Джаки Колинс
Американска звезда (71)

Седемдесета глава

Очевидно Оливър не се притесняваше ни най-малко от масираната атака на Лоренцо Марчела спрямо жена му.

— Ще му кажа, че сме женени — предложи Лорън на Оливър.

— Прави каквото искаш, скъпа. Но мога да те уверя, че проявите на внимание от негова страна няма да секнат. Италианците са непоправими.

— Не те ли интересува?

— Естествено, че ме интересува. Но ти вярвам. Знаеш как да се оправяш.

Тя не го разбираше. Той отказваше да се люби с нея, а сега по-млад, по-привлекателен мъж я сваляше и това не го тревожеше. В интерес на истината, колкото повече време прекарваше с Лоренцо, толкова по-приятна й ставаше компанията му. Беше безбожен лъжец, но на чара му не можеше да се устои. Най-новата му идея бе тя да отиде в Италия и да посети голямата фабрика на „Марчела“.

— Може ли и съпругът ми да дойде? — попита Лорън.

Бяха в офиса му на Парк Авеню, който приличаше по-скоро на луксозен апартамент. Килимчета от агнешка кожа на пода, огромно бяло бюро, големи дивани и тук-там леопардови кожи.

— Непрекъснато говориш за този съпруг, а още не съм го виждал. Кой е той? Кажи ми, и ще го убия. — Лоренцо се усмихна.

Тя също се усмихна.

— Ти познаваш съпруга ми, Лоренцо.

— Така ли?

— Мислех, че все някой ти е казал.

— Какво да ми каже?

— Моят съпруг е Оливър Либерти.

Лоренцо я погледна с насмешка.

— Не говориш сериозно, нали?

— Сериозно говоря.

— Не ти вярвам.

— Защо да те лъжа?

— Много е стар за теб.

— Това изказване е твърде нагло.

— Ти си млада, красива, жизнена. Оливър е — как го казвате на английски? А, да, прехвърлил е средната възраст.

— Не е необходимо да си млад на години, за да си жизнен. Оливър притежава огромна енергия — вероятно по-голяма от твоята и моята, взети заедно.

— А, да — въздъхна Лоренцо. — Просто трябва да те открадна от него.

Тя се засмя.

— Ти си непоправим.

— Но това ти харесва.

Трябваше да признае, че е така. Лоренцо я развеселяваше. Той я караше да се чувства млада и безгрижна. Животът й с Оливър се бе превърнал в сделка.

Пиа роди момиченце, златокосо бебе на име Розмари. Лорън бе определена за кръстница. Тя обичаше да ходи в апартамента на Пиа и да люлее бебето в ръцете си, всичките й майчински инстинкти се пробуждаха. Бодна я мисълта — след като Оливър никога не се люби с нея, как ще забременее?

Колкото повече месеците минаваха, толкова по-осезателно се отчуждаваше от него. Щом не искаше да се люби истински с нея, тя не желаеше той изобщо да я докосва. Когато се опитваше да разговаря по този въпрос, Оливър отклоняваше темата, сякаш нямаше значение. Ти сгреши, Робъртс. Започва да ми става навик. Един съботен следобед Лорън отиде на „Нощен град“. Седеше в тъмното кино и гледаше Ник на екрана. Беше толкова добър. Неговото силно присъствие работеше в полза на камерата. Докато се нижеха кадрите, в които той бе в леглото с Карлайл Ман, тя затвори очи — не можеше да понесе гледката.

Връзката им бе толкова отдавна, толкова далеч във времето, а Лорън имаше чувството, че е било вчера. Може би трябваше да му се обади, когато той я потърси на сутринта след вечерята у Джордж. Вместо да разговаря с него, тя се втурна на Бахамските острови и се омъжи за Оливър. Глупаво момиче. Трябваше да се чуе с Ник.

Сега е твърде късно. Ник Анджело е кинозвезда, а тя тепърва ще бъде представена на нищо неподозиращата публика.

— Лоренцо иска да отидем в Италия — съобщи Лорън на Оливър.

— Аз няма да ходя никъде — отвърна той. — Работя за привличането на важен клиент.

— Какъв клиент?

— Производителят на шампанско „Ривиера“.

— Сигурно можеш да се откъснеш за няколко дни.

— Не. — Той бе категоричен. — Собственикът пристига. Трябва лично да разговарям. Единствено аз съм в състояние да го убедя да използва услугите на „Либерти и Чарлс“.

— А Хауард няма ли да се справи?

— Хауард не може да ме замести, Лорън. Още го обучавам и ще мине време, докато натрупа опит и умения, та да отнеме клиент от друга агенция така, както аз ще го направя.

— Имаш ли нещо против да замина с Лоренцо?

— Защо трябва да заминаваш?

