Асен Милчев
Улеят на времето (26)

12

Когато Дияна завари Аскол в кабинета му, се зачуди, че отново е напрегнат. Нали бурята с Лирбо бе отминала?

— Тръгваме веднага за Центъра по космонавтика — припряно й каза той. — Случило се е нещо неприятно.

Не й се искаше да разпитва. Знаеше, че скоро ще научи подробностите.

— Подробностите и аз не ги знам — сякаш отгатна мислите й докторът. — Пилотът на екскурзионния ракетоплан до Луната вероятно се е побъркал. Затворил се е сам в командния сектор и заявява, че ще извърши пръв в летописите на космическите полети граждански рейс по границите на Слънчевата система.

— Каква история! — възкликна Дияна. — Прилича ми на някогашен криминален роман. Отвличания на самолети…

— Има съществена разлика — отбеляза Аскол. — Героите от онова време са похищавали за пари или в името на някакви съмнителни политически подбуди, а в нашия случай е направено, така да се кажа, за слава.

— Сигурен ли си, че космонавтът не е с всичкия си? Да не е някаква лоша шега?

— Да се шегуват от комисията по екстремни ситуации в извънземното пространство? Изключено!

След няколко минути те летяха с електромобилчето на Аскол към Центъра по космонавтика.

— Може би става дума за маниакална депресия? — предположи Дияна.

— Това трудно бихме узнали — поклати глава Аскол. — Та ние никога не ще можем да се доберем до този наш пациент, за да го прегледаме обстойно.

— Не се знае — опита се да се пошегува Дияна.

Още отвън се виждаше, че в Центъра се бе случило нещо необикновено. По входните ескалатори се тълпяха хора. Пневматичните врати непрекъснато се издуваха ту на едната, ту на другата страна. Суетенето по коридорите беше още по-голямо. В заседателната зала вече се бяха събрали повечето от членовете на КЕСИП — комисията по екстремни ситуации в извънземното пространство. Те погледнаха въпросително младата жена, която придружаваше доктора.

— Моята първа помощничка Дияна Фрай — представи я той. — Специалист по психология.

Всички мълчаливо кимнаха.

„Какво са обесили нос? — помисли си Дияна. — Сигурно има някакъв изход от положението?“

— Доктор Варо — започна да говори най-възрастният мъж в залата, — по всичко изглежда, че инцидентът, заради който сме се събрали, е от психогенен характер. Затова решихме да се обърнем към вас. Досега лекари не са заседавали в състава на нашата комисия. Нещо повече — гласувахме да ви предадем пълномощията на председателствуващ, макар че за първи път ще участвувате в работата ни. Но и за първи път се сблъскваме с подобен случай. Няма да скрием, че препоръките за вас от Световната здравна организация бяха отлични. Приемате ли да оглавите разследването?

„Ето още едни, които бягат от отговорност“ — рече си Дияна.

— Притеснявате ме с прекаленото си доверие — отвърна Аскол, като си представи какви референции би дала за него Световната здравна организация след злополучната операция на Лирбо. — Но доколкото разбирам, нямаме време за размяна на любезности. Приемам оказаната ми чест при условие, че не ме затруднявате, когато издирваме фактите и материалите и няма да се противите, ако се наложат извънредни мерки.

Присъствуващите кимнаха в знак на съгласие, макар че едва ли им беше приятно един новак да поставя пред тях — заслужилите ветерани — предварителни условия.

„Изглежда, положението наистина е сериозно, щом са съгласни на всичко“ — помисли си Дияна.

— Каква е главната опасност от инцидента? — влезе в ролята си току-що избраният председател.

— Да загинат всички, заедно с космическия кораб.

Настъпи мълчание.

— Дайте ми електронната справка за Сет Ланкони — нали така се казва пилотът? — наруши тишината докторът. — След колко време той ще се обади отново?

— След един час.

Аскол трескаво запрелиства страниците. В протокола на комисията за космонавтско освидетелствуване бе написано: „лека психическа неустойчивост“, което по-късно не бе отбелязано в личния картон и бе попречило на електронния диагнозатор да се намеси. Небрежност или лоша приятелска услуга и ето какво се получаваше… Все пак психическите отклонения на Ланкони бяха регистрирани от комисията за прекатегоризация и тя бе отказала да го направи космонавт-изпитател. Може би така е станало по-лошо, разсъждаваше Аскол. Травмирали са го и нищо чудно това да е една от главните причини за сегашното поведение на пилота.

— Не мога да се начудя на нашата небрежност — внезапно възкликна докторът, разтърсвайки гневно изписаните с равномерния шрифт на електронна машина листа. — Днес най-малко на трима души е направило впечатление, че Ланкони изглежда превъзбуден — и на старшата екзаминаторка (посочва го в доклада си), и на стюардесата (споделила го е с ръководителя на движението), и на главния диспечер (отбелязал го е в дневника си), но никое от тези служебни лица в случая не е изпълнило своя дълг. Така пилотът, въпреки подозрителното си поведение, не е бил отстранен от борда.

— Извинете — намеси се един от присъствуващите. — На персонала на космическите линии е било известно, че Сет Ланкони не живее добре със своята приятелка. Често са се карали и на тази причина са отдали неспокойното му поведение.

— Позната история — продължи ядосано Аскол. — Да утешаваме нещастниците, да не им се месим в личния живот. А защо се допускат лица с утежнени семейни отношения да отговарят за живота на пътниците?

— Но ние не сме в състояние да следим кой кога се кара с жена си — възразиха от комисията.

— Длъжни сме — избухна докторът. — Ако искаме да няма инциденти. Разполагаме със съвършена техника за това. Рано или късно — продължи по-спокойно той — такава неприятност щеше да се случи, щом като управлението за граждански полети отказва да се извършава психогенен преглед на космонавтите преди всеки рейс. Смятаха, че е излишно, след като се представя месечно освидетелствуване от невролог и се задоволяват само с общ преглед. Разбира се, пилотите могат да се откажат от полета, ако не се чувствуват във форма. Само че, ако някой е полудял, той няма да си признае доброволно, нали?

Присъствуващите, стъписани, слушаха този гневен водопад от думи, който ги караше да се чувствуват едва ли не виновни за случилото се.

„Сега вече ще имам силни позиции, когато настоявам за психогенните прегледи“ — каза си Аскол, но тази мисъл не му достави никакво удоволствие.

— На всичкото отгоре изглежда, че останалите космонавти са нарушили устава, като са оставили Ланкони сам в командния пункт — отбеляза някой. — И той се е възползувал от възможностите, които му дава системата за защита на пилотската кабина в случай на авария. Блокирал се е там и ни шантажира.

— Има и по-лош вариант — добави друг член на комисията. — Да се е „отървал“ по някакъв начин от останалите двама. Ами ако е сторил нещо на пътниците? Ние не знаем каква е съдбата им. Той ни изнудва, защото е сигурен, че бихме направили отстъпки само в името на живота им. Но не ни дава никакви гаранции за това.

— Трябва на всяка цена да влезем във връзка с ракетоплана — съгласи се Аскол. — Изобщо нужна ни е информация за положението там. Иначе ще преговаряме със завързани очи.

Дияна си каза, че трябва да стане някакво чудо, за да се разреши тази заплетена история, в която можеха да загинат множество невинни хора.