Джаки Колинс
Американска звезда (78)

Седемдесет и седма глава

Пръв се събуди Ник. Преобърна се в леглото и се загледа в спящата до него Лорън. Боже! Тя е най-съвършената, най-красивата жена в света — всичко, което е оставило спомен у него, и дори нещо повече.

Той лекичко стана от леглото, стъпвайки на пръсти, за да не я разбуди. Когато купуваше тази къща, бе сигурен, че един ден тя ще му потрябва. Единственият човек, който знаеше за нея, бе Фреди — той уреди сделката и плати с пари, за чиято наличност Ани не знаеше.

Боже! Ани. Не й се обади — ще побеснее. Вероятно вече е позвънила в полицията и е съобщила, че той е изчезнал. Може да си представи какви ще бъдат заглавията във вестниците. „НИК ЕЙНДЖЪЛ ИЗЧЕЗВА. ЖЕНА МУ НАСЛЕДЯВА ВСИЧКО“. О, да, на Ани би й допаднало. Най-сетне ще стане център на внимание. Може би това дори ще даде старт на кариерата й като актриса.

Знаеше, че не постъпва почтено, Ани не бе виновна, че е толкова неприятна. Просто бремето на онова, което бяха направили в Лас Вегас, тежеше върху всички тях.

Отиде бос и гол в кухнята. В хладилника нямаше нищо, освен шампанско и севънъп. Отвори шкафчето и откри там кутия с портокалов сок. После вдигна телефона и позвъни вкъщи.

Ани се обади със стегнатото:

— Да?

— Аз съм.

— Къде си?

— При приятел.

— О? — Гласът й беше леден. — И какъв е този приятел?

— Не ме питай, Ани — предупреди я той.

— Тогава не ме прави на глупачка. С някоя жена си, нали?

— Ей, където и да съм, с когото и да съм, обаждам ти се да знаеш, че съм добре и ще се прибера по-късно.

— Може би не е необходимо да си създаваш толкова главоболия.

— Това заплаха ли е, Ани?

— Не ми е приятно да се отнасяш с мен като с пълна нула.

— Ще говорим по-късно — обеща Ник.

— Може би аз трябваше да проговоря преди години.

Той знаеше точно какво има предвид тя и беше време да се разберат най-сетне, но не сега, не по телефона.

— Ще се върна по-късно.

Тя затръшна слушалката.

Ник пое дълбоко въздух. Няма начин Ани да разруши живота му. Отпи голяма глътка портокалов сок от кутията и осъзна, че за първи път от много време насам не иска да добави водка към него.

Лорън все още спеше. Той седна на леглото и започна да я съзерцава. Бе гола, завита само с тънък копринен чаршаф. Кожата й бе гладка и бяла, много мека. Ник прокара пръсти по върховете на гърдите й. Тя въздъхна и лекичко простена. Бавно отвори очи.

— Мислех, че е сън — промърмори и сладко се протегна.

— Всъщност ние прекарахме нощта заедно — рече Ник. — Както първият път, когато го направихме.

Лорън седна и придърпа чаршафа към гърдите си.

— О, Боже! Пропуснах самолета си.

— Обичам те. — Той я погали по ръката.

Тя се опита да изглежда твърда.

— Ник, това е безнадеждно.

— Кое е безнадеждно? Аз ще поговоря с Ани, а ти — с Оливър. Ще го уредим, Лорън. Достатъчно дълго чакахме.

Тя въздъхна.

— В твоите уста всичко звучи много лесно.

— Може да бъде лесно, ако и двамата го искаме.

— Не съм сигурна.

— Не си права.

— По-сложно е, отколкото си го представяш, Ник. Ние не сме двама неизвестни. Печатът ще ни преследва, ще отразява всяка наша стъпка. Всичко, което направим, ще е публично достояние.

— И кое е по-различно от досега?

— Ти си обвързан — имаш дете, с което трябва да се съобразяваш. Ами жена ти?

— Повярвай ми, Лорън. Ще го уредим.

