Джаки Колинс
Американска звезда (25)

Двадесет и четвърта глава

— Благодаря ти, сладур. — Жената в кафявия кадилак имаше огромен бюст, който изпъваше тесния розов пуловер. Тази седмица два пъти беше идвала да зарежда колата си с бензин — не че имаше нужда, втория път почти преля с десетина литра.

Ник нехайно обикаляше колата.

— Искате ли да проверя маслото и водата? — предложи той.

— Защо не, сладур?

Както се бе навел под капака, забеляза, че тя се оглежда в безвкусна сребърна пудриера. Жената разгледа първо очите си — с много туш на миглите и очертани в черно. После носа — побелял от пудра. И накрая устните — плътни, съблазнителни устни с червило, готови за действие. Имаше дълга червеникава коса и носеше кожено палто, което не успяваше да покрие щръкналия й бюст, пристегнат от тесния пуловер. Бе възрастна, поне на трийсет. Ник беше специалист в разкриването на женската възраст.

— Коя е? — попита той Джордж, когато жената дойде за пръв път.

— Досега не съм я виждал — отвърна Джордж, дъвчейки тютюн. — Номерът й е от Илинойс, сигурно е на гости.

— Имате ли дамско отделение тук? — огледа се жената и щракна пудриерата си.

— Като какво например?

— Стая на момичето.

Той й посочи.

Тя слезе от колата.

Беше висока — за неин късмет, помисли си Ник, защото в противен случай тия бомби, дето ги носи отпред, ще й сплескат лицето. Коженото й палто стигаше до хълбоците. Отдолу беше с къса пола и високи до бедрата черни лачени ботуши.

— Някъде оттук ли сте? — попита той, като знаеше, че не е.

Тя прокара език по предните си зъби.

— Минавам на път към цивилизацията. Тук съм за една седмица при сестра си.

— Интересно ли е? — Направо му идеше да си удари един. Що за тъп въпрос? Как е възможно на някого да му е интересно в Бозуел.

Тя го огледа — похотливи очи, които бавно пропълзяха от горе до долу.

— Не — задоволи се да каже жената и се отправи с ленива походка към тоалетната.

Джордж му смигна заговорнически.

— Хвърлила ти е око, момче. Имай си едно наум!

— Обърна ли внимание на тия бомби? Нямам нищо против аз самият да ги опитам. — Джордж хрипливо се разкиска.

Преди няколко седмици, мислеше си Ник, тая жена можеше да бъде предизвикателство. Но сега… изобщо не му пука. Единственото, което го интересува, е да печели пари, много пари — щом спести пет хиляди долара, ще се измъкне от тая дупка.

Жената бе оставила чантата си отворена на предната седалка. Забеляза, че портфейлът й стърчи — натъпкан с банкноти. Когато се върна, той й го показа.

— Не бива така да си оставяте чантата, търсите си белята.

— Такава съм си — рече тя лаконично и се усмихна. — Как е маслото ми?

— Екстра.

— От нищо ли нямам нужда?

— Всичко е идеално. — Тя му подаде кредитна карта и той я прокара през автомата. Дженевив Роуз. Вече бе забелязал халката — дебел пръстен с диаманти.

— Откъде сте? — попита той, когато тя подписа със замах.

— Чикаго. Бил ли си някога?

— Един приятел е живял там. Баща му бил ченге.

Още една тъпа реплика. Боже! Какво му става днес?

— Ченге ли? Най-неприятното. — Жената му бутна пет долара бакшиш и потегли, без повече да продума.

— Ей, тя ми даде петарка — съобщи той на Джордж.

— Сложи я в рамка — посъветва го Джордж. — Това е първият и последен път, в който виждаш такъв бакшиш.

— Добре. — Ник отиде до тоалетната и подуши, долавяше се аромат от парфюма й. Наплиска лицето си със студена вода и забеляза, че огледалото над мивката все още е счупено, Джордж твърдеше, че не си струвало да слага ново. Огледа се и предпазливо опипа носа си. Не е същият — никога вече не може да е същият, — ама не изглежда много зле. С лека гърбица и груб на вид. Прави обаче лицето му по-характерно и създава впечатление, че е по-възрастен. Според Бети Харис счупеният нос му придавал повече мъжественост.

Ник обаче не беше много убеден.

— Когато станеш известен, няма да е проблем да отидеш да ти го оправят — твърдеше тя.

Известен! Боже Господи! От нейната уста това наистина е комплимент.

