Джаки Колинс
Американска звезда (58)

Петдесет и седма глава

Събитията се развиваха бързо.

— Получаваш ролята — му каза Франсес по телефона. — Снимките започват след две седмици. Определила съм ти среща с една приятелка импресарио, тя ще уреди сделката. Запазила съм ти час за снимки при друга моя приятелка фотографка. Безплатно, ще платиш само копията.

— Ей, Франсес, това е страхотно. Аз…

Франсес говореше по-бързо от него.

— В събота вечерта. Задълженията по придружаването. Ще ме водиш на прием на кино индустриалците, сложи си костюм.

Ник понечи да каже нещо, но Франсес отново го изпревари.

Предавам те на моята помощничка, тя ще ти съобщи подробностите. А, Ник, и не забравяй кой ти помогна.

— Франсес, аз… — Тя беше затворила.

Получил е роля във филм. Ще си има импресарио. Ще стане звезда! Нещата се движат в правилна посока.

Импресариото му беше ниска жена на средна възраст, на име Мийна Карън. Имаше тъмна късо подстригана коса и очила с дебели стъкла, които й придаваха строг вид. Работеше за голяма известна импресарска агенция и това бе окуражително.

— Работата е за два дни. — Тя бе живо олицетворение на деловитост. — Ще снимате в Ню Йорк. Ще ви превозят със самолет предишния ден — във втора класа, само онези над заглавието имат право на първа.

— Какво означава това?

— Над заглавието ли?

— Да.

Тя го погледна присмехулно.

— Вие сте нов в този бизнес, нали?

— Понякога човек трябва да се учи — отвърна той бодро.

Мийна потрепна по бюрото си със сребърна писалка „Картие“.

— Над заглавието са имената на звездите. Звездата във вашия филм е Чарли Гири. Той е млад, енергичен и е истинско наказание. Стойте далеч от него — ще направи всичко възможно да ви изхвърлят. И не се опитвайте да чукате актрисата в главната роля, това е привилегия на Чарли.

А, така ли?

— Кое е момичето?

— Карлайл Ман. Много красива. Много луда.

— Не си падам по лудите.

Мийна прикри усмивката си.

— Щом получите снимките си, занесете им ги. По Ен Би Си ще има рекламно предаване, в което могат да ви включат. Вие можете да играете, нали?

— Франсес нямаше да ме изпрати при вас, ако не можех.

Мийна се изправи — тя бе свършила с него.

— Франсес си има собствени основания да прави едно или друго. Изглеждате добър. Сигурна съм, че ще ви помъкне по приеми.

Той не отговори. Не беше нейна работа. Може би трябваше да предпочете Ардмор Касъл вместо тази щурмовачка.

Фотографката, която Франсес му бе уредила, беше висока недодялана жена, която работеше припряно и с крясъци даваше напътствия на изтормозената си помощничка. Франсес никога ли не се занимаваше с мъже?

Фотографката обикаляше около него като хищно животно.

— Престанете да позирате — му повтаряше тя. — За Бога, опитайте се да изглеждате естествено.

— Откажете се от привидната начумереност, фалшива е.

Той намрази и нея. Беше свикнал жените да падат възнак, щом го зърнат. Импресариото и фотографката явно не бутаха лесно.

След снимките реши да се прибере вкъщи — да види какво прави Синдра. След това обаче размисли. Джой вероятно се чудеше къде ли е изчезнал, а не му се искаше да я ядосва. Господи, сякаш ходи по въже, без да има предпазна мрежа отдолу. Заобиколен е от жени, а дори не чука.

Джой го посрещна съвсем резервирано. Разказа й за филма.

— Незначителна роля — отсече тя и сбърчи нос в знак на неодобрение. — Трябваше да изчакаш нещо по-добро.

— Поне е работа. Първата ми професионална работа.

— Лайнен филм. Лайнен режисьор.

— Защо не се радва за него, вместо да критикува всичко?

— Трябваше да започна някъде — възрази той уверено, за да сложи край на не особено одобрителните й реплики.

— Ха! — Тя подсмръкна.

Ник й каза за Мийна Карън.

— Второкласна работа.

— Тя работи в голяма импресарска агенция — отбеляза той.

— Ще загинеш. Трябваше да избереш Ардмор.

— Ардмор не ми харесва.

Джой присви очи.

— Кой казва, че трябва да харесваш хората? От значение е единствено какво могат да направят те за теб.

Може би. А може би не. Сега обаче Джой го унижаваше, затова той си тръгна бързо и намина да види Ани в работата й. Тя съответно се държеше студено.

— Снимките за моя филм са в Ню Йорк — обясни й Ник. — Може ли Синдра да остане при теб, докато ме няма?

— Твоят филм — подигра му се Ани.

