Дъглас Престън
Тайният кодекс (10)

10.

Чарли Хернандес се чувстваше направо изцеден. Службата беше дълга, погребението — още по-дълго. Той още усещаше мръсотията по дясната си ръка. Винаги беше ужасно, когато един от техните трябваше да бъде погребан, какво да кажем за двама. Тепърва му предстоеше явяване в съда. Погледна партньора си Уилсън, който пишеше. Умно момче; само дето лошият му почерк приличаше на почерк на дете от детската градина.

Звънецът иззвъня и се чу гласът на Дорийн:

— Тук двама искат да се срещнат с Барнаби и Фентън.

Мили боже, само това му липсваше.

— За какво?

— Не искат да кажат. Не искат да говорят с никого, освен с Барнаби и Фентън.

Той въздъхна тежко.

— Изпрати ги тук.

Уилсън спря да пише и го погледна:

— Искате ли да…?

— Не, остани.

Те се появиха на вратата, зашеметяваща блондинка и висок мъж в каубойски ботуши. Хернандес изсумтя, изправи се и приглади с ръка косата си.

— Седнете.

— Искаме да се срещнем с лейтенант Барнаби, не…

— Знам с кого искате да се срещнете. Моля, седнете.

Те седнаха с нежелание.

— Аз съм офицер Хернандес — каза той, обръщайки се към блондинката. — Мога ли да ви попитам каква работа имате с офицер Барнаби? — Той говореше с тренирания глас на чиновник — бавно, безстрастно и с елемент на окончателност.

— Предпочитаме да общуваме директно с офицер Барнаби — каза мъжът.

— Не можете.

— И защо? — избухна той.

— Защото е мъртъв.

Те го погледнаха слисани.

— Как?

Господи, Хернандес се почувства безкрайно уморен. Барнаби беше добър човек. Каква загуба…

— Автомобилна катастрофа — отговори той с въздишка — Може би все пак ще ми кажете кои сте и как бих могъл да ви помогна?

Те се спогледаха. Мъжът започна:

— Аз съм Том Бродбент и преди десетина дни лейтенант Барнаби разследва предполагаемо влизане с взлом в къщата ни в Санта Фе. Той пое обаждането и се питам дали е подал рапорт.

Хернандес погледна към Уилсън, но той поклати глава:

— Не е подавал рапорт.

— Споменавал ли е нещо?

— Каза, че става дума за някакво недоразумение, че господин Бродбент е преместил някъде колекцията си от произведения на изкуството, а синовете му погрешно са предположили, че става дума за кражба. Както обясних миналата седмица и на брат ви, няма престъпление, така че няма причина да се отваря досие.

— Брат ми? Кой от двамата?

— Не си спомням името. С дълга коса, брада, прилича на хипи…

— Върнън.

— Точно така.

— Мога ли тогава да говоря с партньора му, Фентън?

— Той също загина при инцидента.

— Какво точно е станало?

— Колата се възпламенила на Ски Бейсин Роуд, на ъгъла на Нан.

— Съжалявам.

— Ние също.

— Значи няма нищичко по разследването в къщата на Бродбент?

— Нищо.

Настъпи тишина. След малко Хернандес се прокашля:

— Има ли нещо друго, което мога да направя за вас?