Джаки Колинс
Американска звезда (11)

Десета глава

Когато семейство Браунинг правеше нещо, правеше го с размах. Цялата градина бе заета от шатра. Инструментално трио свиреше мелодия, която трябваше да минава за танцова музика. Храната бе сервирана. Луксозните покривки от розов лен и фините сребърни прибори по масите издаваха изискан вкус и богатство. В края на краищата семейство Браунинг бяха най-заможното семейство в града и от време на време обичаха да го показват.

Сток взе Лорън рано и я закара право в дома си, нямаше търпение да се изфука с приготовленията за тържеството.

— Когато дъртите си легнат, ние ще си пуснем диско — хвалеше се той. — Ще има много бира. Като ти казвам много, значи наистина много.

Говореше й, сякаш тя беше голям пияч на бира.

— Страхотно — насили се да изрече Лорън, подръпвайки горната част на бледожълтата рокля, която майка й я бе накарала да купи. Мразеше тая рокля, защото с нея изглеждаше като цветарка на сватба.

— А сега имам нещо специално за теб. — Той я хвана за ръка и я помъкна към дъното на градината.

— О, не!

Да не би това да е великият миг? Голямата атака?

— Какво? — измънка тя, а вътрешно се молеше да не й се нахвърли, макар и да беше малко вероятно да го стори в градината на родителите си, когато всеки момент щяха да пристигнат шейсетина гости.

— Това. — Пъхна тържествено малка кожена кутийка в отпуснатата й ръка.

Тя внимателно я пое.

— Хайде де, отвори я.

Лесно му е на него. Когато я отвори, примката ще се стегне, защото и най-големият глупак би могъл да се досети, че това е годежен пръстен.

— Винаги съм мечтала да отида в Ню Йорк — изтърси Лорън, отлагайки неизбежното.

— Ще отидем — обеща й Сток. — През медения ни месец, ако искаш.

— И кога ще бъде това! Следващата седмица?

Нещата се развиваха толкова бързо, че тя се задъхваше.

— Смятам да се оженим, когато завърша колежа — рече той, сякаш четеше мислите й. — Знам, че може и да ти се струва много далеч, но щом сме официално сгодени, значи все едно сме женени, нали?

Изпълнението на присъдата се отлага! Отлага се!

— Е, ако забременееш, ще вдигнем сватбата и по-рано — допълни Сток.

Бременна! Шегува ли се? За да забременееш, трябва да си правил секс, а е невъзможно тя да прави с него каквото и да било. Невъзможно.

С чувство на облекчение Лорън осъзна, че това е разрешението на всичките й проблеми. Никакъв секс, никакъв годеж. Когато му откаже да се люби с него, той ще развали годежа. Той ще го развали. Тя ще е обидената страна, а родителите й няма да се сърдят. Пфу! Това е изход.

Настроението й се възвърна, отвори кутийката и разгледа сапфира във форма на сърце, ограден с повече от дузина диамантени багети.

— Оу! — възкликна тя. — Красив е.

— Знаех си, че ще ти хареса — ухили се гордо той. — Майка ми го избра.

— Колко романтично — отбеляза сухо Лорън.

Както обикновено Сток не усети сарказма й.

— Сложи го — настоя той. — Да видя дали ти става.

Тя го премери, а в този момент си представяше деня, в който ще му го върне.

Сток взе едната й ръка и я притисна към скрития си от смокинга чатал.

— Усещаш ли? — Поредната самодоволна усмивка. — Така ми действаш ти.

Тя отдръпна ръката си. Годежът им щеше да бъде по-краткотраен, отколкото някой би могъл да допусне.

 

 

Дон Ковак беше момичето от страстните му мечти — винаги на разположение, изпълнена с желание, постоянно готова. Репутацията й му бе известна — не беше го изненадала, защото Джоуи Пиърсън вече го беше информирал. Джоуи беше добро момче — забавно, умно, малко ексцентрично. Сприятелиха се, когато стана ясно, че двамата поемат нощните смени на бензиностанцията.