Той вече не можеше да понася държането й.

— Да. Моят шибан филм. Два дни работа — много повече от това, което правиш ти.

Тя се обиди.

— Благодаря, Ник, задето ми припомняш, че не мога да си намеря работа. Задето ми припомняш как всеки път, когато се явя на прослушване, се оказва, че единственото, което искат, е блондинка, висока един и осемдесет, с големи цици.

Той направи всичко възможно да я успокои.

— Два дни, Ани. Не мога да я оставя сама.

— Защо не? — отвърна тя с горчивина. — Аз съм тук, за да правя каквото поискаш. Нали?

Синдра бавно се възстановяваше и се опитваше да прецени положението. В крайна сметка вината не е нейна, не тя е застреляла мъжа, а Рийс. Пистолетът е негов, отговорността е негова.

По дяволите Рийс Уебстър. Той си отиде. Изчезна. Добро избавление.

— Ще се върна в апартамента си — съобщи тя на Ник.

— Това е невъзможно — опита се той да я убеди.

Синдра обаче беше упорита.

— Защо не? — попита тя, вирнала брадичка, го това за схватка.

— ’Щото още не си готова.

Синдра въздъхна и прокара ръка по дългата си черна коса.

— Престани да се притесняваш за мен, Ник.

— Няма да ида при ченгетата, нито пък Ани ще го стори.

— А какво ще правиш, ако Рийс се върне?

— Няма да се върне.

— Не можеш да бъдеш сигурна.

— Слушай, ако се върне, ще му кажа, че мъжът е станал и си е тръгнал.

Тя малоумна ли е или какво?

— Мъжът бе мъртъв, Синдра, дяволски мъртъв.

— Рийс не го знаеше. Той се омете толкова бързо, че не разбра нищо. Заминавай и си прави филма, това е голям пробив за теб. Би било чудесно, ако един от нас успее.

Той нямаше сили да й възрази.

Франсес работеше доста добре. Познаваше всички и всички я познаваха. Ник се мъкнеше подире й, чувстваше се не на място и неудобно във взетия под наем костюм. Беше попаднал в необикновена къща, за Бога — та той не беше виждал такава. В сравнение с нея къщата на семейство Браунинг в Бозуел му изглеждаше колиба.

Франсес поръча питиета и го остави да ги носи. Тя не си правеше труда да го представя — нито пък някой прояви интерес да се запознае с Ник, гледаха през него сякаш през стъкло. С напредването на вечерта нарастваше и раздразнението му. Той се чувстваше невидим, незначителен — не беше усещане, което му допадаше.

Вечерята бе сервирана, но Ник не бе настанен до Франсес. Бяха го сложили между пълна жена с кафява коктейлна рокля и по-възрастен мъж в смокинг, който не му стоеше добре. Не беше необходимо да е гений, за да установи, че това е най-лошата маса в помещението.

Пълната жена разговаряше с жизнерадостна блондинка от другата си страна. Възрастният мъж мрачно отпиваше от питието си.

Франсес бе в другия край на салона на маса, пълна с познати лица. Всички около нея се смееха и разговаряха. Мамка му! Как можа да изпадне в тази ситуация?

Опита се да завърже разговор и попита мъжа с какво се занимава.

— С банкерство — отвърна той хладно.

— Работите в банка или я притежавате? — Ник се опитваше да се държи неангажиращо.

Мъжът не прояви интерес.

След малко Ник стана, излезе от салона и отиде на бара. Двама сервитьори пушеха тайно по цигара.

— Някой знае ли кой дава този прием? — попита той.

— Някакъв шеф на студио — обясни му единият от сервитьорите.

— Ето това е дъщеря му — посочи сервитьорът към добре поддържаната градина, където млада блондинка бе ухажвана от младеж с дълга коса. Те се забавляваха посвоему.

— Поне на някого му е приятно — промърмори Ник.

Измина цяла вечност, преди Франсес да бъде готова да я придружи до вкъщи. Седна зад волана на стария й мерцедес и включи стартера.

— Забавлява ли се? — попита тя, пуфкайки дим от цигарата си.

Майтапи ли се?

Той гледаше, без да вижда пътя пред себе си.

— Прекарах отвратително.

Тя изобщо не реагира.

— Наистина ли?

— Тия хора не те признават, освен ако не си важна клечка.

— Тук е Холивуд, драги — отбеляза Франсес сухо. — Възползвай се — когато станеш прочут, те ще пълзят в краката ти.

Харесаха му думите й. Погледна я лукаво и попита:

— Наистина ли мислиш, че ще стана прочут, Франсес?

Тя изпусна дим в лицето му и неумолимите й сиви очи срещнаха неговите.

— Да, Ник. Наистина смятам, че ще станеш прочут.