— Иска да ме запознае с други служители от „Марчела“ и да посетим фабриката. Смята, че ако кампанията има успех в Америка, те ще поискат аз да се заема с рекламирането на техните продукти в цяла Европа. Разговарях със Сам, на нея идеята й харесва, на мен също. Разбира се, това ще означава повече пари.

— Може би ме питаш какво е мнението ми?

— Да.

— Тогава отивай, важно е.

— Ти нямаш нищо против, така ли?

— Разбира се, че нямам.

Майната му на Оливър. На него наистина не му пука. Изпраща я в Европа с приятен, невероятно обаятелен италиански развратник.

— Тогава значи всичко е решено — рече тя.

На следващата сутрин Лорън пи кафе с Пиа в нейния апартамент.

— Заминаваш за Рим с Лоренцо? — Пиа почти разля кафето си.

— Оливър явно смята, че няма нищо лошо в това.

Пиа подскочи.

— Ха! Хауард дори не би ми позволил да се здрависам с Лоренцо Марчела! Тези италианци са смъртоносни — особено когато изглеждат като него.

— Защо? — попита небрежно Лорън. — Не смяташ ли, че е привлекателен?

— Какъв странен въпрос. Този човек е невероятен, той прилича на кинозвезда. Но не външността му привличаше Лорън, а неговото поведение.

— Кога ще започнат да се появяват рекламите ти? — поинтересува се Пиа.

— В коледните издания, което означава, че ще бъдат на рафтовете в края на ноември.

— Ау, колко вълнуващо.

— Може ли да видя бебето? — попита Лорън.

— Тя спи.

— Защо не я събудим?

Пиа се засмя.

— А защо не?

 

 

Частният самолет беше най-луксозното средство за пътуване, което Лорън някога си бе представяла.

— Нищо особено — махна с ръка Лоренцо.

Неговото разбиране за „нищо особено“ беше модерна кабина със стерео оборудване, кухня, мраморна баня и спалня в задната част. Самолетът бе обзаведен толкова комфортно, сякаш беше апартамент. Принадлежеше на компанията, но Лоренцо го използваше като свой, когато пожелаеше.

— Съжалявам, че съпругът ти не можа да ни придружи — рече той, без дори една негова дума да отговаря на мислите му, и пристегна колана на седалката до нейната.

— Убедена съм, че съжаляваш.

— Не, наистина. Никога не бих ухажвал нечия чужда съпруга.

Очевидно Лоренцо си мислеше, че може да я баламоса.

— Бил ли си някога женен? — попита го тя.

— Не, принцесо моя, още не съм срещнал жената на моите мечти. Освен това човек има само един живот — защо да се храни с едно и също ядене всеки ден?

Тя сбърчи нос.

— Започваш да говориш като консуматор.

— Консуматор ли? — погледна я невинно той.

— Знаеш какво имам предвид — сравняваш жената с ядене. Това не е много ласкателно.

Наблюдавайки я отблизо, Лоренцо рече:

— Ти си най-красивата жена на планетата. Обичам, когато говориш. Начинът, по който устата ти се движи, начинът, по който устните ти трептят. Всичко у теб е толкова… толкова съблазнително.

— Говориш само за това, Лоренцо.

Това беше първото й пътуване до Европа и тя не можеше да не се вълнува. Лоренцо бе изненадан.

— Толкова пъти съм прекосявал Атлантическия океан, че вече не помня колко станаха — похвали се той.

— Щастливец. — Лорън затегна колана си и напрегнато зачака излитането. Летенето я изнервяше. Лоренцо изглеждаше съвсем спокоен. Той взе ръката й и я обърна с дланта нагоре.

— А… и ти ще бъдеш много щастлива — установи той, след като разгледа дланта й. — Виждам го.

— Какво, Лоренцо?

— Не съм ли ти казвал, че баба ми е била циганка? Мога да гледам на ръка и да предричам бъдещето.

— И какво ме очаква в бъдеще?

— Ще бъдеш много прочута и много богата. А, виждаш ли тази прекъсната линия тук — това означава, че ще се разведеш.

— Лоренцо — смъмри го тя и издърпа ръката си.

— Не, не, принцесо, не се шегувам. — И отново взе ръката й. — И ще имаш много деца — може би две, три, а, да, четири. — Той се намръщи. — Виждам нещо друго. — Лоренцо се вгледа по-отблизо.

— Какво? — попита Лорън обезпокоена.

— Това не са американчета, те са полуиталианчета.

Тя започна да се смее.

— Много си лош, знаеш ли?

— Е да, неведнъж са ми го казвали. Но не съм толкова лош там, където е от значение.

— И къде е това?

— В спалнята.

Той имаше покоряващи очи, тънък нос и ясно изразени скули. Лорън обичаше да го гледа, както и двете стюардеси, които му оказваха прекалено голямо внимание.