— Виж какво — обясняваше Ник на Джоуи, — няма да съм с нея за дълго. Какво ми пука, че се чукала с всяко момче в града? Тя е точно такава, каквато обичам — опитна.

Джоуи се разсмя.

— Така е, няма нищо по-добро от момиче, което знае какво прави.

И двамата бяха наети да паркират колите на тържеството на семейство Браунинг — нещо, от което можеха да се спечелят няколко допълнителни долара.

По алеята, която описваше кръг, се зададе кафяв кадилак. Ник изтича откъм страната на шофьора и отвори вратата. Оттам слезе мъж. Жена му се возеше до него. Внезапно от задната врата се появи Мег и бързо хукна към къщата.

— Какво се случи между теб и нея? — попита Джоуи. — Не я ли води на кино или нещо такова?

— Нищо не се случи. — Ник лъжеше с лекота. Не обичаше да разправя наляво-надясно. — Грешката беше моя. Не избрах точното момиче. Това беше първата ми седмица в града, знаеш как е.

Да, Джоуи знаеше как е. Беше пристигнал в Бозуел с майка си от Чикаго преди година. Баща му, ченге, беше убит при нападение на банка и майка му веднага реши, че трябва да се преместят да живеят в малък град за по-сигурно.

— Когато дойдохме тук, майка ми каза, че го прави, за да ме защити — рече Джоуи и на лицето му се изписа гримаса. — Щом навърша осемнайсет, изчезвам оттук. Ще се върна в Чикаго. Ще правя представления.

Ник го погледна с недоумение.

— Представления?

— Абе не се ли сещаш, ще разказвам смешки и други глупости. Ще разсмивам хората.

— Звучи добре.

Джоуи затършува из джобовете си и извади сплескана цигара. Скъса я на две и даде на Ник едната половинка. Запалиха от една кибритена клечка.

— Е… — Джоуи дръпна дълбоко. — Аз знам какво правя тук. А теб какво те води в тая дупка?

Ник засмука своята половина от цигарата.

— Моят старец.

— С какво се занимава той?

Ник горчиво се засмя.

— Чука.

— Това не е лошо.

— Чудно е. Май е бил женен за тая жена… тая чернокожа жена… — Замълча. Нямаше нужда Джоуи да знае, не беше необходимо, който и да било да знае. — Уф, по дяволите. Той е безделник, това няма значение.

— Разкажи ми — настоя Джоуи.

Ник не беше склонен да споделя.

— Някой друг път — отклони темата той.

Джоуи сви рамене.

— И без това още не съм тръгнал.

Пристигнаха други коли и те се заловиха за работа.

— Знаеш ли, Сток Браунинг е най-големият гадняр в целия свят — каза Джоуи на връщане от паркинга, където бе оставил един буик. — Веднъж тоя гадняр се опита да ме бие — сритах го по топките и извадих нож.

Ник се ухили.

— Знаех си, че ще се разберем.

— Смешното е — продължи Джоуи, — че докато ходех на училище в Чикаго, никога не бях се бил.

— Може би, щото баща ти е бил ченге.

— Глупости. Там нямаше бунаци като Сток Браунинг.

— Ти наистина си падаш по него, а?

— Той е капут. Бих искал да знам защо Лорън се сгодява за него. Тъпа работа.

— Излизал ли си някога с нея?

— Няма начин бе, човек. Тя и Мег са крепост на девственици.

— Може и да се е променила.

— Да, да — възмути се Джоуи. — Абе, току-виж се случило. Момичета! Покажи им само пачка пари, и вирват крака, готови да бутнат!

По алеята се зададе още една кола и спря пред къщата.

— Тая ти я пускам на теб — подхвърли Ник.

— Какво значение има? — отвърна Джоуи. — И без това ще делим всички бакшиши.

Ник кимна.

— Дадено.

 

 

— Той е отвън! — нервничеше тя пред Лорън.

— Кой?

— Не ме питай кой! — сопна се Мег. — Ти знаеш кой. Той. Ник. Не стига, че го виждам в училище, ами и сега е тук и паркира колите. Толкова съм унизена. Пристигнах с родителите си! Как можа да ми скроиш тоя номер?

