Джаки Колинс
Американска звезда (60)

Петдесет и девета глава

Да се снима във филм беше нещо ново за Ник, ала той веднага разбра, че ще му хареса. Пристигна в Ню Йорк, където на летището го чакаше шофьор и кола — не лимузина, а просто най-обикновен лек автомобил, но във всички случаи беше по-добре от метрото. Настаниха го в малък хотел близо до Таймс Скуеър, където беше по-голямата част от екипа, и при пристигането си намери написана на машина програма, която съдържаше инструкции за следващия ден.

Междувременно трябваше да се срещне с Уолдо, художника по мъжките костюми. Прекараха деня в пазаруване из Вилидж. Всъщност можеше да използва и собствените си дрехи — защото в крайна сметка купиха тесни джинси, черна риза и кожено яке.

— Мога ли да си запазя дрехите? — пошегува се Ник. — Те чудесно ще паснат на гардероба ми.

— Само ако това се съдържа в договора ти — отвърна Уолдо, който се суетеше с коженото яке.

— Импресариото ми сключи договора.

— Тогава може би е твърде късно. — Уолдо отстъпи назад и го огледа. — Открадни ги — дяволито го посъветва той. — Изобщо няма да забележат.

Ник се засмя.

— Хайде де, какво говориш!

— Изненадан съм, че получи тази роля — отбеляза Уолдо и сви устни.

— Защо?

— Нашата мъжествена млада звезда едва ли ще подскочи от радост, когато те види.

— О, имаш предвид Чарли?

— Познаваш ли го?

— Не, никога не съм го виждал, но ще се разберем.

— Недей да си толкова сигурен.

— Хайде, Уолдо, повярвай ми, мога да се погодя с всеки.

Каква грешка. Чарли Гири беше точно такъв бунак, какъвто го смятаха всички. Бивша телевизионна звезда, Чарли бе направил грандиозния си пробив в киното благодарение на големия касов успех на два филма. Беше по-нисък от Ник, с бебешко лице, сплъстена червеникава коса и бе отвратително пристрастен към кокаина. В момента, в който видя Ник, отиде при режисьора.

— Защо, по дяволите, сте го наели? Нали аз трябва да съм звездата?

— Нужен ни бе някой, който да е поне малко сносен — отвърна режисьорът. — Във филма той спи с приятелката ти — иначе защо тя би скочила в леглото му?

Бебешкото лице на Чарли се сбръчка в кисело изражение.

— Малко ми пука. Хич не ме интересува. Уволни го.

— Твърде късно е — отбеляза режисьорът.

— Недей, мамка ти, да ми казваш, че е късно — просъска Чарли, очите му мятаха искри. — Защото, ако искаш да знаеш, никога не е твърде късно аз да си отида.

Режисьорът обсъди положението с продуцентите си. Продуцентите, на които достатъчно им беше писнало от Чарли Гири и неизмеримия му егоцентризъм, заявиха, че няма да уволняват никого.

Първата им обща сцена беше в един бар. Чарли Гири седеше на маса с приятелите си и Ник трябваше да влезе в кадър, да размени обиди с Чарли и да излезе от кадър.

Макар Чарли да имаше само няколко реплики, той всеки път успяваше да ги забрави. Режисьорът непрекъснато викаше „Стоп“ и продължаваше със следващия дубъл.

Ник подаваше репликите си навреме. Обожаваше да е на снимачната площадка, да чувства близката до душата му атмосфера, начина, по който всички се щураха около него. Освен всичко останало изпитваше истинско удоволствие да е пред камерата.

Представи се в най-добрата си светлина. Тук си само за два дни.

Заради Чарли сцената се снима цял ден и продължиха дори извънредно. Режисьорът се вкисна, продуцентите — още повече, защото работиха цяла нощ.

Уолдо отведе Ник настрана.

— По-добре се приготви да останеш още един ден. Утре изобщо няма да стигнат до сцената ти с Карлайл.

— Ей, аз мога да стоя тук колкото поискат — отвърна Ник. — Наистина свиквам.

Когато се върна в хотела си, той набра номера, с който разполагаше, за да се свърже с Джоуи.

Джоуи се изнесе преди година — отвърна женски глас. — Наех апартамента след него.

