Джаки Колинс
Американска звезда (68)

Шестдесет и седма глава

— Имаш нужда от рекламен агент — посъветва го Франсес.

— За какво ми е? Достатъчно съм популярен. Двамата с Карлайл непрекъснато сме обект на внимание по всички вестници.

— Трябва ти някой, който да ти изгради образ. Да ти създаде репутация — много стабилна репутация.

— Остави тая работа. Нямам пари.

— Какво направи с парите от споразумението, което така глупашки подписа въпреки съветите на Мийна?

Той вдигна рамене.

— Един приятел бе изпаднал в беда. Това беше сделка.

— Колко трогателно. — Франсес дръпна дълбоко от цигарата си. — Господинът има състрадателно сърце.

— Винаги съм смятал, че е чудесно да се помага на приятелите. — Ник се тръшна на дивана. — Не трябва ли да постъпвам така?

— Ти си наистина добър човек. — В гласа на Франсес прозвуча изненада.

— Предполагам, че би ми препоръчала някого за рекламата в печата. — Ник си взе цигара, защото реши, че е негов ред да й пуфка дим в лицето.

— Трябва да признаеш, че моите препоръки ти допадат — отговори Франсес. — Новите ти фотографи са отлични, а Мийна работи в твоя полза. Разбира се, тя би могла да свърши още по-добра работа, ако ти не се бе обвързал с оная странна сделка.

Той сви рамене.

— Какво толкова странно има в това да подпишеш за друг филм? Преди два месеца никой дори не ме поглеждаше. Защо е тоя шум?

— Научи се да разбираш този бизнес — посъветва го Франсес. — От всичко писано се налага изводът, че когато „Нощен град“ излезе по екраните, ти ще си на мода. А когато си на мода, тогава му е времето да действаш. След като си се ангажирал обаче с друг филм, Мийна не е в състояние да направи нищо за теб.

— Добре де, Франсес, но аз не съм идиот. Не е необходимо да се залавям с филма веднага. Има клауза, според която мога да се занимавам с нещо друго, ако те не са готови до определена дата. Екстра е.

— Значи решаваш сам да си бъдеш адвокат?

— Хей, възнамерявах да разговарям с теб за това. Би ли ми препоръчала добър адвокат?

— Утре вечер има коктейл. Ти ще ме заведеш. Там ще бъдат неколцина от най-добрите адвокати — обнадежди го Франсес. — Можеш да ги прецениш.

— Не знам дали ще мога утре вечер.

Тя го погледна строго.

— Ник, не очаквам да забравиш нашата сделка толкова бързо.

— Добре, ще дойда.

Беше се върнал в Лос Анжелос предишния ден след продължили близо два месеца снимки и макар че се обади на Ани по телефона, още не я беше виждал. Беше й обещал да я заведе на другия ден на вечеря по случай завръщането си. Сега обаче, след като Франсес поиска да й прави компания, трябваше да промени уговорката с Ани.

Франсес написа името и телефона на жената, която можеше да стане негов рекламен агент, и му даде листчето.

— Иди и се срещни с нея — посъветва го тя.

— Поредната жена?

Франсес ядно присви очи.

— Какъв е проблемът? Не искаш ли да се занимаваш с жени? Повярвай ми, драги, те ще се грижат за теб по-добре от мъжете.

Като че ли му казваше нещо ново.

 

 

Марик, реши Синдра, е прекалено добър. Отнася се с нея като с принцеса. Първо го съблазни в леглото — макар че не й се наложи да го съблазнява твърде дълго, — за да го покори. Сега може да разчита на него, за каквото си пожелае и дори повече, защото той не само се занимава с издаването на плочата й, но също е неин внимателен и грижовен приятел. Лошото е, че тя не се нуждае от приятел. Изпитва щастие да постига успехите си сама. Бракът с Рийс й е достатъчен за цял живот.

Марик беше типичен калифорниец. Искаше да я запознае с майка си и със сестрите си. Тя му отказваше, докато най-накрая изчерпа поводите си за извинение и един слънчев неделен следобед отиде с него. Семейството му живееше във Вали и всички бяха точно толкова добри, колкото и Марик.

За жалост тя не беше влюбена в него. Харесваше го, но не го обичаше.

