Джаки Колинс
Американска звезда (81)

Осемдесета глава

Синдра пристигна в Бозуел с целия блясък на славата си. Направи го така, както винаги си бе мечтала — в голяма лимузина, следвана от две други лимузини като ескорт. Носеше сексапилна рокля, отгоре с палто от червена лисица, дългата й тъмна коса бе съвсем изправена. Градската управа на Бозуел искаше да й връчи ключовете на града на специална церемония с обяд. Блудната дъщеря се завръщаше като голяма звезда.

Придружаваше я телевизионен екип, който записваше посещението, и то щеше да бъде излъчено в специално предаване. Момичето от малкия град постига невероятен успех. Сега е голяма, голяма звезда. Какво по-хубаво от това?

Идването й с Ник преди седем години не беше нищо в сравнение с това. Този път тя се връщаше като мегазвезда.

Марик бе до нея — заедно с двама рекламни агенти от звукозаписна компания, продуцент от новото й телевизионно шоу, личния й гримьор, фризьора й и дизайнера по облеклото й.

Всички отседнаха във внушителния „Хилтън“ в Рипли, в събота сутринта автомобилната процесия потегли към Бозуел.

Пое ги ескорт от бозуелската полиция, който ги закара право в кметството за приема в чест на Синдра.

Целият град бе наизлязъл. Синдра се огледа, когато я въвеждаха вътре, и позна много от лицата. Никой не даваше пет пари за нея, когато живееше в Бозуел. Сега й се умилкват и усукват, искат да я пипнат, говорят й колко била прекрасна и колко се гордеят с нея, как винаги са знаели, че тя ще успее. Е, майната им. Нека си чешат езиците.

Тъмнокоса жена с много грим на очите и тясна оранжева рокля я хвана за ръката.

— Здрасти, Синдра. Помниш ли ме?

— Дон — сети се тя веднага.

Дон Ковак грейна.

— Каква памет! Учехме заедно.

— Разбира се. — Синдра си спомни, че Дон бе една от малкото, които разговаряха с нея. — Още си тук, а? Мислех, че отдавна си напуснала града.

Дон помаха с ръка, на която проблесна пръстен с голям диамант.

— Останах и миналата година се омъжих за Бенджамин Браунинг. — Тя сияеше триумфално. — Жена му почина преди няколко години и сега аз съм госпожа Браунинг. Не е ли успех това? Всички ми се подмазват!

— Ти си госпожа Браунинг? — Синдра едва прикри изненадата си. — Ти се ожени за Бенджамин?

Дон кимна щастливо.

— Да. Можеш да си представиш скандала. Тук не се случва кой знае какво и когато го гепих, леле, какъв вой се надигна! Сток се побърка, не можеше да го приеме. А ние с Бен трябваше да ги изхвърлим двамата с жена му от къщата. Тя е толкова неприятна.

Тълпата настъпваше и се буташе. Марик се опитваше да удържи натиска.

— Съжалявам, Дон, не мога да разговарям сега — извини се Синдра. — Ще се видим по-късно. — Дон потъна в тълпата. Имаше толкова много хора и всички искаха частица от нея. Един по един те се приближаваха и говореха неща от рода на:

— Помниш ли ме?

— Колко хубаво си живеехме в училище.

— Колко ми е приятно, че те виждам отново!

Сборище от лицемери. Ако не беше певицата Синдра, прочутата звезда, нямаше да помнят дори и името й.

Значи Дон Ковак, училищната курва, е гепила най-богатия мъж в града. Всъщност Дон е гепила баща й. Е, чака ги голяма изненада.

Тя видя Сток да си пробива път през тълпата, за да се доближи до нея. Сток, някогашният хубавец и футболен герой, сега тежеше с петнайсетина килограма повече, имаше дебел врат и тлъсто червендалесто лице. До него се бе залепила напълнялата Мег.

Телевизионният екип заснемаше всеки миг, но те най-накрая успяха да стигнат до нея.

— Винаги съм знаела, че ще станеш знаменитост — задъхано й занарежда Мег. — Когато дойде преди няколко години, рекох на Сток: „От нея ще излезе звезда.“ Харесват ми записите ти. Знаеш ли, мислим през ваканцията да дойдем до Лос Анжелос с децата. Какво ще кажеш? Ще се радваме да видим къщата ти.

Сток я оглеждаше похотливо. Той беше един от най-големите й врагове в училище, наричаше я черна мръвка и с други обидни имена. Синдра се чудеше как ли ще възприеме новината, че му е сестра.

