Асен Милчев
Улеят на времето (49)

9

— Седнете, Емил — посочи доктор Варо едно странно на вид кресло, от което излизаше плетеница от проводници.

— Само без фокуси, докторе — предпазливо се отпусна Емил.

— Не се страхувайте. Намираме се в кабинета за лечение с обратна връзка на биологична основа. Ще ви демонстрирам само как действува апаратурата. От нея ще се убедите, че единствено ако впрегнете волята си, ще можете да се избавите от главоболието и стомашните спазми, които ви съпътствуват.

Емил се размърда в креслото. Той знаеше, че има хора, които могат да регулират сърдечната дейност и дишането си така, че да изпаднат в привидна смърт. И само най-чувствителните уреди са в състояние да установят, че са живи.

— И колко време е необходимо за лечение по този метод? — заинтересува се той.

— Зависи. Дни, седмици, понякога месеци трябва да се прекарат в това кресло и пред екрана за обратна биологична връзка. Да се самовъздействува, да се сравняват показателите, докато се приближат до идеалните…

— Съжалявам, докторе, но няма да имам време за толкова продължително отсъствие от работа. Дотогава ще бъда на астероидите.

— Искате да си създадете там Улей на времето ли? — изпитателно го изгледа Аскол. — Защо преди това не проверите неговия ефект на Земята?

— Улей на времето ли? — Емил неволно трепна, като си спомни за младежките им философствувания със Стефан. — Какво имате предвид?

Аскол описа биофизичната машина, наречена на медицински жаргон „Улей на времето“, където човек може да се самовглъби, да се отдаде на пълна почивка и да потърси „собственото си аз“. На вид тя не е особено представителна — прилича на цистерна с отвор, водещ към кабина, широка колкото голямо легло. Вътре има силно подсолена, почти лепкава вода, върху чиято повърхност всеки се задържа в легнало положение. С машината може да се извършват пътешествия в „четвъртото измерение“, да се обновява и зарежда с енергия психическата дейност.

— И как действува тази „пералня“ за душата? — поусмихна се иронично Емил. — Защо я наричат Улей на времето?

Аскол сърдечно се засмя на сравнението и поясни действието на апаратурата. Когато се затвори вратата на „пералнята“, човек остава сам в мрака и тишината, напълно изолиран от външния свят. Все едно, че е попаднал в някакъв Улей, където времето е спряло да тече. Без шум, без светлина, лишен от възможността да вижда собственото си тяло, той прилича на зародиш в утробата на майката. Половин час в тъмната кабина носи успокоение. Човек забравя всичките си грижи, чувствува се като възроден, умът губи представа за физическата същност на тялото и започва да се рее, носен от разнообразни асоциации. Пълната изолация укрепва психическата и физическата форма.

— Нали точно това искам да направя и аз — прие невинна физиономия Емил, — да се тикна в Улея на времето, макар че си го представях по съвсем различен начин, и да забравя. Затова отивам на астероидите.