След излитането пиха шампанско, ядоха вкусно ядене и после Лоренцо гледа филм, а тя спа.

Той я събуди нежно, когато самолетът започна да се снижава за приземяване.

— А, Лорън ти си преуморена. След двайсет минути пристигаме в родната ми страна.

Лорън с усилие се разсъни и отиде до банята да оправи грима си и да се среши. Как се преобрази животът й? Ето, пътува с един очарователен италианец, а съпругът й предпочете да остане в Америка. Сигурно ще бъде изкушена. Неизбежно е. Да видим как ще се оправиш, Робъртс. Мога да правя каквото си поискам.

На летището ги чакаха представители от фирмата. Малко момиченце в дълга бяла рокля изтича и й поднесе букет с рози. Тя го прие грациозно, макар че няколко трънчета се забиха в пръстите й. Телевизионен екип засне посрещането.

Лоренцо я представи на няколко души наведнъж. Те се здрависаха с нея и я целунаха по двете бузи. Беше изумена от цялото това внимание.

Лоренцо я изведе от летището и я качи в лимузината, която летеше по римските улици, сякаш участваше в рали. Лорън почти не можа да види забележителностите. Лимузината я закара във „Вила Марчела“, където апартаментът за гости бе по-голям от апартамента, в който тя живееше в Ню Йорк, преди да се омъжи.

— Тази вечер ще си почиваш — съобщи й Лоренцо. — А утре е големият прием в твоя чест. — Той сложи ръце на раменете й и нежно я целуна по двете бузи. — Имам работа. Ако искаш нещо, просто позвъни. До утре.

Следващите няколко дни бяха вълшебни. Рим беше най-прекрасният град, който бе виждала. Лоренцо й организира обиколка, за да може да разгледа детайлно невероятните старини на Колизеума и Виа Апиа, както и всички други красиви сгради и паметници. Тя особено хареса тесните улички с каменна настилка и колоритните кафенета по тротоарите.

Запозна се със семейството на Лоренцо. Баща му бе неговият по-стар вариант, а майка му бе страхотно изискана руса жена. Всички се отнасяха към нея като към кралица. Лорън посети фабриката и се срещна с много служители и работници. Снимката й беше навсякъде.

— Харесват те — каза й Лоренцо. — Нарекоха те невинната американка.

— Не съм толкова невинна.

— Ти имаш онова особено качество, което притежаваше Грейс Кели. То много допада на европейците.

Тя очакваше Лоренцо да се опита да направи нещо повече, но Оливър очевидно беше прав — италианците изкусно флиртуваха, но не отиваха по-надалеч.

Последната им вечер в Рим Лоренцо я покани на вечеря в открит ресторант, близо до стълбището на площад Испания. Лорън очакваше да са в обкръжението на същата група хора, ала се оказа, че са само двамата.

— Тази вечер ще се наслаждаваме на типично италианската кухня. Никакво шампанско, никакъв хайвер. Ще си вземем спагети, малко риба, много вино, ще се отпуснем.

Лоренцо я забавляваше с интересни случаи от историческото минало, а тя откри, че прекарва чудесно. По-късно я покани в апартамента си.

— Ще се полюбуваш на най-хубавата гледка в Рим — похвали се той. — Или може би предпочиташ да отидеш на дискотека.

— Не, искам да видя апартамента ти.

Лорън знаеше, че навлиза в опасна територия. Беше пила прекалено много вино, а цялата атмосфера на града й действаше твърде възбуждащо, караше я да се държи неразумно.

Лоренцо не я изпускаше от поглед.

— Сигурна ли си, Лорън? Не искам да те принуждавам да правиш нещо, което не ти е приятно.

— Просто да дойда в апартамента ти. Това е всичко, което правя.

Той се усмихна.

— Добре, скъпа, нека го приемем така. — Макар и двамата да знаеха, че не е вярно.

Апартаментът му наистина беше с най-хубавия изглед в Рим и бе обзаведен най-луксозно.

— Време е за шампанско — предложи тя. — За да завършим вечерта.

Той наля по една чаша, пусна Били Холидей на стереоуредбата и разпери ръце. „Добро утро, мъка“ звучеше за нея и за момент Лорън се сети за Ник. После затвори очи и позволи на Лоренцо да я вземе в прегръдките си. Танцуваха бавно, телата им се притискаха едно до друго.

Какво ли прави Оливър сега?

Ха! Работи. Какво друго.

Никога не си го обичала, Робъртс. Защо се омъжи за него?

Това си е моя работа.

Пръстите на Лоренцо я галеха през тънкия плат на роклята. Когато започна да сваля ципа й, Лорън не го спря. Той смъкна роклята от раменете й и ловко разкопча сутиена й.

Тя съзнаваше, че ще изневери на съпруга си, но не можеше да се спре.