— Тук ли е баща ти? — попита го тя.

— А ти чу ли? — намръщи се Сток. — Ожени се за Дон. Изкуфял старец.

— Това е поразително — зашепна дрезгаво Мег. — Омъжи се за него заради парите му. Но ние търсим адвокат. Ще го накараме да промени завещанието си. Сток има право на всичко.

Синдра се усмихна. „Така си мислиш ти.“

— Колко ще останем тук, мила? — мръщеше се Марик. — Започва да ми писва.

— Колкото е необходимо, за да присъствам на обяда — увери го тя. — Тогава ще ми връчат ключовете на града и ще си тръгнем.

— Все още не разбирам защо реши да направиш това — мърмореше той. — Този град се е отнесъл зле с теб. Защо поиска да се върнеш?

— Ще видиш — отвърна му тя с мила усмивка.

Не бе разкрила плановете си на Марик, но всичко бе премислено до най-малката подробност.

Синдра знаеше точно какво ще направи.

Най-накрая се настаниха. Обядът беше дълъг и скучен. Хората ставаха и държаха кратки речи за каква отлична ученичка е била, как всички са били сигурни, че тя ще успее. Дори директорката на училището говори възторжено за нея.

Накрая дойде времето за церемонията. Началникът на полицията произнесе приповдигнато слово и й връчи ключовете на Бозуел. В салона се разнесоха аплодисменти.

Тя се усмихна и се изправи.

— Преди много години този град бе мой дом — подхвана Синдра ясно и високо. — Живеех на паркинга с караваните. Тогава никой не ни обръщаше внимание, но ние успявахме някак да оцелеем. Майка ми беше прислужница. Всъщност тя работеше у знатното семейство Браунинг, което, сигурна съм, всички познавате. — Синдра хвърли отмъстителен поглед към Бенджамин, който седеше до новата си жена. — О, семейство Браунинг бяха много добри към майка ми. Даваха й старите си дрехи и остатъците от храната.

В салона се разнесе шепот.

— А когато бях малко момиче — продължи Синдра, — майка ми ме водеше в тяхната къща. Там винаги бе забавно. Е, нека го кажа така — бях твърде малка, за да разбирам, че става дума за забавление, но сигурно господин Браунинг е прекарвал добре. Той идваше в задната стая и ме галеше по сладкото дупе, прокарваше ръка по гащичките ми, а понякога дори вдигаше рокличката ми, така че наистина да изпитва по-приятни чувства.

Присъстващите вече коментираха смаяни. Синдра погледна дали телевизионните камери записват. Те работеха.

— Да — пое дъх тя. — Това похотливо копеле блудстваше с мен, докато бях дете. А после, когато станах младо момиче, ме изнасили. — Синдра направи пауза, за да постигне по-силен ефект. — Бях на шестнайсет години, девствена. Жена му бе излязла да пазарува, а неговият разглезен и разхайтен син беше на училище, където закачаше всички момичета. Господин Браунинг ме изнасили, като ме наричаше с всички мръсни имена, които му идваха наум. Трябваше да замина за Канзас и да направя аборт. Майка ми, преди да умре, ми каза истината. Тя отишла да работи у семейство Браунинг, когато била млада и невинна девойка. Бенджамин Браунинг изнасилил и нея. И искате ли да чуете неочаквания край на тази трогателна американска история? Аз съм негова дъщеря. Аз съм дъщеря на Бенджамин Браунинг. И имам документ, който го доказва.

Салонът се взриви.

— О, мила, мила, решиш ли нещо, го правиш наистина с гръм и трясък — промърмори Марик. — Нека, по дяволите, изчезваме оттук, и то бързо.

Синдра не позволяваше да я прекъснат.

— И сега се върнах в този град — тя извиси глас, за да надмогне шума, — защото знаех, че няма нещо, което да обичате повече от добрия стар американски мит за успеха. Реших, че с удоволствие ще чуете истинската му версия.

Историята на Синдра бе разказана в новините на всички телевизионни програми в Щатите, а тя тръпнеше от вълнение.

— Трябваше да го кажа пред всички — обясни тя на Марик. — Беше ми нужно. Той се опита да съсипе живота ми. Сега аз съсипах неговия. Аз оцелях, но има много деца, които няма да оцелеят — защото техните бащи или чичовци, или някой друг блудства с тях всеки ден. Не бива да крием това. Не мога повече да се срамувам.

