Джаки Колинс
Американска звезда (63)

Шестдесет и втора глава

Ник беше в караваната, пригодена за гардеробна, и пробваше различни дрехи.

— Много са доволни от всекидневните — довери му Уолдо полугласно.

— Всекидневните? — Ник затвори ципа на едни черни тесни дънки.

— О, Ник, моля те. Не може да не знаеш за какво говоря. Всекидневните, тоест кадрите, заснети предишния ден. Моят приятел ги прожектира — имам пълни сведения.

Ник изпита задоволство.

— Значи ме харесват?

— Да, разбира се. Защо според теб те взеха на мястото на Чарли? Хвърлиха един поглед на готовите ти кадри и установиха, че у теб има нещо. Според моя приятел камерата просто те обича. — Той посочи чифт каубойски ботуши. — Пробвай това, моля те.

Ник взе ботушите и седна.

— Да, е, винаги съм знаел, че мога да го правя. — Той нахлузи левия ботуш.

— Можеш, вярно е. Макар че, разбира се, няма нищо сигурно. Понякога дори и да имаш каквото трябва, публиката пак те мрази.

— Няма начин да ме мрази — каза самоуверено Ник. — В играта си влагам всичко, на което съм способен. Те ще ми отвърнат с добро. Ще видиш, публиката ще откликне.

— Сигурен съм. — Уолдо избираше дънково яке. — А какво ще носим тази вечер, когато ще извеждаме малката госпожица Мадам?

Той нахлузи другия ботуш и се поразтъпка.

— Как така срещата ми с Карлайл стана обществено достояние?

— Това е снимачна площадка, Ник. Дори да пръднеш сам-самичък в гримьорната си, всички ще те чуят.

— Страхотно!

— Внимавай с малката Мадам. Тя има ангелски вид, но бъди нащрек.

Ник се усмихна.

— Ей, Уолдо, може и да те засегна, но когато става дума за жени, знам си работата.

— Актрисите не са жени — промърмори Уолдо. — О, Боже, не.

Ник избухна в смях.

— Ти си голям образ, знаеш ли?

— Предупреден си — сериозно продължи Уолдо. — После да не ми се сърдиш, че не съм те предупредил.

— Благодаря, но мисля, че ще успея.

Уолдо подбели очи.

 

 

— Здрасти. — Карлайл му отвори с гостоприемна усмивка и тясна хавлиена кърпа, увита като саронг около тялото й.

— Ъ… здрасти. — Ник продължи да стои на вратата.

— Хайде, влизай — покани го тя. — Виждаш, не съм съвсем готова.

А, да, той вижда!

Карлайл го заведе в уютна дневна и му посочи малък бар.

— Сипи си питие. Ще се оправя бързо, обещавам.

— Недей да бързаш. — Той огледа помещението.

— Ооп! — Пешкирът се свлече и тя бързо го вдигна, но не преди Ник да е мярнал големите й, розови, обезпокоително набъбнали зърна.

Карлайл забеляза, че той я гледа, и предизвикателно се изкиска, големите й сини очи се разшириха.

— Не е ли глупаво, че всички се опитваме да крием телата си? Не е ли по-добре да ходим без нищо? В края на краищата не се раждаме облечени, нали?

— Съгласен съм. — Ник отвори хладилника зад бара и си извади бира.

— Добре. — Карлайл дръпна пешкира.

Незабавна ерекция. Дори нямаше време да помисли.

— Защо и ти не си свалиш дрехите? — подкани го с невинна лека усмивка.

— Хей…

— Не се срамуваш, нали? — подразни го тя.

Не, мила, не се срамувам, но съм свикнал аз да водя нещата, а това е друг вид удоволствие. Той свали сакото си и започна да си разкопчава ризата.

Карлайл не беше търпеливо момиче. Изтича до него и се насочи право към ципа му, дръпна надолу панталона и бельото му. Преди да разбере какво става, тя го бе поела в уста и му направи такова духане, каквото никой мъж на земята не бе изпитвал! Ник се изпразни за рекордно кратко време, защото беше неочаквано и толкова хубаво, а и в интерес на истината не бе чукал и беше превъзбуден.

— О… Боже! — изпъшка той. — Това беше…

— Да? — попита тя, останала без дъх и все още на колене.

— Хубаво… ужасно… приятно.

— Хубаво? Сигурно искаш да кажеш страхотно?