— Имате ли някаква представа къде е отишъл?

— Да, тук някъде е записан телефонът му.

— Можете ли да го намерите?

Тя не се отнесе с ентусиазъм.

— Не знам.

Той реши да я убеди.

— Наистина ще съм ви много задължен, ако го сторите.

— Вие сте тук за малко или?…

— Снимам филм тук.

Гласът й се оживи.

— О, вие сте актьор?

— Познахте.

— Е, м-м… сам ли сте?

— Намерете ми номера и ще поговорим.

Гласът й значително се ободри.

— Защо не дойдете да ви го дам лично?

— Защото трябва да му се обадя сега.

— Обичам актьорите.

О, мамка му! Защо винаги се насажда на маниаци?

— Ще ви изпратя снимка с автограф. Бъдете така мила и ми дайте номера.

Накрая тя му го каза и той позвъни на Джоуи. Някаква пияна жена се обади.

— Джоуи да е някъде там? — попита Ник.

— Кой иска да говори с него?

— Стар приятел.

— Дължи ли ви нещо?

— Не, казах ви, стар приятел съм му.

Тя изсумтя насмешливо.

— Сигурно, вечните изтъркани номера. Винаги е уж някой стар приятел, а после се свършва с побой. Няма го, господине.

— Кажете му, че е Ник, Ник Анджело. Става ли?

— Почакайте. — След известно време тя се върна на телефона и му съобщи адреса на някакъв клуб. — Ще намерите Джоуи там.

Това беше като игра на криеница. Да намериш Джоуи в многомилионния град. Боже!

Клубът беше същинска дупка. Отвън снимки на голи жени рекламираха „СЕДЕМ КРАСИВИ МОМИЧЕТА — АБСОЛЮТНО ГОЛИ.“ Портиерът индианец се бе отпуснал уморено на платнен сгъваем стол и си чоплеше носа. Входът струваше десет долара, а щом влезе, тутакси налетя на гола до кръста сервитьорка с увиснали цици, която му предложи гратис чаша шампанско и да си избере компаньонка за вечерта.

Ник отклони и двете предложения.

— Търся Джоуи.

Тя изгуби интерес към него и посочи с пръст към бара.

Той тръгна натам. Не беше трудно да забележи Джоуи — беше единственият посетител. Ник го потупа по рамото.

— Джоуи?

Джоуи се извъртя.

— Какво по… Боже, Ник!

— Да, аз съм.

Джоуи почти падна от високото столче. Прегърнаха се непохватно и се ухилиха един на друг.

— Какво правиш бе, човек? — попита Ник и си помисли, че Джоуи не изглежда добре. Беше мършав и блед, с тъмни кръгове под хлътналите си очи и тик на един от лицевите нерви. — Изобщо недей да ми отговаряш, изглеждаш ужасно.

Джоуи успя да се усмихне леко.

— Благодаря. Радвам се да те видя. — И дръпна от цигарата си. — Как се озова тук? Чух, че живееш в Лос Анжелос.

— Можеш ли да повярваш — снимам се във филм.

— Филм, а? Най-накрая стигна до актьорството.

— Да, е, останах известно време в Чикаго, после се преместих в Лос Анжелос, намерих си импресарио, отидох на това прослушване и извадих късмет. Това е малка роля, но поне работя нещо.

Джоуи щракна с пръсти на момичето зад бара. Тя изскочи, облечена само в лъскава минипола, а на очите имаше дълги изкуствени мигли.

— Дай на моя приятел кинозвезда една бира и не я разреждай.

— Всичко, което поискаш, Джоуи. — Тя намигна на Ник. — Кинозвезда, а? Къде играете?

— Няма значение — отпрати я Джоуи.

Момичето се отдалечи и Джоуи махна с ръка към неприветливото помещение.

— Готино вертепче, а? Тук работя. Излизам между стриптийзьорките, тълпата наистина ме харесва. Изпълнявам сам етюди, както винаги съм искал.

Да, и от външния ти вид личи, че етюдите не са единственото, което правиш.

— Това е страхотно, Джоуи.

— Не ми говори любезности. Този ангажимент е толкова страхотен, колкото да си завреш гърмяща змия в гъза. Работя гадна работа в гадно място, но това е всичко, което имам засега. — Той загаси цигарата и веднага си взе друга.