— Успокой се, Мег. Нямах представа, че ще е тук.

— Ами да, сигурно. Ти си толкова заета с годежа, че не забелязваш нищо и никого. И как мислиш, че се чувствам?

— Мег — поде Лорън спокойно, — срещата ти с него беше преди три седмици. Забрави я.

— Лесно ти е на теб да говориш така. Опитай се да се поставиш на мое място. — Гласът й започна да изтънява истерично. — Той на практика ме изнасили.

Лорън я погледна тревожно.

— Не си ми споменавала за това. Каза ми само, че ти свалил сутиена и ти развалил полата. Изобщо не е ставало и дума, че се е опитал да те изнасили. Щом го е направил, трябва да се обадиш в полицията.

— Много е късно.

— Ако това се е случило, изобщо не е късно.

Лицето на Мег се сгърчи.

— Мразя го! — изкрещя тя.

— И аз — кимна Лорън, винаги вярна приятелка.

Макар че в интерес на истината не можеше да каже, че го мрази, защото дори не го познаваше. Разбира се, тя знаеше, че той е със зелени очи. И черна къдрава коса. И масивна челюст. И има прегърбената стойка на Джеймс Дийн.

Знаеше също, че работи по няколко часа на бензиностанцията, че е приятел с Джоуи Пиърсън, че повечето вечери се среща с Дон Ковак.

Виждаше й се интересен, но не вървеше да го каже пред Мег и трябваше да държи устата си затворена, за да не излезе от нея клюката.

— Харесва ли ти тържеството? — попита тя, за да смени темата.

Мег присви очи и взе чаша разреден пунш.

— Ще трябва ли да наречеш първородното си дете Сток младши? — подметна тя заядливо.

— Не и ако е момиче — усмихна й се мило Лорън и се запъти към родителите си, които явно прекарваха твърде добре, подмазвайки се на целия Браунингов род.

Дон беше неканена гостенка; поне името й не беше в официалния списък.

— Изненада! — поздрави тя Ник, когато малко преди полунощ пристигна с кола, пълна с нейни приятели, облечени в кожени дрехи, на вид сякаш бяха извадени от „Уестсайдска история“. — Сток ми рече да дойда по-късно.

Това не беше група от богаташки синове. Тези бяха по-груби, по-големи момчета, които пушеха марихуана, пиеха алкохол и денем и нощем надуваха хитовете на Дженис Джоплин и Джими Хендрикс.

Ник не си падаше по тях, но благодарение на Дон се познаваше с повечето и те го възприемаха като готино момче.

Зад колата имаше шест-седем мотоциклета. Дон беше довела и приятели от Рипли.

— Здрасти, Ники — близна тя ухото му и възбуждащо напъха езика си по-дълбоко. — Сега купонът наистина ще започне. Зарежи тая таратайка и да вървим вътре.

— Върви бе, човек — подкани го Джоуи. — Има още няколко коли. Ще се погрижа за тях.

— Не искам да те минавам… — поколеба се Ник.

— Върви, ти казвам. Ще разделим бакшишите утре.

— Защо не? След като Дон бе поканена, и той имаше право да иде. Не беше по-лош, от което и да е от тия копелета.

Нахълтаха шумно, превъзбудени от перспективата за добро прекарване.

Сток ги посрещна, заобиколен от неколцина футболни съотборници, които вече бяха на път да изпаднат в безпаметност.

— Здрасти, секси — поздрави го Дон, облечена в предизвикателен смъкнал се от раменете й пуловер и къса тясна пола. Притисна се към него за дълбока френска целувка. — Престъпление е да бъдеш изваден от употреба!

Сток се разсмя, смигна и се оригна.

— Хайде да пускаме диското. Ти ще имаш грижата, Дон.

— Дадено, красив — каквото поискаш. Имам предвид всичко, което поискаш.

Той изплези език и похотливо го раздвижи насам-натам.

— А аз искам ето това.

Приятелите му ревнаха от възторг. Дон също.

