Дъглас Престън
Тайният кодекс (58)

58.

След десет часа скитане из планините, Том и братята му стигнаха до голо, опоскано от вятъра било. Пред очите им се разкри изумителна гледка, бурно море от върхове и долини, което стигаше до хоризонта и се вливаше в сгъстяващите се отсенки на червеното.

Борабей посочи с пръст:

— Сукиа Тара, Белият град.

Том примижа на яркото следобедно слънце. Отсреща, на около пет мили отвъд една пропаст, се издигаха два остри бели върха. Между тях се бе сгушила гладка седловина, отрязана от двете страни от пропасти и заобиколена от върхове. Виждаше се едно самотно зелено парче мрачна гора, която изглеждаше като откъсната от другаде, подслонена между основите на двата бели върха, надвесена над ръба на урвата. Том за миг си представи, че това е руина с две бели кули и стени. Но вместо това единственото, което виждаше, беше плътен, развълнуван килим от дървета.

Върнън вдигна бинокъла си, разглеждайки Белия град, след което го подаде на Том.

Зелената изпъкналост се увеличи. Том я сканира бавно. Платото беше плътно обрасло с дървета и единственото, което се виждаше бе непроницаемата черга от лиани. Какъвто и разрушен град да лежеше в тази странно увиснала долина, бе добре скрит от джунглата. Но когато Том го разгледа внимателно, от зеленината се откроиха белезникави голи скали, които започнаха да приемат неясна структура: ъгъл, част от разрушена стена, тъмен квадрат, който приличаше на прозорец. Напрегна очи и видя стръмна могила, която, осъзна той, представляваше разрушена пирамида, обрасла със зеленина. Едната й страна зееше разцепена, бяла рана в живата зелена плът.

Градът бе изграден наистина върху стръмното плато, остров в небето. Висеше между двата върха, отделен от останалата част на Сиера Азул с отвесни скали. Изглеждаше откъснат, докато Том не видя жълта нишка, която криволичеше над една от пропастите — груб, висящ мост. При по-внимателно вглеждане се забелязваше, че мостът е добре охраняван от войници, които бяха заели една разрушена каменна крепост, построена от първоначалните обитатели с явната цел да защитава Белия град. Хаузър и хората му бяха изсекли огромна площ от гората в близост до моста, за да имат чисто поле за огън.

От отсрещната страна на Белия град, недалеч от моста от планините се спускаше малка река и се изливаше в пропастта, превръщаше се в грациозна бяла нишка и се губеше долу в мъглите. Докато Том гледаше, мъглата се вдигна от пропастта и закри висящия мост, блокирайки гледката към Белия град. След това отново се проясни, спусна се, проясни се за втори път, без да секва играта на тъмно и светло.

Том потрепери. Баща им, Максуел Бродбент, вероятно бе стоял на същото това място преди четирийсет години. Няма съмнение, че бе различил неясните контури на града сред хаоса от буйна растителност. Тук беше направил първото си откритие и бе започнал делото на живота си; и тук бе завършил дните си, сам в тъмна гробница. Белият град беше алфата и омегата в кариерата на Максуел Бродбент.

Той подаде бинокъла на Сали. Тя се взира дълго през увеличителните стъкла. После го върна на Том, лицето й гореше от въодушевление:

— На маите е — каза тя. — Има централен кръгъл дворец, една пирамида и няколко многоетажни павилиона. Висша класа. Хората, които са построили този град, са дошли от Копан, сигурна съм в това — по всяка вероятност е станало, когато маите са отстъпили след падането на Копан през 900-та година след Христа. Ето ви и разрешението на мистерията…

Очите й искряха, слънцето проблясваше в златната й коса. Никога не я бе виждал толкова жизнена. Беше изненадващо, помисли си той, като се имаше предвид колко малка стъпка бяха направили.

Тя се обърна и го погледна. Стори му се, че тя разбира за какво мисли той. Лицето й бе леко зачервено и тя извърна очи, усмихвайки се на себе си.

Филип взе бинокъла да погледне. Том го чу как шумно поема въздух.

— Там се виждат хора — каза той. — Секат дървета в основата на пирамидата.

Последва силен взрив на динамит и плътно кълбо дим се издигна нагоре и се разтвори над града като приказно бяло цвете.

Том въздъхна:

— Трябва да открием татковата гробница, преди те да са го направили. Иначе… — Той остави изречението недовършено.