— Правилно, мила — насърчи я Марик, — винаги съм с теб. — Марик я подкрепи напълно. По пътя към Лос Анжелос Синдра го накара да спре в Рипли и заедно с двамата й телохранители потърсиха Харлан, за да го отвлекат, точно както тя се бе зарекла, че ще направи. Намериха го в един бар, облечен в опърпани дрехи и натъпкан с наркотици до безсъзнание. Отначало той не я позна, но когато се сети коя е, избухна в сълзи и позволи да бъде изведен оттам, без да се съпротивява. Гледката бе трогателна. Синдра се закле тържествено, че ще се грижи за него и ще му помогне да си изгради сносен живот. Той й беше брат и тя го обичаше.

Когато се прибра в Лос Анжелос, Синдра го заведе в частна клиника, за да го лекуват от пороците му, и го посещаваше на всеки няколко дни.

Три седмици, след като се върнаха, двамата с Марик се ожениха с пищна церемония в Бевърли Хилс.

Тя отдавна бе забравила за Рийс Уебстър. За нея той бе умрял.

* * *

— Ани претендира за пет милиона долара в швейцарска банка. Това искане не влиза в споразумението за развод.

— Мамка му! — възкликна Ник.

— Така е — съгласи се Кърк. — Очевидно това е цената на мълчанието. — Той направи пауза. — Струва ли си, или предпочиташ да поемеш риска?

— Не знам. — Ник се разхождаше нагоре-надолу. — Кажи ми ти.

— Ти си голяма звезда. Ще направиш още много филми. В дългосрочна перспектива пет милиона долара не означават кой знае колко за теб. Съветът ми е да ги платиш.

— Боже! Тя и без това взема половината ми пари и иска още пет милиона долара отгоре. Докъде може да стигне човешката алчност?

— Виждал съм и по-лошо — успокояваше го Кърк. — В Холивуд това се случва често. Когато съпругът е прочут, а жената не е, винаги се изсипват обиди. Обикновено съпругата е пристигнала в Холивуд, за да става актриса. Вместо това се омъжва за светило и компенсацията й е да бъде съпруга с влияние. Когато това влияние й се отнеме, тя настоява за възмездие, а в повечето случаи възмездието е финансово.

— А Лиса? — попита Ник. — Мога ли да прекарвам с нея колкото време искам? Не желая да чакам разрешение, за да я виждам. Не желая да бъда баща за почивните дни. А, да — и когато не работя, бих искал тя да живее с мен.

— Ако се съгласиш с финансовите условия, сигурен съм, че ще то постигнем.

— Разполагам ли със сумата?

— Разговарях с твоя финансов съветник. Сега парите ти са вложени в облигации, но можем да уредим нещата. Да, имаш ги, Ник. Ти печелиш твърде добре.

— Добре — кимна той. — Щом това ще откупи свободата ми.

— Дадено — рече Кърк. — Ще подготвя документите.

— Бързай, Кърк, бързай.

Щом Кърк си тръгна, Ник се обади на Карлайл.

— Самотен съм.

— Непослушно момче, тъкмо се разделихме. Днес го правихме три пъти в караваната — какво още искаш?

— Да дойдеш. Доведи приятелка.

Тя се престори на обидена.

— Да не съм проститутка?

— Какво ти става, Карлайл? Да не би да остаряваш?

Това бяха ужасяващи думи за една актриса.

— Идвам. Каква предпочиташ да е?

— Помниш ли онази твоя индонезийска приятелка? Още ли е тук?

— Не, в Ню Йорк е. Но има едно момиче, с което се запознах на снимачната площадка оня ден — изключителна е. Страхотно тяло. Ще се опитам да се свържа с нея.

Карлайл се появи след един час с Хъни, седемнайсетгодишна нимфа. Хъни имаше големи очи, възхитителни устни, невероятно тяло и беше почитателка на Ник.

— Не мога да повярвам, че съм тук с Ник Ейнджъл — въздъхна тя и се огледа наоколо с благоговение.

— Няма да бъдеш, ако не млъкнеш — сряза я Карлайл. — Не говори, наслаждавай се. На него така му харесва.

Той изпи половин бутилка уиски, но въпреки това успя да се люби и с двете. Хъни бе едно от най-любезните момичета, на които някога бе попадал. Правеше всичко, което той поиска.