Ник се насочи към бара. Значи Сток я беше чукал. Голяма изненада.

Взе си студена бира, отпи жадно и се огледа наоколо. Беше като на кино, сигурно струваше много пари — шатра, пълен бар, десетки маси и столове, цветя и всички други глупости. Имаше дори дансинг, накъдето Дон повлече Сток, щом дисководещият зае мястото си след приспивното трио и прогони всички с нецензурна интерпретация на „Задоволяване“ на „Ролинг Стоунс“.

Последните възрастни гости препуснаха към изхода. Дафни и Бенджамин Браунинг отдавна се бяха оттеглили.

Ник си отвори още една бира.

— О, не — изскимтя Мег. — Какво търси той тук?

Лорън вече не можеше да я понася, защото цяла вечер не правеше нищо друго, само се оплакваше.

— Трябва да тръгвам — защура се Мег като обезумяла…

Лорън нямаше сили да я спре.

— Ще се видим утре — каза студено тя.

— Оставаш ли? — попита изненадана Мег.

— Това е моят годеж. Или забрави?

— Сигурно ще трябва да останеш до края. Имаш ли нещо против да си тръгна?

Всъщност имаше, но не можеше да моли Мег да остане.

— Не, няма проблеми, тръгвай.

— Благодаря. — Мег тръгна, без да се колебае повече.

Лорън въздъхна. Трудно е с най-добрите приятели. Искаше й се да може да каже на Мег: Остани. Имам нужда от теб. Искаше й се да може да каже на Сток: Довиждане. Нямам нужда от теб.

Родителите й бяха доволни от вечерта. Фил Робъртс използва цялото си обаяние, препоръчваше застраховка на състоятелни клиенти, за които не бе и мечтал. Джейн Робъртс се помисли за първата красавица на Бозуел и не остана възрастен мъж от града, с когото да не танцува.

Лорън танцува със Сток и с всичките му приятели. Наложи се да танцува дори с Бенджамин Браунинг, който я притискаше и дъхтеше на уиски в лицето й. Вече беше готова да извика, че купонът свършва, но Сток мислеше другояче. Той беше готов да започне да се забавлява истински.

Залитна на дансинга, след като току-що бе пуснал Дон, и сграбчи Лорън.

— Айде, бонбонче, да играем рок. — Погледна я пиянски похотливо.

— Уморена съм. Вечерта бе дълга.

— Баламосваш ли ме? — облещи се той. — Вечерта тъкмо започва.

— Знаят ли родителите ти, че си поканил всичките тези хора? — посочи тя към тълпата.

— А ти какво си мислиш? Казах им, че ще дойдат още приятели. Не ги интересува. Това е моето тържество и мога да правя каквото си искам.

— Нашето тържество — поправи го Лорън. — И аз искам да си отида вкъщи.

Той поклати глава объркан.

— Понякога си същинско наказание. Вземи си чаша с пунш. Отпусни се. Включи се и ти.

— Вече изпих чаша пунш, благодаря ти.

— Тогава изпий още една. — Едно от момчетата му сипа още алкохол. — Сега купонът истински ще се развихри. — Опита се да я целуне. Тя се отдръпна.

Сток се засмя тъжно.

— Жестока годеница си.

„Ролинг Стоунс“ отстъпиха място на хрипливия Род Стюарт. Лорън го побутна леко към дансинга, където всичките му приятели очевидно прекарваха страхотно.

— Отивай да танцуваш пак с Дон. Тя обича, а аз — не.

— След като си с мен, по-добре се научи да обичаш. — Сток вече сливаше думите. Заклатушка се обратно към Дон.

Какво си въобразява той — че това е училище? Научила се е да прави каквото й харесва и сега именно така постъпва.

Изправен до вратата, Ник следеше какво става. Не го интересуваше, че Дон може да си тръгне — нямаше значение. Лорън бе момичето, което го привличаше, осмели се да си го признае. И сега моментът беше съвсем подходящ, за да предприеме нещо.

Тъкмо да тръгне към нея, и чу познат глас:

— Какво, по дяволите, правиш тук, момче?

