Асен Милчев
Улеят на времето (70)

9

— Бях започнала да ти разказвам, татко, за изпита, на който ме подложиха в клуба за управление на орнитолети…

Емил не можеше да повярва на ушите си. Сякаш от другата страна на космическата бездна чуваше гласа на Мая.

— Бях прочела цялата история на авиацията, знаех основните принципи на аеродинамиката, зараждането и развитието на пернатия свят, еволюцията на мускулолетите и въпреки това ме беше страх — продължаваше да нарежда гласчето.

Каква дяволска работа! Емил съзнаваше, че това бе невъзможно и все пак сърцето му трепна.

— Оказа се, че не съм имала никакви основания да се безпокоя. Издържах блестящо изпитанието. Татко, чуваш ли ме? Твоята малка дъщеря има вече книжка за управление на орнитолети. Не се ли радваш? Защо мълчиш?

Мъжът в космическата станция едва събра дъха си.

— Извинете, навярно има някаква грешка — колко много му се искаше всичко, което чу, да беше истина. — С кого разговаряте? Тук е астероидната ретранслаторна станция.

— О-о, не е ли главният диспечерски пункт на Юпитер? — възкликнаха разочаровано. — Но аз току-що разговарях с татко.

— Връзката от другата страна се е разпаднала. Трябва пак да наберете. Знаете ли, попаднали сте на забранен канал…

— Веднага ще прекъсна — отзоваха се с готовност.

— Недейте, моля ви, недейте да изключвате — спонтанно изрече Емил, преди още да осъзнае колко погрешно може да се изтълкува поведението му.

— Да не би да се е случило нещо лошо? — младежкият глас звучеше загрижено. — Мога ли да ви помогна?

Как да обясни истината на това непознато същество? Имаше ли право да търси съчувствие, след като се бе обрекъл на самота и страдание?

— Не можем да продължаваме разговора по този канал. Заели сме строго секретна линия за връзка. — Той имаше нужда от известно време да осмисли отговорите си. — Ще ви помоля да ми се обадите отново, когато пожелаете. Ще ви дам личния си номер, който винаги е свободен и се набира със специален код. — Емил искаше да бъде убедителен, може би вече никога нямаше да има такъв изключителен случай. — Много ще се зарадвам, ако ви чуя отново. Тогава ще разберете защо толкова държа да не ви загубя. Знам, че е доста странно това, което ви говоря, но повярвайте ми — днес съм отново щастлив след дълго време на отчаяние. Нали няма да забравите един самотен човек?