Накрая Карлайл започна да ревнува. Усещаше, че Ник наистина харесва Хъни, и това не й се нравеше.

— Не забравяй обещанието си — прошепна тя, когато бяха вече на вратата.

— Какво обещание? — изломоти той и я погледна под око.

— След като се разведеш, двамата да бъдем заедно.

Може и да беше пиян, но не чак толкова.

— Изобщо не съм го казвал.

— О, каза го.

— О, нищо подобно.

Когато те най-накрая си тръгнаха, той стигна, олюлявайки се, до леглото си и успя да поспи два часа, преди да дойде време да става.

Изкара някак си седмицата и в петък вечерта не пи никакъв алкохол, за да се подготви за съботното си посещение при Лиса.

Вдигна я рано сутринта.

— Къде отиваме, татко? — попита тя.

— Където искаш, миличка.

Заведе я в магазин за играчки и на обяд. Но това бе кошмар дори и с твърде бдителните му телохранители. Навсякъде, където се появеше, хората го спираха, настояваха за автографи, искаха му снимка, казваха му колко го обичат. Нямаше никакво спокойствие и възможност за уединение.

Лиса се разстрои.

— Това не ми харесва, татко — разплака се тя. — Защо хората не те оставят на мира?

— Хей, детенце, и на мен не ми е приятно.

Накрая се прибраха в неговата къща и Лиса седна пред телевизора, за да гледа за стотен път на видеозапис „Звукът на музиката“.

— Тате, харесва ми този филм. — Тя искаше да му достави удоволствие. — Хубав е.

Закъсняха и той не върна Лиса в уговорения час. Ани се обади вбесена.

— Къде е тя?

— Иска да остане тук да спи — обясни й Ник.

— Не може — възрази Ани.

— И какво ще направиш?

— Ще получа разпореждане от съда.

— Не можеш да го вземеш преди понеделник.

— По-добре я изпрати вкъщи, Ник, предупреждавам те.

— Престани да ме заплашваш, Ани. Всичко свърши.

Той отиде в кухнята и поръча на готвача да направи на Лиса сандвич и коктейл от мляко и плодов сироп. После седна до нея да гледат заедно филма.

След час Ани беше вече на вратата му. Влетя като фурия.

— Лиса, тръгвай с мен. — Тонът й не търпеше възражение.

— Не, татко ми каза, че мога да остана тук тази вечер — предизвикателно й отвърна Лиса и се сви на дивана.

— Виждаш ли — обади се Ник. — Тя иска да остане тук. Нищо не можеш да направиш.

Ани се обърна към него.

— Кучи син.

Той стана.

— Недей да използваш такъв език пред Лиса. И нека не се караме пред нея.

Ани сви устни.

— Не мога да разбера защо изобщо се омъжих за теб. Ти си едно лайно и нищо повече.

— А ти да не би да си майка Тереза.

Ани отиде при Лиса, грабна я за ръка и я затегли от дивана.

— Ставай да си ходим.

Очите на Лиса се напълниха със сълзи.

— Тате! Тате! Ти каза, че мога да остана.

Ани беше побесняла.

— Ти идваш с мен, малка кучко!

Ник се опита да я спре.

— Не й говори така, Ани.

— По дяволите, ще правя каквото искам. Не желая да те слушам, мразя те. — Тя помъкна съпротивяващото се дете към вратата.

Лиса започна да пищи.

— Не прави това, Ани. — Той вървеше след тях. — Не виждаш ли, че тя не иска да тръгне?

— Ще правя каквото искам.

Ник изпита силното желание да я зашлеви, но не можеше да го стори пред дъщеря си — и без това сцената бе достатъчно травмираща за Лиса.

Последва ги навън. Боже! Пари, слава, нищо нямаше значение, когато ставаше дума за Лиса. Ани напъха детето в колата си.

— Никога не прави този номер, Ник, или няма да я видиш повече.

— Престани да ме заплашваш, Ани, защото съм на път да се справя с теб. Разговарях с Кърк за това.

Тя скочи в колата.

— Твоите скъпи адвокати от Бевърли Хилс няма да ти помогнат да ми отнемеш Лиса — подигра му се Ани. — Аз съм й майка, тя винаги ще бъде с мен. — Запали и форсирано потегли.

— Недей да разчиташ на това — изкрещя Ник след нея, изпълнен с ярост от своята безпомощност.

Това бе последният път, когато ги видя. Колата катастрофира. Лиса и Ани загинаха.