— Е — Джоуи разтри кървясалите си очи, — какво става със Синдра? Виждаш ли я?

— Тя се ожени за тоя Рийс Уебстър, който между другото се оказа мръсникът на века. Вече изчезна.

— А тя с какво се занимава?

— Пее в един хотел в Лас Вегас. Дребни пари, но се справя добре.

— Ние загубихме връзка.

— Ти май си загубил връзка със света.

Джоуи се изсмя унило.

— Винаги така става, а?

— Ходил ли си в Бозуел? — попита Ник.

— Не съм. А ти?

— И аз.

— Предполагам, че след нашето заминаване нищо не се е променило там.

Голата до кръста барманка му подаде бира в пукната чаша.

— Наздраве. — Тя подложи ръка за пари.

— Пиши я за моя сметка — нервира се Джоуи.

— Сметката ти вече надхвърля позволеното.

— Казах пиши я на шибаната ми сметка — озъби се той.

Тя се отдалечи ядосано.

— Май можеш да си вземеш почивка — подметна му Ник. — Какво ще кажеш да дойдеш с мен в Лос Анжелос и да постоиш малко?

— А, да — и да се откажа от работата си.

— В Лос Анжелос има много барове с комедийни изпълнения.

— Не мога да си позволя да си изпробвам късмета.

— Защо? Да не би животът ти тук да е чудесен?

— Не е, но живея с това момиче.

— Нещо специално?

— Ако ти кажа, няма да ми повярваш.

— Де да видим.

— Проститутка е.

— Добре, вярвам ти.

И двамата се засмяха.

— Сериозно. Тя е известна проститутка със златно сърце. Запознах се с нея на един купон. Обича да съм край нея, и аз обичам същото. Плаща наема, а аз й давам каквото мога. Получава се екстра.

— Хей, Джоуи — извика дебеличка червендалеста блондинка. — Занеси си задника на сцената.

— Веднага.

Джоуи сви рамене и си загаси цигарата.

— Началничката ми. Чаровна дама. Остани, Ник, гледай изпълнението.

— Ще ми се, но утре трябва да излизам рано.

— Защо не дойдеш на снимачната площадка? Ето, това е адресът. — Ник го написа на парче хартия и му го подаде. — Мини утре и ще поговорим за идването ти в Лос Анжелос.

— Добре, може и да дойда.

Когато се върна в хотела, Ник се обади на Синдра.

— Всичко наред ли е?

— Всичко е наред.

— Никаква следа от Рийс?

— Не.

— Как се държи Ани?

— Казах ти, Ник, всичко е наред. Престани да се притесняваш…

Той се прокашля, готов да й съобщи голямата новина.

— Познай с кого се видях тая вечер.

— С кого?

— С Джоуи.

Настъпи дълго мълчание.

— Как е той? — попита накрая Синдра.

— Не много добре. Опитвам се да го уговоря да дойде с мен в Лос Анжелос.

— Не и заради мен. Напатих се от мъжете.

— Слушай, тримата преживяхме трудни времена. Бъди добра и му подай ръка, а?

Синдра му отговори прекалено бързо.

— Казах ти, Ник, не го води тук заради мен. Не ме интересува.

— Разбрах.

Тя промени настроението си.

— Как минаха снимките днес?

— Беше удоволствие.

— Какво представлява Чарли Гири?

— Главозамаян гъз.

— Наистина ли?

— Смяташ ли, че мога да те баламосвам?

— Знаеш ли, Ник, много си мислих. Утре ще отида да се свържа със звукозаписната компания, за която говореше Рийс, и ще разбера дали още се интересуват от мен.

— Идеята ти не е лоша.

— Така ли смяташ?

— Нищо няма да загубиш.

— И аз мисля така. — Тя се зарадва, че той я подкрепи.

— Ще ти се обадя утре. Внимавай, сестриче.

— Довиждане. Ник.

На следващата сутрин в гримьорната Ник налетя на Чарли Гири. Чарли не беше приятна гледка.

Прочутият актьор беше скапан и изглеждаше по-зле от Джоуи.

— Ей, изкарах страхотна нощ! — хвалеше се Чарли. — Макар че сам си го казвам, оная ми работа изобщо не спадна. Накарах това малко котенце да се подмокря върху мен. Имам предвид, че се празнеше пак и пак.