Видя Арита Мей, една различна Арита Мей, с нейната къдрава червена коса, но изпъната назад, и с колосана бяла униформа на прислужница, която покриваше мършавото й тяло.

— И аз мога да те попитам същото — опита да се измъкне той.

Тя го погледна.

— Аз работя тук. А ти по-добре си обирай крушите. — Крепейки табла с мръсни чаши, тя влезе обратно в къщата.

Майната й. Не му е майка. Не е длъжен да слуша какво му казва.

Лорън продължаваше да стои сама. Реши да се възползва от възможността, бавно се приближи и седна до нея.

— К’во пра’йш? — попита небрежно той.

Тя се обърна и го погледна. Никога не бяха се запознавали официално, но какво значение имаше?

О, Боже! Мег ще се вбеси, ако разбере, че говори с него.

— Ъ, екстра съм — отвърна Лорън, стараейки се отговорът й да прозвучи също толкова небрежно.

Той кимна с глава към Дон и Сток, които бяха на дансинга.

— Страхотна двойчица, а?

— Ъхъ — реагира тя неопределено.

— Не би ли трябвало ти да си с него? — попита Ник и си взе цигара от кутията на масата.

Проявяваше наглост. Отлично знаеше, че тя трябва да е със Сток.

— И защо не танцуваш ти с него? — настоя той. — Не обичаш ли да танцуваш?

— А ти? — попита го на свой ред Лорън.

Ник я дари със зеленоокия си поглед.

— Само ако е някой специален човек.

Тя срещна очите му за миг, намери ги за твърде опасни и отмести поглед.

— Аз… аз трябва да тръгвам. — Лорън стана.

— Господин Футболен герой не е в състояние да те заведе до вкъщи. — Ник също се изправи.

Тя се чудеше защо сърцето й бие толкова бързо.

— Това не е твоя работа, ясно ли е?

Той продължи да я гледа.

— Може и да е моя.

— Моля?

Това момиче не реагираше по начина, по който обикновено реагираха другите. Не беше лошо малко да я подразни.

— Защо си толкова напрегната? — попита той, с цел да я извади от равновесие.

— Не съм напрегната, а ти си невъзпитан — опитваше се да се отбранява тя.

— Нима? И к’во направих?

— На мен нищо.

— Какво означава това?

— Ти знаеш.

— Не, не знам. Какво?

Вече й се искаше да не бе подхващала тази тема, но връщане назад нямаше. Думите се изтърколиха.

— Начинът, по който се отнесе с Мег. Изведе я, нахвърли й се и после я заряза. Как мислиш, че се чувства?

Да му се не види! Ето това е неприятното с тия момичета — вечно се доверяват една на друга.

— Значи тя ти е казала, а?

— Мег е най-добрата ми приятелка.

Истината, реши той, е начинът да спечели тази.

— Тя е хубава — започна да обяснява Ник. — Не е обаче за мен, затова аз… ъъ… не се срещнах повече с нея. Смятах, че постъпвам почтено.

Лорън се изправи лице срещу лице с него и поведе битката за Мег.

— Великодушен жест значи, така ли? — попита тя скептично. — Защо трябва да насърчаваш някого и после да го зарязваш?

Беше време темата да се смени.

— Защо изобщо се сгодяваш за тоя смотаняк?

На бузите й се появиха две червени петна.

— Ти си смотаняк. Дори не го познаваш.

— Айде де, знаеш, че е задръстен. — Ник замълча за миг. — Сега остава да ми кажеш, че си най-щастливото момиче на света.

— Кой си ти и какво си въобразяваш? — попита тя гневно.

— Аз ли? Просто пътник, бонбонче.

— Я не ме наричай бонбонче.

— Защо? — продължи да я дразни Ник. — Да не би да те възбужда?

За миг очите им се срещнаха. Той упорито я гледаше. Тя сведе поглед и си тръгна.

Докато бързаше да излезе, кой знае защо, сърцето й продължаваше ускорено да бие. Ник Анджело беше опасен и тя знаеше това.