Асен Милчев
Улеят на времето (18)

4

Първите часове, след като се раздели с Ана, Сет Ланкони бе изпаднал в мрачно меланхолично равнодушие. Прекарваше през паметта си целия си досегашен живот и странно — не се чувствуваше нито ощетен, нито оскърбен от съдбата. После постепенно нервното напрежение отново се върна. Изпадна в ярост. Проклинаше деня и часа, в който се бе срещнал с Ана. Как се остави да го води за носа тази лицемерка? Защо навреме не издигна срещу чудовищния й егоизъм своя вътрешна бариера? Най-тежко му ставаше, когато си помисляше за бъдещето — какво ли го очакваше занапред?

Отначало реши да си подаде оставката. Глупости! Та така Ана щеше още веднъж да злорадствува, да си въобразява, че е била права. Не, той не е душевен слабак, за какъвто го третираше онази жестока, неблагодарна жена. Малко по малко у Ланкони назряваше убеждението, че той е длъжен да направи нещо изключително, нещо велико, за което да заговори целият свят. Представи си своето име на първите вестникарски колони с едър шрифт. Интервю по телевизията: „Как постигнахте вашите смели идеи, Ланкони?“ И тогава той щеше да разкаже на всички за жената, която си бе в тълпила, че ще играе фатална роля в живота му. Само че тази комедиантка — този израз много му харесваше — не си бе направила добре сметката. Истинският мъж може и трябва да върви сам в тъжните си дни. Нейното вероломство му бе отворило очите и той бе осъзнал, че е създаден не да линее сред изнежващите обятия на семейното огнище, а да сътвори подвизи…

И всичките му роднини щяха да се втурнат да му се подмазват. Ще се умилкват около него като паленца, а той ще бъде резервиран към тях, както бяха те към него в най-тежките му години. Мисълта за всемогъщество го опияняваше. И кой знае още колко време Сет Ланкони щеше да мечтае за бъдещото си величие, ако не трябваше да се яви на контролния предстартов преглед.

В кабинета го посрещна старшата екзаминаторка.

— Как е, шефе? — Тя си позволяваше да разговаря с него фамилиарно, защото го познаваше още от постъпването му на космическа служба. — Ще летим ли?

Кой знае каква усмивка бе направил пилотът, защото екзаминаторката се вгледа втренчено в него.

— Нещо не е в ред ли? Да ти дам ли почивка?

— О, не — чувствувам се превъзходно — този път Сет се постара да раздвижи по-енергично лицевите си мускули.

— Да, функционалните ти проби както винаги са добри — потвърди жената, която отчиташе показанията на универсалния диагнозатор на космодрума. — Сърдечна дейност — отлична. Дробове — чисти… Хормонален баланс — нормален… Всичко е както трябва.

И тя се разписа в протокола за прегледа.

— Остава твоето съгласие — протегна му документа.

Ланкони грабна писалката. Предстоеше последната формалност. Изведнъж погледът му спря в долния край на бланката, където с тлъсти букви се мъдреше такава забележка: „АКО ИЗПИТВАТЕ И НАЙ-МАЛКО СЪМНЕНИЕ, ЧЕ НЕ СТЕ ВЪВ ФОРМА, ПО-ДОБРЕ ДА СЕ ОТКАЖЕТЕ ОТ ПОЛЕТА. САМОЧУВСТВИЕТО НА КОСМОНАВТА Е СЪЩЕСТВЕН ПОКАЗАТЕЛ ЗА БЛАГОПОЛУЧНИЯ ИЗХОД НА РЕЙСА. НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ, ЧЕ ВЪВ ВАШИТЕ РЪЦЕ Е ПОВЕРЕН ЖИВОТЪТ НА ПЪТНИЦИТЕ!“

Сет, който винаги бе гледал с насмешка на тези надути служебни фрази, усети как ръката му леко потрепера, когато слагаше подписа си. Въздъхна облекчено. До един час преди полета бе свободен.