Гордън Хейуърт беше друго нещо. Всеки път, когато го видеше, Синдра усещаше как тръпки пропълзяват по гръбначния й стълб и стомахът я присвива, което я подлудяваше. Той мина през звукозаписното студио, когато тя правеше пробните записи, и през стъклото Синдра видя, че той разговаря с Марик. Щеше й се на момента да прекъсне записите и да отиде при тях просто за да е близо до Гордън.

Небрежно разпитваше за него. Обикновено секретарките знаеха пикантни подробности за всекиго, но Гордън не се бе замесвал в скандал. Беше женен за красавица, бивш модел, и никога не бе свалял друга.

Гордън Хейуърт имаше налагащо се присъствие, излъчваше достойнство, каквото тя не бе виждала у никой мъж. А Синдра го желаеше почти толкова, колкото желаеше и шумна кариера.

Марик бе доста въодушевен. Песента, която подбра за нея, се казваше „Мило дете“ и бе написана от двама млади композитори. Намери и съпровождаща вокална група, която наистина допълваше гласа й, а аранжиментът бе страхотен.

— „Рино Рекърдс“ те подкрепя, мила — обеща й той. — Когато този малък запис завладее ефира, хората ще те открият!

Марик искаше следващата събота и неделя да я заведе в Палм Спрингс. Толкова много се стараеше да й достави удоволствие, че тя не искаше да го разочарова, макар и да не й се ходеше.

Тръгнаха в петък вечерта с неговата бяла корвета и преспаха в малък хотелски комплекс в подножието на великолепни планини.

— Каква е историята между теб и тоя Рийс? — подхвърли Марик, докато си разопаковаше багажа.

— Защо? — предпазливо попита тя и започна да разгъва дрехите си.

— Защото ме интересува. Той твърдеше, че сте женени. Вярно ли е или не?

— Не, не бяхме женени — побърза да отрече Синдра. — Живеехме заедно от известно време. Бях млада и глупава, нищо не разбирах.

Не му каза истината. Ако той разбереше, че е омъжена за Рийс, това можеше да повлияе на техните делови отношения, да не говорим за личните.

По-късно същата вечер седнаха навън в басейна с изкуствени вълни и наблюдаваха звездите.

— Толкова, толкова е красиво — възкликна Марик и протегна крака.

— Да, наистина е красиво — отвърна тя.

— Не, мила, ти си наистина красива.

Синдра отметна глава назад, дългата й коса се разпиля по пенливата повърхност на водата.

— Марик, я ми кажи, откога работиш в „Рино Рекърдс“?

— В „Рино“ съм от пет години.

— А къде си бил преди това?

— Работих известно време за две големи компании. Бях продуцент на талантливи хора на изкуството. Тогава дойде Гордън и ми предложи тази работа. Беше шанс да се занимавам с нещо по-голямо и по-перспективно. — Той се засмя. — Гордън ме отвлече.

— Сигурно е добър — предположи тя.

Ръката му докосна крака й.

— Да, Гордън е авторитетна личност. Той е много обаятелен.

— Защо не ми разкажеш за него, изглежда ми интересен човек.

— Имал е малка звукозаписна компания в Ню Йорк, продал я за много пари и се преместил в Лос Анжелос преди десет години. После положил основите на „Рино“ и останалото е просто успех.

— Женен ли е? — попита Синдра, макар да знаеше много добре, че е женен.

— Да.

— Каква е жена му?

— Беше топмодел, но се отказа, когато се ожениха. Гордън не желае жена му да работи.

— Щастливи ли са?

— Много. — Ръката му пропълзя по крака й. — Ей, мила, какви са тези въпроси?

— Искам да знам за кого работя.

— Дръж се за мен, момиче, и всичко ще е наред!

Той разтвори ръце и тя се отпусна в пухкавата му мека прегръдка. В Калифорния всички толкова много се грижеха за здравето си, че Синдра се чудеше дали Марик някога се е замислял над необходимостта да посещава гимнастически салон. Трябваше да стегне тялото си, да поработи малко върху коремните мускули. Тя обаче не искаше да го обижда и затова не го попита нищо.

Целуваше добре, Синдра се облегна назад и му позволи да изпълни желанието си. Марик я водеше по пътя на звездите — защо да се съпротивлява?