипва чатала си, за да се увери, че не му е задигнала оная работа!

Един въпрос. Кой ще е героят спасител? Сами Пилснър? Няма да е той. Вероятно някое малко чикагско момиче с дълги крака и голяма уста сега лиже пениса на Сами.

Замисли се дали някога майка й е правила това на баща й. Потръпна от мисълта. В никакъв случай. Сигурно той дори не й е позволил да го погледне.

— Имам голяма изненада за теб — каза Сток, като наблюдаваше крадешком презрамките на сутиена й под пуловера.

— Каква? — попита равнодушно тя.

— Няма значение, ще видиш.

Тъпанар.

На път от училище към къщи мина покрай службата на баща си. Пак беше затворил по-рано. Бутна дръжката на бравата, за да се увери. Нямаше никой. Когато слизаше надолу по стълбите, се отби в железарията на братя Блейкли. Те бяха досущ еднакви близнаци — петдесетгодишни, и двамата дебели, с добродушни усмивки и надвиснали рунтави вежди. Не можеше да ги разпознава.

— Здравейте, господин Блейкли — поздрави весело тя. — Как е съпругата ви?

Той засия.

— Де да имах, нямаше да е зле.

Пак сбърка! Единият беше женен, другият — ерген. Из града се носеше слух, че ергенът е хомосексуалист.

Тя се засмя.

— Само пробвам. Знаех, че сте вие!

— Не знаеше — намигна Блейкли. — Чух, че си се сгодила. Това е чудесно, Лорън.

Баща й, дрънкалото. Очевидно годежът вече не беше тайна.

— Виждали ли сте баща ми? Май пак си е тръгнал по-рано.

— Не съм видял да си тръгва.

Лорън имаше много за домашно. Може би стана добре, че баща й го нямаше, иначе щяха да се заприказват, щеше да се прибере вкъщи късно и трябваше да пише след вечеря.

Не беше казала на баща си, че знае за скривалището му и за „Плейбой“. Не беше споделила и с майка си.

— Майка ти поръча електрически крушки — рече господин Блейкли. — Щом баща ти си е тръгнал…

— Ще ги взема — кимна тя.

Той й подаде голяма кесия от кафява амбалажна хартия, пълна догоре. Майка й пазаруваше на едро, въобразявайки си, че пести пари.

Кесията не беше тежка — само неудобна. Тя метна чантата си през рамо и пое кесията с две ръце.

— Довиждане, господин Блейкли.

— Довиждане. Лорън. Омъжваш се за момче от добро семейство. Едно от най-добрите.

Не се омъжвам за никого, господин Блейкли. Просто се сгодявам. Временно. Защото няма да мога да издържа на врявата, ако се омета. Защото винаги се опитвам да угодя на хората. Защото не обичам да наранявам никого. Защото съм идиотка!

Тряс! Някакъв бунак връхлетя върху нея през летящата врата, пакетът и падна на земята, чу се звук от чупещо се стъкло.

— По дяволите! — изруга бунакът.

Няма „Съжалявам“, няма „Извинете ме“, просто само „По дяволите!“.

Тя не помръдна.

— Гледай къде вървиш — скастри я грубо той.

Тя се вбеси.

— Аз ли да гледам?

— Ъхъ. Ти ме блъсна.

— Не е вярно.

— Ти беше.

— Не бях аз.

Вторачиха се един в друг, двама разгневени непознати.

Беше слаб и не много висок, с лъскава черна къдрава коса, бледо лице и лека трапчинка на брадичката, с наситено зелени очи. Носеше мърлява бяла тениска под оръфано дънково яке, неописуемо мръсни, опърпани дънки и съдрани гуменки.

Лорън усети, че потръпва от вълнение.

— Няма ли да ми помогнеш да събера всичко това? — попита го тя, чудейки се кой ли е.

Ник отвърна на погледа й. Не е лоша. Малко старомодна. Не е негов тип. Но е секси. Боже, тя е секси!

— Добре — измънка той и се наведе да й помогне.

— А счупените крушки? — попита тя, когато откри две на парчета.

— Накарай ония в магазина да ти ги сменят, на техен терен стана — посъветва я той, опитвайки се да пресметне колко време ще му отнеме да я изчука. Момиче от малък град. Вероятно девствено.

Несъмнено повече от една среща.

Ник се наведе по-близо и долови миризмата на парфюма й. Имаше аромат на лимонов сапун, не беше долнопробен парфюм от евтин магазин. А косата й — дълга и лъскава — беше с червеникав оттенък. Разгледа тялото й. Малко е слабичка, но съвсем приемлива.

— Не мога да го направя — надуто отказа тя. — Ще трябва да ми ги платиш.

Той се засмя. Не много весело. Саркастичен смях, сякаш й казваше: На кого си мислиш, че говориш?

— Сладурче, имам колкото за пакет цигари и това е всичко.

— Да не би аз да трябва да ги платя? — възрази тя.

— Не. — Той кимна към щанда, където господин Блейкли се занимаваше с някакъв клиент. — Казах ти — върви да говориш с дъртия дебелак. Ще ти върне парите.

— Недей да наричаш господин Блейкли така — прошепна му ядосано тя.

— Не може да ме чуе.

— Може и да може.

— Какво, да не би да има локатори за уши?

Тъкмо се готвеше да му отговори и се появи баща й, който бързаше по стълбите надолу.

— Татко! — възкликна тя, като за момент забрави непознатия със зелените очи.

Щом чу думата „татко“, Ник изчезна. От ранна възраст се бе научил да стои колкото може по-далече от бащите.

— Къде беше? — попита Лорън и сграбчи ръката му.

— Горе, работих.

— Но аз бях горе. Щората бе спусната, вратата — заключена.

— Глупости. Какво става тук? — Той посочи строшените крушки на земята.

Развълнувана, тя се огледа. Момчето, което така грубо връхлетя върху нея, бе изчезнало.

— Ох, изпуснах електрическите крушки на мама.

Фил се засмя.

— Какво прави тази жена — запасява се може би за следващите три години?

Лорън се усмихна, двамата бяха единодушни по въпроса за склонността на майка й да се презапасява.

— Нали знаеш каква е мама?

— Знам я — отвърна той. — Между другото, Лорън, не съм имал свободен миг, за да ти кажа колко съм щастлив, че се сгодяваш. Сток е почтено момче, възпитано в духа на традиционните ценности, семейството му е първокласно. — Пауза. — Майка ти и аз много се гордеем с теб.

По дяволите! Ако й го кажеше непознат, можеше наистина да повярва, че Сток е такъв.

Очевидно съм сгодена, рече си унило тя. Няма начин да се измъкне. Засега.