Тя отново въздъхна, безумно влюбена — той имаше някаква хипнотична власт над нея. Лорън бе твърде слаба, за да се съпротивява, и най-важното — нямаше желание. Неговата любов я обгръщаше и тя искаше повече.

— Щом казваш — избърбори Лорън.

— Казвам го. — Той я люлееше в ръцете си и я целуваше бавно. — Искам да знаеш, че миналата нощ бе най-невероятната в живота ми. А ти си най-невероятната жена.

— Миналата нощ трябваше да съм в самолета — отбеляза тя мрачно.

— Но не беше. Беше в леглото с мен, където ти е мястото, и трябва да признаеш, че беше страхотно.

Защо всеки път, когато е с него, сърцето й започва да препуска и тялото й тръпне? Да, той е прав, страхотно беше и тя не може да го отрече. Между двамата има нещо много специално.

Продължиха да се целуват, отначало много бавно, но когато ръцете му се плъзнаха по тялото й, целувките станаха по-разпалени.

Тя жадуваше за ласките му. Той я наелектризираше. Сексът с Лоренцо бе удоволствие. Сексът с Ник надхвърляше всичко, което бе изпитвала. Той й разкриваше нови висоти, отново и отново.

Накрая се любиха необуздано и страстно. Той я възбуждаше — довеждаше я почти до кулминационната точка и после я караше да чака, докато тя сама започваше да стене за повече.

— Кажи ми онова, което искам да чуя — настояваше Ник. — Кажи ми го, искам да го чуя от устата ти.

Тя не можеше да се въздържи.

— Обичам те, Ник. Винаги съм те обичала.

Преди дори да им е минала мисълта да се облекат, бе станало вече обед.

— Трябва да тръгвам. — Лорън си взе дрехите.

— Защо?

— Защото трябва да се връщам.

— Искаш ли?

Тя го докосна по брадичката.

— Глупав въпрос.

Преди той да успее да я убеди, тя се обади на авиокомпанията и си запази място за следващия полет.

— Ще отидем до хотела ти, ще вземем чантите и ще те закарам на летището — предложи Ник. — Ако искаш, мога да дойда с теб.

— А? Ще седиш там, докато аз обяснявам на Оливър? Това ще е много уместно.

— Права си — съгласи се той. — Ще се погрижа за нещата тук и ще се чуем утре. Не искам да е като миналия път.

— Не?

— Ние ще бъдем заедно.

— Така ли мислиш?

Ник се наведе и я целуна.

— Сигурен съм.

Тя се върна в Ню Йорк напълно объркана. Последните четирийсет и осем часа й приличаха на сън. Замина за Калифорния, изпълнена със самочувствие, убедена, че ще се справи с всяка ситуация, особено с Ник Ейнджъл.

Но не би. Щом се озова до него, цялата й решителност се изпари, а след като прекара нощта в прегръдките му, знаеше, че връщане назад няма. Беше време да каже на Оливър, че е дошъл краят на брака им. А когато бъде отново свободна, ако Ник успее да се измъкне от своя брак, двамата ще заживеят заедно. Явно това им е писано.

По пътя към Ню Йорк Лорън осъзна, че не се бе обадила на никого, за да предупреди, че ще закъснее с един ден. Доколкото познаваше Оливър, той щеше да е твърде зает, за да забележи, но Лоренцо сигурно е побеснял, че не е отишла на срещата. Свърза се с шофьора от самолета и му нареди да бъде на летището. Възнамеряваше да отиде направо в офиса, да уреди нова среща с Лоренцо и тогава да каже на Оливър, че трябва да говорят.

В Ню Йорк валеше, небето бе притъмняло и се чуваха гръмотевици.

— Пиа Либерти поръча да й се обадите веднага щом пристигнете — съобщи й шофьорът.

Тя набра още в колата.

— Здрасти, Пиа, върнах се.

Пиа беше като обезумяла.

— О, Лорън, благодаря на Бога! Опитвах се да те открия.

— Какво е станало? — разтревожи се Лорън.

— Оливър. Снощи получи силен сърдечен удар.

— О, Боже, не!

— Отивай направо в Нюйоркската болница, Лорън. Бързо.