Бети Харис се оказа човек, комуто можеше да има доверие. Сега, когато вече не ходеше на училище, времето му бе поделено между работата за печелене на пари и работата за удоволствие. Дългите часове с Бети бяха изпълнени с неимоверни усилия, съчетани с висше наслаждение. Изпитваше такова удовлетворение, каквото нищо друго не можеше да му донесе. От тринайсетата си година насетне не бе преставал да прави секс за развлечение, но след Лорън сексът без чувства вече не беше така привлекателен, затова той съсредоточаваше цялата си натрупана енергия в ролите, които Бети му даваше да играе. Хамлет му беше особено любим, също и Стенли от „Трамвай Желание“. О, да, той наистина е в състояние да се отдава безрезервно — да влага цялата си емоционалност в тежки, сложни роли.

Бети бе поразена. Непрекъснато го хвалеше и нейното окуражаване наистина му помагаше. Когато се озова в ареста заради скандала пред къщата на доктор Шепард, Бети плати гаранцията. Бе обвинен в разрушаване на лична собственост. Ако бяха оставили на него, щеше да му види сметката на тоя беловлас урод — доктора. Ако не беше се отнесъл така с тях тоя дъртак, Люк можеше да живее.

След първоначалния шок Арита Мей се върна в обичайното си състояние на човек с твърд характер. Примо си беше все така безгрижен — Люк не означаваше нищо за него. Синдра бе тъжна. А Харлан — неутешим. Всяка нощ Ник чуваше детето да хлипа на сън. Синдра вземаше Харлан в леглото при себе си и го успокояваше с приказки и песни. Понякога и Ник се присъединяваше. Тримата станаха едно. За пръв път, откакто майка му умря, той имаше усещането за семейство.

Примо се опита да му създава неприятности, задето онази нощ бе взел колата. Обаче с отровния си език Арита Мей веднъж завинаги затвори устата на Примо и той се сви като бито куче.

Когато го изхвърлиха от училище, Ник не каза на баща си. Какъв смисъл имаше? Джордж му даде постоянна работа в гаража и той заделяше всеки долар, който спечелваше — криеше ги под дюшека, — и със задоволство отбелязваше как с всяка изминала седмица пачката банкноти ставаше все по-дебела.

Що се отнася до Лорън — той я пропъди от съзнанието си. След като не можа да я чуе… след като нямаше никаква вест от нея, у него трайно се загнезди чувството, че е бил предаден. Отвори душата си за друго човешко същество и ето докъде стигна — направо доникъде. Никога повече. Любов — глупости.

Когато излезе от тоалетната, се натъкна на Джордж, който му съобщи:

— Имаш посещение. Идете в кабинета.

— Кой е? — попита Ник, но Джордж вече бе тръгнал да си гледа работата.

Влезе в малкия тесен кабинет и я видя — Лорън, — приседнала върху крайчеца на старото разкривено бюро, красива както винаги.

— Здрасти. — Нежният й глас почти бе преминал в шепот.

Боже! Да вярва ли на очите си?

— Какво правиш тук? — попита я той грубо.

Тя стана от бюрото и пристъпи към него.

— Накарах Джоуи да ме докара.

— Чудесно е постъпил.

— Дойдох веднага щом ми беше възможно.

— С няколко седмици закъснение — отбеляза Ник хладно, — но предполагам, че си била заета.

— Родителите ми не ме пускаха да излизам навън. Нямах представа какво е станало. Лорън пристъпи по-наблизо.

— Ник, толкова съжалявам за братчето ти. Не знаех. Мислех, че днес ще те видя в училище, и когато не те видях… — Тя се отдръпна и сви рамене. — Трябва да ми простиш, вината не е моя.

Звучеше логично. Само че защо и майка й, и баща й му се струваха толкова искрени, когато казваха, че нямала желание да говори с него и ще бъде ли така любезен да престане да я безпокои? Макар че… родителите… тия шибаняци могат да лъжат по-добре от всеки друг.

Той направи още едно, последно усилие да не й се поддаде.

— Ей, аз съм добре. Няма нужда да ме съжаляваш.

Очите й се наляха със сълзи.

— Да те съжалявам? Така ли мислиш?

— Слушай…

— Обичам те — прекъсна го тя, гласът й трепереше. — Искрено те обичам.

Думите й стопиха леда и изведнъж Лорън се озова в прегръдките му, нежна, лъхаща на свежо. Не можеше повече да й се съпротивява. А и не искаше.

Говориха близо час, изясниха нещата и когато тя си тръгна, се бяха разбрали за всичко. Джоуи щеше да е тяхната връзка — щеше да пренася бележките и да урежда срещите им.

— Някой ден ще успея да убедя родителите си да се срещнат с теб — обеща Лорън — и тогава ще можем да бъдем заедно колкото си искаме.

Не залагай на това. Родителите й и той — не са подходяща компания.

На тръгване тя го целуна. Още не си беше отишла, а той вече копнееше отново да я види.

— Скоро — обеща му Лорън.

Не беше сигурен, че ще е толкова лесно, колкото тя си представяше.