— Млъквай, Чарли — отегчено го прекъсна гримьорката.

— Не ми нареждай, сладурче. Ако искаш да останеш в този филм, ще ми смучеш кура, само да пожелая.

Ник седна на втория стол. Чарли се протегна и се оригна към него.

— Е, тебе пък откъде те изкопаха?

— Навъртах се наоколо — отвърна Ник.

— Така ли? — Чарли се прозина и изтегна ръцете си назад, като почти удари гримьорката по лицето. — Не бих казал, като гледах как игра. Вчера прееба всичко, не обичам да работя с аматьори.

Ник нямаше намерение да се занимава с този дребен досадник.

— Паметта ти е къса — не аз, а ти прееба всичко.

— Не му обръщай внимание — промърмори гримьорката, която мина край него. — Не си струва.

— Какво каза, путко? — изломоти Чарли, който почти беше на път да падне от стола си.

— Що не оставиш момичето на мира? — попита Ник.

— А ти що не го духаш?

За щастие в този момент влезе един от асистентите и подбра Чарли към снимачната площадка. Той стана от стола, като едва се държеше на краката си, и залитна към вратата.

— Пиян е — отбеляза гримьорката.

— Не баламосва ли? — усъмни се Ник.

По-късно на снимачната площадка Чарли изигра същия номер — променяше или забравяше да подава репликите си, изобщо объркваше всичко.

Ник забеляза двамата продуценти да се съвещават в ъгъла. Жената беше в яркочервен костюм, дългите й крака бяха обути в подходящ чорапогащник и обувки с много висок ток. Високият мъж бе с все същата мрачна физиономия, а режисьорът се щураше наоколо като побъркан.

След обедната почивка Чарли изобщо не се появи. Асистент-режисьорът съобщи, че не е в състояние да го извади от караваната. Двамата продуценти и режисьорът образуваха делегация и тръгнаха да го доведат лично на снимачната площадка. Върнаха се без Чарли.

— Знаеш ли какво, Ник — обърна се към него режисьорът. — Ще снимаме твоите кадри. Чарли не се чувства добре, вероятно този следобед няма да може да направи сцената до края.

Колкото и малко да знаеше за киното, Ник съзнаваше, че това не вещае добро за снимките. Реши обаче да не обръща внимание, не възропта — добре му бе прозвучало „снимките на твоите кадри“.

Джоуи не се появи, затова в края на деня Ник му се обади. Този път телефона вдигна самият Джоуи.

— Къде беше? — изстреля направо Ник.

— Имах среща.

— Не можеше ли да дойдеш след това?

— Абе, човек, какъв е проблемът? — попита предизвикателно Джоуи. — Не сме се виждали няколко години, ти се връщаш в живота ми и очакваш аз да подскачам като кученце, щом ми кажеш.

— Няма значение. Ще се видим.

— Хайде, Ник, не се сърди. Ще дойда утре. Сега имам много работа.

— Мога ли да ти помогна с нещо?

— Не. Просто дребни проблеми.

— До утре.

— Обещавам.

Ник седна да учи ролята си.

На другия ден щяха да снимат великата сцена с Карлайл Ман и той не искаше да я провали. Снимките бяха съблазнително нещо.

Заспа, здраво стиснал сценария в ръце.

На следващата сутрин още в седем часа седеше в гримьорната спокоен, доколкото успяваше да бъде, когато асистент режисьорката влезе развълнувана.

— Искат да ви видят веднага — съобщи тя.

— Кой иска да ме види? — невъзмутимо попита Ник.

— Продуцентите.

— Така ли?

О, да му се не види. Това е то. Чарли Гири си постигна своето и ще ме уволнят.

— Почти е готов — намеси се гримьорката, която нанасяше тъмна пудра на врата му.

Да, сладурче, можеш да го кажеш отново.

— Изникна голям проблем — настоя асистент режисьорката. — Нужен им е веднага.

— По-добре да ви пусна да вървите — реши гримьорката.

Той стана от стола и последва асистент режисьорката, като наум подготвяше възраженията си.

Нямаше значение какво ще каже, уволняваха го — беше съвсем сигурен.