— Точно така. Ела тук. — Ник посегна да хване гърдите й.

Тя скочи на крака и избяга извън обхвата на ръцете му.

— По-късно — обеща тя с глас на малко момиченце. — Трябва да се обличам. Не бива да се закъснява за вечерята, нали?

* * *

Гостите вече пристигаха, ордьоврите бяха сервирани и Лорън се зае с личните си задължения около приготвянето на вечерята. Двете й помощнички, Хилари и Карън, я бяха опознали добре, предусещаха всяко нейно поръчение. Впрочем тя ги бе обучила така добре, че те можеха да се справят и без нея. Това беше хубаво, защото след сватбата си с Оливър Лорън щеше да им прехвърли доста повече задължения. Оливър вече й бе казал, че иска тя да пътува с него, и защо не — гореше от желание да види Европа. Той си вземаше всяка година шест седмичен отпуск и обикаляше из Италия, Франция и Англия. „Всеотдайна помощ“ просто щеше да се справи без нея за няколко седмици.

В кухнята влезе Джеси.

— Почти сме готови. — Тя сияеше в строгия си кадифен костюм с мъжки фасон. — Пъпешчетата с хайвер предизвикаха сензация!

— Можем да започнем, когато кажеш — урегулира пламъка на газта под задушените моркови.

— Забележително! — възкликна Джеси.

Едно от нещата, които Лорън обичаше при организирането на вечерите за семейство Джордж, беше техният безкраен ентусиазъм. Куентин не се различаваше от жена си. И двамата се наслаждаваха на живота и това беше заразително.

— Кой е тук тази вечер? — попита Лорън Хилари, която бе сервирала ордьоврите.

Хилари изброи имена на знаменитости, сред които чернокож политик, обект на скандални клюки, авангарден моделиер, прочут бейзболист и две кинозвезди. Джеси явно обичаше да събира на едно място различни хора.

Лорън реши, че Оливър ще е доволен. Той обожаваше да общува със знаменитости. А тя не. Ако имаше късмет, цяла вечер нямаше да си покаже носа от кухнята.

 

 

— Хареса ли ти? — Карлайл се кискаше и го държеше здраво за ръката на задната седалка на лимузината си. — Не беше ли най-доброто — най-най-доброто, което някога си изпитвал?

Той се усмихна лениво.

— Най-доброто.

Тя го стисна за ръката.

— Не ме лъжи, защото иначе пак ще го направя, още тук, в колата.

Ник се засмя.

— Разбира се.

Сините й очи заблестяха.

— Мислиш, че няма ли?

— Сигурен съм, че ще го направиш.

— А искаш ли? — Тя погали бедрото му.

Ник почувства, че отново се втвърдява.

— А шофьорът?

Карлайл натисна копчето и черното междинно стъкло се затвори.

— О, той няма да получи нищо, изобщо не ми е в списъка.

Преди Ник да е в състояние да я попита за какъв списък става дума, тя вече се занимаваше с него — разтвори ципа му с опитни движения, освободи го и приведе русата си глава.

Той се отдаде на мига и притиснал главата й навлезе в устата й, доколкото тя можеше да го поеме.

Този път продължи по-дълго и когато той достигна връхната точка, експлодира.

— Мамка му — възкликна и се облегна на кожената седалка. — Ох, мамка му!

Карлайл се засмя триумфално.

— Добра съм, нали?

— Ти си страхотна.

— Страхотна?

Какво му ставаше на това момиче? Единственото, което искаше, бе да чува колко е страхотна.

— Да.

— Най-страхотното, което си изпитвал?

Той посегна към гърдите й, но тя го плесна през ръцете.

— Пристигнахме. Не усети ли, че колата спря?

— Сладурче, не усещам нищо друго, освен теб — въздъхна Ник.

Ник не лъжеше. Карлайл сияеше от задоволство като котка, която току-що е погълнала чинийка със сметана — а всъщност така си и беше.

— По-късно ще те чукам — обеща й той.

— По-късно ще ти бутна — отвърна тя.

Усмихнати, те слязоха от лимузината и влязоха в къщата.

Студената зеленчукова супа бе сервирана. Гостите бяха доволни. В кухнята Лорън се бе съсредоточила върху картофеното пюре, искаше да е сигурна, че всичко в комбинацията от разбити картофи, масло и мляко е в точната пропорция. За нея готвенето бе същинска терапия. Тя обожаваше процеса на създаване на ястието и гледката на празните чинии, които се връщат в кухнята.

