Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
American Star, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 55 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
sonnni (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Джаки Колинс. Американска звезда

ИК „Хемус“, София, 1994

Редактор: Минка Златанова

Коректор: Людмила Стефанова

ISBN: 954–428–073–1

История

  1. — Добавяне

Петдесет и шеста глава

Емерсън изчезна от живота и, мястото му зае Оливър. Никога досега Лорън не бе ухажвана и това я съблазняваше по особен начин. Оливър всеки ден й изпращаше цветя, неизменно се обаждаше по обед, винаги съобразяваше плановете си с нейните и никога не си позволяваше да направи нещо повече, освен да я целуне за лека нощ.

След триседмично ухажване тя започна да се чуди какво не е наред с нея.

— Той те обожава! — довери й Пиа, застанала отстрани на бюрото й. — Казал е на Хауард.

— Това е хубаво — отвърна Лорън и продължи делово да подрежда документи.

— Не бъди така студена и сдържана. — Пиа едва скриваше раздразнението си. — Какво мислиш ти за него!

— Той е много очарователен мъж.

— Толкова си уклончива.

— Какво друго искаш да ти кажа?

— Спа ли с него?

— Пиа, дори да съм го направила, ти ще си последният човек, който ще узнае.

— Защо?

— Защото, откакто се омъжи, не се занимаваш с нищо друго, освен с клюки.

Очите на Пиа заблестяха.

— Страхотен ли е в леглото? За по-възрастните мъже се знае, че имат фантастична техника. — Тя лукаво се изкиска. — Чувала съм, че го правят много хубаво с език.

— Не знам.

— Какво чакаш?

Уместен въпрос. Какво чака наистина?

Всъщност тя чака пръв Оливър да направи стъпката. А фактически той нищо не предприема. Може би нещо не е наред с нея? Да не би да го отблъсква? Време е да разбере.

Няколко дни по-късно отидоха на премиера на бродуейска постановка, след която имаше коктейл. Оливър като че ли познаваше всички — актрисата, която играеше главната роля в мюзикъла, сума представители на нюйоркския хайлайф, които той на шега наричаше нощни бегачи, прочут сенатор и почти толкова прочутата му приятелка, фотомодел. Лорън си помисли, че Оливър може би познава и Емерсън Бърн — лудия Емерсън, който проблесна като светкавица в живота й и после точно толкова бързо изчезна. Добре стана, защото той можеше да й донесе само неприятности. Тя прочете във вестниците, че е заминал на световно турне.

По пътя към къщи двамата обсъждаха вечерта. Оливър изпитваше удоволствие да й разправя клюки за всекиго — знаеше интересни истории и не се притесняваше да й ги разкаже. Според думите му актрисата си падала по жените, сенаторът обувал в леглото червени дълги чорапи с пайети, а момичето модел спяло само с мъже със състояние над десет милиона долара.

— Откъде знаеш всичко това? — попита Лорън, докато оглеждаше изящния му профил.

— Работя в сферата на рекламата. Работата ми е да знам всичко.

— Тогава кое ще е новото момиче на „Марчела“? Чух, че искали Нейчър, но тя щяла да се съгласи за твърде много пари.

Оливър се намръщи, не му беше приятно, когато някой знаеше нещо, преди той да е решил да го обяви.

— Кой ти го каза?

— Сам.

— Ако си струваше, щях да им препоръчам да й платят.

— А ти смяташ, че не си струва?

— Твърде много корици за твърде кратко време — отсече той безцеремонно. — Лицето й е твърде познато.

— Това твоя сделка ли е?

— Между нас ли ще си остане?

— Не. Ще дам съобщение в „Ад Уикли“.

— Много интересно, Лорън.

— Е? — настоя тя. — Това твоя сделка ли е?

— Не беше, но ще бъде.

— Наистина?

— Те ще дойдат утре, за да видят какво ще им предложим.

— И какво ще им предложите?

— Изненада.

Тя се усмихна.

— Обичам изненадите.

— Добре.

Колата стигна пред жилището й. Никога преди не бе го канила, но сега моментът й се стори подходящ.

— Би ли се качил за едно питие, Оливър?

Той поклати глава.

— Не исках да те занимавам с това досега, но моята очарователна съпруга е пуснала след мен детективи. Очевидно се надява да отнесе повечко от парите ми, ако докаже, че аз спя с други жени.

— Каня те на питие, нищо повече.

— Знам, скъпа. Но никога не бих те изложил на опасността да бъдеш компрометирана.

Разумен както винаги. Оказваше се идеалният мъж.

— А утре ще те взема в осем вечерта — предложи той.

— Не е възможно, организирам вечеря.

— Накарай някой друг да го направи.

— Не може.

— Защо не?

Лорън мразеше, когато той се опитваше да й се меси.

— Защото искам аз да я направя.

Оливър понечи да каже нещо, после размисли. Лорън имаше толкова решителен вид, че той съзнаваше безсмислието на спора.