Джаки Колинс
Американска звезда (64)

Шестдесет и трета глава

Двамата се бяха вплели един в друг на леглото и се любеха буйно и страстно, докато достигнаха върховния миг, пъшкайки и стенейки.

— О, мила, мила, беше невероятно, страхотно! — възкликна Марик.

Синдра се отмести от него зачервена и изненадана от собствената си безсрамност, като в същото време се чувстваше странно освежена. Марик бе влязъл в живота й едва от седмица, но вече беше влюбен до уши в нея.

— Беше ли ти приятно и на теб, мила? — попита той, седна и си взе цигара.

— Знаеш, че ми беше хубаво — отвърна тя, като употреби точните думи. — Ти си смайващ любовник, Марик. Най-добрият.

Вечеряха в уютен италиански ресторант, след като бяха прекарали следобеда в студиото, където Синдра най-накрая бе направила пробните си записи. Марик ги прослуша и ги хареса. Когато свършиха, той каза:

— Отиваме някъде да празнуваме, защото, щом шефът чуе гласа ти, ще има да пееш цял живот.

Тя се зачерви от удоволствие.

— Наистина ли?

— Да, мила. Наистина.

Марик й допадна, стори й се добър. Да не говорим, че Синдра искаше нещо от него, а вече бе научила, че ако искаш нещо, трябва да предложиш срещу това награда. И тя го заведе в леглото, където знаеше, че е силна.

— Наистина ли харесваш гласа ми? — попита го отново, защото гореше от желание той да повтори комплимента си.

— Е, мила, колко пъти да ти казвам? Звучиш добре! Малко е необработено на места, но няма нищо, което аз да не мога да отстраня, когато записваме първата ти малка плоча.

Цял живот бе чакала да чуе тези думи от някой професионалист. Тя се примъкна по-близо до него и докосна гърдите му с бюста си.

— А после?

— Всичко, каквото пожелаеш. — Той издуха дима от цигарата си с блажена усмивка.

— Искам договор.

— Мила, доколкото зависи от мен, ще го имаш.

— Искам да започна да печеля пари.

— Аз съм човекът, който ще ти помогне.

— Трябва също така да живея някъде. Освободих апартамента си. В момента съм у брат си.

— А, да, ти си в неприятна ситуация, а?

Налагаше се да избягам от Рийс. Сега искам да започна отначало.

— Така ще е, мила. Когато големият шеф чуе гласа ти и те види, всичко ще се уреди.

— Това исках да чуя.

Той се засмя.

— А сега ще ти покажа какво пък аз искам.

Марик удържа на обещанието си. След седмица тя бе настанена в нов апартамент, бе подписала договор с „Рино Рекърдс“ и накрая се бе срещнала с големия шеф. Той се казваше Гордън Д. Хейуърт и беше около четирийсетгодишен чернокож мъж със солидна външност.

Гордън Д. Хейуърт беше хубав — а също така женен. Щом влезе в кабинета му, Синдра забеляза върху бюрото снимките на семейството му. Много красива жена. И две малки дечица. Идеалното американско семейство.

— Имате глас — каза й той. — Не е силен, по-скоро чувствен и сексапилен. Но ми харесва.

— Така ли? — ококори се тя.

— Да — отговори Хейуърт. — Ще запишем малка плоча и ще видим какво ще стане.

— Наистина ли?

Той я погледна сериозно.

— Това е, което искате, Синдра, нали?

— Винаги съм го искала, още от малка.

— Трябва да сте били едно сладко момиченце — усмихна се той.

Тя се замисли колко ли сладка би му се сторила, ако знаеше как я е изнасилил господин Браунинг, как е направила аборт и изобщо всички лоши неща, които й се бяха случили.

— Да, бях много сладка — усмихна му се тя на свой ред.

— Радваме се, че ще работим с вас, Синдра. — Той стана, заобиколи бюрото и бащински я потупа по рамото.

— Аз също съм щастлива — рече тя.

— Оттук нататък ще се виждаме много често.

Надявам се, помисли си тя.

Синдра излезе от кабинета му с чувството, че за пръв път в живота си среща мъж, в когото би могла да се влюби.

— Заминавам за Ню Йорк да се видя с Ник — съобщи й Ани.

— Чудесно — отговори Синдра. — Малко ще си починеш.

Ани се намръщи.

— Ще бъда честна с теб. Заминавам, за да му кажа, че повече не мога да мълча.

Синдра се обърна към нея, очите й гневно заискриха.

— Не, Ани. Колко пъти трябва да ти казвам? Ти няма да причиниш неприятности само на Ник, а и на мен. Точно сега имам възможност да започна кариерата си, не бива да го правиш.

— Трябва — упорстваше Ани. — Не мога да живея с тази тайна.

— Майната ти! — избухна Синдра. — Ще отрека, че е станало. Нека идат и да търсят тялото. Ще изглеждаш като глупачка, защото ще отрека всичко. Няма да ме повлечеш надолу, момиче, не се и опитвай. Ще им кажа, че си побъркана, ще им кажа, че изобщо си луда по рождение.

— Можеш да им кажеш каквото си поискаш. — Ани не я гледаше в очите. — Когато се върна обаче, отивам в полицията.

Щом остана сама, Синдра се обади на Ник.

— Ани ще издрънка. Подготви се да направиш нещо за нея.

— Знам какво да направя — успокои я той.

— Добре, защото в противен случай и двамата ще загазим.