Току-що пристигна Карлайл Ман — съобщи Хилари. — Тооолкова е красива.

— Ти също си красива — енергично рече Лорън. — Ти си красива като кинозвезда.

— Не е вярно!

— Да, красива си.

— Тя има фантастична кожа — със завист отбеляза Хилари.

— Като говорим за кожа, видя ли мъжа, с когото дойде? — попита Карън.

— Сладък е — изрекоха и двете в хор. — Много, много сладък. — Те избухнаха в смях.

О, това е то младостта, помисли си Лорън. Хилари и Карън бяха с такива светнали очи, изпълнени с въодушевление. Тя бе само шест години по-голяма от тях, но се чувстваше като улегнала възрастна дама.

— Хайде, момичета, съсредоточете се. Време е да поднесете следващото ястие.

Ръката на Карлайл отново започна да пълзи по крака му. Мамка му! Тя го правеше буквално пред очите на всички тези хора. И то важни хора. Той огледа масата и не можа да повярва, че седи сред тях.

— Ей, стига — прошепна Ник.

— Защо? — пошушна тя на свой ред.

— ’Щото някой ще види.

— И какво от това?

— Как какво? Ти си луда, знаеш ли?

Карлайл се приведе съвсем близо до него и го гризна по ухото.

— Ако зависеше от мен, бих ти духала ей сега под масата.

Момичето не се шегуваше.

— Би го направила, нали?

— Оооп! Изпуснах си салфетката, извини ме.

Тя започна да се свлича под масата.

Той я грабна за ръката и я спря.

— Да не си посмяла! — предупреди я Ник.

— И тъй, Карлайл, мила — обърна се към тях Джеси. — Как върви новият ти филм?

— Едва сме започнали. — Карлайл се отказа от намеренията си за дейността под масата. — Предполагам, чула си за Чарли? Той има нещо като… ъъ…, вирус.

— Толкова съжалявам. В болница ли е?

— Не точно. Е, нещо такова, да, може би да.

— Винаги съм смятала, че двамата сте толкова прелестна двойка — бърбореше Джеси.

— Ъъ… благодаря.

Джеси се обърна към политика от другата си страна. Ник сръга Карлайл.

— Не знаех, че двамата с Чарли сте били двойка.

— Не сме били — отговори момичето кратко.

— Тогава защо тя каза така?

— Появихме се няколко пъти заедно, това не означава, че сме били двойка.

Той си я представи на колене пред Чарли и не изпита голямо въодушевление. Но след като почти не я познаваше, засега не можеше да предявява собственически претенции.

Скоро тя отново започна да разкопчава дънките му, ръцете й работеха трескаво.

— Дай ми малко почивка! — Ник улови погледа на моделиерката от другата му страна, достолепна жена с оранжева коса.

— Престани да се държиш като девственица.

Това момиче бе направо лудо.

Оливър пристигна, когато сервираха десертите.

— Вечерята е просто божествена — съобщи му Джеси. — Жениш се за най-добрата готвачка на света.

Оливър бе изненадан.

— Не се женя за Лорън заради готвенето, Джеси, скъпа.

— Сигурна съм, че не е заради това.

Той надникна в кухнята. Лорън чевръсто подготвяше десертите за сервиране. Беше изпекла плодов сладкиш и малки какаови кейкчета с ядки.

— Ти си заета — отбеляза Оливър.

— Много проницателна констатация — рече тя.

Джеси иска да излезеш оттук и да се забавляваш.

— Не мога. Не съм облечена.

— Ти си по-хубава от която и да било от гостенките.

— Ти си такъв ласкател, Оливър.

Тъкмо затова съм стигнал до това положение. Тя сипваше бита сметана в кристална купа.

— Оливър, моля те, опитвам се да направя нещо.

Той й кимна с разбиране.

— Добре, отивам оттатък и ще чакам търпеливо. Когато станеш готова, ще те заведа вкъщи.

А изненадата й? Цялата вечер се надяваше да получи кученце, но всъщност той не можеше да го донесе в къщата на семейство Джордж. Може би то ще я чака у дома.

Всички говореха за вкусните десерти. Джеси бе притиснала Оливър между Куентин и енергичен редактор на книги с рошава черна коса. Неочаквано тя се изправи и почука по чашата си с шампанско.

— Слушайте всички, имам да ви съобщя нещо.

