Дъглас Престън
Тайният кодекс (77)

77.

Том се намираше на половината път през платото, когато чу стакатото от стрелбата на Хаузър. Инстинктивно се насочи към звука, изпълнен от страшни предчувствия. Дърпаше настрани клоните и лианите, прескачаше падналите дънери и се катереше по разбитите скали. Чу втори и трети изстрел, по-близо, идваше от дясната му страна. Той се насочи натам, надявайки се да предпази братята си и баща си. Имаше мачете, беше убил ягуар и една анаконда с него — защо да не можеше да се справи и с Хаузър?

Изведнъж се оказа извън гъсталака, облян от слънчева светлина; на петдесетина ярда се намираше краят на пропастта, отвесен склон, от който повече от миля се губеше в тъмна спирала от мъгли и сенки. Погледна надясно — грациозната дъга на висящия мост висеше над каньона, полюлявайки се леко от течението на въздуха.

Зад гърба си чу нова стрелба и зърна някакво движение. Върнън и Филип излязоха от дърветата зад моста, поддържайки баща им, като се опитваха да тичат колкото се може по-бързо. Борабей се появи няколко минути по-късно и се присъедини към тях. Над главите им заваля град от куршуми, разлетяха се листа и пречупени клони. Том осъзна малко късно, че той също бе попаднал в засада. Хукна към тях, докато куршумите се сипеха наоколо. Успя да види, че Хаузър е на няколкостотин ярда зад него, обстрелваше ги отляво, като ги принуждаваше да тичат към ръба на бездната. Озова се до моста, в същия момент, в който и другите бяха там. Спряха и се наведоха. Войниците от другата страна, разтревожени от стрелбата, бяха заели позиция и бяха блокирали бягството им.

— Хаузър се опитва да ни избута от моста — извика Филип.

Над главите им се посипа яростен дъжд от листа и клони от подновения огън.

— Нямаме избор — извика Том.

В следващия момент стъпиха на люшкащия се мост, като повече носеха, отколкото придържаха баща си. Войниците отсреща коленичиха с насочени оръжия.

— Не бива да спираме — каза Том.

Бяха минали една трета от моста, когато войниците дадоха предупредителен залп. Том се обърна назад. Хаузър и още няколко войника бяха пресекли връщането им в другия край на моста.

Бяха притиснати в капан от двете страни, и петимата.

Войниците изстреляха втори залп, този път по-ниско. Чуваха как куршумите свистят над главите им като грахови зърна. Намираха се по средата на моста, който се люлееше заплашително от бързите им стъпки. Том се огледа и спря. Не можеха да направят нищо повече. Всичко бе свършило.

— Не мърдай! — извика Хаузър и тръгна към тях с усмивка и насочено оръжие. Стояха и гледаха как се приближава. Том се обърна към баща си. Той гледаше Хаузър със страх и омраза. Изразът на лицето му го уплаши повече от ситуацията, в която се намираха.

Хаузър спря на стотина крачки пред тях, олюлявайки се на разклатения мост.

— Добре, добре — присви очи той. — Дали това не са старият Макс и тримата му сина? Каква мила семейна сбирка.