Дъглас Престън
Тайният кодекс (78)

78.

В продължение на двайсет часа Сали бе лежала зад дънера и кой знае по каква причина мислите й се въртяха все около баща й. Онова последно лято в живота си той я бе научил да стреля. След като умря, тя продължи да слиза до скалите и да се упражнява, като се целеше в ябълки и портокали, а по-късно — в пенита и десетцентови монети. Беше станала отличен стрелец, но това бе безполезно умение — нямаше никакъв интерес да се състезава или да ловува. Просто се наслаждаваше на самата стрелба. Някои хора обичат да играят боулинг, други — тенис на маса, а тя обичаше да стреля. Разбира се, в Ню Хейвън това беше политически най-неподходящото умение. Джулиан се ужаси, когато разбра. Тя му обеща да се откаже да стреля и да го пази в тайна — не защото той не обичаше оръжията, а защото го смяташе за пропаднала работа. Джулиан. Беше го изхвърлила от съзнанието си.

Тя премести изтръпналото си бедро и размърда пръсти, опитвайки се да отпусне схванатите си мускули. Даде още една шепа орехи на маймунчето, което седеше нацупено в клетката си. Беше доволна, че то е тук и й бе правило компания през изминалите часове, макар че беше в ужасно настроение. Бедното животинче! Обичаше свободата си.

То изписка тревожно и Сали мигновено застана нащрек. После чу: няколко далечни изстрела откъм Белия град, заглушен пукот от автоматично оръжие, после втори. Вдигна бинокъла и огледа гората от другата страна на дефилето. Последваха нови изстрели, още по-силни. Минаха няколко минути и видя движение. Беше Том. Появи се на края на пропастта, тичаше. Филип и Върнън излязоха от джунглата пред него, подпирайки помежду си ранен мъж — един старец в дрипи, Бродбент. Борабей изскочи последен, най-близо до моста.

Заваляха нови изстрели и сега тя забеляза Хаузър да излиза иззад дърветата отзад, беше ги подкарал като в игра към моста.

Тя свали бинокъла и вдигна оръжието, наблюдавайки драмата през мерника на „Спрингфийлд“-а. Ситуацията не можеше да бъде по-лоша. Бродбент и Борабей бяха попаднали в капан. Но те нямаха друг избор — Хаузър беше зад гърба им, а отстрани — пропастта. Поколебаха се за миг, но стъпиха върху въжето. Хаузър извика нещо на войниците отсреща и те коленичиха и започнаха да изстрелват предупредителни залпове.

За миг петимата Бродбент, включително Борабей, останаха заклещени по средата на моста с Хаузър и четирима войници от единия край и още четирима от другия. Огънят спря и всичко утихна.

Хаузър тръгна към тях по разлюляния мост с вдигнато оръжие.

Сали усети, че сърцето й бие до пръсване. Моментът беше настъпил. Ръцете й се разтрепериха и по кожата й изби пот. Тя си спомни баща си. „Успокой дишането. Задръж издишването. Чуй ударите на сърцето си. Стреляй между два удара.“

Сали се прицели в Хаузър, докато той крачеше по моста. Въжето се люлееше, но тя усети, че шансът да го улучи беше по-голям от петдесет на петдесет. Щеше да е дори по-голям, стига да спреше да върви.

Хаузър се придвижи със стотина стъпки към Бродбент и спря. Би могла да го убие — би трябвало да го убие. Взе го на мушката на мерника, но не дръпна спусъка. Вместо това се запита: „Какво ще стане, след като убия Хаузър?“

Не беше трудно да разбере отговора. Това не беше „Вълшебникът от Оз“ и хондураските войници от двете страни на моста нямаше да свалят оръжия и да кажат: „Здрасти, Дороти!“ Те бяха продажни и алчни. Ако застреляше Хаузър, войниците със сигурност щяха да открият огън и да избият всички Бродбент върху моста. Имаше десет войника — четири от едната страна и сега шест от другата и не можеше да се надява, че ще ликвидира всички, особено онези шестимата от другия край. В патронника на „Спрингфийлд“-а имаше само пет патрона и когато те свършеха, тя трябваше да дръпне лоста и ръчно да зареди още пет. Дълъг процес. А разполагаше с общо десет.

Каквото и да правеше, трябваше да го направи с пет куршума.

Усети, че я обзема паника. Трябваше да измисли план, начин, по който да се спасят всички. Хаузър стоеше наперен пред тях с винтовката и очевидно се канеше да ги убие. Да, тя наистина трябваше да го застреля, но тогава за Бродбент всичко щеше да свърши.

Мозъкът й работеше на бързи обороти. Не трябваше да има погрешна стъпка, не разполагаше с втори шанс. Трябваше да го направи правилно. Разигра в съзнанието си всички възможности, за които се сети, но всички свършваха по един и същ начин — със смъртта на Бродбент. Ръката й потрепери; Хаузър изглеждаше разтревожен в мерника. „Ако го убия, са мъртви. Ако не го убия, пак са мъртви.“

Тя погледна безпомощно, когато Хаузър се прицели. Усмихваше се. Изглеждаше като човек, който се наслаждава на себе си.