Джеси се усмихваше лъчезарно, оглеждайки поред всеки гост на масата.

Ник усещаше как ръката на Карлайл пълзи под ципа му. Това беше лудост, но той не можеше да не се възбуди.

— Тази вечер всички изпитахте удоволствието от вкусната храна и затова сега ще доведа жената, която има заслуга за нея, за да й благодарите лично. Можете също да я поздравите, защото тя и Оливър Либерти са сгодени. Вие всички познавате Оливър, но надали сте се срещали с прекрасната му годеница. — Джеси помаха на сервитьорката. — Накарай Лорън да излезе.

Лорън бе ужасена.

— Няма да изляза. — Тя се сви в ъгъла. — Какво си мисли тя — че това е някакво шоу?

Карън я побутна.

— Хайде, чакат те.

— О, не! — изпъшка Лорън.

— О, да! — изрекоха в хор Карън и Хилари, които се наслаждаваха на всеки миг. Обичаха да работят за Лорън и се радваха, че тя получава вниманието, което заслужава.

Неохотно Лорън позволи да бъде изтласкана към прага на трапезарията. Ако имаше нещо, което да мрази, то бе да е център на внимание.

— А, Лорън, скъпа, ето те. — Джеси вдигна чашата си с шампанско. — За твое здраве.

Гостите аплодираха ентусиазирано.

Тя се почувства като пълна глупачка. Очите й обходиха масата, всеки един от гостите. Погледна веднъж, втори път и не можа да повярва на очите си. Ник Анджело. Нейният Ник присъства на тази вечеря.

Не, не може да бъде.

Да, така е.

Тя го погледна отново. Възмъжал е, по-хубав от всякога и по-слаб. Очите му са станали още по-наситено зелени. Косата му е невероятно лъскава и черна. О, Боже! Искаше й се да умре. Добре поне, че той не я видя. Цялото му внимание е погълнато от момичето, което седи до него, а това е Карлайл Ман, кинозвездата.

Лорън дълбоко пое въздух в отчаян опит да си възвърне самообладанието.

Движи се бавно. Излез, преди да те е видял. Излез, по дяволите!

В момента, когато се обръщаше да напусне стаята, Ник я погледна и очите им се срещнаха. Той се смая точно толкова, колкото и тя. Гледаха се един друг с невярващи очи, но тя успя да извърне глава и да избяга обратно в кухнята. Не се поколеба, грабна си палтото и чантата и хукна към задния вход.

— Къде отиваш? — слисано я попита Хилари.

— Не се чувствам добре и трябва да изляза. Кажете на Оливър, че ми се е наложило да си тръгна.

— Една от нас ще те придружи — настоя Хилари.

— Не, трябва да изляза сега. — Лорън отвори вратата и избяга от апартамента, преди някой да успее да я спре.

— Какво става? — попита Карлайл. — Какво има?

Ерекцията му неочаквано бе спаднала.

— Нищо. — Той отмести ръката й и се опита скришом да вдигне ципа си.

— Как така „нищо“? — попита тя и брадичката й войнствено се вирна.

Ник стана от масата.

— Извинявай, трябва да се изпикая.

— Ще дойда с теб. Ще се изненадаш какво можем да направим в кенефа.

— Ей, Карлайл, не мога да се изненадам от нищо, което ти би направила. Остани тук. Ще се върна.

В хола пред трапезарията той хвана един келнер.

— Как да стигна до кухнята?

— Оттук, сър. Мога ли да ви донеса нещо?

— Не, няма нужда. — Ник забърза към кухнята.

Там я нямаше. Спря едно хубаво момиче в раирана престилка.

— Къде е Лорън?

— Тръгна си. — Хилари бе доста заинтригувана от този ослепително красив млад мъж. — Нещо й прилоша.

— Къде мога да я намеря?

— Вечеря ли ще организирате? Предлагаме много и разнообразни услуги. Нека ви дам една наша картичка.

Тоя я взе и я разгледа. В средата пишеше „ВСЕОТДАЙНА ПОМОЩ“, без адрес и телефон. От двете страни с по-дребни букви бяха отпечатани две имена — Лорън Робъртс и Пиа Либерти.

— Можете да се свържете с нас по всяко време — обясни му Хилари, на която й се искаше той да пофлиртува с нея. — През работно време, разбира се.

— Да, да. — Ник прибра картичката в джоба си. — Разбира се.